Как антропософският Адвент „кулминира“ с една обречена петиция

И защо въпросната „петиция“ всъщност е нещо съвсем друго, излязло изпод перото на двама герои с големи амбиции и твърде скромно покритие

От една седмица насам през ден получавам един и същ прикачен файл към писма, с които различни настоящи и бивши членове на АОБ ме насърчават да коментирам съдържанието. За начало: никога не съм бил член на Антропософското общество в България или другаде, не съм такъв понастоящем и не желая никога да бъда. Причината? — Не е една, не са две и три, но в контекста на материала: не искам да се занимавам точно с такива неща, от които очевидно се вълнуват някои членове на АОБ.

Защо се очаква да съм в течение на разискваните проблеми, та се търси моето отношение? — Не знам. Но благодаря за доверието, изразено в призиви за излагане на позиция от страничната и неангажираната ми особа.

Допускам, че тези уводни думи звучат напълно абстрактно. Затова, преди да премина по същество, предлагам на вниманието ви „петицията“ с елементи на „обръщение“. Не съм правил редакции по съдържанието или оформлението на текста, въпреки че плаче за такива. Ето за какво става дума:

Обръщение до Председателя на Антропософското общество в България Трайчо Франгов

(PDF | 3 стр. | 0.2 MB)

Въпросният файл е озаглавен като „петиция“, макар при отваряне да обещава „обръщение“ към конкретен човек. В крайна сметка се оказва, че не е нито едното, нито другото, а някакъв миш-маш, който ми е трудно да окачествя с една дума. Да кажем просто, че е нещо „трето“… То е „озадачаващо“, ако го разглеждаме от определена гледна точка (да речем, като опит за другарски съд), или направо „смехотворно“, ако имаме поглед върху цялостното творчество на двамата автори и го приемаме за странен комедиен сериал.

Петиция ли е това?

Не е. В нито едно от всичките възможни значения на тази дума. Очевидно нямаме „жалба“ или „тъжба“, а по-скоро имаме нещо като „обвинителен акт“ на двама пишман прокурори срещу Председателя на АОБ. Подобни „петиции“ се правеха, а вероятно още се правят из разни форуми и социални мрежи срещу Председателя на Общество Бяло Братство. Трудно е да не забележим паралелите в риториката на въстаналите членове-антропософи и разбунтувалите се членове-белодрешковци.1

Обобщено, те звучат горе-долу така: „Личност Х е извършила такива или онакива злоупотреби. Не предлагаме обективни доказателства за прегрешенията му. Но предлагаме доволно изобилие от собствена гледна точка. Следователно, Личност Х трябва да напусне поста си.“

А тъй като не се предлага нов кандидат, но пък инициаторите не пропускат сгоден случай да се изтъкнат като по-вещи организатори на събития и по-подготвени антропософи, на няколко места между редовете прозвучава: „Стани, да седна аз!“

Не може да става дума и за модерна онлайн петиция, при която ангажираните по тази тема могат да гласуват, като се подпишат под вота си. Ако има такава, не ми е известна. И ако я има, не ще да събужда значителен интерес. Като че ли всичко се изчерпва с „шушу-мушу“ между една дузина настоящи и бивши членове, при това ограничена и потулена в частната им кореспонденция.

Нормално е да е така. Дори резултатите от значително по-представителни публични петиции могат да се зачитат, но може и да не се зачитат. А какво остава за нещо „трето“, което очевидно е замислено просто да разбуни бесове по Адвента,2 но така и не „кулминира“ в желания моментум. Убеден съм, че дори настоящата ми статия няма да предизвика повече интерес, отколкото вече съществува. А той е нищожен и не може да бъде друг.

Обръщение ли е това?

Че е обръщение, обръщение е. Само че не е към Председателя на АОБ, както обещава заглавието, а към членовете на АОБ, от които се очаква да се убедят, че Трайчо Франгов е изкусен манипулатор и/или сребролюбец и/или саботьор на няколко инициативи. На две-три места по различни начини и с разни примери е обрисуван като нещо, което ще обобщя с термина „тясно гърло“. Идеята е, че ако то се премахне, може би всичко ще потече по мед и масло.

Имам лични впечатления от д-р Трайчо Франгов като лекар. Имам съвсем повърхностни впечатления за него и като личност. Но нямам никакви впечатления за него като Председател на АОБ. И тъй като не се вълнувам от инициативите на АОБ — били те успешни, или пък предполагаемо провалени, — ми е все едно какво се случва в тези среди или дали изобщо се случва нещо.

Аналогично е и отношението ми към Централата в Дорнах. Мнението, което мога да дам, само защото ми е поискано, е, че Антропософското движение е отделено от Антропософското общество. Както самият Рудолф Щайнер е предсказал, че вероятно ще се наложи да се случи.

„Би могло да стане така, че един ден Антропософията да трябва да се раздели от Антропософското общество. Не би трябвало да става така, но възможността за това ще съществува. Когато вече не съм тук, ще дойде едно интелектуализиране на антропософското общество. Това представлява една опасност. Защото това означава стагниране на цялото [антропософско] движение.“3

На мен нито Франгов ми пречи, нито Дорнах. За каквото и да било!4 И ако на някого му пречат разни личности или общества, може би е време да се запита какво прави сред тях или дали не е крива ракета, на която ѝ пречи космосът.

Що за чудо е това?

На едно място в текста се казва в стила на махленските клюки, че Трайчо Франгов възразявал да се обсъжда злото, като се посочва, този път адекватно, че разбирането на злото е сред основните задачи през текущата епоха. Не съм останал с такова впечатление от личните ми разговори с доктора. Даже напротив! Не си е позволявал даже забележка към работата ми в тази посока, въпреки че е наясно какъв акцент поставям върху злото в блога си. Затова бих определил твърдението на авторите за чиста проба хула.5

На друго място се казва, че същият Франгов имал някакви лични предпочитания към Димитър Мангуров. Избрал него за лектор на някакво събитие, вместо друг. Това също влиза в остър конфликт с това, което съм забелязал като отношение на доктора към спорния (до степен на скандалност) варненски лектор. Не съм запознат с конкретния случай, но и той ми звучи като късокрака лъжа.6

На трето място ми дойде като гръм от ясно небе прозрението на авторите, че Антропософското общество било като Троичния социален организъм. Имало си стопанска и образователна област, а също и някакъв „среден член“ (може би правен?), който бил проблемен, понеже бил оглавяван от Франгов. И това доживях да науча! Не претендирам, че съм чел всички антропософски лекции, но гарантирам, че съм запознат с абсолютно всички от томовете за Троичния ред. Даже съм преводач на повечето от тях.

И никъде в тях Щайнер не казва, че Антропософското общество може и трябва да бъде умалена версия на целия държавен организъм. Може би просто защото е… безумно. Можете ли да си представите, че АОБ ще ръководи образованието на държавно или частно ниво, което влиза в противоречие с принципите на Валдорфските училища? Можете ли да си представите каквато и да било стопанска (икономическа) област в същия контекст? Ами юридическа, законодателна сфера в рамките на АОБ? Каква стойност има „правото“ на едно общество с шепа членове? Какъв социален организъм е то?

Та, оказва се, че авторите са прехвърлили манията си по „средните членове“ и навирените „средни пръсти“ на едно място, където… ами нямат място. Ето защо, ако обвинението срещу Франгов е, че не изпълнява някакви измислени и неадекватни функции, които му се вменяват, значи постъпва много добре. И има принципната ми подкрепа срещу такива неуморни и разрушителни сили, редовно цапащи смътния (пред широката публика) образ на антропософията.

„Кулминацията“ си е на място… на финала

Чета си, значи, трите страници „петиция“ и „обръщение“, като вече тръпна в очакване да видя кой се е подписал под това чудо. За името на единия от авторите бях сигурен, понеже почеркът му е лесно разпознаваем. Диагнозата — също.7

Понеже определено се подведох заради думата „петиция“, наивно очаквах да видя 50, 20 или поне 10 души, които са завъртели подписа си, застанали са с имената си зад мнението, с имейли за връзка — както се прави при сериозните онлайн петиции. Да, ама не — накрая стоят само имената на безподобния Мартин Атанасов и сянката му Радослав Радев. Така градацията на изложението нито за миг не стана възходяща към климакс, а завърши низходящо с антиклимакс.

Но именно този антиклимакс е нещо като „кулминация“ на „антропософията“ от двамата споменати самодейци.

Проблемът с „кулминацията на антропософията“ ги занимава не от днес и не от вчера. Опитаха да ангажират и други, включително мен, с тесните си разбирания по тази тема и съответните си неверни изводи. И понеже не им се получи, определено не и на нужното ниво, пак Трайчо Франгов им бил виновен? (И това е сред темите в текста им.)

Но защо само Франгов? Защо вината заради липсата на шум около любимата им тема не се разпредели и между всички други, които погледнахме кога с насмешка, кога аргументирано ги оборихме8 — още преди публичните им изявления по този въпрос? Знам, че и аз имам „вина“. (О, забравих, аз не съм член на АОБ, ерго не съм антропософ, така че целият гняв се стоварва върху Франгов.) Знам, че и Дорина Василева не ги подкрепи. (О, тя пък е „бивш“ член-антропософ, така че отново Франгов и позицията му са единствените на мушка.)

Та в крайна сметка

пак всичко при тези инициатори опира до „членовете“

на обществата, „средните членове“ и „средните пръсти“. С надеждата, че някой ден ще привлекат жадувания интерес до пълна „кулминация“, а може би и до еякулация със съответното временно задоволство. Я стане, я не.

Ако стане, ще съм доволен, защото тия, двамата, може да останат задоволени до следващия порив на нагона си и страстта за внимание, било то и само от категорията на 5-минутната слава. Ако не стане, също ще съм доволен, защото — сещате се — ако подадеш ръка на някого, може да я отхапе до рамото. И ако пет пари не давам за нечии възгледи относно „кулминацията на антропософията“, определено не искам да разполагат с механизми, чрез които да „легализират“ възгледите си, че антропософията ни води към посвещение „в ариманичния етерен двойник“,9 както един от тях беше написал при една от предишните „кулминации“ на незавидното си умствено състояние, способно да избива дори в богохулства.

Доколкото въобще мога да кажа, че познавам Трайчо Франгов, някак съм сигурен, че и на него „петицията“ му идва като психо трилър по Коледа. С тази разлика, че на него едва ли му е чак толкова смешна на три-четири места, колкото беше за мен. Но човекът е антропософ — при това член, па и Председател 🙂 — и несъмнено знае, че Адвентът иска своето: лудите да се налудуват и бесовете да се набесуват.

Съсъди винаги се намират и никое общество не е имунизирано.

Това в общи линии е позицията ми относно „петицията“,

която обещаваше да е нещо повече, преди да „кулминира“ в поредното чудо (това чудо даже не е за три дни, а за три минути) на двамата герои. Ако позволите, нека и аз да питам нещо. Мартин Атанасов ми е ясен отдавна, но как трябва да си обясня сателита му и нечестивия им тандем?

Може би Атанасов най-сетне задобрява в манипулаторското изкуство?

Или просто допреди години съм имал неоснователно по-високо мнение за Радослав Радев?10

В случай че някой от средите на АОБ ме просвети, предварително благодаря. А в случай че се интересувам от табу на АОБ, няма проблем. Интересът ми е само ситуационен и след окончателното спаружване на „кулминацията“ около тази „петиция“ ще изчезне без следа.

О, да, сто на сто и тази „антропософска“ инициатива ще претърпи позорен крах. Въпреки рекламата, която реших да ѝ направя с тази статия. Всеки EPIC FAIL заслужава внимание в летописите, тъй като умните се учат от чуждите грешки, глупавите — от своите, а безнадеждните — от нищо и никого.

Иван Стаменов
14.12.2018 г.



Бележки:

  1. Който се е интересувал, знае как завърши битката срещу Андрей Грива. Не можеше да приключи другояче, когато се използваха съмнителни методи във войната, пък и инициаторите бяха дале-е-еч от представите за морален компас. Защо двамата антропософски самодейци очакват да постигнат нещо по-различно, след като правят същото, което правиха и провалилите се преди тях, ще си остане загадка, освен ако не познаваме прословутото наблюдение на Алберт Айнщайн за онези, мъчещи се отново и отново да постигнат нови резултати със стари похвати. [^]
  2. Адвентът са дните преди празника за Рождество Христово, когато тъмните сили вилнеят особено интензивно. [^]
  3. Рудолф Щайнер, цитиран от Аделхайд Петерсен: Рудолф Щайнер за лекционната дейност и работата по разклоненията. В: Ерика Белтле/Курт Фиерл (Хг.): Спомени за Рудолф Щайнер, Изд. Свободен Духовен Живот. Щутгарт 2001, стр. 237. Превод от немски: Петър Матеев. [^]
  4. Макар да не одобрявам предполагаемата роля на Трайчо Франгов за досегашната липса на официален български превод на езотеричните уроци и тяхното разпространение, реално никой не разполага с нужната власт, за да попречи на друг да се сдобие с тези материали. Нито Франгов, нито Дорнах са опитвали да спъват работата ми по популяризирането на тези уроци, както и на разпространението на части от тях в „От Извора“. Ролята и значението на Франгов и Дорнах за такива и всякакви други неща е толкова голяма, колкото човек позволи да бъде. Това, че някои антропософи държат да играят по определени правила със съмнителна актуалност и стойност, си е техен проблем, а не нечий друг. [^]
  5. От същия калибър са и намеците, че Франгов е манипулатор и сребролюбец. Въпреки че нито сме приятели, нито дори се познавахме предварително, никога не ми е искал пари за услугите си, въпреки че лекарите също купуват сиренето с пари. [^]
  6. Не ми става ясно какъв е проблемът на Мартин Атанасов, един от двамата автори на „петицията“, с лекторството на Димитър Мангуров. В началото на годината определяше себе си и Мангуров като едни от малцината, проправящи нов път за антропософията, за разлика от всички останали, особено мен и Франгов, понеже сме били папагали, които предаваме по-вярно антропософските сведения, но според него не я придвижваме напред. Значи, според М. Атанасов, Д. Мингуров прави нещо значимо за антропософията, но не и когато го прави по покана на Т. Франгов. Само аз ли виждам тенденциозност в това и доста плаващи критерии, адаптирани според текущия частен интерес? [^]
  7. Преди някой да ме е попитал дали не се притеснявам, че мога да бъда съден за публична обида, нямам такива опасения. И да се стигне до съд, още по-добре. Защото тогава със съдебна заповед ще се наложи въпросното лице да бъде психиатрично освидетелствано. Вярвам, че експертните диагнози няма да се различават съществено от моите. [^]
  8. Говорим за условно „оборване“, защото например Радослав Радев не даде никакви аргументи при дискусията във форума на „От Извора“. Смяташе, че е достатъчно да предложи тенденциозно препечатване на цитати. Явно не беше достатъчно подготвен, за да коментира със свои думи нашите контра-аргументи и по-обширни цитати, поясняващи неговите. [^]
  9. Брой 55 на „Антропософски вестник“ (юни 2017 г.), заключителен абзац [^]
  10. Ама наистина, какво му става на това момче? Какво се случи междувременно, та от млад и обещаващ антропософ се е превърнал в пионка на Мартин Атанасов и начинанията му? [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

21 коментара за "Как антропософският Адвент „кулминира“ с една обречена петиция"

  1. Дорина Василева  15.12.2018 г. | 08:31 ч.

    Написано и казано напълно обективно и изстреляно точно в ядрото на нещата, както винаги!

    Отнасяла съм се уважително към младостта на РР и дълбочината на разбиранията му в Антропософията. Промените по принцип са в реда на нещата. Но бях и много изненадана, когато през лятото на 2017 организирах лятна среща в Ахтопол с група по терапевтично пеене и имах подобен сблъсък с него – насред мегдана ме обвини, че „нарочно го организирам по същото време, по което бил антропософският летен лагер“ /с подтекста, че им „крада“ хората, което е нелепо!!!/, а аз изобщо не следях сайта на АОБ, за да знам това. Нямаше никаква „нарочност“. Но ме изненада реакцията му, подозрителността, реално и страховете му. Защото всичко това говори за страхове, неувереност, очаквания, че светът се върти около него и „неговите и техните“ инициативи“ и т.н. Та ние сме свободни хора и личности!

    От това лято по подобен начин са се развихрили и нещата около изминалия Михаилов празник и „пропадането“, заради организацията на ТФ по същото време, на откриването на новоорганизирания от РР валдорфски кооператив „Смело сърце“. Ами празникът на Работната група по Антропософска медицина беше в същия ден и час! И беше наистина едно чудесно преживяване, без да ни пречи нито Радославовата инициатива, нито инициативата на ТФ! Не е ли прекрасно, че дори на три места се случи това! А и още колко хора със сигурност го преживяват в сърцата си, без да са били с нас!

    Явно целият процес в търсене на „виновника“ тече от лятото насам и сега „кулминира“ в тази смехотворна петиция! Аз наистина съм бивш член на АОБ и го напуснах с ясното съзнание, че – ако действително следваме казаното от Щайнер за това, че всяка група, общност, и самото общество привличат към себе си духовно същество, то духовното същество, което е „обгърнало“ АОБ на мен ми действа нездравословно и ясно показва в годините, че нещо не е наред там – и като общностна карма и като лична карма на самите хора. Това не ми пречи да съм в много добри отношения, приятелски даже, с хора от АОБ, и даже да си помагаме. Но съм излязла извън обсега на самото групово същество, което те сами са „поканили“ при тях. Не направих от напускането си външна драма, а го преживях вътрешно, със сълзи и изстрадване, семейството ми знае.

    Така че на РР, който разбрах, че вече е напуснал АОБ, му пожелавам здравословна работа в името на Антропософията, а не в името на егото, страховете и очакванията ни към другите! И един наистина добронамерен съвет – така и така инициатавата му всъщност се основа на един ескалиращ конфликт /не знам до колко е здравословно това за самата инициатива!/, но нека преосмислят логото си, защото въпреки вградения арх.Михаил вътре, цялата ъгловатост дава визията за рогат козел!

    МА няма да го коментирам. На него му предстои да бъде изключен от АОБ, поради неплащането години наред на членски внос – това са „законите“ на земната ариманична структура, факт! Така АОБ ще си отдъхне от него, а пък той ще разбере, че не е центърът на АОБ, но пък може да стане център на света!!! 🙂 Интересното е, че по подобен начин в дните на Адвента преди две години атакува мен чрез и самия УС на АОБ. Те мълчаха, сега продължават да му ядат попарата! Двойникът му не го оставя и за миг на мира! И досега чакам фактите за плагиатството, в което съм набедена от „големия антропософоски писател и изследовател“ във връзка с двете ми книги, насочени към изкуствата и терапиите: „Космическо-земният път на пеперудата и човешката душа“ и „Човешките ръце – нашите етерни очи“. Чакам го още да сгази лука, казано образно, за да извадя списъка с всичките му помии, манипулации, задкулисия… Но не съм само аз с такъв списък!

    Всъщност съм благодарна за всичко, което идва от Духа към мен в земни форми – независимо как по земному ще го определим – като зло или добро. Именно в онзи много труден момент за мен, преди две години, съзнателно станах член на Дорнах, и този импулс не е бил случаен, от нещата, които научаваме напоследък за случващото се там, от преводите на обръщенията на Ита Вегман след смъртта на Щайнер, за силите, които са действали и действат като „антропософски“. На тъмнината /злото/ смятам, че няма нужда да отговаряме със зло, а отвътре да просветляваме със светлина!

    Аз намерих своя път и своите приятели в света, във и благодарение на общност, която свободно се самосъздава! 🙂

    Хубави почивни дни!

  2. Стопанина  15.12.2018 г. | 10:36 ч.

    цялата ъгловатост дава визията за рогат козел!

    За козел не знам, но най-малкото е обърнат пентаграм. А рамката буди асоциации с формата на Пентагона. Наистина трябва да обръщат по-сериозно внимание на символите и посланията си.

    Не мога да взема конкретно отношение към инициативите, които си описала, но самата идея, че в антропософската работа може да има мисли за конкуренция и плагиатствания, показва, че нещо никак не е наред. Явно някои хора дотолкова търсят „оригиналност“, че се опасяват да предават вярно думите на Щайнер, та да не би да го „изплагиатстват“.

  3. Dora  15.12.2018 г. | 19:00 ч.

    Ами да кажа и аз, барабар Петко с мъжете. Моят отговор на подобни разногласия е – прошка.

    То, народният обичай е отредил място за прошката седем седмици преди Великден.

    Ама за мен, сигурно защото съм по-назад с материала, най-трудното време за прошка е точно сега – последните седмици преди Рождество.

  4. Светльо  16.12.2018 г. | 13:34 ч.

    Искам да споделя нещо относно кулминацията тук:

    В „Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки“, целия цикъл Щайнер проследява кармическите връзки на хората свързани с антропософията и там той на няколко места говори за тази кулминация в края на 20 ти век. Кулминация не на самата антропософия, а на кармическите нишки, които водят хората след 8, 9 век през първата третина на 15 ти и края на 20 тото столетие към Антропософията. Там казва той ще си дадат среща Михаелитите Платоници, Арисотелианци, Доминиканци, тези от Школата на Шартър. Кулминация на този момент – събиране на Земята на Михаелитите.

    Предишния път, когато Михаил е бил водач на човечеството, е било по времето на Александър Велики. Тогава Михаил е държал, така да се каже, космическата интелигентност, която е смъкната от Херувимите, Серафимите и Престолите към Земята, към човечеството. Щайнер казва, че той, Михаил, в края на предходното водачество вижда как тя му се изплъзва, слизайки надолу към човечеството. Към 15 столетие вследствие на това се заражда Съзнателната душа – неин основен белег е интелектът. В същото време обаче и Ариман се бори за нея, но докато Михаил иска да я даде на всеки един човек, чрез нервно-сетивната система, то Ариман иска да властва над нея, чрез човека – да я направи своя. Та всички, които са се докосвали както преди, така и сега до философските школи, са изработвали тази своя карма и тази кулминация настъпва в края на 20-тото столетие: Арестотелианци – Платоници, Доминиканци – школата на Шартър. Допускам, макар че не го засяга това, и споровете между богомили и ортодокси.

    Всички тези хора са обвързани кармически и образуват Михаиловата школа – това кулминира в края на 20 век, след битката на Небето и когато Михаил сваля Ариманическите сили на Земята.

    Но ние можем да разберем тези странни кармически нишки само ако си припомним онези предпоставки, за които стана дума и които действително ни позволиха да видим, как душите, които днес имат подсъзнателния стремеж да намерят антропософията, са имали общи изживявания в предишни земни животи, изживели са неща, които в по-голямата си част ги сближават с войнството, което в свръхсетивния свят се вслушваше в Михаиловото послание плез 15-то, 16-то, 17-то столетие, и които после в началото на 19-то столетие изживяха могъщия имагинативен култ (битката на Михаил с Ариман Горе). Ние виждаме как един могъщ космическо-земен призив е отправен към кармическите връзки, свързващи отделните членове на антропософията. Този призив ще се разпростре над цялото 20-то столетие и ще достигне своята кулминация в края на 20-тото столетие.

    „Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки“

    Според това, михаелитите, които кармически са се свързвали през времената, ще се съберат в антропософията в края на 20-ти век. И това е кулминацията в тези отношения, а не кулминация в антропософията!

  5. Стопанина  16.12.2018 г. | 13:54 ч.

    А как да разглеждаме мартин-атанасовистичния мангуровизъм с неговия „окултен факт“, че михаелитите са „резигнирали“ от инкарнация в края на ХХ век? Май вложих отговора в самия въпрос, така че ще го броим риторичен.

  6. Петко  16.12.2018 г. | 20:55 ч.

    „“ „Аз знам, че нищо не знам“

    В „Апология“, Платон разказва, че:

    – Този човек, от една страна вярва, че знае нещо, но не знае (всичко). От друга страна аз – също толкова невеж, не вярвам, (че знам нещо).

    За уточнение, фразата „Знам, че нищо не знам“, произтича от факта, че авторът не казва, че не знае нищо, а има предвид, че никой не може да знае нещо с абсолютна сигурност, но може да се чувства уверен за някои неща. „“
    Признавам си че не мога, а и не искам да взема нечия страна, така че ви пожелавам скромност.

  7. Стопанина  16.12.2018 г. | 23:25 ч.

    „Аз знам, че нищо не знам“

    Чиста проба оксиморон, превърнал се в клише. Как може човек да знае нЕщо като това, че не знае, а да твърди, че не знае нИщо?

    Този човек, от една страна вярва, че знае нещо, но не знае (всичко).

    Това, че човекът не знае всичко, не означава, че не знае нещо.

    никой не може да знае нещо с абсолютна сигурност

    Чиста проба агностицизъм, превърнал се в друго клише. Как може някой да знае с абсолютна сигурност, че не може да знае нещо с абсолютна сигурност? 🙂 Ако твърди с абсолютна сигурност, че не може да знае нещо с абсолютна сигурност, това оборва абсолютната му сигурност, че не може да знае нещо с абсолютна сигурност.

    Отделен е въпросът, че някой може да твърди каквото си иска за знанието или незнанието си, но става най-малкото нескромен и много неистинен, когато приписва собствените си знания или незнания на останалите. Затова такива неща ми идват като псевдомъдрости, произтичащи от псевдоскромности.

    Добре е клишетата да се проверяват логически. Ако ще да идват и от учителя на Платон.

  8. Х  17.12.2018 г. | 03:54 ч.

    Вътре в документа, който е сложен като линк, пише „Обръщение…“, макар името на файла да е petition-frangov.pdf!?

    Малко е пресилено да се критикува по тази линия. Вероятно става въпрос за грешка при записването на файла, върху стар файл, вместо да се направи save as?

  9. Стопанина  17.12.2018 г. | 09:42 ч.

    Вероятно става въпрос за грешка при записването на файла, върху стар файл,

    Вероятното не винаги е възможно, а не всичко възможно е вероятно.

    Щеше да е „вероятно“, ако знаехме със сигурност, че е имало „стар файл“ с това име? Колко петиции до Франгов са ти известни? Ако има и други, дай ги насам. 🙂

    вместо да се направи save as?

    И да е презаписан стар файл, което изобщо не е „вероятно“, защото говорим за PDF, а не за типичен файл от програма за текстообработка (TXT, DOC и прочие), винаги след това може да се използва командата Rename. Алтернативно, ако някой е експортирал направо PDF от програмата за текстообработка, това означава, че не е записвал периодично работния файл в друг формат, което вероятно(!) означава, че го е писал на юруш и без много-много да му мисли. С последното условно мога да се съглася, тъй като личи и от оформлението.

    Малко е пресилено да се критикува по тази линия.

    „Критикуването“ започва чак от третото вътрешно заглавие нататък. Всичко по-рано е подгряване, но и то разкрива цялата джаста-праста около петиционното обръщение с преобладаващи елементи на нещо трето.

  10. Дорина Василева  17.12.2018 г. | 10:23 ч.

    Ще се възползвам от съвета на Петко да бъдем скромни, както и да го разбира той… и НЕскромно ще добавя от собствения си опит: в годините разбрах, че човек колкото повече се развива вътрешно, действително става по-прибран в себе си, по-самовглъбен, по-изчистен, но и по-свободен, не живее с нагласите, че трябва да очаква, а само да дава, застава твърдо зад принципите и идеите… Да, обаче, тогава го обвиняват в надутост, азовост, горделивост и какво ли още не!

    Другият вариант е – крачиш смело в света и работиш според вижданията си, идеите и силите си, което изобщо не означава, че действаш на външно-повърхностен принцип, даже напротив – имаш силите да реализираш точно вътрешния заряд, който Антропософията ти дава. Тогава пак си крив някому, щото видиш ли ти – твърде светски си, нескромен, повърхностен и т.н.

    И третият варинат, който смятам за наистина честен, справедлив, пък кой каквото иска да казва и мисли: назоваваш нещата с истинските им имена, без да те е страх, без да се огъваш, с името, достойнството и цялото си същество. Псевдоскромността не е добър приятел на назованите с истинските им имена неща. Или си конкретен, ясен, точен, с аргументи и доказателства, или човек не трябва да се хваща изобщо за Антропософията и да застава зад принципите й. Изключително много уважавам честните, чистите, откритите, смелите хора, макар, че съм просто една жена – да, това е Михаиловото начало в нас, не е нещо друго!

    Петко, има две хубава поговорки:
    „Подай си пръстчето, та да ти налапат цялата ръка“, и другата „Остави бълхата да се наяде и ще ти излезе на челото“. Та така… с въпросната „петиция“ и въпросните „главни герои“ – поне шушу-мушото изкристализира в нея.

    Всъщност, според мен никога нямаше да се стигне до нея, ако задълбочено, ритмично хората в АОБ, в групите им бяха проникнали и проникнати от думите на Рудолф Щайнер в обръщенията му към членовете от 1924 год. Ама на кой му се занимава с това!!! Нищо, че става дума за АОБ и Рудолф Щайнер!

    Опитах се аз самата, вече като външно-обективен поглед, да помогна да не ескалира това, да ги призова към разумност съвсем честно и добронамерено в името на Антропософията, на човешките отношения, на които ни учи тя:
    http://med.anthrobg.net/bg/node/363

    Но… процесът трябва да избуи, или както добре го описва Иван Стаменов в статията… 🙂

  11. Dora  17.12.2018 г. | 13:19 ч.

    За уточнение, фразата „Знам, че нищо не знам“, произтича от факта, че авторът не казва, че не знае нищо, а има предвид, че никой не може да знае нещо с абсолютна сигурност, но може да се чувства уверен за някои неща.

    Петко, горното изказване си взел от Уикипедия. Но вероятността там да случиш на правдиво тълкуване на древни философи, мистици, посветени… е статистически пренебрежима :))

    Добре е клишетата да се проверяват логически. Ако ще да идват и от учителя на Платон.

    Стопанино, клишетата не са проблем на учителя на Платон, камо ли пък логиката! /Мале, какво доживях!/ Клишетата ги създават хора, които не обичат да четат цели произведения, но с удоволствие цитират и коментират изказвания, извадени от контекста на произведението. А в нашия случай – от контекста на живота и личността на автора.

    Та смисълът на въпросната фраза е добре да се разглежда като част от посланието на цялото произведение /“Апология на Сократ“/. В резюме, там Платон представя Сократ в качеството му на обвиняем в публичен процес, който опитва да защити своето разбиране, че човешката мъдрост е длъжна да се смири пред Божествената мъдрост, но за това е нужно да осъзнае своята ограниченост пред пред нея.

    За тази цел на Сократ му се налага да изобличи представители на значими обществени съсловия /политици, поети, производители на материални блага/, които се възгордяват от своята „мъдрост“ /знания, умения, опит/ и допускат грешката да гледат на своите себеподобни с високомерие и надменност.

    Следователно, въпросната фраза /заедно с всичко казано от Сократ/ визира не логически, а морален проблем.

  12. Стопанина  17.12.2018 г. | 14:34 ч.

    Стопанино, клишетата не са проблем на учителя на Платон, камо ли пък логиката! /Мале, какво доживях!/

    Dora,

    Ако обърнеш нужното внимание, ще забележиш, че обсъждам опита за логическа интерпретация на Платоновите думи, а не реалното им значение. Сама си забелязала, че Петко се е позовал на източник, който превръща невярното (логически и всякак) тълкуване като широко приложимо клише.

    Името на Платон е използвано само за тежест. С намесата на „учителя му“ исках да покажа, че думи, извадени от контекста, за да се тълкуват произволно и уикипедично, нямат никаква тежест пред мен. Независимо дали зад тях стои Платон, учителя му или някой друг от по-горна йерархия.

    Бих казал същото и когато ме занимават с нелепи интерпретации на изказвания от Христос. Типичен пример е това за „синовете на Сатаната“, което се използва доста волно в някои анти-семитски среди. Отново бих казал, че това лека-полека се превръща в клише и не съм съгласен с него, колкото и да използват Христос, па дори и Отца Му, за авторитетна тежест на небивалиците.

    Така че отдъхни си… Не си доживяла нищо скандално.

  13. Dora  17.12.2018 г. | 18:08 ч.

    Ехаа, браво Стопанин, щом таквази била работата, олекна ми! :))

    Че като видях да наричаш „чиста проба оксиморон“ прочутата сентенция /която е само малък фрагмент от пространно аргументирана морална позиция/, рекох си: „Лелее, по каква ирония на случая Стопанина неволно търси членство баш сред тия, чиято самонадеяност е обект на критика от страна на Сократ?“ :))) Ама, разгеле, друго, казваш, си имал наум.. :))

  14. Петко  17.12.2018 г. | 18:41 ч.

    Виждам че сте ме „разпердушинили“, но ви благодаря! Само искам да направя едно уточнение, че клишето, а то наистина е такова, го ползвах за коментара на Светльо. Та аз знам, че никой нищо не знае за кулминацията. Както не веднъж Мартин е казвал в своите писания и лекции, а с това аз съм съгласен с него, в момента няма посветени. Аз не съм такъв и за това нищо не знам, Все пак за разлика от Мартин не съм толкова негативно и драматично настроен към липсата на кулминация.
    Простете ми, че не съм уточнил, какво никой нищо не знае или пък всички сме ослепели от цифровизацията и пропуснахме кулминацията:)

  15. Светльо  17.12.2018 г. | 19:12 ч.

    Петко, аз не твърдя че знам нещо, което е повече от другите, дори напротив. Моя коментар го споделих, като нещо което съм прочел и опитал да разбера, и виждам по меому, че не съответства на отношението на Мартин Атанасов по повод на „кулминацията на анттопософията в края на 20-ти век“, коментирана и за текста, по който Иван Стаменов говори. Ако в момента няма посветени, то как толкова категорично можем да говорим за кулминация на антропософията в края на 20-ти век?!?!

  16. Петко  17.12.2018 г. | 19:40 ч.

    Светльо разбирам те напълно, нали и аз това казвам – никой нищо не знае, защото няма посветени. Последното ти изречение, особено с тези удивителни и въпросителни, обаче не го схващам. Сергей Прокофиев май е прав за Соратичната същност на общуването в интернет. Важното е да запазим спокойствие и малко по-вече широта. Предстои ни много дълъг път и както казва Щайнер, никак няма да е лек.
    Всъщност дайте да се порадваме на факта, че Мартин, Дорина, Иван, Светльо, Дора, Петкан и т. н., ги вълнува тази и други подобни теми. Я си представи, ако бяхме само на свинско и винско:)

  17. Светльо  17.12.2018 г. | 19:43 ч.

    Извинявам се за многото препинателни знаци. Един въпросителен е напълно достатъчен. Останалите наистина препъват.

    Светли предстоящи празници!

  18. Дорина Василева  17.12.2018 г. | 20:23 ч.

    Ама, Петко, кой е МА, че да твърди дали има посветени или няма, дали има инкарнирани платоници или няма? Той целия свят антропософски ли познава… Дайте по-сериозно да четем Щ.
    Или и Щайнер е плагиатствал от МА в Духовния свят! 🙂

  19. Петко  17.12.2018 г. | 21:38 ч.

    Така е Дорина, никой нищо не знае. Нали за това ме „разпердушиниха“ по горе в коментарите. Той не знае, ти не знаеш и аз не знам.

    „Той целия свят антропософски ли познава“…… може би съди по дейността на обществото и отдалечаването му от езотеричното….. не знам…

  20. Дорина Василева  17.12.2018 г. | 22:01 ч.

    Петко! Ти си сериозен човек, чета изказванията ти и във форума. Не се приплъзгвай по подобни „мартинатанасовщини“. Това е несериозно.

    Знаеш, че в Антропософията дванадесетичността е градивен космически принцип на много нива. Към едно нещо от езотерична гл.т. има 12 гледни точки. Всяка отделна гл.т. е само фрагмент, част от цялото, но не и самото цяло. Тъй че нека не приписваме на един фрагмент принципа на цялост.

  21. Дорина Василева  19.12.2018 г. | 09:54 ч.

    Бих се радвала да работим всички заедно, особено през Светите дни и нощи, независимо кой в коя част на света е, независимо от различията ни, независимо от личностите ни, и задължително заедно с „враговете“ ни. 🙂 Сега ще го пусна и на личния и-мейл на един от главните герои. Крайно време е явно да се окажа по-мъж и от мъжете.
    Нали в крайна сметка е важно да сме честни, смели и добри! Нали това го можем и не сме сами, а сме още по-силни заедно?!

    http://med.anthrobg.net/bg/node/384

    Желая на всички благословени и светли дни!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.