Разни мисли — 20: Лъжат ли жените и властите?

За дивотиите на либералната джендърмерия и българските криминолози, играещи по свирката на премиера

Лъжат ли жените?

Някъде през следващия месец — ноември, вероятно ще съм в едно от столичните съдилища. Ако изобщо ме призоват. Като свидетел — свидетел на нещо, което… не съм видял. Но една от страните твърди, че то се е случило пред очите ми, а моята задача ще бъде да защитя истината, че събитието е измислица, а ищцата лъже.

Да, делото е заведено от една жена. И ако вярваме на новите открития, разпространявани от разни феминистки и (транс)джендъри, жените не можели да мамят! Било им биологично предопределено — доколкото въпросните „либерали“ още признават биологичните полове — да са защитени от изкушението да вкарват хората в заблуди и да лъжесвидетелстват против ближния.

Майк Адамс от NaturalNews наскоро публикува една саркастична статия за „жените, които никога не лъжат“. Но прецених, че преводът ѝ не си струва. Защо? — Искам да вярвам, че българите, които дадоха феномален отпор на феминистската Истанбулска конвенция, не се нуждаят от убеждаване в житейския факт, че жените могат да лъжат поне толкова, колкото и мъжете. Както в качествено, така и в количествено отношение.

Само в рамките на 5-10 минути, след като уж се е случило онова, за което е съдебното дело, самозваната жертва:

1. опита да ме изманипулира, че съм видял побой, който ѝ бил нанесен от наш общ съсед, а това се било случило пред мен и майка ми;

2. наклевети ме пред надошлите полицаи, че не подкрепям нейната версия, понеже съм имал добри междусъседски и дори роднински отношения (поредна лъжа) с човека, когото тя нарочи за насилник;

3. с горното намекна, че съм бил бездеен зяпач на побой, нанасян от мъж на жена, а чрез отричането, че изобщо е имало побой, едва ли не съм станал съучастник на насилника;

4. надменно обяви под влиянието на Луцифер, че ме съжалява, задето не играя на нейна страна;

5. заплаши под влиянието на Ариман, че ще се „случи нещо“ на майка ми, която също беше потвърдила пред полицаите, че не е имало побой в наше присъствие.

И така, лично се убедих, при това не за първи път, че „крехките създания от нежния пол“ могат да бъдат проводници на тъмни духове, както и „невъздържаните мачовци, преливащи от тестостерон“. Така че не ми трябват статиите на феминистките и другите джендър побърканяци. Уча се от живота.

Жените също лъжат! За тази истина съм готов да отида и на съд. С надеждата, че съдиите още не са хлътнали по „либералните“ идеологии, откъсващи живота от всяка обективна действителност.

Лъжат ли властите?

Едно от най-обсъжданите събития през изминалата седмица беше изнасилването и убийството на журналистката Виктория Маринова. След като намирисващият случай се развоня и извън границите на страната, нашият „богоподобен“ (или по-точно: безподобен) премиер даде екзекутивно нареждане извършителят незабавно да бъде открит и заловен. И само това, че премиерът се чувства длъжен авторитарно да развърже ръцете на следствието и прокуратурата, защото иначе може би няма да си мръднат пръста, дава сериозен сигнал за проблем в страната, в която нищо не се случва без Негово нареждане.1

Но същият този Бойко Борисов с типичния си цинизъм на „незаменимо явление“ в политическия картел имаше наглостта да строи в две редици, както ги нарече: „разследващите“ (реално: криминални) журналисти. Защото задават неудобни въпроси. И видите ли — съучаствали в обрисуването на Бойковото Царство Божие в лоши краски пред световната общественост. Дъното на тая мисловно-вербална дупка беше изявлението, че очернящата медийна кампания „принизила“ България до Малта и Словакия.

Не ми стана ясно, с какво тези две държави са „по-ниско“ от България. Нямам непосредствени впечатления от Словакия, но не бих имал нищо против, ако нашата мила родина заприлича в някои отношения повече на Малта. Дори когато говорим за посегателствата срещу журналисти. Защото България може и да стана третата страна от началото на годината с убийство на неудобни публицисти (подир Малта и Словакия), но убийството на Маринова е и третото посегателство срещу роден журналист, за което се сещам на прима виста.2

Ако безподобният премиер е забравил: Виктория Маринова не е прецедент! Да си спомни за Анна Заркова, залята с киселина. Или пък за тормоза срещу Маргарита Михнева, който я разболя. А защо не и за взривената кола на Момчил Милев от „Капитал“ и екзекуцията на Георги Стоев? Наред с всички останали подобни престъпления, случили се през близо трите десетилетия на тъй наречения Преход. Пък и са живи още онези, които свързват името на България с убийството на неудобни журналисти като Георги Марков…

Малта и Словакия с колко такива могат да се „похвалят“?

Така че, ако Бойко Борисов има къса памет, тези, които основателно го търпим само защото веруюто ни е, че търпението е добродетел, се радваме на отлична памет. Тази памет си върши работа и когато гледаме документални филми за постиженията на най-модерната криминалистика. Чудесно знаем колко време отнема една ДНК експертиза — пришпорена или не. И за жалост на тъй наречения премиер, лесно можем да хванем и него, и следователите, и медийните им трибуни в лъжа.

Знаем какво значение в съда има събирането на ДНК „от дома“ на заподозрения, а не от самия заподозрян. Пък и правим разлика между митохондриално ДНК, което може да е напълно еднакво у роднини, и истински неповторимото, извлечено от ядрото на клетките — което още не се е случило. Заподозреният към момента, в който пиша тези редове, продължава да е в Германия.

И като навържем нещата, стигаме до извода. А той е, че властите, прокуратурата им, следователите им, медиите им… всички се надпреварват да лъжат. Статуквото не умее да лъже като изпечените лъжци, но пък може да се „обижда“. Да си припомним и колко често по принцип същият този „държавник“ се обижда, обижда пак, обижда за кой ли път, и тук, и тук до втръсване, па даже и тук, а списъкът съвсем, ама съвсем не е изчерпателен!

Много обидчива личност

Чак страх да го хване човек, ако помисли, че сръдливостта върви ръка за ръка с мъстта…

Сърдитият тон на премиера и картела му ехти от всички услужливи медии, опитващи да изкарат читателите си виновни, задето не вярват на нещо само защото се твърди от Борисовите власти. Да, става дума за същите тези медии като „Дневник“, които използваха случая с убийството на русенската журналистка, за да ни напомнят ни в клин, ни в ръкав колко щяла да е полезна Истанбулската конвенция. Истината е, че конвенцията всъщност е безполезна и дори самият актуален случай го доказва.

Фактите показват, че българските власти уж разкриха убийството и задържаха извършителя, без да им помагат лелките с лилавите коси от GREVIO. А евентуална извъндържавна намеса нямаше да направи ДНК експертизата още по-бърза и съответно още по-неправдива. Лъжците правят това, което си умеят. Лъжат! Като за последно!

С надеждата за нас, че „за последно“ не е просто изтъркан израз. Системата на Безподобието наистина убива, както гласи надписът върху една от тениските на зачеркнатата Виктория Маринова. А алтернативана на безподобието не ще да е поредното нейно подобие или безподобие, а нещо ново и фундаментално различно.

Иван Стаменов
15.10.2018 г.



Бележки:

  1. Разбира се, това не беше първият такъв случай, в който работата по установяването или разкриването на някакво престъпление най-напред трябваше да получи зелена светлина от Борисов. Напомням, че само седмица по-рано премиерът нареди да му докладват лично за предполагаемият побой над Димитър Върбанов. Правил го е редовно и в предишни години. [^]
  2. При връщане на лентата години назад се сещам за поне още 5-6 посегателства над тукашни журналисти и писатели, някои от които целяха само сплашване, но и такива, завършили с екзекуция. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

2 коментара за "Разни мисли — 20: Лъжат ли жените и властите?"

  1. Стопанина  24.10.2018 г. | 12:28 ч.

    Днес е сряда, 24. октомври – точно една седмица след 17. октомври, когато предполагаемият убиец на журналистката беше върнат в България от Германия и веднага беше отведен с белезници, за да му вземат проби за ДНК тест. Вече една седмица чакаме резултатите от този тест.

    Предишният тест, за който се твърдеше от заинтересованите лица, че е бил направен, имаше готови резултати за изумителен срок от под 24 часа…

    Просто отбелязвам с лек намек. 😉

  2. Светльо  24.10.2018 г. | 12:51 ч.

    Той случая е решен вече. Работата е ясна. Ти какво очакваш повече? Всякакви доказателства са известни на тези на които им трябва да са известни, кой каквато работа имаше да върши си я свърши – как – тяхна си работа, но…

    …за останалото има кой да се погрижи…

    За нас изводите…

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.