Епохата „Но“ и кашата в човешкото общуване

Как съюзът „но“ утежнява болестта на политическата коректност, утвърждава предразсъдъците и укрепва когнитивния дисонанс. И защо всичките тези „но“-та могат да се разглеждат като антихристиянски

Свали в аудио формат (MP3 | 22.4 MB) »

Настъпи моментът, в който искам да говоря за нещо, което ме човърка от 15, а може и вече да са 20 години. Отдавна замислях да разгледам тази тема в поредицата „Искрено и лично“. Но това е предимно писмена поредица за блога. А нещата, които ще кажа, просто трябва да се изговорят. Защото в конкретния случай мислите определено ще се разберат по-добре на аудио запис, отколкото в текст.

Същото това нещо можеше да е една от темите и в новата поредица „Език свещен…“. Но не е! Избрах да споделя мислите си пред микрофон. Някои проблеми, включително тези с обмислената и необмислена употреба на „но“, стават по-ясни и по-очевидни, когато се изговорят — когато участва и интонацията.

Всичките тези „но“! Безбройните „но“-та, изпълващи речта на съвременното човечество — вече няколко десетилетия, ако не и по-отдавна! Българското „но“ е само малка, едносрична част от един световен проблем. В англоезичната част на света той звучи като „but“. В Германия — като „aber“. На френски, ако не се лъжа, е „mais“.

Все кратки думи — ситни съюзи в езиците от цивилизования свят. Те са такива: кратки, малки, нищожни… Но от тях ще направя продължителен и голям проблем. Защото са именно такъв — голям проблем в повече от едно отношение!

Изслушайте защо смятам така.

* * *

Фонова музика: Kref — Planino (кратък фрагмент)

 

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.