Хималаите като свещено място за Бялото Братство (2)

Христос казва: „Аз съм живата вода, Аз съм живият хляб.“ Вие трябва да разбирате къде е тази вода. Тя може да бъде в самия човек — като извор, отдето ще извира.

Продължава от първа част »

Европейските народи, става четири-пет и повече години, даже най-вещите, най-смелите, които са тренирани добре, ходиха да се изкачат на най-високия връх на Хималаите. Четири-пет години ходят експедиции. Ходиха англичани, германци и все срещат известни несрети. Защо? — Щом се качат на тези високи места, виждат, че не е лесно. И изгубват тази сръчност.

Някой път ми казвате: „Учителю, да отидем на Хималаите!“ — Хималаите не са нещо ниско, те са четири пъти Витоша. Четири пъти Витоша трябва да я наредиш една върху друга. Вие сте ходили до първата Витоша. Ходили сте до Витоша първа и половина — то е Мусала. Та Мусала е една Витоша и половина, приблизително толкова. И колкото се отива по-високо, човек изгубва вече тази подвижност. И онези, като се качват на големи височини, на Хималаите, те мислят да вървят, обаче едвам вървят. Като вървят, люлеят се.

(Учителя показва това бавно ходене, с голямо клатене, люлеене, докато се направи една стъпка.)

И ако изходят 200 метра на ден, то е много. А пък вие мислите, че ще се качите бързо и ще се върнете назад. И не само това, но трябва да дишате. Трябва да носите известен прибор, известна маска с кислород и трябва изкуствено да поддържаш дишането. И ако се случи да има някоя авария на този излет, ти ще паднеш и ще умреш в този, редкия въздух.

Та казвам сега, в Школата, в религиозния живот, който подемате, трябва да имате една здрава мисъл. Аз наричам по някой път религиозните хора, че са хора, които се много дразнят. Аз да ви обясня какво нещо е дразненето. Сърдят се, карат се. Значи в духовния свят вие сте излезли на една височина, дето има големи бури. Това, което препятства да се изкачват тези експедиции на Хималаите, то е защото от океана идат известни ветрове, големи бури. Експедицията търси благоприятно време, тихо време, за да се изкачат нагоре. Големите бури завличат човека.

Та религиозните хора — и най-кроткият, и най-добрият човек, ако стане религиозен, ще почне да се сърди. Та сръднята е буря. Ти не знаеш закона. Ще се свиеш много добре, ще търсиш онези места, дето ветровете не са така силни, да бъдеш на заслон. Вие искате, като станете религиозни хора, да бъдете много кротки. Точно обратното. И за най-малкото нещо ще се разгневиш. Но това го изисква самото място.

Та сега за всички се изисква една калена воля. Изисква се да бъдете юнаци. Да бъдеш духовен човек не е така лесно. Ти си планинец тогаз. И онзи, който живее на полето, не разбира какво нещо е планината. Човек на планината минава през такива опасности, при които на обикновения човек би му побеляла главата. Даже на Алпите вие трябва да се качите, на Монблан, за да имате ясна представа какво нещо е висока планина. През какви глетчери ще минете! Колко пъти се случва, че десет души, вързани с въжета един за друг — и всички в пропастта! Колко англичани са пострадали така! Те са много смелчаци, но по някой път са изгубвали живота си.

Та същата опасност има и в духовния живот. Ако човек не е екипиран, може да пострада, та трябва да е добре екипиран. Вие си търсите причините един в други. В духовния свят хората не трябва да са близо един до друг. Духовните хора не трябва да се свързват, понеже ако един се подхлъзне и падне, другият да може да помогне. Но ако единият не внимава, има опасност всички да бъдат повлечени в някой глетчер.

Наскоро имаше един пример: преди 150 години е паднал един в Алпите, сега го намерили и го съживили. Той пак оживял. В книгите е писано. Това е съвременен факт. Сто и петдесет години е стоял замръзнал и сега го съживили. Той е бил един пътешественик в Алпите.

* * *

Човек, за да може да постигне нещо, трябва да има един идеал. Вие трябва да си го представите като един висок планински връх. И ако вземем да разгледаме Земята, ще видим, че всичката култура се е развивала там, дето е имало високи планини. Най-устойчивата култура е на Хималаите, дето е индийският народ. Египтяните са имали култура и са ги хвалили. Планините са били далеч от тях. И за да имат култура, те е трябвало да си направят изкуствени пирамиди. И тяхната култура не е така мощна.

Човек трябва да има един висок идеал. И според височината на вашия идеал, такава ще бъде и културата. Някои говорят за Любовта. Любовта е един възвишен идеал. Вие мислите, че Любовта всеки може да я хване, да я обхване. Не, Любовта е непостижима. Тя е като Монт Еверест. Вече пет-шест години ходят германци и англичани да се изкачат на него, но не могат.

Та казвам, трябва да имате един идеал. Той, идеалът, е непостижим. Не мислете, че може да го постигнете във вашия живот. Радвайте се, че имате нещо непостижимо. Радвайте се, че човешкият крак там не може да стъпи и че то ще остане за всякога чисто.

* * *

Тия, кротките хора, които подразбира Христос, са много по-силни със своите оръжия, отколкото съвременните хора със своите пушки и парабели. Примери за такива силни хора имаме в Индия, между йогите. Между англичаните много от тия, които се мислят силни, предприемат експедиции по Хималаите, искат да се качат на върха Еверест, но след като са предприели досега три експедиции, казват най-после: „Невъзможно е!“

Тия англичани, които са толкова материалисти, започват да разправят, че им се явявали старци с бели дрехи. Индусите, които ги придружавали, им казвали: „Не се качвайте по-нагоре, не минавайте над нас тази зона, тия места са свещени!“ Индусите, като дойдат до тази зона, умират, но англичаните минават зад тази зона, явяват им се тия старци, които им казват, че след 15 дни ще умрат. Съвременната наука мисли, че ѝ е позволено да бърка навсякъде.

* * *

Вие трябва да излезете от тази атмосфера, трябва да се качите горе на Хималаите, за да имате ясна представа какво нещо е човекът. Колкото европейци се качиха, някои англичани се качиха почти до върха и казваха, че като се вдигнали на тази височина, забелязали, че не се чувстват англичани вече. Като се върнаха от тази височина, трябваше две седмици да привикнат да мислят, че са англичани.

Казвате за някого: този човек има възвишени мисли. А сърцето му тупа само когато говорят за него нещо… Много висока мисъл! Че той даже още до Мусала не е отишъл — много възвишено мисли! Не зная колко български писатели има, мисълта им да е над Мусала. До Мусала са достигали, но до пет хиляди, десет хиляди, 15 или 20 хиляди метра височина над Мусала — туй аз наричам поетическа мисъл — да се забравиш, че си българин; всички дребнави работи да забравиш и като погледнеш от тази височина, ще кажеш: „Елате, братя, при мене — тъй се живее!“

* * *

Ако знаеш къде на Земята се намират изворите на еликсира или изворите на живота, ще бъдеш ли стар? Съществуват няколко извора, от които, ако човек пие, ще се подмлади. Това нещо слонът го знае. Слонът, който е такъв невежа, знае този извор. Някой път той ходи там и близва по няколко капки от такъв извор. Вследствие на това слонът живее дълъг живот — 200 години. Някои дървета живеят по 2-3-4-8 хиляди години. Съществуват такива извори на живота, но те са отворени само за разумните хора. Те имат нюх, знаят къде да ги търсят. Знаят, тъй както слонът знае къде са изворите — така и човек може да ги знае.

Тези извори не са постоянни, те се движат в един определен кръг в земята, постоянно изменят своето място. Те не са на едно място. В средните векове всички алхимици, които са търсили жизнения еликсир, са знаели, че той съществува. Даже един европейски учен разказвал в своята книга как го завели в Хималаите в една пещера. Там го довели до един от тези извори и му казали: „Ти можеш да пиеш от тази вода и ще се подмладиш!“ Сега аз ви говоря за неща, които са непостижими за вас. Например, този учен е бил заведен, но колко от вас могат да бъдат заведени? Кой българин е бил отвеждан в някоя пещера, където извира такъв извор?

Това не е изключителен извор само за Индия. И в България има такива извори, но не сме ги видели. Казвам, че на Земята има доста такива извори. Раят беше място на такъв извор. На мястото, където беше създаден човекът, имаше такъв извор, и след като го изпъдиха, поставиха един ангел да пази извора. Когато Христос дойде при кладенеца и дойде самарянката, Той ѝ каза: „Ако би знаяла кой е Онзи, Който ти иска вода, Той би ти дал жива вода и би ти показал къде се намира тази вода, за да не ожадняваш никога.“ Казвам: има едно състояние, има известни дни, има известни места на Земята и ако човек знае как да се постави, той ще добие едно благо.

* * *

Водата съдържа нещо повече от другите води — жизнена прана, според както индусите я наричат. Ако отидете на Хималаите, там има от тази вода, но индусите я крият. Който пие от тази вода, той коренно се преобразява. И Христос загатва за тази вода. Той казва: „Аз съм живата вода, Аз съм живият хляб.“ Вие трябва да разбирате къде е тази вода. Тя може да бъде в самия човек — като извор, отдето ще извира.

* * *

Извадките са предоставени за публикация от Аутсайдер.

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.