Учителя Беинса Дуно за неврастенията — причини и лечение (1)

„У неврастениците слухът е толкова чувствителен, астралното им тяло е тъй развито, че само да кажете някоя дума, те изведнъж могат да избухнат. “

Как може да се въздейства на нервността? Чрез гореща вода. Вземете чаша гореща, вряла вода и пийте лъжичка по лъжичка. През това време наблюдавайте след коя лъжичка ще се успокоите. Може да изпиете две-три лъжички, десетина или цялата чаша, и след това ще се смени състоянието ви. Ако нямате гореща вода, може да направите опита и със студена вода. Оставите ли се на течението на гнева, ще изразходвате напразно много енергия. Пестете енергията на организма си ако можете да я трансформирате в работа, вие сте спечелили нещо ценно. Не е лошо да се гневи човек — лошо е, когато не използва енергията на гнева. Понякога в гневно състояние човек върши повече работа, отколкото в спокойно, тихо състояние. В първия случай той е активен, има импулс за работа. Във втория случай е пасивен и няма разположение за работа.1

* * *

Според някои учени нервните болести са резултат на усилена умствена дейност, на много знания. Ние отричаме това твърдение. Според нас нервните болести се дължат на големи безпокойства, тревоги, смущения и др.2

* * *

На какво се дължат нервните болести? На порочния живот на хората. Неврастеникът е изложен на голямо изтичане на нервна енергия от него, поради което той обеднява. Срещате хора, които живеят добре, изправни са по отношение на своя организъм, но са неврастеници. Те носят последствията от лошия живот на своите деди и прадеди. Здравето зависи от разумния живот. Като живее разумно и изпълнява Божията Воля, болният скоро ще възстанови здравето си.3

* * *

Неврастенията е натрупване на излишна енергия по цялото тяло. Най-безчувственият орган на човека е мозъкът — колкото и да го пипаш или бодеш, той не усеща нищо. Но когато в него се натрупа излишна енергия, той започва да страда. На мястото, където се проявява най-голяма активност, мозъкът се издава навън като шило; щом спре дейността, той се прибира обратно. В човешкия мозък са разположени центровете на около 50 способности и усещания. И ако от всички тези центрове, където се проявява мозъчната дейност, излизат шила, човек би ни се видял като рогат.4

* * *

Студените крака са първото условие за неврастенията. Добре е за неврастениците и за тези, които губят често разположението си, от време на време да ходят боси по ситен пясък или по мека трева. Така краката влизат в пряк контакт с жизнените сили на земята и се тонират.5

* * *

Неврастенията у хората се дължи на безразборното изсичане на горите. Никъде не страдат от неврастения толкова много, колкото в Америка. Причина за неврастенията също е безразборното избиване на животните.6

* * *

Някой казва: «Имам неврастения!» Яж грах! Друг казва: «Имам ипохондрия» Яж жито! Кадват за някого: «Този е много сприхав.» Дайте му да яде царевица! Еди-кой си не обича да устоява на своите задължения — дайте му да яде ръж! В ръжта има нещо идеално — тя расте нависоко; като влезе у човека, създава висок идеал. Дребните растения създават хора с дребни идеали, а едрите растения създават хора с висок идеал. Селяните в софийско трябва да се хранят само с ръж, за да станат по-големи идеалисти.7

* * *

Да допуснем, че вие сте сега в едно общество, където всички са неврастеници — хора с идеи, с планове, но без капитал, липсва им нещо. На нервния човек му липсва нещо, на гладния му липсва нещо, на жадния — също. Да кажем, че вие се намирате между тези неврастеници — трябва да се пазите от тях, защото всяка ваша дума ги предизвиква. У тия неврастеници слухът е толкова чувствителен, астралното им тяло е тъй развито, че само да кажете някоя дума, те изведнъж могат да избухнат.

Ами ако и вие сте неврастеници, как ще се лекувате между тях? Ще ви кажа. Ще намерите един много тлъст вол, ще си турите ръката върху него и като я държите тъй 4-5-10 минути, вашето неразположение, вашето възбудено състояние ще изчезне. Този вол ще каже: «Бъди, братко, по-търпелив — няма за какво да се смущаваш. Бъди малко по-разположен — не се смущавай. Аз не се смущавам — за нищо не мисля, затова съм спокоен.» Но да не отидете при вол, който едва се държи на краката си, сух, а при вол, който е орал на нивата, изхранен, и като си турите ръката на гърба му, той си вдига опашката, казва: «Добре дошъл, приятно ми е, можеш да си държиш тъй ръката.» А онзи вол, който бяга, не стой при него. Иди при охранения вол, тури си ръката върху него, помилвай го, поглади го — той ще се обърне, ще те погледне. След туй ще му кажеш: «Много ти благодаря, ти ми даде добър урок — благодаря ти!»

Когато някой от учениците е неразположен, нека направи този първи опит. Когато е много неразположен и не може да му мине, нека отиде при такъв един вол. Това е за лекуване, като направите този опит три-четири пъти, ще ви мине.8

* * *

Краставицата действа благотворно върху нервната система, но да се яде сутрин и на обед, а вечер да не се яде. Изобщо, ако вечер не се храните, ще бъде сто пъти по-добре.9

* * *

Всяка храна е дотолкова полезна, доколкото е свързана с разумните същества. Плодовата храна е здравословна, понеже е изложена на слънчевите лъчи. Там, където светлината постепенно се увеличава, там има повече разумна енергия, повече природна енергия.10

Следва »



Бележки:

  1. ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 215 [^]
  2. ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи (1917-18), София 1942, с. 122 [^]
  3. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи от Учителя (1917), София 1942, с. 102 [^]
  4. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1984-1985, 3 VII 1985 [^]
  5. Петър Дънов, НОВА КНИГА ЗА ЗДРАВЕТО, София 1993, с. 219 [^]
  6. ПЪТ НА МИСЪЛТА, 6 неделни и извънредни беседи (1920-22), София 1949, с. 43 [^]
  7. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 33. В СВОИТЕ СИ, Русе 1926, с. 16 [^]
  8. НОВИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство на Събора през 1922 г. в Търново, Берлин 1997, с. 170 сл. [^]
  9. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1983-1984, 4 II 1984 [^]
  10. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1983-1984, 5 II 1984 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.