Етнография

Българските обреди, смисълът им и произходът им

Петко Атанасов: „Слънчевият бог Аполон в съдбата на Константин I Велики“

Петко Атанасов: „Слънчевият бог Аполон в съдбата на Константин I Велики“

Слънчевият бог присъства отрано и в историята на Римската империя. Знаем, че още Октавиан Август, основателят на Империята, обявил Аполон за свой патрон и учредил в негова чест игри. Храмът на Аполон близо до Палатин бил един от най-богатите в Рим. Отношението на римляните към Слънцето и Аполон едва ли се е променило много през Още »

Юлия Боева — Праисторически символи в свилениците от Софийско (Първа част: геометрични шевици)

Юлия Боева — Праисторически символи в свилениците от Софийско (Първа част: геометрични шевици)

Изтегли цялата книга » (PDF | 20MB) Въведение от автора Заинтересувах се от шевиците върху женските ръкави от Софийско — свилениците, когато видях някои поразителни съвпадения между тях и неолитни изображения, знаци и символи, открити от археолозите. Съвпаденията понякога са съвършено точни. Такива съвпадения има при шевиците и от други райони на България, а също Още »

Възражения и критика срещу „Тракийският звукозапис“ на Валентин Грандев

Възражения и критика срещу „Тракийският звукозапис“ на Валентин Грандев

На 28 май в сайта „Истина.БГ“ беше публикувана статията (ако мога да нарека така възкраткия и странен параграф) „Тракийският звукозапис“.1 В коментарната част зададох няколко въпроса на автора Валентин Грандев, които до днес, близо две седмици по-късно, остават „незабелязани“ и без отговор. И след като се чух със стопанина на „Истина.БГ“ — Теодор Николов, — Още »

(Актуализация) Заповядайте на историческите четения под надслов „Извори и символи“

(Актуализация) Заповядайте на историческите четения под надслов „Извори и символи“

На 12-13 май тази година в сградата на УАСГ (София, бул. Христо Смирненски №1), читалище „Антон Страшимиров — 1926“, София, ул. „Цар Иван Асен II“ №11, ще се проведат майски четения на нови исторически, археологически и етнографски доклади. Те са обединени под надслов „Извори и символи“. Поканени са редовни лектори от дискусионен клуб „Ганчо Ценов“ Още »

Юлия Боева: Богинята и двуглавият кон (цяла книга)

Юлия Боева: Богинята и двуглавият кон (цяла книга)

В шевиците върху ръкави (свиленици) от Софийско се срещат изображения на коне, конници и конски глави, но също и един странен мотив – двуглав кон, язден от жена. За да започна да различавам двуглавите коне с ездачката и да ги осмисля, ми помогна сравнението с чужди шевични мотиви и с археологически артефакти. Мотивът най-често е Още »

Кръстове в шевиците от Софийско и тяхната праисторическа основа

Кръстове в шевиците от Софийско и тяхната праисторическа основа

От автора: Равнораменният кръст е характерен за българското християнство — особено за ранното, а също и за т.н. фолклорно християнство — „народната вяра“. И този кръст няма връзка с разпятието. Равнораменните кръстове в нашето християнство най-вероятно произлизат от много дълбока древност — може би от самата поява на кръста като знак през неолитната епоха. И Още »

Ортодокси и полковници, не барайте мартениците на дедите ми!

Ортодокси и полковници, не барайте мартениците на дедите ми!

Честита Баба Марта! Започвам с това поздравление, защото денят го предполага. Сигурно и вие вече усещате пролетта — както със сетивата си покрай по-високите температури и песните на птичките, така и свръхсетивно… Посрещаме я с един такъв, весел и определено метафизичен (да не речем езически) вътрешен трепет. Честита Баба Марта! — Казвам го и за Още »

Тракийско наследство в българския фолклор: Обобщения с още сведения

Тракийско наследство в българския фолклор: Обобщения с още сведения

Съдържание на препечатаните части1 от книгата „Древно-тракийско наследство в българския фолклор“ на автора Евгений Теодоров: Проучванията ни на българските народни пролетни обичаи, съсредоточени главно в най-големия народен празник Гергьовден, които очертахме за пръв път в тяхната пълнота, последователност и първична вътрешна връзка с оглед да се установи същността и произходът им, разкри богата обредност, която Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (15): Още за Ранополия

Тракийско наследство в българския фолклор (15): Още за Ранополия

Траките не са имали богове [?!?!] и следователно у тях можем да очакваме някакъв първичен култ на земята [?! — Тук авторът има предвид „първобитно-общинен“ култ, съгласно догмите на марксическата наука], още повече, че разкрихме тракийски произход на редица обреди на Гергьовден, с който е свързан и Ранополия. Но като разглежда мита за раждането на Още »

Тракийско наследство в българския фолклор (14): Празникът Ранополия

Тракийско наследство в българския фолклор (14): Празникът Ранополия

Денят 24 април се е празнувал под името Храниполе в Медвен, Котленско, Раниполе — в Панагюрище, Полерани — в Ябланица, и Ранополия — в Западна България. Празникът, както се вижда, не е бил свързан с името на никой християнски светец или светица; той си е останал напълно езически. И това ще се е дължало на Още »