Разни мисли — 19: Луд за връзване и по-луд за развързване

И защо не съм съгласен с оня лаф, че лудите нямали умора, а можели само да се потят.

Луд за връзване

Има няколко човека — за щастие, броят се на пръстите на едната ръка, — които като че ли се чувстват длъжни периодично да ме занимават с особите и инициативите си. Въпреки че поне по веднъж или даже по два-три пъти съм им казвал директно, че не се възприемам за техен съмишленик и ще е наивно от тяхна страна да вярват, че биха могли да ме „обърнат“ чрез увещанията и съмнителния си авторитет. Един от най-дейните активисти от описания тип е някой си Христо Цанков, който сегиз-тогиз ми изпраща непоискана и нежелана кореспонденция (чиста проба спам), все на „духовни теми“.

И до днес помня едно негово писмо, което беше изпратил и до мен, и до още много други хора, включително до няколко държавни институции. Не го пазя, нито помня съдържанието му с подробности. Но трудно бих могъл да забравя, че основната му бяха няколко от типичните занимания на тъй наречените бели братя — последователите на Учителя Беинса Дуно или Петър Дънов. Надълго и нашироко се обясняваше за читателите:

а) какво — според Цанков — представлява въпросното учението и

б) защо — отново според господина — трябвало държавата да забрани паневритмията на публични места.

След като изчетох колкото обилна, толкова субективна, но и доволно украсена (с крещящи цветове и големи букви) информация за „слънчевия култ“, който дразни фанатичния ум и нерафинираните чувства на подателя, върнах строго премерено писмо, в което декларирах нежеланието си да получавам бъдещи писма от този източник. Особено на такива теми! Все пак, като стопанин на блог, който има не само положително отношение към „слънчевия култ“, но и го популяризира, имах всички основания да смятам призивите на русенеца Цанков като провокация. И то поредната, тъй сме имали кореспондеция и за антропософията на Рудолф Щайнер — естествено по аналогичен повод.

Ако мислите, че молбата ми, съчетана с писмена декларация, че не желая още спам, беше уважена — грешите. Луд умора няма — само се поти… И потните писма си идват ли, идват. А последното (засега) е такъв уникат, че си казах — този път няма го разглеждам сериозно, ами от забавната страна; даже ще го споделя с моите читатели. Та и те да споделят емоцията.

Свали писмото (PDF, 0.2MB)

Резюме: Автор с раздвоена личност ту пише като практикуващ християнин, ту като български националист. Съответно черпи аргументи и от двете си самоличности против субсидирането на една от популярните религии в страната. И ако това само по себе си не е лудост, четем и друга. От една страна, разбираме, че господинът Цанков си е направил сайт против илюминатите, които отдавна са лайтмотив в спама му. От друга страна обаче, отвореното писмо е адресирано към самите илюминати в държавните институции, от които се очаква да спрат паричния поток към мохамеданската религия, като аргументите не са такива, на които биха обърнали внимание илюминатите, а на Църквата на адвентистите.

И за да стане инициативата хептен луда, всъщност писмото не е молба, нито някакъв друг призив за действие, отправен към получателя: „Комисията за вероизповеданията и правата на човека към 44-то НС“. Нищо подобно! Това писмо всъщност е „СТАНОВИЩЕ“, ама не такова на въпросната Комисия, а от някой, който се изживява като последна инстанция и очевидно очаква Комисията да приеме „СТАНОВИЩЕ“-то му като свое.

Луда, луда, луда работа! А като си спомним и предишните писма на Цанков, от които се разбираше, че преследва и дебне дъновистите, докато практикуват „слънчевия култ“, включително от терасата в жилищния му блок в Русе, работата става и злокобна. Ще ме извините за може би развинтеното въображение, но не ми е трудно да си представя как този психично и емоционално нестабилен човек хвърля тухли или друго по главите на „езичниците“.

Луд за връзване? — Може би да. Може би не. Да се изкажат експертите, ако изобщо решат да обърнат внимание на любопитния случай.

Поне междувременно Христо Цанков се е научил да разпраща масовите писма, като крие списъка с всички получатели. Много държа на това. Пък дори и в илюминатските страни имейлите на частни и бизнес лица от някое време се разглеждат като конфиденциална информация.

Това е нещо от техническо и етично естество , което Мангуровата чета от Варна така и не научи в техния аналогичен спам. Та и с тях съм си имал поне две разправии заради нежелана кореспонденция. Особено когато тя включва собствения им шизофреничен „слънчев култ“, олицетворен в царя-слънце Бойко Борисов, който уж бил подготвян над 2000 години от Провидението, за да бъде днешното държавническо недоразумение, което е.

Луд за развързване

Сега пък ще ви занимавам със собствената си особа и инициативите си. Не с писма, за които не сте се абонирали, а тук, където ми е позволено и дори е адекватно. Все пак преди лятната ми почивка обещах скоро да обявя плановете си главно за книгата „Свитъци за минали, текущи и бъдещи Времена“, но и тези за блога.

Това, че не спамя произволни хора, обаче не ме прави по-малко луд от по-горе описаните господа. Лудостта има най-различни изражения, а едно от тях е да се откажеш от свободата, с която са те дарили висши сили и/или сам си извоювал, за да се „вържеш“ със страха от действия, понеже мислиш, че можеш да съгрешиш. Обикновено това е характерна черта на религиозните, но през почивката и първите седмици след нея, откакто поднових работата по блога и YouTube канала, си дадох сметка, че този страх може да действа много фино, почти несъзнателно, като никой не е имунизиран срещу него.

Отделно си знам, че редовно се връзвам с правила, които сам съм си поставил. Не ми ги диктуват съмишленици, нито дарители, а още по-малко силите зад кулисите на битието. Връзвах се и със срокове на публикациите в блога или материалите във видео канала. Връзвах се даже с „минимални обеми“, които само аз си знам защо чувствах, че трябва да осигурявам за връзващите срокове.

Когато инициативата е вързана по този начин, човек полудява още повече, защото това води и до връзване на силите, които идват в конкретен момент за конкретно нещо. И когато този момент се пропусне, защото съм се вързал за друг ангажимент, обем или срок, конкретното нещо пак може да се свърши, но вече струва по-скъпо. За него вече трябва да се изразходва повече енергия, пък и рядко се получава толкова добре, колкото щеше да бъде, ако беше изработено, когато се „излива от горе“.

Това уморява! Адски уморява. И всъщност не съм съгласен с оня лаф, че лудите нямат умора, а само се потят. Уморявам се и без пот.

И така, какво измислих през почивката…

Без планове, без срокове и без изкуствено търсени обеми:

• Ще завърша последната лекция от антропософския цикъл „Социалното бъдеще“ (GA-332a) и Приложенията към него. Това, доколкото ми е известно, е последната непревеждана досега поредица относно Троичния социален организъм, така че след това бих могъл да отчета, че с няколко помощници сме превели и публикували всичките на български език.

• Набелязал съм един лекционен цикъл, с превода който вероятно ще се заема, когато почувствам, че е дошло вдъхновението за него. Да, дори за преводите трябва вдъхновение, ако трябва да станат добри, а не насилени и на конвейер. Кой е този цикъл? — Засега ще го запазя в тайна и ще го обява едва когато тръгне работата по него.

• Напълно в духа на възгледа, че трябва да се следват моментните импулси, сравнително новата рубрика „Език свещен“ е свидетелство за това. Харесвам я и имам наблюдения и статистики, че е харесвана и полезна. Ще я продължа, като имам нахвърляни бележки за поне още 10 издания.

• Рубриките „Разни мисли“ и „Разни свитъци“ вероятно ще имат поне по едно издание всеки месец. Може да са по-редки. Може и да са по-чести. Както дойде.

• Видео епизодите за „Тъмните духове“ са преполовени и имам добри отзиви от абонатите на канала с молба да ги продължа. Въпреки че гледаемостта на канала се понижи след дългите месеци без актуализации и особено през отпускарския сезон, няма причина да оставям това начинание свършено на 50%. Още повече, че от някое време насам ми отнема значително по-малко време и усилия да направя нов епизод.

• Живот и здраве, замислил съм да осъществя по-нататък и поредица за въплъщението на Ариман. Нещо като римейк на онази отпреди няколко години. Почти със сигурност обаче ще я започна догодина.

Като изключим горните, почти всичко останало от съдържанието ще бъде спонтанно, реакционно и в търсене на духовните първопричини за актуални събития. Важи и за авторските, и за преводните материали. Добрата новина е, че напоследък има какво да се превежда. Доскоро в алтернативните медии беше голяма трагедия.

Съдбата на „Свитъците“

Що се отнася до книгата, през августовската ми почивка се случиха няколко събития, които окончателно наклониха везните в полза на завършването на този проект. Преди всичко насън ми беше припомнено за един обет, който бях дал в края на миналата година, докато работех по написаното дотук. За да спазя обещанието си към сериозни сили, които не желая да разочаровам, просто нямам право да абортирам духовно-интелектулното бебе.

Също така дойдоха отзивите от още тестови читатели. Най-вече коментарите на Тео Николов от Истина.БГ натежаха като камъни върху везната — отново в полза на това, „Свитъците“ да видят бял свят. Дори с препоръката да стане до края на текущата година.

С последното не мога да се ангажирам. При книгата приливите и отливите на вдъхновението играят дори по-голяма роля, отколкото при статиите за блога. Пък и дори да искам, едва ли бих могъл да приключа с всичко до края на 2018-а.

Предстоят съкращения, включително на цели глави. Първоначално замислените 12 свитъка в крайна сметка вероятно ще останат 7. За щастие, 6 от тях са написани, като остава да се прекроят и редактират, като се изчистят препратките към махнатите глави, но и много други неща.

Какви неща? — Всякакви излишни претенциозности. Всякакви излишни биографични препратки, които объркват читателя за жанра на книгата. Всякакви нежелателни усложнения на и без това сложните и не съвсем светски разкази.

Много бих искал „Свитъците“ да са готови някъде през 2019 г. Без да мога да дам рационално обяснение, ми се ще да излязат и на пролетното равноденствие, както „Пътят към слънцето“. Но това пак са „връзващи“ условия и обстоятелства, от които възнамерявам да се пазя.

И даже напротив — мисля да се развързвам. Харесвам си лудостта. И доколкото имам дадени сили, умения, време и средства — защо пък да не я направя заразна?

Иван Стаменов
24.9.2018 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

5 коментара за "Разни мисли — 19: Луд за връзване и по-луд за развързване"

  1. Дорина Василева  24.09.2018 г. | 21:19 ч.

    „Без планове, без срокове и без изкуствено търсени обеми… даже напротив — мисля да се развързвам. Харесвам си лудостта. И доколкото имам дадени сили, умения, време и средства — защо пък да не я направя заразна?“

    Да, да, да! Изцяло подкрепям!!!
    Наскоро ми попадна едни мисъл, че в днешното време е много по-важно да кажеш на един човек, когото истински цениш: „Вярвам ти!“, отколкото разни розови алабализми. Защото днес сякаш светът, в който живеем, като че ли най-много подтиска вярата ни в самите нас, както и в хората, с които животът ни среща. Сякаш е време на често и дълбоко безверие, униние, дори и отчаяние…, особено за задълбочените и съзнателни хора. Няма по-истинско и стоплящо преживяване за душата от това да може да се довери на един човек, вярвайки му, и да го изкаже в думи и в дела.

    Така че аз вярвам в това, което си решил да правиш, отлагаш, или смяташ, че не искаш и не трябва да правиш! Много е важно човек да се чувства свободен и щастлив в своите собствени решения и избори.

    Преживяла съм подобно нещо, когато планирах целия си живот през призмата на това какво искам и ТРЯБВА да правя всеки ден за Духовната наука. Да, буквално ставаше въпрос за всеки ден! Не бих го нарекла „лудост“ :). Чувствах го като съзнателно обричане. Обаче, разбрах, че подобна плановост, срокове за и в името на Духовната наука, или за каквото и да било, отиват в крайност и аз губя себе си, губя свободата си, губя малките, но много ценни неща в живота си! Всъщност всяко едно занимание, още повече заниманията с една материя, каквато е Духовната наука, отиде ли в крайността на „трябва“, вече не носи щастие, не носи удивление и въодушевление! И тогава към нас идва нещо, което ни събужда и ни дава нова гледна точка към самите нас и към света.

    Така че, по-важното е да се чувстваме свободени, спокойни и щастливи! Разбира се, това е привидно спокойствие, защото много неща по това време улягат дълбоко, преработват се в душата и я трансформират във времето. Тогава онова, което трябва да ни намери, важно е за нас, важно е и за другите чрез нас, самО ще ни намери в точния момент.

    Скоро ми попадна нещо интересно по този повод от Щайнер, първа лекция от Събр.съч.113, разказва как се подготвя и случва постановката на мистерийната пиеса на Едуард Шуре „Децата на Луцифер“ – в истински духовен братски общностен дух от актьори, до сценични работници и шивачи на костюми, и то седем години след като той изнася лекция на тази тема. И само един-единствен човек отпреди седем години, който е бил на тази лекция, е бил и на това представление след седем години. Щайнер е бил удивително наблюдателен!:

    „Обаче във всички области животът изисква учение; а от своя страна учението изисква във всички области търпение. Думата търпение може да бъде преведена чрез една друга – а това може да се приложи особено към нашия пример; тя може да бъде преведена с думата „да знаеш да чакаш“.
    Да умеем да чакаме докато настъпят онези условия, които дават възможност да извлечем от лоното на времето онова, което сме оставили да узрее.

    Вярвам, че тепърва има какво да зрее!

  2. Стопанина  25.09.2018 г. | 11:54 ч.

    Преживяла съм подобно нещо, когато планирах целия си живот през призмата на това какво искам и ТРЯБВА да правя всеки ден за Духовната наука. Да, буквално ставаше въпрос за всеки ден! Не бих го нарекла „лудост“ :). Чувствах го като съзнателно обричане. Обаче, разбрах, че подобна плановост, срокове за и в името на Духовната наука, или за каквото и да било, отиват в крайност и аз губя себе си, губя свободата си, губя малките, но много ценни неща в живота си!

    Именно за това става дума.

    Проблемът при мен не е, че работя всеки ден нещо, свързано с блога. Проблемът е, че не всяко нещо, което върша, позволява ежедневни резултати.

    Например един превод на Щайнерова лекция отнема минимум 3-4 дни. И то ако му отделям поне по 10-12 часа в денонощието.

    Въпросът е: какво трябва да излиза в блога, докато правя такъв превод? Какво трябва да излиза и докато правя по-сложен видеокаст, отнемащ поне 2 дни? И трябва ли да излиза изобщо нещо?

    Досега си давах зор да има ежедневна публикация. И докато имам архиви с материали за качване след минимална моя намеса – чудесно. Но не мога да гарантирам, че винаги ще имам нещо за качване всеки ден, докато правя друго, което е по-сложно и ми отнема 2-3 и повече дни.

  3. Тео Николов  25.09.2018 г. | 16:12 ч.

    Чудесен план, Ванка, желая ти плодотворна и вдъхновена нова духовна учебна година, която започна онзи ден (най-подходящото време за вътрешна работа, вкл. за всичко, което ти предстои).

    Използвам случая да споделя и тук, че съм изключително впечатлен от работата ти по свитъците, а тяхното издаване и достигане до търсещите души ще бъде една малка, но важна победа за Всемирното Бяло Братство.

    А след това – ако е рекъл Господ – вероятно ще ни се дадат условия да обединим сили и по други светли начинания 🙂

    Поддържай пламъка в душата и не губи вдъхновение – имаш способностите да свършиш огромна работа за векове напред – включително в направления, в които малцина на Земята имат твоята окултна подготовка.

    Успех! 🙂

  4. Дорина Василева  25.09.2018 г. | 18:07 ч.

    „Проблемът е, че не всяко нещо, което върша, позволява ежедневни резултати.

    Кое е по-важно задължителният резултат в края на денонощието – в 00.02мин., постигнат на всяка цена, въпреки умората ти, мисълта какво да предложиш интересно, полезно, задълбочено, всеки ден, да го редактираш, премислиш, потърсиш, преведеш и т.н., или процесът в самата ти ангажираност – макар и по-бавен, без стрес, без графици, но пък за сметка на това да имаш удоволствие и радост от това, което правиш?

    Ако човек яде вкусна пица с ароматен разтопен кашкавал ден след ден като гладен гъсок, търсейки бързия резултат на насищането, до какъв резултат ще достигне в крайна сметка? До бързо рутинно засищане, до проблеми в храносмилането, най-малкото, а може и до много по-сериозни проблеми. 🙂 Но ако го прави бавно, оставя се съществото му да преживее този процес с радост и удоволствие, той ще изживява тези чувства от всяка една хапка, нали?! И тогава засищането ще дойде не само на чисто физическо, ами и на едно душевно ниво. Просто човек ще е щастлив! Така е с всичко в живота! Примерът ми е твърде на физическо ниво, но пък прекрасно доказва всичко останало.

    Да, аз също мога да кажа, както и Тео ти е написал по-горе, както и със сигурност всички твои истински приятели, че ти имаш изключително задълбочени познания, мисъл и писане както на светски, така и на духовни теми. В годините създаде една информационна империя, в която две духовни течения със световно значение за бъдещето заемат основно място, плюс дълбоките интереси към история, археология, езиковите теми, здравето и т.н. Дали днес ще пуснеш материал или не, дали утре ще е същият или ще остане цяла седмица, лично за мен това няма да те направи по-малко отговорен и по-малко съвестен. Напротив – ти в годините доказа именно своята воля, своята дълбока ангажираност и постоянство, своята вяра и огромна отговорност към това място, към хората, към справедливостта! Ей, говорим наистина за години! Това е къртовски труд. Който не го е правил, не знае за какво става въпрос! Всъщност малцина биха имали силите да изнесат това на раменете си.

    Сигурна съм, че ще излезеш от този период с още по-ясни цели, още по-целенасочен и още по-вдъхновен! Защото ни е нужно време, в което да се създаде вътрешно, а и външно пространство нещо, което сме поели от духовната ни работа, да се преработи, за да поеме своя път към света.

    Сърдечно!

  5. House M.D.  01.10.2018 г. | 11:48 ч.

    Стопанинът провери ли дали Христо Цанков е в списъка на подопечните от Истанбулската конвенция?

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.