Николай Райнов

Раздел със статии за великия български писател, художник, преводач и лектор Николай Райнов. Тук ще намерите и някои полезни материали от неговото собствено творчество.

Николай Райнов – „Видения из древна България“: Свети Гавриил

Николай Райнов – „Видения из древна България“: Свети Гавриил

Очите му бяха замрели в изгубен поглед и той не виждаше наоколо си нищо. Пред неговата пещера се бореха бесове с ангели за душата на светеца – за собствената му душа се бореха, но той ги не видя. Взорът му бе спрян далек, там, дето над острите зъбери на Лисец планина гореше отломка червено небе. Още »

Николай Райнов — „Елмазено сърце“

Николай Райнов  — „Елмазено сърце“

Както се случва понякога (в приказките то става често), в една далечна земя царували цар и царица, които нямали деца. Те тъжали много поради това. Целият народ чакал престолонаследник, а царицата все не добивала. Кому ще остави царят престола, когато умре? Той нямал ни брат, ни сестра. Па и царицата била още от мома сираче. Още »

Николай Райнов – „Видения из древна България“: Царица Ирена

Николай Райнов – „Видения из древна България“: Царица Ирена

– Ръка на ваятел изкусен нека изсече върху плочата на гроба ми образ на пепелянка, която смуче очи на орел: тъй аз искам! И всеки минувач да знае, че стои пред гробницата на царица Ирена: тъй аз искам! И всеки тугин да помни, че оброк на вечна мъст е тази гробница, дето спи пепелянката: тъй Още »

Николай Райнов – „Видения из древна България“: Цар Аспарух

Николай Райнов – „Видения из древна България“: Цар Аспарух

Там, дето се кръстосват сред диви балкански урви четири потока, върху древни кули, зидани от чуждоземци, цар Аспарух сгради своя дворец. Сгради го от гранитен камък и пъстроцветни дървета, украси го с хубостта на своята царица, утвърди го с властта на царската повеля и принесе жертва на боговете, да крепят с мощна ръка и мъдро Още »

Николай Райнов – „Сатанаилово царство“ (Богомилски апокриф)

Николай Райнов – „Сатанаилово царство“ (Богомилски апокриф)

В началото нямаше време. Нямаше видим свят, нямаше и невидим. Преди да се наченат вековете, живееше Бог и с Него двата Му сина: по-старият се казваше Сатанаил, а по-младият – Христос. И двамината бяха мъдри, добри и хубави. Но нямаше кой да се поучи от мъдростта им, да се възхити от хубостта им и да Още »

Николай Райнов — „Угощение“

Николай Райнов — „Угощение“

Старият свят загина тъй, както загива обесен човек. Намериха се люде, които снеха въжето и го запазиха грижливо, като съкровище, понеже бяха чули, че въже от обесен донася щастие и с него се прави магия. Тия люде се върнаха у дома си една вечер и от радост решиха да се нагостят с вино и вкусни Още »

Николай Райнов — „Макове“

Николай Райнов — „Макове“

Изтече дългата черна нощ. Изнизаха се морите и чемерните сънни видения, повтарящи мъката, глада, болките, униженията и плача на хиляди минали дни. Съмна се. От земята, още кървава и вонеща на барут, се въззеха към предизгревното небе големи кринове, пълни със сълзи – благоухайни цветя, милиони сребърни чаши с прозрачна напитка – напитка не за Още »

Николай Райнов — „Нирвана“

Николай Райнов — „Нирвана“

Нека почнем да живеем честито ние, които нямаме нищо. Нека почнем да се храним с радост и да пием блаженство, както правят Боговете. Сута-Нипата Когато събраните запитаха Буда за пътя към блаженството, той им каза: – Оставете лутането по бляскавите талази на Самсара, мои заблудени братя! Човек е подобен на сляпа камила, която не може Още »

Николай Райнов — „Карма“

Николай Райнов — „Карма“

Когато Готама Буда тръгна на проповед, той стигна и страната Магада. В престолния град на тая страна – града Раджагриха, живееше цар Бимбисара, който обичаше своя народ. По царьова повеля Татагата биде посрещнат с тръбни звукове и голямо шествие излезе вън от столнината да го причака. Дванадесет слона с позлатени зъби бяха изведени – като Още »

Николай Райнов — „Майя“

Николай Райнов — „Майя“

Един ден, когато великият Готама (Татагата в образ на човек), въплътен, за да спаси света от заблуда, седеше под дървото Боди и размисляше, за пътищата на Карма, за четирите велики истини и за осморния спасителен път, до слуха му долетяха сладки звуци на вина. Сякаш в затихналата вечер лек ветрец извиваше пръсти по невидими струни Още »