Автор Тема: Карма и Съдба  (Прочетена 48026 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

nellih

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 944
    • Профил
Re: Карма и Съдба
« Отговор #45 -: Март 11, 2014, 01:04:25 pm »
Днес прочетох долната лекция и понеже мястото е интересно, макар и положително вече познато, реших да го поставя тук.

Рудолф Щайнер
Цитат от Събр. съч. 240 Кармични взаимовръзки стр. 120.

…Знаем, че след като човекът премине през портата на смъртта, първоначално трябва да преживее разпръсването на етерното си тяло в космоса, след като в момента на смъртта той сам е изоставил физическото си тяло. Днес не искаме да разглеждаме този първи етап след смъртта, полагането или всъщност разпръсването на етерното тяло в космоса, а онова, което следва след това. И това може най-добре да се разбере, когато хвърлим поглед първо върху човешкия земен живот, както той протича между раждането и смъртта. Този човешки земен живот протича в две строго разграничени едно от друго състояния – будност и сън. От различните антропософски разглеждания знаете, че будното състояние се изразява в това, че четирите съставни части на същността на днешния човек – физическото, етерното, астралното тяло и аза – са вплетени една в друга и взаимно се подкрепят и повлияват в техните дейности; но и че спящото състояние се поражда от това, че в леглото остават да лежат физическото и етерното тяло, които в известна степен временно водят растително съществуване, докато астралното тяло и азовата организация, живещи самостоятелно в духовния свят, са отделени от физическото и етерното тяло. От обикновения жизнен опит знаете обаче, че когато човекът погледне към спомените на своя земен живот, 
в известен смисъл той всъщност фалшифицира тези спомени. Защото, когато с обикновеното съзнание погледнем назад в нашия земен живот, ретроспективните спомени изглеждат като непрекъснат поток; едно събитие следва друго и ние изпускаме от вниманието си, че изобщо нямаме такъв непрекъснат поток от спомени, а че потокът от спомени непрекъснато се прекъсва от нощите и трябва да разглеждаме спомените така: Ден, нощ, ден, нощ; така да се каже, нещо светло в известна степен постоянно продължава в нещо тъмно, което отново навлиза в нещо светло и така нататък. Онази част от земния ни живот, която проспиваме, в по-голямата си част остава несъзнателна, с изключение на сънищата, които изплуват от нощния сън. По правило тя е една трета от земния живот, ако човекът не е непременно поспаланко. Човек може да пресметне колко време спи. Дори и когато се вземе под внимание колко много спи детето, получава се приблизително една трета от земния живот.
Ние можем да се запитаме: Какво правят азовата организация и астралното тяло по време на спането? Те се намират в духовния свят, нали. Но те не възприемат нищо в духовния свят, остават несъзнателни, както казахме, с изключение на сънищата. Ако човекът, така както е създаден на Земята с обикновеното си съзнание, би могъл да възприема в съня си, той би изпадал в заблуда в две посоки – в случай, че е повече ариманично предразположен човек съзнанието му да бъде обхванато от безсилие през деня, той да се движи в един вид парализирано съзнание, или ако е повече луциферично разположен човек да се намира в объркано съзнание, в съзнание, в което мислите и чувствата са разбъркани.
Човекът е предпазен чрез това, което обикновено наричаме «Пазача на прага», през нощта да възприема лежащия около него духовен свят. Едва когато премине през портата на смъртта и отминат първите дни, 
в които той напуска етерното тяло, тогава между смъртта и ново раждане той пристъпва в съществуване, което протича ретроспективно, като се започва от деня на смъртта и се върви към предишния ден и така нататък, и така още веднъж се преживява животът, но сега в посока от смъртта към раждането. Сега обаче не преживяваме дните, а нощите. Оттам и времето, през което по този начин ретроспективно живеем живота, трае около една трета от земния ни живот. При човек, който е станал на шестдесет години и тогава умира, ретроспективното изживяване трае около двадесет години. В сравнение със земния живот, този живот протича три пъти по-бързо. Ние преживяваме живота между смъртта и ново раждане така, че преживяваме нощите, в които всъщност несъзнателно сме създали образи, които по определен начин са негативни образи на живота.
Ако човекът не беше запазван от Пазача на прага, когато през деня е направил нещо лошо на някого, той всяка нощ би изживявал – по начин, който не би могъл да понесе, защото би изпитвал последици, каквито описах по-горе – така, като че ли би заел мястото на другия човек в това, което той изпитва и изживява чрез лошото, което му е направено. По време на спането човекът наистина се намира в съществото, на което е причинил нещо. Но ние не осъзнаваме това по време на спане, поради описаните причини. След смъртта си го изживяваме в описаното време, като го изживяваме много, много интензивно. Ние живеем обратно земния си живот и навсякъде изживяваме уравняването за това, което сме направили или сме пропуснали. Чрез какво преживяваме тези уравнителни състояния?
За да отговорим на този въпрос, трябва да посочим едно космическо събитие. Сигурно си спомняте, че често съм описвал как в течение на земното развитие Луната, която е била част от Земята по време на нейното развитие, се отделя от нея. Преди известно време ви описах как Луната е произлязла от Земята и се е обособила за самостоятелно физическо съществуване.

Вече съм споменавал, че известно време след като Луната отделя своята физическа природа от Земята, я последват пра старите праучители на човечеството, които, докато са били на Земята, не са били въплътени във физическо тяло, а само в етерно тяло. Затова те са въздействали върху хората имагиниращо и инспириращо. И всички чудесни учения, облечени в повече поетична форма, които са запазени в легендите на народите, произлизат от съществувалата на Земята величествена прамъдрост, която е била предавана от праучителите на човечеството. Но поради тяхната природа тези учители са могли да се оттеглят на Луната и оттогава живеят там.
Когато човекът премине през портата на смъртта, наистина продължава да живее в космоса. Той живее в космоса така, че със своето съществуване все повече и повече се уголемява. Най-напред той се вживява в лунната сфера. Но когато след смъртта си човекът се враства в лунната сфера, той среща великите праучители. Тези велики праучители в известна степен запазват едно наивно-инстинктивно, невинно състояние на човешкия род. Преди хората да са имали възможност да вършат зло, тези праучители са били тук на Земята. Затова са тези, които приемат това, което по време на нощите, които прекарваме в земното съществуване, е записвано в хрониката Акаша, проникват го с тяхната собствена същност и през първата трета на нашето ретроспективно изживяване след смъртта, ни оставят да го изживеем по-интензивно от събитията на живота тук на Земята. Който може да погледне в това, което преживява един починал човек през първите десетилетия след смъртта си, знае, че земните изживявания наистина са достатъчно груби, те ни разтърсват и обземат, но каквото се изживява там чрез мощта на магически действащите учители, създали своята колония на Луната, това действа много по-силно, то надзвучава, то е по-силно обагрено от земните изживявания. И ние наистина го преживяваме. Да речем, че сте ударили плесница на някой човек. Когато живеете ретроспективно, вие изживявате не задоволството, не гнева и ядосването, от които е последвала плесницата, 
а се вмъквате вътре в другия и изживявате колко го е заболяло, как е бил душевно разтърсен; вие съвсем точно чувствате това, което е изживял той. Да се изживеят събитията заедно с един умрял, има нещо, не може да се каже разтърсващо, но извънредно силно вълнуващо. Бих искал да дам един пример. Повечето от вас ще си спомнят, че между образите в моите мистерийни драми съм показал и образа на Щрадер. Този образ на Щрадер, както повечето образи в мистериите, е отражение на действителността. Имаше една личност, която живееше почти както е представен Щрадер в моите мистерии. Можете да си представите, че аз проявявах силен интерес към физическия земен живот на тази личност. Тя почина през 1912 година. Оттам нататък моят интерес се прехвърли върху живота ѝ след смъртта. Всичко, което изживя на Земята тази личност, която напоследък беше станала теологично-рационалистичен писател, се прояви много по-силно, когато той само изживяваше въздействието на своите книги, когато изживяваше своя теологически рационализъм и така нататък. След като известно време прекарах с него това, което той изживяваше, не ми беше повече възможно да продължа да описвам Щрадер в мистериите. В драмата той умира, понеже повече не беше възможно да се проявява интерес към земния му живот, той беше угасен от интереса към това, което тази личност изживяваше след смъртта.
Случи се малък инцидент. Някои приятели много силно се интересуваха от наследството на този прототип на Щрадер, ангажираха се и поискаха да ми го покажат. Аз не можех да проявя никакъв интерес към това. Трябваше да подмина, само повърхностно да чуя всичко по простата причина, че интересът ми към мъртвия беше далеч по-силен и угасяваше всичко останало. С това само искам да посоча как в ретроспективното протичане на живота човекът изживява много по-силно, много по-интензивно отколкото тук на Земята. Земният живот изглежда почти като сън в сравнение с това изживяване. Това е негативното изживяване, изживяването в другия на последствията от това, което сме направили или сме пропуснали да направим. Оттам не бива всичко да бъде представено само като един страшен живот. Но въпреки всичко 
човекът трябва да осъзнае кои от неговите дела, от неговите мисли и чувства са били справедливи и кои несправедливи.
Можете да си представите, че там се образува първият зародиш на кармата. Защото, когато човекът види какво става между смъртта и ново раждане, той ще преценява по друг начин. Може би веднъж съм споменал как преди много години се запознах с една дама, която чу един разговор за прераждането на Земята, който се водеше в нейно присъствие. Тя каза, че след като е разбрала това, не желае да има други земни животи и много се съпротивляваше срещу възможността отново да бъде родена. Тогава трябваше да ѝ кажа: Възможно е тук на Земята да мислите така, но това не е важно, важна е преценката между смъртта и ново раждане. Това тя го разбра за през времето, докато беше тук, но след това в писмо написа, че въпреки всичко тя не признава повтарящия се земен живот.
Когато човекът премине през интензивното изживяване след смъртта, взима решение, което може да се изрази така: Чрез това и онова си станал несъвършен, едно малоценно човешко същество; ти трябва отново да компенсираш това! Така се поражда намерението за кармичното изправяне. А намеренията в духовния свят в живота между смъртта и ново раждане са реалности. Точно както тук е реалност, че ще се изгорите, когато докоснете пламъка с пръста си, така, когато вземете едно решение в духовния свят, то е реалност, която се осъществява. А вие наистина взимате решения!
Всичко това човекът го изживява в лунната сфера. През следващите сфери – меркуриевата и венерината сфера, той постепенно достига слънчевата сфера. Сферите на Меркурий и Венера за него са преходът, след който той навлиза в сферата на Слънцето. Но там не може да се навлезе, ако човек мъкне със себе си целия товар на злото, което е стоварил върху душата в лунната сфера. Там в космоса е така, че при напускането на лунната сфера, злото се разтоварва. То остава да чака, докато се завърнем обратно, 
когато отново преминаваме през лунната сфера. Но със злото ние оставаме голяма част от самите нас, понеже човекът е едно със своите дела. Когато съм извършил нещо лошо тук на Земята, чрез това ставам само малоценен; при преминаването през лунната сфера по описания начин, аз изоставам част от самия мен, изоставам къс от моята собствена същност. Ако човек би били изключителен злодей, какъвто изобщо няма, никога не е направил нещо добро, целият би останал в лунната сфера. Но това не е възможно и хората преминават нататък.
Като повече или по-малко пълноценен или непълноценен, човек пристъпва първо в сферата на Меркурий. Между смъртта и ново раждане също и в меркуриевата сфера се изживява нещо особено; нещо, което подготвя за слънчевото съществуване. Тук във физическия земен живот ние се разболяваме по един или друг начин. В слънчевата сфера човек трябва да пристъпи със съвсем здрава душа и здрав дух. Затова в меркуриевата сфера човек бива освобождаван от всичко, което носи в себе си като болести. Оттам следва, че истинската медицина може да се научи, само когато се прозре как мъртвите биват освобождавани от болестите си в меркуриевата сфера. Оттук може да се разбере какво на Земята трябва да се прави за хората, за да се освободят те от болестите. Затова през времената, когато съществува инстинктивното ясновидство, медицината е била считана за нещо, което от меркуриевата сфера се разкривало надолу чрез мистериите. Какво представлява за днешните хора един бог? Един бог е същество, което никога няма да може да се види на Земята. Но не е било така за хората от инстинктивно ясновидските правремена. Меркурий е имал своите мистерии. Имало е меркуриеви мистерии, за които можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука». Да, най-старият главен жрец на меркуриевите мистерии е бил самият Меркурий. Било е възможно, като се роди един човек, чийто дух е бил освободен чрез свръхчовешки процес, за да се осъществи въплътяване по един друг начин. Тялото е било налице и бог Меркурий го е използвал, за да се въплъти на Земята, това означава да се покаже в мистериите.

Учителите в старите мистерии наистина са били богове. Това се отнася и за боговете в Гърция, всички те са били на Земята. И бог Меркурий дава на хората медицината. Хипократ е запазил една по-късна традиция от това.
След това човекът преминава в сферата на Венера. В сферата на Венера човекът осъзнава колко е непълноценен, но точно в сферата на Венера тази непълноценност се подготвя за слънчевото съществуване, където човек пребивава най-дълго време. Човек се намира два пъти в сферата на Венера, но сега ще говорим само за единия път. Най-дълго се намираме в слънчевото съществуване. В това слънчево съществуване сме първо заедно с душите, с които имаме някаква обща карма и които сега се намират в духовния свят, които също така са умрели като самите нас; но човек е заедно също и със съществата от висшите йерархии, с ангели, архангели, архаи, ексусиаи, динамис, кириотетес и т. н. Какво става там? След като осъзнае своето несъвършенство, там човекът работи върху праобраза на своето следващо земно съществуване, като през първата половина от слънчевото съществуване той работи върху праобраза на физическото си тяло, а през втората половина повече върху праобраза на моралното си земно битие. Тази работа по време на слънчевото съществуване, действително не е така едностранна, както изглежда, когато трябва да се опише. Тя е невероятно по-богата, много по-величествена и по-могъща от всичко, каквото човекът може да преживее на Земята. Тук на Земята човекът не изживява това, което непосредствено е включено в неговата кожа, а това, което се намира около него. По време на слънчевото битие е точно обратното. Там човекът изживява всичко, което се намира в космоса. Както тук казваме: Това е моят стомах така тогава казваме: Там навън е моята Венера. Както тук казваме: Това е моето сърце, така там казваме: Това е моето Слънце. Съществата на всемира стават наши органи. Самите ние ставаме като всемира и човекът, който стои тук на Земята – но схващан духовно, – който само е изпълнен със земна субстанция, той е тогава нашия свят. И този вътрешен свят на човека наистина е по-необятен, по-грандиозен от космоса, който стои вън от човека през земното ни съществуване.

Какво всичко крие човекът в себе си, не се осъзнава тук на Земята. Но то е много по-грандиозно от това, което човекът вижда по Земята. А какво той крие в себе си тук на Земята, му се разкрива по време на слънчевото му съществуване. И от това, което представлява там неговият свят, той изработва структурата на своята физическа и морална същност за следващото земно съществуване. Там се работи също и за кармата. След като се научихме как да работим през първите десетилетия след смъртта ни, тук сега работим върху изграждането на кармата. Аз бих искал да кажа, че последната шлифовка се прави, чак когато отново намираме нашето зло при второто преминаване през сферата на Луната и след това прибавим към намерението, към това, което е изработване на праобраза, също и силата да се потопим в кармата на един нов земен живот.
За да разберем още по-точно как всъщност се изработва кармата, трябва да имаме предвид следното: Какво представляват всъщност звездите? Физиците говорят за звездите, като че ли те са горящи газови кълба или нещо подобно. Всичко това обаче не е истина. Представете си, че бихте отишли на Венера. Тогава Земята би ви изглеждала също както ви изглежда сега Венера и вие бихте я описали така, както сега описвате Венера, като бихте пропуснали, че тук на Земята съществуват толкова много хора. Точно така се намират и други души там, където свети всяка една звезда. Има души на Луната – душите на великите праучители и заедно с тях и душите на ангелите. Също и на Меркурий се намират души на архангелите, с които живеем заедно, когато се намираме в сферата на архангелите – бог Меркурий е архангелско същество. На Венера се намират архаите. А на Слънцето са ексусиаи, динамис и кириотетес, именно с които заедно формираме нашата карма. Би трябвало това, което свети в звездите, да го приемем като външния знак за духовни колонии, намиращи се в космоса. В посоката, където видим една звезда, трябва да знаем, че там се намира една духовна колония.
След като човекът е преминал през слънчевото съществуване, той преминава 
в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн. Той вече е започнал да работи върху своята карма в слънчевата сфера. Освен това, за да намери след това отново своето зло, което е оставил в лунната сфера, за да подготви така кармата, че тя да може да се реализира на Земята, той се нуждае от духовете, които живеят в планетните сфери, духовете които живеят на Марс, Юпитер, Сатурн. И именно, когато се касае да се подготвят характерни човешки съдби, е така, че последната подготовка на кармическите взаимовръзки става точно в сферите на Марс, Юпитер или Сатурн. Върху кармата може да се работи още и когато човекът отново се завърне в сферата на Венера, а също и в меркуриевата сфера. Между смъртта и ново раждане човекът работи върху своята карма заедно със съществата на планетната система. Да се проследи как там се работи върху кармата, е извънредно интересно.
Днес вече настъпи времето, когато по един открит, свободен начин, незабулено следва да се говори за някои духовни факти...

Мислещ (Оги)

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 2584
    • Профил
Re: Карма и Съдба
« Отговор #46 -: Март 11, 2014, 09:19:32 pm »
Нели,
Възможно ли ти е да дадеш линк за изтегляне на Събр. съч. 240 Кармични взаимовръзки ?
"В свободата на душата, въ силата на духа, въ свѣтлината на ума и въ доброто на сърдцѣто седи смисълътъ на живота."
Учитѣля

nellih

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 944
    • Профил
Re: Карма и Съдба
« Отговор #47 -: Март 13, 2014, 12:34:36 am »
Оги, в книгохранилището я има преведена от Димо Даскалов. Аз също съм я превеждала преди няколко години, но сега ще се започне с корекциите. Поставените откъси са от моя превод.

nellih

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 944
    • Профил
Re: Карма и Съдба
« Отговор #48 -: Март 19, 2014, 10:09:30 am »
Поставям една важна и интересна лекция от Събр. съч. 240. Тя е отправена към антропософите, но не бива да се разбират само хората от антропософското общество, а всички хора, носещи в себе си импулса, който се осветлява в тази лекция. От нея още по-добре могат да се разберат явленията в нашето съвремие. Лекцията е нередактирана.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
Арнхайм, 20. юли 1924

От това, което разясних вчера относно господството на Михаил в духовните, в космическите взаимовръзки, можете да видите, че Михаил заема особено място между онези духовни същества, към които според породилите се всред християнските общности наименования още от древни времена, причисляваме архангелите. И точно за това, което през тези дни е важно за нас, е от значение, че в столетията преди основаването на християнството Михаил изпраща от Слънцето на Земята своите импулси, той изпраща, ако мога така да се изразя, своите космополитични импулси още от областта на слънчевите сили; тези импулси по-късно се изгубват; космическата интелигентност в известна степен се изплъзва от властта на Михаил и през 8-мо столетие след Христос тя слиза в областта на Земята. Така че оттогава намираме хора в земното развитие, които притежават собствено мислене. Те развиват това собствено мислене, грижейки се за него, отстоявайки го за следващото Михаилово господство по начин, както показах вчера. Мъдреците от школата на Шартр плодоносно работят заедно с онези, които идват точно от древното Михаилово господство и са предопределени да продължат да се грижат за принципа на по-раншната космическа, а сега земна интелигентност, докато през 19-то столетие се появи възможността, първоначално чрез онзи имагинативен култ, който ви описах, да се подготви в духовния свят това, което за първи път се е искало да се направи с антропософското движение. От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време ние стоим в началото на новата Михаилова епоха. През тази Михаилова епоха ще се подготви това, което трябва да настъпи още през това столетие. Именно по-голям брой хора, точно онези, които достигат до истинско разбиране на антропософията – преди края на столетието ускорено ще преминат през живота между смъртта и новото раждане 
и отново ще бъдат заедно на Земята под водачеството, така да се каже, на двата вида духовни същества, учителите от Шартр и онези, които останават непосредствено свързани с господството на Михаил, за да дадат под тяхно водачеството последния, ако мога така да се изразя, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния, на спиритуалния живот на Земята.
Антропософията ще може да има истинско значение за онези, които искат да се включат в нея, само тогава, когато осъзнаят с известен вътрешен свещен ревностен стремеж, че могат да застанат в такава връзка, каквато може да се характеризира така, както направихме вчера. Това ще породи вътрешен ентусиазъм, но също и сила. То ще научи, че човек трябва все повече и повече да работи, за да става продължител на живялото някога в древните мистерии.
Такова съзнание трябва да се задълбочава във всички посоки. И то може да се задълбочи. Защото в смисъла на вчерашните разяснения ние поглеждаме назад към времето, когато в слънчевата област Михаил е бил съюзен с известен брой надземни същества и виждаме как от тази духовна слънчева област той изпраща знамения на Земята, които от една страна въодушевяват делата на Александър, а от друга страна въодушевяват хората за аристотеловата философия. Те са могли да осъществят последната фаза на инспирираната, на духовната интелигентност на Земята и тогава заедно с онези човешки души, които, така да се каже, по негова задача изпълняват такова нещо на Земята, Михаил с неговите духовни сподвижници и с множеството човешки души, които са били събрани около такива водещи човешки души, наблюдава Мистерията на Голгота от Слънцето. Човек може да се проникне с нещо, което дълбоко действа в душата, когато си представи момента, когато Михаил, заедно с известен брой ангели, архангели и човешки души вижда от Слънцето как Христос го напуска, за да навлезе в телесната обвивка на един човек и чрез това, което може да изживее на Земята в човешко тяло, да се свърже с напредващото развитие на човечеството на Земята.  
За Михаил това същевременно е знак да остави съхраняваната от него небесна интелигентност да напусне постепенно Слънцето, да се изсипе като свещен дъжд на Земята. И в 8-мо столетие сл. Хр. става така, че събраните около Михаил, видждат как субстанцията, която дотогава Михаил е съхранявал, вече се намира на Земята.
Касае се обаче за това, че в пълно съзвучие с Михаиловото господство става всичко, което навлиза в света чрез учителите от Шартр, но също и чрез избраните за това членове на доминиканския орден. Така че, накратко казано, започва онова развитие на човечеството, което в началото на 15-то столетие слага началото за развитието на съзнателната душа; онова развитие, в което се намираме сега. Защото приблизително в първата третина на предшестващото развитие, това означава в първата трета на епохата от развитието на разсъдъчната душа, ние имаме разпространяването чрез походите на Александър на свръхземната интелигентност над Азия, Африка и над една част от Европа. Но настъпва една особена епоха, която ни показва Михаил, най-изтъкнатия архангел на Слънцето, намиращ се в това Слънце, който знае, че е дошъл краят на управлението му на космическата интелигентност на Слънцето; той знае, че са уредени нещата, които ще могат да продължат по-нататъшното развитие на тази интелигентност на Земята. Това време настъпва през 16-то, 17-то столетие сл. Хр. Тогава, така да се каже, Михаил е освободен от предишните си задължения в космоса. Земното развитие се управлява от Гавраил по начин, какъвто описах вчера.
Михаил се намира сега в особено положение. Дори един архангел да не е точно управляващ княз на земните въпроси, той въпреки това оставя импулсите си да се вливат в това, което вършат другите. Защото непрекъснато протичат импулси от всички седем последователно управляващи архангели, но един от тях винаги е водещ в определена епоха. Когато през предишни епохи от човешкото развитие водещ дух е бил например Гавраил, в земното развитие протича това, което той е имал да управлява; но другите архангели действат заедно с него. Но когато Гавраил упражнява своята власт, Михаил е бил в особеното положение да не може да действа в земните дела от Слънцето. За един водещ архангел това е съвсем особено положение – да гледа, че дейността му, упражнявана през дълги периоди, така да се каже, е прекъсната. И Михаил казва на своите: Необходимо е за времето, в което ние не можем да изпращаме импулси на Земята – за времето, което приключва с 1879 година – да си потърсим една особена задача, да потърсим задача в слънчевия регион. За душите, чиято карма ги е въвела в антропософското движение, е трябвало да се изгради възможността, да могат да видят в слънчевия регион това, което Михаил и сподвижниците му извършват през времето, когато на Земята управлява Гавраил.
Това е нещо, което, така да се каже, не е влизало в другите редовно извършвани дела между богове и хора. Свързаните с Михаил души – водещите човешки души от времето на Александър и онези от великото време на доминиканците, както и не съвсем водещите, които са се намирали около тях и голям брой от стремящи се, развиващи се хора в съюз с водещите духове, са се чувствали като изтръгнати от традиционните връзки с духовния свят. От човешките души, които са били предопределени да станат антропософи, в свръхсетивния свят се изживява нещо, което по-рано не е било изживявано в духовните светове от човешки души в живота между смъртта и новото раждане. По-рано се е изживявало как във времето между смъртта и новото раждане човешките души изграждат кармата си заедно с водещите духовни същества за бъдещото си земно съществуване. Но никоя карма преди не е била изработвана така, както сега се изработва кармата на онези, които според обстоятелствата са предопределени да станат антропософи. Никога между смъртта и новото раждане не се е работело така в слънчевите региони, както сега е могло да се работи под водачеството на освободения от земните дела Михаил.
По това време там се случва нещо, което е важно събитие в свръхсетивните светове, 
нещо, което днес макар и несъзнателно, спящо, сънуващо почива в дълбочините на сърцето на повечето антропософи. И антропософът ще постъпи правилно, ако слушайки сърцето си, каже: Тук вътре се намира една, може би, днес неосъзната от мен тайна, която е отблясък на Михаиловите дела в свръхсетивните светове от 16-то, 17-то, 18-то столетие, където преди моето сегашно слизане в земната област, аз съм работил под указанията на Михаил, който можа да направи нещо особено, понеже, така да се каже, е бил освободен от редовните си задължения. А Михаил събира своите сподвижници, събира онези, които като свръхсетивни същества от царството на ангелите и архангелите са принадлежали към него; той събира също и човешките души, стояли в някаква връзка с него. Създава се нещо като мощно разгръщаща се свръхсетивна школа. Както в началото на 13-то столетие се провежда един вид небесен събор от онези, които са можели да работят заедно като платоници и аристотелци, така сега от 15-то до 18-то столетие под непосредственото водачеството на Михаил се състои едно свръхсетивно обучение, за чийто велик учител е избран от Световния ред самият Михаил. Това, което ви разказах за първата половина на 19-то столетие, онзи, протичащ в могъщи имагинации свръхсетивен култ, е бил предхождан от свръхсетивно обучение на многобройни човешки души, обучение, чиито резултати тези човешки души сега несъзнателно носят в дълбочината на душата си. Резултатът от това обучение се проявява навън само чрез това, че тези човешки души изпитват стремеж към антропософията. Този стремеж към антропософията е резултат от това обучение. И може да се каже, че някога, в края на 15-то столетие Михаил събира своите божествени и човешки сподвижници в слънчевия регион и им държи реч, която се е разпростирала над дълги епохи, горе долу по следния начин:
Откакто човешкият род населява Земята в човешки образ, на Земята има мистерии като слънчевите, меркуриевите, венерините, марсовите, юпитеровите, сатурновите мистерии. В тези мистерии боговете са изпращали тайните си; там са били посвещавани подходящите за това хора. 
Така е могло да се узнае какво се случва на Сатурн, Юпитер, Марс и така нататък и как това въздейства в човешкото развитие на Земята. Винаги е имало посветени, инициирани, които в мистериите са общували с боговете. По инстинктивен древен ясновидки начин посветените са възприемали в мистериите това, което достига до тях чрез импулси. Михаил е казвал на своите, че с изключение на някои традиции то е изчезнало от Земята, то не е повече там. Импулсите не могат повече да се вливат в областта на Земята. Единствено в някои области, като в областта на размножението, Гавраил още има силата да внася лунните въздействия в развитието на човечеството. Повече или по-малко древните традиции са изчезнали от Земята, а с това и възможността да се управляват импулсите, навлизащи в подсъзнанието и в различните зони на човешкото тяло. Но когато хвърлим поглед назад към това, което някога в мистериите е било донасяно на хората като дар от небето, виждаме тази чудесна панорама, ние виждаме в потока на времето. Там намираме местата, където са се провеждали мистериите. Виждаме как в тези мистерии се е втичала небесната мъдрост, как хора са инициирани с нея, как точно от нашия свещен слънчев оракул космическата интелигентност е слязла у хората така, че великите учители на човечеството са имали идеи, мисли и понятия, които са били духовни, които им са били инспирирани от нашия свещен слънчев оракул. Това е изчезнало от Земята. Когато поглеждаме към древни епохи на Земята, ние го виждаме постепенно да изчезва от земното развитие през времето на Александър и по-късните години, и долу между хората виждаме да се разпространява интелигентността, която е станала земна. Но ние запазваме това, което сме видели, съзерцаваме тайните, в които някога са били посветени инициираните от мистериите. Нека да ги осъзнаем! Нека осъзнаем съществуването на онези духовни същества, които никога не са се появявали около нас в земни тела, а живеят само по етерен начин. 
Но нека също осъзнаем и съществуването на онези души, които често са били на Земята в земни тела, които сега са тук и принадлежат към общността на Михаил; нека осъзнаем съществуването на тези човешки души. Нека обхванем в мислите си великото учение на посвещението, което някога е протекло към Земята по древния начин чрез мистериите, нека го поставим пред душите на онези, които по интелигентен начин са били свързани с Михаил. И там е «разгледана» – ако мога да си послужа с един тривиално звучащ в такава взаимовръзка израз, – там е била разгледана древната инициационна мъдрост. Има една велика, всеобхватна небесна школа. В нея е преподавано от Михаил това, което сега той самият повече не може да го управлява. Било е нещо невероятно, нещо, което точно през 15-то, 16-то, 17-то до 18-то столетие най-дълбоко развълнува ариманическите демони на Земята, довежда ги до ужасна възбуда, така че се разиграва нещо забележително. Разиграва се това, което се проявява в тази епоха като полярна противоположност между небесни и земни дела. Горе в духовния свят една висша школа, която по нов начин обхваща древната инициационна мъдрост в свръхсетивното и при първоначално предопределените за това човешки души между смъртта и новото раждане издига в интелигентното съзнание, в съзнателната душа това, което в древни времена е било притежавана от хората мъдрост в разсъдъчната и сетивната душа. По начина както може да се говори с вътрешни слова, което в много отношения е трудно, Михаил разяснява на своите приближени световните взаимовръзки, космическите взаимовръзки, антропософските взаимовръзки. Тези души получават едно учение, което разбулва световните тайни. Долу на Земята действат ариманическите духове. И на това място е необходимо по съвсем открит начин да посоча една истинска тайна, която погледната външно, съвсем сигурно ще изглежда не на място от гледната точка на съвременната цивилизация, но която наистина е божествена тайна, която антропософите трябва да я знаят, за да могат по правилен начин, както поясних, да поведат цивилизацията към приключването на 20-то столетие.




nellih

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 944
    • Профил
Re: Карма и Съдба
« Отговор #49 -: Март 19, 2014, 10:10:13 am »
Докато Михаил обучава горе своите сподвижници, долу е основана един вид подземна ариманическа школа, лежаща непосредствено под повърхността на Земята. Поради това може да се говори, че в свръхсетивното е школата на Михаил; непосредствено в областта, върху която ние стоим – понеже духовното действа и работи също и в подземното, – се основа ариманическата насрещна школа. И когато точно сега, в тази епоха надолу не протичат никакви импулси от Михаил, за да инспирират небесно интелигентността, когато интелигентността на Земята първоначално е оставена сама на себе си, ариманическите сили полагат още повече усилия да изпращат отдолу нагоре импулси в развитието на човешката интелигентност. Величествена картина е това, което може да застане пред очите на човека. Представете си повърхността на Земята, горе Михаил, обучаващ своите последователи, разкриващ им с велики мощни мирови слова това, което е представлявало древната инициационна мъдрост; насреща му ариманическата школа в недрата на Земята. Представете си развиващата се на Земята, слязлата от небето интелигентност; Михаил, по отношение на земното първоначално обучаващ в небесна самота – никакви влияния не протичат отгоре надолу – ариманическите сили още повече изпращат своите импулси отдолу нагоре.
Въпреки това на Земята е имало въплътени души, които в споменатите столетия усещат това зловещо положение. Който познава духовната история на Европа от това време, навсякъде среща забележителните факти, че тук там понякога живеят простовати хора, които усещат зловещото на това положение – напуснатото от Михаил човечество и издигащите се отдолу нагоре в демонични духовни изпарения импулси, които искат да завладеят интелигентността.
Забележително е колко тясно свързани с човека би трябвало да са откровенията на мъдростта, ако всичко израстващо от това би следвало да бъде добро. Това е точно истинската тайна, която трябва да бъде докосната тук. Защото онзи, който следва да извести Михаиловата мъдрост, в известно отношение чувства, че стои на правилното място, когато се мъчи да намери израза, формулирането с думи на това, което представлява Михаиловата мъдрост. Той се чувства дори стоящ на правилната страна, когато изписва тази Михаилова мъдрост със собствените си ръце, защото там протича това, което от страна на духовния свят е свързано с човека, протича, така да се каже, вътре във формата на написаното, в това, което той прави. Но въпреки че трябва да се изтърпи, въпреки че е присъщо за нашата епоха, изпитва се зловещо чувство, когато това, което е Михаиловата мъдрост, което с радост се записва и като нещо за четене се споделя с хората, се види размножено по механичен начин в напечатаните книги. Това зловещо чувство насреща на напечатаните книги наистина е налице при този, който стои вътре в духовния живот с това, което трябва да оповести.
В края на вчерашната лекция някой ме запита, дали Сведенборг е казал, че буквата е последната капка от духовния живот. Така е! Тя е такава толкова дълго, колкото в непрекъснатия напредък изхождайки от духовното, протича през някой човек. Тя става ариманическа духовна сила, когато се фиксира чрез механичното, в известна степен фиксира се от другата страна на света, когато се появява пред очите на хората като напечатана буква. Защото точно това е своеобразното, че онази ариманическа школа, която като противна на Михаил школа е основана през 15-то, 16-то, 17-то, 18-то столетие, налага в Европа изкуството да се печатат книги, с всички придружаващи го обстоятелства. От изкуството да се печатат книги могат да избуяват демоничните сили, които са подходящи да се борят точно срещу господството на Михаил.
Човек, ако е антропософ, трябва да прозре в истинското му значение това, което е реално в живота. В печатането трябва да се вижда една духовна сила, но точно духовната сила, която от Ариман се противопоставя на Михаил. Оттам това непрекъснато предупреждение от страна на Михаил към онези, които той е обучавал някога в своята школа, непрекъснатото предупреждение: Когато отново слезете на Земята, за да изпълните това, което тук е основано, събирайте хората около вас, провъзгласявайте важното от уста на ухо и не виждайте важното в това, да се действа «литературно» в света само чрез печатната книга. – 
Оттам интимният начин, да се действа от човек на човек, е този, който се намира предимно в насоката на дейността на Михаил. И когато, вместо само да действаме чрез книгите, ние се обединим и приемем най-важните импулси лично човешки – понеже така трябва да бъде, понеже иначе Ариман пак ще спечели невероятна мощ, ако ние не си присвоим също и неговото изкуство – и го използваме само в известна степен, за да имаме «опора на паметта», да имаме това, което трябва да се съобразява с ариманическия дух на времето. Ние не искаме да унищожим напечатаната книга, а да я поставим в правилно съотношение с това, което действа непосредствено човешки. Тогава ще въведем (инаугурираме) това, което като течение на Михаил най-напред не сетивно (импондерабилно) трябва да потече през Антропософското общество. Защото не би било правилно, изхождайки от това, което аз изложих сега, да се каже: – Да премахнем антропософските книги! – Чрез това бихме предали печатарското изкуство точно на най силните врагове на Михаиловата мъдрост; тогава бихме направили невъзможно продължаването на нашата антропософска работа, която следва да процъфтява точно до края на столетието. Но ние трябва да облагородим печатарското изкуство чрез свещена нагласа и отношение към това, което живее в Михаиловата мъдрост! Защото какво иска Ариман насреща на Михаил чрез печатарското изкуство? Той иска, – вие навсякъде го виждате днес – да завладее интелигентността, да завладее интелигентността, да се промъкне навсякъде там, където условията са подходящи за това. В какво се състои главната дейност на ариманическите духове в борбата им през идващата Михаилова епоха? Най-важното се състои в това, че през епохите, когато съзнанието на хората е понижено, замъглено, тези ариманически духове в известна степен искат да обсебят хората, да навлязат в човешкото съзнание. Така много хора, които през 1914 година бяха със замъглено съзнание, бяха въвлечени в избухването на ужасната световна война. В тяхното замъглено съзнание световната война беше подтикната от рояците духове на Ариман, действащи чрез хората. И причините за тази война никога няма да се разкрият от външни документи в архивите, а трябва да се разглежда историята и да се види, че тук имаше една влиятелна личност, там имаше друга, другаде имаше трета, които бяха със замъглено съзнание. Това беше възможността Ариман да обсеби хората. И ако човек иска да знае колко лесно хората в нашата епоха могат да бъдат обсебени от Ариман, нужно е само да помисли, какво става, когото европейците отиват в Америка с напечатаните си произведения, които донасят със себе си по времето, когато в Северна Америка още има индианци. Когато индианците виждат тези особени писмени знаци, те ги смятаха за малки демони. Те са имали правилното усещане за това; те извънредно много са се страхували от тези малки демони а, б, в и т. н., каквито са ги поглеждали от напечатаните листове. Защото в тези, по различни начини способни за възпроизвеждане букви, лежи нещо въодушевяващо за днешните хора; и само правилната нагласа спрямо Михаил, която може да вижда човешкото в оповестяването на мъдростта, може да изведе навън от това въодушевление.
Но по този път може да се случи нещо погрешно. Искам да ви кажа следното. Има известни тайни при разглеждането на света, които могат да се прозрат, когато се достигне една доста висока възраст. Отделните периоди от възрастта позволяват на човека, когато той борави с инициационната наука, да разглежда само отделни тайни на битието. Така между двадесет и една и четиридесет и една година могат да се прозрат отношенията на Слънцето, – преди това не. Между четиридесет и две и четиридесет и девет години могат да се прозрат тайните на Марс; между четиридесет и девет и петдесет и шест години на Юпитер. Иска ли някой да прозре световните тайни във взаимната им връзка, трябва да е преминал шестдесет и три години. Затова известни неща, които сега открито изнасям, не можех да ги кажа, преди да достигна точно тази възраст. Защото, иска ли човек да съзре това, което се отнася точно за тайните на Михаил, каквото действа от духовните области на Слънцето, тогава от Земята той трябва да погледне в мировите тайни чрез сатурновата мъдрост. 
Тогава трябва да може да се усети, да може да се живее в онова замъгляване в духовния свят, което произхожда от господстващия в Сатурн архангел Орифиил, който по времето на Мистерията на Голгота е бил водещият архангел и отново ще бъде водещ архангел, след като изтече епохата на Михаил. Тогава обаче се разбулват разтърсващи истини за днешното време, съвсем разтърсващи истини! Защото поради това, че чрез ариманическата школа насрещна на школата на Михаил се разпространява печатарското изкуство на Земята, се появява и «писателство» от всякакъв род. Кой е бил някога писател, когато още не се е печатало? Писатели са били тези, които всъщност с можели да разпространяват своите произведения само в кръгове, които са били подготвени за това. До колко ръце е достигала дадена книга, преди да се разпространи печатарското изкуство? Как стоят нещата може да се прецени правилно, когато се премисли следното: Един вид сурогат на печатарското изкуство, достигнал до високо съвършенство, е имало още в древната китайска култура. Там е имало един вид печатарско изкуство, също основано по времето на едно Михаилово господство, намиращо се горе и намиращо се долу ариманично противодействие. Но тогава не се е стигнало до нищо особено; тогава Ариман още не е бил могъщ. Той още не е можел да прави особени опити, за да може наистина да отвоюва от Михаил господството над интелигентността. Този опит се подновява по времето на Александър, но тогава отново не успява.
Ариманизмът достига до своето голямо значение в печатарското изкуство на новото време. Писането, така да се каже, става популярно. И става възможно още нещо, което е също чудесно, блестящо, ослепително, както от друга страна би трябвало да се приеме в пълното равновесие на душевните сили, но трябва да се разбере наистина неговото правилно значение.
Първите опити, които, поглеждайки от областта на Михаил, могат да се означат като факт, че Ариман се проявява като писател, са тук! В кръговете на Михаил днес се появява значително събитие. Ариман като писател! Не само, че хората са обсебени от него при избухването на войната, 
както подчертах, а когато се проявява чрез човешките души на Земята, Ариман сам излиза напред като писател. Че той е блестящ писател, не е необходимо да се съмняваме; защото Ариман е голям, всеобхватен, могъщ дух. Само че той е онзи дух, който не е подходящ за напредъка на човечеството на Земята в смисъла на добрите богове, а за борба с тях. В своята област той изцяло е необходима и дори благодетелна сила; защото съществата, които на едно ниво на мировите процеси са благотворителни, на друго ниво са извънредно вредни. Затова, когато се характеризират делата на Ариман, не бива да се предпоставя, че тези дела трябва особено да се критикуват. Човек дори може да им се възхищава, когато е наясно какво се намира в същността им. Но ариманическият характер трябва да се познае!
Днес Михаил учи да се познава това, ако човек иска да го чуе. Защото обучението на Михаил все още действа и днес може да се достигне до него. То учи как Ариман като писател първоначално веднъж е правил опити, първи опити от дълбоко разтърсващ, трагичен характер, които естествено са направени чрез един човек – Ницше, в произведенията му «Антихрист» и «Ecce homo», автобиографията на Нитче и всичко, каквото са забележки във «Воля за власт» – най-блестящият капител на модерното писателство, с неговото често така дяволско съдържание. Ариман го е написал, упражняващ властта си над това, което може да подлежи на неговата власт в буквите на Земята чрез печатарското изкуство. Ариман започва да се проявява като писател и той ще продължи своята работа и по-нататък. За бъдещето на Земята е необходимо да сме будни. Не всичко, което четем в написаните произведения може да се приема като равнозначно. Ще се появят някои човешки произведения, за които отделният човек трябва да знае, че някой се упражнява да стане един от най-блестящите писатели в близко бъдеще – Ариман! Човешки ръце ще пишат произведенията, но Ариман ще бъде писателят. Както старите евангелисти някога са били инспирирани и 
написват произведенията на инспириращите ги свръхсетивни същества, така и произведенията на Ариман ще бъдат написани от хора.
И две неща ще има в бъдещата история от развитието на човечеството. Там ще трябва да се прави усилие онова, което някога се е дало от Михаил в надсетивните школи на предопределените за това души, да се посади в земната област, в Антропософското общество доколкото е възможно благоговейно да се приемат тези познания и тези, които ще дойдат в следващите инкарнации, да бъдат обучавани в това, докато настъпи края на 20-то столетие. Тогава някои хора, които днес за първи път узнават тези неща, скоро отново ще слязат на Земята. Междувременно обаче на Земята ще се появят многобройни, написани от Ариман произведения. Една от задачите на антропософите ще бъде вярно да съхраняват Михаиловата мъдрост, с доброжелателни сърца да застанат на страната на Михаиловата мъдрост. И проникването на духовния меч на Михаил в земната интелигентност да се вижда в това, че този духовен Михаилов меч ще се ползва от сърцата, в които е навлязла Михаиловата мъдрост, така че Михаиловият образ, като въодушевяващ отделните антропософи образ да се появи под нова форма – Михаил застанал в сърцата на хората, стъпил върху това, което ще бъде ариманическото писателство. Няма да е нужно външното художествено изкуство, което през времето на доминиканците често е фиксирало картината как горе стоят схоластиците доминиканци с техните книги, а долу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и други, които биват стъпкани от техните крака. Тези картини се виждат навсякъде там, където е трябвало да се илюстрира борбата на християнската схоластика с езичеството, – но тази нова картина ще трябва да се намира в духа: Вярност към навлизащия в света, обхващащ интелигентността на Земята Михаил и будност – така че човек да може да се издигне над нея – насреща на блестящата, заслепяваща, проникваща през цялото 20-то столетие работа на Ариман като писател. Той ще пише своите произведения на най-невероятните места, но тези произведения ще бъдат тук и той ще обучава своите ученици. Още в нашето време се появява по нещо, което първоначално подготвя подсъзнателно душите, за да се въплътят бързо и да могат да станат инструменти на писателя Ариман. Той ще пише във всички области. Ще пише в областта на философията, поезията, драматиката и епиката; ще пише в областта на медицината, на правото, на социологията! Ариман ще пише във всички области!
Това ще е ситуацията, в която човечеството ще живее в края на столетието. И онези, които днес са още млади, ще видят нещо от това как Ариман се проявява като писател. Във всички области ще е необходима будност и свещен ентусиазъм за Михаиловата мъдрост.
Скъпи приятели, ако можем да се проникнем с това, ако можем да сме в състояние в смисъла на тези разяснения да се почувстваме вътре в духовния живот, тогава ще застанем като истински антропософи в съвременната цивилизация. Тогава, може би, все повече и повече ще чувстваме, че от Коледната конференция в Гьотеанума наистина произлиза нова насока, че всъщност пред Антропософското общество едва сега се поставя това, в което като в мирово огледало то може само да се огледа, както също и отделният човек може да се огледа в него с довелата го до Антропософското общество карма.
Това е, което първоначално исках да положа в сърцата ви чрез лекциите. Сега трябва да се говори предимно на сърцата. Сърцата трябва да станат помощници на Михаил в завладяването на слязлата от небето на Земята интелигентност. Както е трябвало да се смачка старата змия от Михаил, така превърналата се в змия интелигентност трябва да се завладее от Михаил, да се спиритуализира. И навсякъде, където тя пристъпи като противник – не спиритуализирана, а ариманизирана в духовното – тя трябва да бъде позната по правилния начин чрез обучената чрез Михаиловата нагласа будност на антропософския дух.

nellih

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 944
    • Профил
Re: Карма и Съдба
« Отговор #50 -: Март 22, 2014, 07:19:23 pm »
Не рядко в живота ни се случва някакво събитие, срещаме някакъв човек и се питаме, защо именно на мен трябваше да ми се случи. Напрягаме душата си, за да намерим някакво обяснение, къде лежат причините, къде започва пътя, по който изживяването, събитието стига до нас. Предполагам, че няма човек, който да не е изживял такова състояние.
В следващата лекция от Рудолф Щайнер, Събр. съч. 236 е дадено практическо указание, как можем да стигнем до причините за дадено събитие, които лежат в някой от изминалите ни животи. С много упражнения и търпение, човек може да стигне до обясненията за това, което изживява в сегашния си живот.

СЕДМА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 9 май 1924 г.
нередактирана

Днес ще започнем да разглеждаме вътрешните дейности на душата, които могат да доведат човека дотам, постепенно да получи възприятия, да си създаде представи за кармата. Тези представи, тези възприятия могат да се получат само в резултат на това, че човекът може да вижда изживявания в светлината на кармата, които имат кармическа причина.
Когато се огледаме в заобикалящия човека свят, всъщност виждаме само това, което се причинява чрез физическа сила по физически начин във физическия свят. И все пак, когато виждаме във физическия свят нещо, което не е причинено от физическите сили, ние го виждаме чрез външните физически субстанции и възприемаеми обекти. Без съмнение, когато един човек извършва нещо с волята си, то не е причинено от физически сили или причини, защото в много отношения такова действие е родено от свободната воля на човека. Но всичко, което виждаме външно, без остатък преминава във физически-сетивните явления в света, които наблюдаваме по този начин. В кръга на нещата, които можем да наблюдаваме, за нас не може да изникне кармическата връзка на дадено изживяване, което самите ние изпитваме. Защото цялата картина на кармическата връзка се намира в духовния свят, тя е записана всъщност в етерния свят, който представлява външната страна на астралния свят, свeтът на духовните същества, обитаващи астралния външен свят. Всичко това не се вижда, когато насочваме само нашите сетива към физическия свят.
Всичко, което възприемаме във физическия свят, се възприема чрез сетивата. Сетива действат, без да правим нещо особено. Очите ни приемат светлинните впечатления, впечатленията от багрите, без да правим много неща за това. Можем най-много, но това е също неволно, да насочим очите си в определена посока, можем да гледаме нататък, можем да отвърнем поглед оттам. В по-голямата си част това се върши несъзнателно, но все пак съдържа поне частица съзнание. Това, което окото трябва да извърши вътрешно, за да види някакъв цвят, тази неимоверно изпълнена с мъдрост, величествена вътрешна дейност, която упражнява окото, когато виждаме нещо, не бихме могли да я извършим като човек, ако трябваше да я извършваме съзнателно. Не може и дума да става за това. Всичко трябва да стане първо несъзнателно, защото е прекалено мъдро, за да може човек съзнателно да допринесе нещо за него.
За да получим правилна гледна точка за познанието на човека, в нас трябва да проникне всичко съществуващо в света като човешки органни устройства, които човекът не може да създаде. Когато човек постоянно мисли само за това, което може да прави, всъщност си затваря всички пътища към познанието. Изобщо познанието, пътят на познанието започва с това, човек да си изясни по най-скромния начин какво не може да прави и какво все пак трябва да стане в общочовешкото съществуване. Окото, ухото и другите сетивни органи са така мъдро устроени, че хората дълго време трябва да ги изучават, за да усетят нещо съвсем малко от всичко това през време на земното си съществуване. С това трябва да сме напълно наясно. Но наблюдението на духовното не може да става така несъзнателно. В по-старите времена от развитието на човечеството е било така и за наблюдението на духовното. Тогава е съществувало инстинктивно ясновидство. Това ясновидство угасва в хода на човешкото развитие.
Сега човекът съзнателно трябва да заеме необходимата позиция спрямо вселената, която да му даде възможност да прозре духовното. Ако искаме да разберем кармическите взаимовръзки в някакво изживяване, необходимо е да прозрем духовното.
За да проследим кармата, важното е да започнем да насочваме вниманието си върху това, което може да ни доведе до наблюдението на кармическите връзки. След това трябва да осъзнаем тези наблюдения. За тази цел трябва да направим нещо повече, отколкото правим например за окото, за да осъзнаем цвета. Скъпи приятели, това, което трябва първо да научим, се съдържа в думата да чакаме. По отношение на вътрешните изживявания трябва да можем да чакаме.
Веднъж вече говорих върху това «да можем да чакаме». Беше през 1889 година – ще го разкажа също и в моята «Автобиография» – тогава за първи път ми се разкри духовната структура, вътрешното духовно устройство на Гьотевата «Приказка за зелената змия и прекрасната Лилия». И тогава беше също за първи път, когато ми се разкри картината на една по-голяма взаимовръзка, по-обширна връзка, в сравнение с тази, която е дадена в самата приказка. Но тогава знаех, че това, което някога ще мога да предприема с тази връзка, още не мога да го направя. И в душата ми просто остана да лежи разкритото по повод на приказката.
То изникна още веднъж след седем години през 1896 година, но и тогава още не така, че да може да бъде оформено. Появи се отново седем години по-късно, към 1903 година. Въпреки, че се яви с голяма определеност и свързаност, и тогава не можа да получи форма. То се яви така преобразено, че можа да бъде напълно оформено, едва когато замислих първата си мистерийна драма «Вратата на посвещението», т. е. отново след седем години.
Такива неща изискват действително чакане, едно узряване. Човек трябва да стигне със собствените си изживявания до това, което в действителност съществува също и в света. Не можем вече да имаме растението, когато току-що се е показал само зародишът на растението. Трябва да поставим зародиша при съответните условия, за да израсне и да чакаме, докато от зародиша се появят цветът и плодът. Така трябва да постъпваме също и с изживяванията, които имаме. Не трябва да заставаме на гледната точка: Понеже имаме някакво изживяване, понеже то е тук, сензацията за него е налице, и след това да го забравим. Който постъпва с изживяванията по този начин като иска да ги има само в момента, той действително малко ще може да направи, за да стигне до наблюдение в духовния свят. В това отношение човек трябва да може да чака, трябва да може да остави изживяванията да узреят в душата му.
Но съществува възможност за относително бързото узряване и схващане на кармическите отношения, когато продължително време много енергично се стремим вътрешно да възпроизведем в съзнанието си и често да изграждаме все по-съзнателно представата за разигралото се, но несхванато правилно и просто угаснало в живота. Така е в крайна сметка със събитията. Какво прави човек с преживяванията си, със събитията, които го пресрещат в течение на деня? Той ги изживява всъщност полу-наблюдавайки ги. Можете да си създадете представа за това как изживяванията се наблюдават наполовина, когато – и аз ви съветвам да го направите, – седнете следобед или вечер и се запитате: Какво направих тази сутрин към девет и половина часа? Но опитайте се веднъж да възпроизведете в душата си едно такова изживяване с всички подробности, с всички детайли, така, като че ли то застава пред вас, да речем, в седем и половина часа вечерта, като че ли стои духовно-художествено пред вас. Тогава ще видите какво липсва, колко много неща не сте наблюдавали, колко трудно ще ви бъде. Ако вземете писалка или молив, за да го запишете, скоро ще започнете да дъвчете молива, защото подробностите не ви идват на ум и искате някакси да ги изсмучете от молива.
Да, става дума първо да си поставите задачата, да извиквате напълно ясно пред душата си изживяване, което сте имали – не когато то става, а след това, – като че ли искате да го нарисувате духовно; така да го извикате пред душата си, че когато в изживяването някой е говорил, да си представите силно, енергично и напълно ясно звука на гласа му, начина, по който е казал думите, сръчно или несръчно и т. н., накратко, да се стремите да създадете образа на това, което сте изживели. Когато по този начин превърнете едно изживяване през деня в картинен образ, на следващата нощ, когато астралното тяло се намира извън етерното и физическото тяло, астралното тяло се занимава с този образ. Самото то всъщност е носителят на този образ, сега то изгражда този образ извън тялото. То взема този образ със себе си, когато през нощта излезе вън от етерното и физическото тяло и го изгражда тогава извън тях.
Така първо имаме – нека съвсем точно да разгледаме тези етапи – факта, че спящото астрално тяло изгражда образа на изживяването извън физическото и етерното тяло. Къде върши то това? То го върши навън, във външния етер. То се намира сега във външния етерен свят.
Представете си човека: Физическото и етерното му тяло се намират в леглото, астралното тяло е навън. Сега искаме да се абстрахираме от аза. Навън се намира астралното тяло, пресъздавайки образа, който сме си съставили, но то върши това във външния етер. Благодарение на това става следното.


Представете си, че астралното тяло се намира тук навън /виж рис. жълто/. Сега тук навън то изгражда образа, който искам да нарисувам червено – естествено всичко това е схематично. То изгражда тази картина. Всичко това става във външния етер, който инкрустира, така да се каже, със своята собствена субстанция изграденото като образ в астралното тяло. Следователно навсякъде тук етерът образува етерната форма /синьо/ като образ, представящ се в ясни контури пред духовното око.
Сутринта се връщате във физическото и етерното тяло, внасяте там това, което е било оформено от астралното тяло и пропито със субстанцията на външния етер. Значи, спящото астрално тяло извън физическото и етерното тяло изгражда образа на изживяването, а външният етер вгражда своята собствена субстанция в образа.
Можете да си представите, че чрез това образът става по-силен и когато сутрин астралното тяло се връща с този по-силно пропит с етерна субстанция образ, то може да направи отпечатък върху етерното тяло на човека. С това, което се ражда като сили от външния етер, то прави отпечатък върху етерното тяло на човека. Така че второто нещо е, че астралното тяло отпечатва образа в етерното тяло на човека.
Това са били събитията – първи ден, първа нощ /виж схемата на стр. 124/. Сега стигаме до втория ден. През втория ден, когато в пълно будно съзнание се занимавате с всички дреболии на живота, в подсъзнанието образът се потопява в етерното тяло. И през втората нощ, когато етерното тяло е несмущавано, когато астралното тяло отново се намира навън, етерното тяло обработва този образ. Така през втората нощ образът бива обработен от собственото етерно тяло на човека. Следователно, второ – астралното тяло отпечатва образа в етерното тяло на човека и през следващата нощ етерното тяло обработва образа.
С това имаме втория ден и втората нощ /виж схемата/.
Когато извършвате всичко това, когато действително не се отнасяте с пренебрежение и решавате да продължите да се занимавате по този начин с образа, който сте си съставили предния ден – и вие можете да продължите да се занимавате поради причина, която веднага ще посоча – и ако решите да продължите да се занимавате по този начин с този образ, ще живеете именно по-нататък с него.
Какво означава да продължите да се занимавате с това? Ако действително положите усилия да създадете такъв образ, да го обработите напълно пластично с характерни, ясни линии през първия ден, след като сте имали изживяването, вие сте се напрегнали вече духовно. Подобно нещо изисква духовно напрежение. Извинете, това не трябва да се счита като едно подхвърляне – при всички тези неща присъстващите винаги се изключват, – но все пак трябва да се каже, че повечето хора изобщо не познават какво е духовно усилие, защото духовното усилие, действителното духовно напрягане става чрез активността на душата. Когато оставяме светът така да действа върху нас, когато оставяме мислите да текат, без да ги вземем в ръцете си, не изпитваме никакво духовно напрежение. Умората съвсем не означава, че сме имали духовно напрежение. Не трябва да си въобразяваме, че когато се чувстваме изморени от нещо, сме се напрягали духовно. Човек може да се почувства изморен например също и при четене. Но когато при четенето човек сам не е някак съпродуктивно действащ, когато оставя върху него да действат само мислите от книгата, човек не се напряга. Напротив, онзи, който действително се е напрегнал духовно, напрегнал се е чрез вътрешната дейност на душата, взима една книга, а именно една много интересна книга и в четенето най-добре се освобождава именно от духовното напрежение. Естествено човек може да заспи над книгата, когато се е изморил. И това изморяване съвсем не е признак за духовно напрежение.
Признак за духовно напрежение е, ако долавяме, че мозъкът е изтощен, както долавяме, че мускулът е изтощен, когато често пъти сме вдигали нещо. Чрез обикновеното мислене мозъкът не е увлечен в такова съучастие. Това се получава именно като следствие и дори ще забележите, че получавате малко главоболие, когато правите това за първи път, когато го вършите за втори, за трети, за десети път. Не че се уморявате или заспивате, а напротив, не можете да заспите, получавате по-скоро малко главоболие от това. Само че не трябва да считате главоболието като отблъскващо, а напротив трябва да го считате за свидетелство, че сте напрегнали мозъка си.
Това ви преследва дотогава, докато заспите. И сутринта, ако наистина сте направили това предния ден, ще се събудите с чувството: В мен има нещо! Не зная точно какво, но в мен има нещо, нещото иска да получи нещо от мен. Да, не е без значение, че вчера съм си съставил този образ, това трябва да означава нещо: Този образ се е преобразил. Днес този образ предизвиква съвършено други чувства в мен, каквито всъщност не съм имал досега. Образът създава в мен напълно определени чувства.
Това ви остава за следващия ден като остатък от вътрешното изживяване на образа, който сте си съставили. И това, което чувствате, от което не можете да се освободите през целия ден, свидетелства, че образът потъва вътре, както описах тук, потъва в етерното тяло и че етерното тяло го приема.
Вероятно след следващата нощ при събуждането ще изпитате – когато след тези два дни тук /виж схема/ отново прониквате в тялото, – че там вътре намирате този образ преоформен, преобразен. Намирате го отново, намирате го в себе си именно през третия ден при събуждането. Той ви се явява като много реален сън. Но с него се е извършила промяна, той не е останал такъв, сега е нещо друго. Той ще се облече в най-разнообразни образи, докато стане друг. Ще се представи под формата на такъв образ, като че ли там са били духовни същества, които ви донасят изживяването. И вие действително ще получите впечатлението: Да, това изживяване, което имах, което превърнах в себе си в образ, всъщност ми е било донесено. Ако е било изживяване с даден човек, след като всичко това е станало, имаме чувството, че всъщност не сме изживели това само чрез човека, а то ни е било донесено. Тук участват и други, духовни същества, те са го донесли.
Сега идва следващият ден. На следващия ден образът се внася от етерното тяло във физическото тяло. На следващия ден етерното тяло отпечатва този образ във физическото тяло, действително го отпечатва в процесите на нервите, в процесите на кръвта. На следващия ден образът вече е отпечатан във физическото тяло. Следователно трябва да кажем, трето: От етерното тяло образът се отпечатва във физическото тяло на човека.
А сега идва следващата нощ, след като през деня – през времето когато отново сте заети с обикновените дреболии в живота, – там долу във физическото тяло става този важен процес, отпечатването на образа във физическото тяло. Това става в подсъзнанието. Когато отново идва следващата нощ, този образ бива обработен във физическото тяло. А именно във физическото тяло образът бива одухотворен. През време на деня този образ се внася в процесите на кръвта и в нервните процеси, но през нощта бива одухотворен. Който може да възприема, вижда как този образ сега е преработен във физическото тяло, но се явява като напълно духовно изменен образ. Можем да кажем: – физическото тяло обработва образа през следващата нощ. –

Първи ден,   1.Спящото астрално тяло изгражда извън физическото
и етерното тяло образа на изживяването.
първа нощ - Външният етер внася в образа своята собствена субстанция.

Втори ден,   2.Астралното тяло отпечатва образа в етерното тяло на
човека.
втора нощ – И през следващата нощ етерното тяло обработва образа.


Трети ден,   3.   Етерното тяло отпечатва образа във физическото
тяло на човека.
трета нощ – И физическото тяло обработва образа през следващата нощ.
   
Това сега е нещо, което трябва да си представите съвсем правилно. Физическото тяло наистина духовно преработва този образ. То го одухотворява. Така че, когато сте изминали всичко това, настъпва положението, при което, когато човек спи, физическото тяло обработва цялото, но не така, че то да остане във физическото тяло. Навсякъде от физическото тяло навън се поражда едно преобразяване, едно мощно увеличено преобразяване на образа. И когато ставате от сън, тогава е налице този образ, в който всъщност плувате, един вид облак, в който се намирате. С този образ ставате от сън.  /следва/ 



nellih

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 944
    • Профил
Re: Карма и Съдба
« Отговор #51 -: Март 22, 2014, 07:25:31 pm »
Това сега е нещо, което трябва да си представите съвсем правилно. Физическото тяло наистина духовно преработва този образ. То го одухотворява. Така че, когато сте изминали всичко това, настъпва положението, при което, когато човек спи, физическото тяло обработва цялото, но не така, че то да остане във физическото тяло. Навсякъде от физическото тяло навън се поражда едно преобразяване, едно мощно увеличено преобразяване на образа. И когато ставате от сън, тогава е налице този образ, в който всъщност плувате, един вид облак, в който се намирате. С този образ ставате от сън.


Това следователно е третият ден и третата нощ. С този образ, който е напълно преобразен, ставате на четвъртия ден от леглото. Ставате затворен в този облак /виж рис. червено/. И ако през първия ден фактически сте образували образа с необходимата сила, ако сте обърнали внимание на това, което чувството ви е дало на втория ден, ще забележите, че в този сегашен образ се намира вашата воля. Вътре в него седи вашата воля! Но тази воля не може да се прояви, тя е като вързана. Изразено малко крайно, като че един невероятно смел бързоходец си е поставил за цел да постигне рекорд по тичане: Аз тичам, тичам сега надолу към горен Дорнах, вече си представям това, то е в мен. То е моята воля, но в този момент, когато искам да започна, когато волята е най-силна, някой ме вързва, така че стоя вцепенен, цялата воля е разгърната, но не мога да я приведа в изпълнение. – Такъв е приблизително процесът.
Когато се развие това изживяване, така че човек да се почувства прикован като в менгеме – защото след третата нощ се получава такова чувство, като че човек се намира в менгеме, – когато той се събуди отново и се чувства като в менгеме, волята изцяло е парализирана, тогава, ако човек може да насочи вниманието си към това, тази воля се преобразява. Тази воля се превръща във виждане. Тя не може да направи нищо, но води дотам, човек да вижда нещо. Тя се превръща в душевно око и образът, с който човек се е събудил, става обективен. И това е събитието от миналия земен живот или от някой минал земен живот, което по-рано е причинило това, което сме обрисували първия ден в образа. Чрез това преобразуване, минаващо през чувството и волята, получаваме образа на причинното събитие от минал земен живот.
Всички неща, които обрисувахме, изглеждат малко насилствени. Това не е чудно, защото те никак не са познати на днешния човек.
Но хората от миналите културни епохи не са били така незапознати с тях. Според възгледа на съвременните хора древните са били глупави. Но тези глупави хора от миналите културни епохи са имали вече тези изживявания. Днешният човек затъмнява всичко това чрез интелекта си, който го прави умен, но не и мъдър.
Казах, че изглежда малко объркано, когато разказваме нещата така. Но ние трябва да употребяваме такива думи, понеже днес нещата са напълно непознати. Ако бихме ги разказвали по-меко, не биха изглеждали така характерни. Те трябва да се представят в тяхната характерна форма. Но цялото изживяване, от началото до края, както го описах протичащо в три дни, цялото това изживяване трябва да протича вътрешно интимно, в пълно спокойствие. Защото така наречените окултни изживявания – а това са такива изживявания, – не протичат така, че с тях човек да може да се хвали. Когато човек започне да се хвали с тях, те веднага престават. Те действително трябва да протичат във вътрешна тишина и спокойствие. И най-добре е, когато въобще никой не забелязва нещо от такава поредица от изживявания, освен този, който ги има.
Но вие не трябва да вярвате, че ще успеете още при първия опит. Когато се описва нещо подобно, винаги се констатира, че то се харесва на хората. Това е напълно понятно, то е хубаво. Какво ли не може човек да изпита при това! И хората се залавят да го изпълняват с огромно усърдие. Те започват, но работата не върви. Тогава изгубват кураж. Опитват може би още няколко пъти, – пак не върви. Но когато някой опита 49 пъти или друг 69 пъти, на 50-тия, на 70-тия път успява. Защото това, за което се касае, е, човек първо да усвои един вид душевен навик за тези неща. Първо трябва да се вживее в тези неща, да добие душевни навици! Но това е изобщо нещо, което грижливо трябва да се съблюдава в Антропософското общество, което от Коледната конференция насам трябва да бъде пълен израз на антропософското движение.
В Антропософското общество действително бе направено много. Човек може да получи леко замайване, когато вижда напечатаните цикли от лекции да стоят един до друг. Но въпреки това постоянно идват хора, които питат за отделни неща. В повечето случаи съвсем не е необходимо, защото ако действително се възприеме това, което се намира в циклите, повечето въпроси намират отговор от само себе си. Трябва само човек да има търпението, действително само да има търпение за това. Работата е и в това, че антропософската литература вече съдържа много неща, които могат да работят в душата. И от страна на настоящото езотерично ръководство ние ще вложим сърцето си в необходимото и времето ще се изпълни с това, което трябва да бъде. Но от друга страна за много неща, които хората искат да знаят, трябва да се посочи, че съществуват стари цикли, стари курсове, които така си лежат и след като бяха държани, никой повече не се интересува от тях, а някои хора искат само да имат «нов» курс. Старите просто се оставят да си лежат. Тези неща са от такова естество, че са напълно свързани с това, което точно днес трябва да обясня.
Ние не придобиваме вътрешното постоянство в проследяването на това, което покълва и носи плодове в душата, когато бързаме да преминем от новото към по-новото, а въпросът се касае именно за това, че нещата трябва да узреят в душата. Трябва да отвикнем от някои неща, с които в много отношения сме свикнали днес. Трябва да привикнем към вътрешна активна работа на душата, към работа в духа. Това е, което после ни помага да постигнем нещата, които обясних именно днес, за да имаме след третия ден вътрешната нагласа на душата за някакво изживяване, което искаме да прозрем кармически.
И така трябва изобщо да се постъпва, когато искаме да познаем духовното. Предварително трябва да си кажем: В първия момент, когато по някакъв начин мисловно пристъпваме към духовното, само сме поставили началото. И ако искаме веднага да имаме някакъв резултат, това е напълно невъзможно, – трябва да можем да чакаме. Нали когато днес имам изживяване, причинено кармически в предишен земен живот, това схематично можем да представим така: Това съм аз, това е моето днешно изживяване, /виж рис. бяло, червено/.



То е причинено в минал земен живот от съвършено различно устроена личност със същия аз /зелено, жълто/. То стои там и отдавна е престанало да принадлежи на моята личност, но е внесено в етерния свят, съответно в астралния свят, който стои зад етерния свят. Сега трябва да се върна обратно, да измина пътя обратно.
Казах ви, че нещата първо се явяват така, като че ли някой ми донася изживяването. Така е именно на втория ден. Но след третия ден онези, които са го донесли, духовните същества се оттеглят и тогава забелязвам, че то е мое собствено изживяване, което съм положил като причина в минал земен живот. И понеже то не се намира вече в настоящето, понеже е нещо, което трябва да видя в миналия земен живот, поради това, намирайки се в него, аз се явявам на самия себе си като вързан. Вързването престава да съществува, когато съм разгледал събитието, когато имам картина на преживяното в миналия земен живот и след това отново обратно гледам събитието, което през трите дни не съм изгубил от погледа си. Тогава отново поглеждам назад, отново ставам свободен, когато се върна обратно, защото сега мога да се движа със следствието. Ако се намирам само в причината, не мога да се движа с тази причина. Следователно отивам обратно в миналото в минал земен живот, ставам като вързан с причината, но едва когато отново се върна в този земен живот, проблемът се разрешава.
Да вземем един пример. Нека предположим, че в определено време, в определен ден някой изживява как един приятел му казва нещо неприятно Може би той не е очаквал това. Той се пренася в това, което е изпитал, чувайки казаното от приятеля, съставя си жив образ за него – как е получил лек шок, как малко се е разсърдил, може би се е обидил и т. н. В това има вътрешно действие и вътрешното действие трябва да бъде внесено в образа.
Сега оставяме да изминат трите дни. На втория ден той ходи наоколо и казва: Този образ, който вчера си съставих, ми подейства странно. През целия днешен ден съм кисел, в себе си имам нещо, което вътрешно ме разстройва, в мен още не е имало нищо подобно на идващото от този образ. Накрая на целия процес, след третия ден, сутринта ставам от леглото и долавям, че точно от този образ идва едно вцепенение. Сега оставам в това вцепенение. Тогава пред мен се явява събитието от миналия земен живот, виждам го пред себе си. Сега преминавам към изживяването, което още съвършено прясно стои пред съзнанието ми. Тогава вързването престава да съществува и аз си казвам: Аха, така е било в миналия земен живот! То е причината, а сега се проявява следствието. С него мога отново да живея, сега събитието е отново тук.
Всичко това трябва често да се упражнява, защото при първия опит нишката се прекъсва още на първия ден. Тогава не се получава нищо.
Особено добре е, когато оставим нещата да протичат едно до друго. Когато не оставаме при едно събитие, а привеждаме в образи няколко изживявания на деня. Ще кажете: Тогава на втория ден трябва да живея с най-разнообразни чувства. Но вие можете да го сторите. То съвсем не вреди. Опитайте само, тези чувства вървят много добре заедно. И след третия ден аз трябва да бъда обвързан така и така? Това също не вреди. Нещата скоро се отделят едни от други. Онова, което от предишен земен живот принадлежи към настоящия, се прибавя наистина към него.
Но то не се постига още при първия опит, нишката се прекъсва. Човек трябва да има търпение отново и отново да повтаря нещата. Тогава се чувства как в душата нещо се засилва. Тогава се чувства как в душата се пробужда нещо, така че човек всъщност може да си каже: Досега ти беше изпълнен само с кръв, чувстваше как кръвта и дишането пулсират в теб. Сега още нещо е вътре, още нещо освен кръвта, ти си изпълнен с нещо.
Дори можете да усетите, че сте изпълнени с нещо, за което много ясно си казвате: Това е като метал, превърнал се във въздухообразна форма. Наистина долавяте нещо като метал, чувствате го в себе си. Човек не може да го опише по друг начин, така е. Вие се чувствате метално проникнати, изпълнено е цялото ви тяло. Както за някои течности, които пием, можем да кажем, че имат метален вкус, така цялото ви тяло изпитва вкус, като че ли е проникнато вътрешно металически, като че ли е проникнато от нещо фино-веществено, което всъщност е нещо духовно.
Вие долавяте това, когато се натъквате на нещо, което естествено винаги е било във вас, но едва сега му обръщате внимание. И сега, когато долавяте нещо подобно, изпитвате смелост. Защото, ако нишката постоянно се прекъсва и отново е както по-рано, – на драго сърце бихте искали да уловите някъде кармическата връзка, но тя постоянно се прекъсва, – там можете да изгубите кураж. Но ако доловите, че вътрешно сте изпълнени с нещо, тогава отново добивате смелост и си казвате: Вече ще стане.
Но, скъпи приятели, нещата трябва да бъдат изживяни в пълно спокойствие и тишина. Който не може да ги изживее спокойно и тихо, а се вълнува, става емоционален, той разпростира вътрешна мъгла върху процеса, който всъщност би трябвало да стане и от това не се получава нищо.
Бихме могли да кажем следното: Днес вън в света има хора, които само са чули за антропософията, може би нищо не са чели или са чели само това, което са написали противниците. Но се получава нещо извънредно забавно. Някои статии от противниците – те изникват действително като гъби от земята, – цитират литература, но между литературата, която цитират, не фигурират никакви мои книги, а само противникова литература. Съответните автори признават, че никак не познават източниците, а познават само литературата на противниците. Такива неща съществуват днес. Значи хора, които се намират вън, говорят върху това: Ах, антропософите са побъркани. Но това, което човек най-малко трябва да бъде, изобщо за да постигне нещо в духовния свят, е именно да бъде побъркан. Човек не бива да бъде ни най-малко побъркан, ако иска да постигне нещо в духовния свят. Даже и най-малката ненормалност е пречка, за да се постигне нещо в това отношение. Именно това трябва да се избягва. Трябва да се избягва всякаква «прищявка», даже и най-малкият каприз. Защото всичкото отдаване на настроенията на деня, на капризите на деня, представлява само пречка по пътя и по никакъв начин не позволява да се стигне по-нататък в духовния свят. На човек не му остава нищо друго, освен да има съвършено нормална глава и съвършено нормално сърце, ако иска да напредва в областта на антропософията. С фантазиране, което е вече начало на ненормалност, тук не може да се постигне нищо.
Всички неща, колкото и странно да звучат те, както ги разказах отново днес, трябва да бъдат изживяни в светлината на абсолютна разсъдливост, на абсолютна нормалност на главата и сърцето. И когато наистина се преживеят, нищо друго не изтръгва така сигурно човека дори и от най-леката дневна побърканост както антропософията. Всичката побърканост би била излекувана чрез антропософията, ако човек действително интензивно би ѝ се отдал. Ако някой би си поставил за цел да откачи точно чрез антропософията, това би представлявало наистина опит с неподходящи средства.
Не казвам това, за да подхвърля една шега, а го казвам, защото то трябва да бъде съставна част на нагласата и схващането на духовно-научния стремеж. Човек трябва да се постави така спрямо нещата, както сега полуиронично обясних, ако иска да пристъпи към тях по правилен начин и с правилно ориентиране. Човек трябва да бъде с целия си ум, с ясен и здрав разсъдък, и тогава ще може да пристъпи към тези неща с правилната нагласа и разбиране. Но към това той трябва поне да се стреми, да се стреми да избягва и най-малките смахнатости на живота.
Някога бях приятел с един отдавна починал, много умен професор по философия, който при всеки случай употребяваше думите: Ние всичките сме малко откачени! Той искаше да каже, че всички хора са малко откачени. Но той беше много умен човек – винаги съм вярвал, че при него все пак има нещо зад това, че не съвсем без основание изказваше това твърдение! Той не стана антропософ.


nellih

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 944
    • Профил
Re: Карма и Съдба
« Отговор #52 -: Март 24, 2014, 10:42:20 am »
Понеже в момента чета Събр. съч. 236 Кармически взаимовръзки и срещам много интересни практически важни за живота неща, се изкушавам отново да поместя лекцията или голям откъс от нея, но този път ще се опитам само да разкажа любопитния факт.

Когато преминаваме от един земен живот в следващия, правило е, че всичко, което сме извършвали с тялото си, с крайниците, извършвали сме практически обикновено в движение, макар и насочвани от мислите в главата, в следващия живот силите от практическите ни действия се превръщат в глава. От главата произлизат организиращите тялото сили и това се вижда при ембриото, което започва развитието си от главата, една огромна глава, а постепенно се развива останалият организъм.
И оттук следва какво ще изградим като организъм извън главата в следващия си живот.
Ако сме се интересували за детайлите в обкръжаващия ни свят, ако сме извършвали много практическа работа с ръцете, ако краката са ни понасяли да вършим добри, ползотворни дела, то сме се свързвали с реалните земни сили и в следващия живот можем да изградим здрави кости, здрави мускули, косата расте бързо, караката са изправени, а не във формата на Х или О. Разбира се, става въпрос за морална положителна човешка дейност.
Ако сме имали силен интерес към света, се раждаме смели, не сме страхливи.
(за който се интересува къде е написано това: Осма глава от Събр. съч. 236)
Фактите в томовете Кармически взаимовръзки са много интересни, понеже могат практически да се приложат в живота по отношение на изграждането на бъдещия ни земен живот, или чрез тях да се разберат качествата и слабостите ни в този живот.

С радост бих споделяла и по-нататък прочетеното, понеже така и така трябва да прочета и редактирам преведените от Димо Даскалов и от самата мен лекции. Как предпочитате? Да помествам откъси от лекциите или да преразказвам фактите като посочвам източника?

Мислещ (Оги)

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 2584
    • Профил
Re: Карма и Съдба
« Отговор #53 -: Март 24, 2014, 11:07:03 am »
С радост бих споделяла и по-нататък прочетеното, понеже така и така трябва да прочета и редактирам преведените от Димо Даскалов и от самата мен лекции. Как предпочитате? Да помествам откъси от лекциите или да преразказвам фактите като посочвам източника?

Нели, аз лично предпочитам да преразказваш факти. Пречупвайки прочетеното през твоята мисловна система предаваш и твоето виждане, опит и чувства. За мен те са от голямо значение. А който иска по задълбочено да се запознае с материята, може сам да си прочете лекциите.  :)
 
"В свободата на душата, въ силата на духа, въ свѣтлината на ума и въ доброто на сърдцѣто седи смисълътъ на живота."
Учитѣля

Gergana

  • Изворчанин
  • Тукашен
  • *
  • Публикации: 1002
    • Профил
Re: Карма и Съдба
« Отговор #54 -: Март 24, 2014, 11:18:23 am »
Нели, и аз предпочитам „преразказ с елементи на разсъждение"  :)
Лек ден ти желая
Истината е предпоследната духовна вълна, с която се влиза в Свободата

Стопанина

  • Чистач
  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 3654
  • Вечно на Път...
    • Профил
    • От извора
Re: Карма и Съдба
« Отговор #55 -: Март 24, 2014, 11:38:39 am »
Всички го предпочитаме.

Нека не забравяме, че самият Щайнер ни призовава, каквото и антропософско изказване да правим, да е пречупено през самите нас.
„Важно е било и ще бъде винаги важно само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.“ - Лев Толстой

nellih

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 944
    • Профил
Re: Карма и Съдба
« Отговор #56 -: Март 25, 2014, 01:12:05 am »
Добре, ще се опитвам да преразказвам. Винаги съм мислила, че е по-добре да помествам оригинала, понеже другото е предъвкана храна, но от друга страна сте прави, че ако посоча източника и читателят се заинтересува от факта, може  сам да прочете по-задълбочено въпросната лекция и няма да заемам много място във форума. Ама малки откъси ще ми разрешите да помествам, нали?

Faleg

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 1281
    • Профил
Re: Карма и Съдба
« Отговор #57 -: Март 25, 2014, 01:42:01 am »
На мен не ми допада преразказването на лекция по лекция. Предпочитам откъси от тях върху акцентите, които ни интересуват.  :)

Мислещ (Оги)

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 2584
    • Профил
Re: Карма и Съдба
« Отговор #58 -: Март 25, 2014, 09:16:15 am »
Добре, ще се опитвам да преразказвам. Винаги съм мислила, че е по-добре да помествам оригинала, понеже другото е предъвкана храна, но от друга страна сте прави, че ако посоча източника и читателят се заинтересува от факта, може  сам да прочете по-задълбочено въпросната лекция и няма да заемам много място във форума. Ама малки откъси ще ми разрешите да помествам, нали?

Нели, не става дума за мястото във форума. Публикувай това, което считаш за необходимо, единственото на което се надяваме е твоят коментар по темата.  ;)

Нека не забравяме, че самият Щайнер ни призовава, каквото и антропософско изказване да правим, да е пречупено през самите нас.
"В свободата на душата, въ силата на духа, въ свѣтлината на ума и въ доброто на сърдцѣто седи смисълътъ на живота."
Учитѣля

Faleg

  • Тукашен
  • *****
  • Публикации: 1281
    • Профил
Re: Карма и Съдба
« Отговор #59 -: Април 13, 2014, 10:58:17 am »
Предлагам на вашето внимание извадка от лекция на Р. Щайнер, чийто източник обаче не знам (ще го посоча евентуално по-късно). В текста се говори за заблужденията, които ни дебнат в окултизма, за неосъзнатото желание на човека да е имал определена инкарнация в миналото, която го привлича.

Желая ви Радост на Цветница !


Цитат
Когато чрез упражненията на имагинативното познание човек постигне ясновидско съзнание и с него навлезе в областта на подсъзнанието без да има предвид, че първоначално намира само себе си с всичко, което действа в него, което представлява неговата душевна същност, тогава той е подложен на всевъзможни заблуждения. Защото по никакъв характерен за обикновеното съзнание начин не може да се разбере, че човек има пред себе си единствено самия себе си. Идва време, когато на определена степен от развитието настъпва възможността например човек да има визии, да вижда фигури пред себе си, които определено са нещо ново и различно от това, което той е познавал досега. Това може да се случи. Но когато човек си представя, че това биха могли да бъдат неща от висшите светове, би изпаднал в най-тежко заблуждение. Тези неща не се представят така, както пред обикновеното съзнание се представят вътрешните изживявания. Когато човек има главоболие, това е предмет на обикновеното съзнание. Човекът знае, че болките се намират в неговата собствена глава. Когато го боли корем, болките се възприемат вътре в човека. Когато се навлиза в скритите душевни дълбини, човек преди всичко се намира в самия себе си и въпреки това, което се изправя насреща му, изглежда като че ли се намира извън него. Нека да вземем за пример един очебиен случай да предположим, че някой има горещото желание да е преродената Мария Магдалена. Веднъж вече разказах, че в живота си съм срещнал двадесет и четири Магдалени. Да предположим, че човек не иска да си признае, че има такова желание. Не е необходимо нашите желания да се възприемат с горното съзнание, това не е необходимо. Може някой да прочете в Библията историята на Мария Магдалена и тя особено да му хареса. В неговото подсъзнание може веднага да се появи силното желание сам да бъде Мария Магдалена. В неговото горно съзнание се намира само харесването на този образ. В подсъзнанието, където човек не знае какво става, се появява веднага желанието той да бъде Мария Магдалена. Този човек живее живота си. Докато нищо особено не се случва дотогава за неговото горно съзнание, там където той съзнава е налице харесването на историята за Мария Магдалена. В подсъзнанието е изгарящото желание сам да е тази Мария Магдалена, но той не знае нищо за това. Това не го засяга. Той наглася живота си според представите на своето обикновено съзнание без изобщо да има понятие за това желание. Но да предположим, че този човек чрез някакви неправилни окултни практики успее да проникне в своето подсъзнание. Тогава той навлиза в него. Не е необходимо да възприеме факта, че в него се намира горещото желание да бъде Мария Магдалена, както възприема главоболието. Ако би възприел горещото желание да е Мария Магдалена, тогава би постъпил разумно. По отношение на това желание той би се държал така, както се държи по отношение на болката и би търсил начин да го премахне. Но когато се получи такова неправилно навлизане в подсъзнанието, това не става така, а горещото желание застава като действителност извън личността на човека, появява се визията: Ти си Мария Магдалена. Този факт се проектира пред човека, той застава пред него. Един човек, който е на днешното стъпало на развитие не е в състояние да контролира и провери такъв факт със своя аз. При правилно, добро и абсолютно строго обучение това не може да се случи, понеже там азът навлиза във всички сфери. Но когато нещо настъпва без присъствието на аза, тогава то застава като обективен външен факт. Наблюдателят вярва, че си спомня за събитията около Мария Магдалена и се чувства идентичен с Мария Магдалена. Това определено е една възможност. Аз изтъквам тази възможност, понеже от нея можете да видите, че всъщност само прецизното обучение, само предпазливостта, с която човек навлиза в окултизма, може да го предпази от заблуждения. Когато човек знае, че пред него първоначално се изправя цял свят, че той може да види различни събития около себе си, че те се изправят като панорама, а не като нещо, което се намира в него, най-правилното е всичко което той вижда пред себе си, да го приема само като проекция на неговия собствен вътрешен живот. Тогава той има на разположение добро средство срещу заблужденията по този път. Това е най-доброто. Нека всичко да се приема като образи, които изплуват от самите нас. Обикновено нещата изплуват от нашите желания, суетност, амбиции, накратко от всички качества, които са свързани с човешкия егоизъм. Тези неща се проектират главно навън. Сега можете да поставите въпроса: Как да се спасим от тези заблуждения? Как да им се изплъзнем? Чрез обикновените свойства на съзнанието не можем да се спасим от тях. Точно затова се появява заблудата, защото, така да се каже, пред някого в действителност застава една панорама, а той не може да излезе от себе си, той напълно е оплетен в себе си. От това вече можете да разберете, че всъщност се касае точно за това, по някакъв начин да излезем от себе си, по някакъв начин да се научим да различаваме- тук имаш една визия, а тук съвсем друга. И двете визии са извън нас. Едната може би е проекцията на някакво желание, а другата е реалност. Но те не са така различни както в обикновения живот, когато някой каже, че има главоболие и когато човек сам има главоболие. В пространството се проектира по един и същ начин, както собственият вътрешен живот, така и чуждото. Как да можем да ги различаваме?
На окултното равнище трябва да се научим да отличаваме истинската импресия от фалшивата, макар че те всички преливат една в друга и всички застават пред нас със същите претенции за истинност. Същото би се получило, ако във физическия свят редом до истинските дървета биха се намирали родени от фантазията дървета и ние не бихме могли да ги различаваме. По същия начин, както биха били размесени истинските и илюзорните дървета, на окултното равнище съществуват от една страна реалните факти, които се намират извън нас и от друга страна фактите, които изникват от вътрешния ни свят. Как да се научим да отличаваме тези две области, които са вплетени една в друга?
« Последна редакция: Април 13, 2014, 11:36:15 am от Faleg »