Как Евгений Дайнов „защити“ Истанбулската конвенция, като ѝ избоде очите

И как българите трябва да гледат на грантаджийските медии и техните рекламодатели, които ги наричат „животни“

Истеричните ридания на професионалните оплаквачи до гроба на Истанбулската конвенция, който беше изкопан от конституционните съдии, вече достигнаха кулминационната си точка. Умопомрачени от бяс, те си позволяват да лишават от човешко достойнство противниците си, които в случая са мнозинството от българите. Евгений Дайнов в днешната си статия за „Дневник“ в прав текст ги поставя под общия знаменател на „хермафродитно, травестиращо обществено животно “, като това дори е изведено като вътрешно заглавие в текста му, за да не би случайно да го пропуснем при диагонално четене.

Ако кажем, че Дайнов е прибегнал до „епитети“, без да се аргументира, ще излъжем. Напротив — много се е постарал да защити мнението си, въпреки че всичките му доводи всъщност не избождат очите на „българските животни“, а на самата защитавана Истанбулска конвенция. И колко жалко, че в опечаленото и замъгленото си българофобско съзнание тази особа не е успяла да забележи, нито да преброи множеството автоголове, които си вкарва с плонжа на некадърен, но престараващ се виртуоз.

Първият от тези автоголове откриваме още в уводните му изречения,

където се казва:

„Разбира се, че позицията на Корнелия Нинова в подкрепа на „традиционните семейни ценности“ е травестия. Защото според основателя на съвременната левица, Карл Маркс, точно традиционният модел на общество подлежи на унищожение, включително „буржоазното семейство“, бидейки затвор за жените.“

Каква е идеята в това изказване? Очевидно е, че Дайнов прави директно съпоставяне между идеята на Маркс да унищожава традиционните модели на общество и абсолютно същата идея, заложена в Истанбулската конвенция. Понеже двете са напълно еднакви, авторът атакува Корнелия Нинова, задето приемала идеите на Маркс, но отказвала да приеме аналогичните идеи в конвенцията.

Глава III (на ИК) — Превенция, чл. 12.1 гласи:

„Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.“ (Глава III – Превенция, чл. 12.1)

Дайнов не се притеснява или поне избягва да коментира, че Истанбулската конвенция само заради горния си член заслужава да се разглежда като

анекс към Комунистическия манифест

Не обелва и дума за това, кой, как и на какво точно основание ще „изкоренява“ обичаи и традиции. В самата конвенция дори не е уточнено които са тези „стереотипни роли“, така че всеки може да разбира каквото си ще. Нинова му е по-интересна като „враг“, въпреки че на мен, като читател, не ми става ясно: с какво той, Дайнов, като застъпник на ИК, „изкореняваща“ обичаи и традиции, е по-различен или по-добър от марксистите, „унищожаващи“ съществуващи социални модели?

Пропускам частта, където авторът недоволства, че думата „джендър“ се използва с пейоративно значение в ежедневната реч и шегите на българите. В крайна сметка един народ има право да се отнася към една чужда дума, натрапена в езика му чрез една нежелана конвенция, по начина, който намери за добре. След това той се позовава на „авторитети“:

„Според Фукуяма равнището на доверие към непознати е онзи главен фактор, който определя дали едно общество е модерно, развито, спокойно и доброжелателно към непознатото, или обществото е изостанало, неразвито, фрустрирано и уплашено от всичко непознато. Според неговата „карта“ на Европа най-високи са нивата на доверие в северните и северозападните страни (т.нар. протестантски). Те са и най-развитите и модерните. Колкото повече се придвижваме в южна и източна посока, т.е. към България, толкова по-ниски стават равнищата на доверие; и толкова по-малко развити, по-старомодни и по-нещастни са обществата. И по-враждебни към всичко ново и непознато.“

Мнението на Фукуяма си е негово, като никой не е длъжен да го споделя. Това включва и частните мнения относно критериите за „прогресивност“ и „изостаналост“. Мненията са си мнения, фактите са си факти.

Моето мнение е, че само идиот може да определя доверието към непознати като „главен фактор“ за причисляването на едно общество към модерните, развитите и прочие. Картата на въпросния Фукуяма единствено и само обяснява, защо първоначалното доверие на северните и северозападните общества към мигрантите им изиграва мно-о-ого лоша шега. И защо безкритичното приемане на тия, които се зарадваха на доверието им, тепърва ще спъва развитието им, ще ги фрустрира и плаши.

Хубаво е човек да има доверие.

Когато доверието обаче стъпва на наивност, това не е ама никаква добродетел

Многобройните жени, изнасилени и убивани от онези, които те са приели с доверие, първи биха се съгласили. И за да не се отклоняваме от темата, можем да отбележим мимоходом, че техните държави са ратифицирали Истанбулската конвенция. Това не е предотвратило изнасилванията им. В много случаи това не е довело до залавяне и наказване на извършителите. А няма данни да се прави нещо съществено и за превенция на следващи такива престъпления срещу жени. Даже напротив!

Ето как позоваването на Фукуяма и неговата теория, подкрепена с картите му, е пореден автогол на Дайнов и „Дневник“. Нищо от това, което разпространяват, не защитава Истанбулската конвенция. Точно обратното — от собствените им думи за сетен път се вижда, че тя е опасна в едно отношение, но и напълно безполезна в друго. И това не е теория, а факт, доказван ежедневно в страните, които са я ратифицирали.

След още няколко българофобски излияния и съмнителни статистики за начините, по които българите декларирали, че ще възпитават децата си, Дайнов вкарва и третия си автогол, като единственото, с което може да се похвали, е впечатляващ, но и позорен хеттрик:

„В крайна сметка обаче в сравнение с по-стари страни – членки на ЕС, ние искаме твърди правила, налагани върху нас от някой друг (т.е. не от нас самите), и гледаме с подозрение на всичко непознато в нашата провинциална вселена. Затова масово повярвахме на обясненията на социалисти и националисти, че ако подкрепим Истанбулската конвенция, някаква зловеща тайна организация от джендъри на име „Гревио“ ще плъзне из детските градини, за да направи децата ни „обратни“.“

Ако се решите да изчетете цялата статия на Дайнов, напразно ще търсите аргументирани опровержения на епитетите, използвани по адрес на „Гревио“. Или авторът не е намерил такива, или не му е стискало безочливо да излъже, че „Гревио“ е измислица. Защото истината е, че се споменава на много места в Истанбулската конвенция и то с най-големи подробности.

Тя е именно такава — зловеща и тайнствена организация, която се ползва с дипломатически имунитет, като Дайнов не е направил нищо, за да опровергае онова, което осмива с „аргументи“, които (според него) не се нуждаят от изреждане, а може би трябва да приемем и на юнашко доверие като в северозападна „прогресираща“ нация. Регламентирано е в „Приложение — Привилегии и имунитети (Член 66)“, че нейните представители ще могат да влизат във всяка държава, ратифицирала конвенцията, без внасяните или изнасяните техни вещи и документи да подлежат на митнически или друг контрол. Това означава, пък и изрично е написано, че действията им не могат да се контролират, нито дори да се коментират от местните власти.

Това ако не е зловещо — кое?

Не ми е известно някой да е твърдял, че „Гревио“ ще се занимава с децата в детските градини и училищата — това ще да е измислица на Дайнов, целяща да представи противниците на ИК като невежи фантазьори. Децата са цел на разни НПО, за които — убеден съм — тепърва ще се чува, въпреки че конвенцията не беше ратифицирана. За нещастие на Дайнов обаче, самото му загатнато твърдение, че никой не искал да влиза в училищата, за да „образова“ българските деца във величавите социални и културни постижения на „развитите“ и „нефрустрираните“, свидетелства за собствената му неподготвеност по темата.

Самият той не си вярва и с половин уста признава, че това всъщност се случва и ще се случва, защото задава риторичен въпрос, с който опитва да защити „прогреса“:

„Кое прави половата идентичност на българина толкова крехка, та той наистина да вярва, че ако някой обясни на децата му, че по света бродят и хомосексуални хора, то децата мигом ще станат „джендъри“?“

Ами да му отговорим!

Започваме с уточнението, което той не е направил преди всичко за себе си, че половата идентичност на зрелия българин е нещо различно от половата идентичност на подрастващия българин, сиреч детето. Това е една разлика, която Дайнов не разбира или не е искал читателите му да разберат, за да ги изманипулира. Е, има разлика между възрастен и дете — факт.

Половата идентичност на децата е крехка, доколкото изобщо я има до навършването на определена възраст. Елементарно проучване по темата, върху която авторът се е упражнявал, щеше да му разкрие хиляди доклади на психотерапевти относно негативното въздействие върху децата от преждевременната им сексуализация. Може би половината от по-новите доклади дори засягат въпроса с джендърите и всякакво сексуално образование в началните училища и детските градини, като се извеждат професионални и недвусмислени изводи, че те са нежелателни, особено в „политически-коректната“ си форма, натрапвана в запада и севера, тъй любими на Дайнов.

Може би следващия път, когато той реши да задава такива въпроси, ще запита и какъв е проблемът с половата ни идентичност, ако отказваме да пускаме филми за възрастни на децата си. В крайна сметка: трябва ли едно такова „прогресивно“ образование да се ограничава в училищната система? Децата ще могат да видят и хетеросексуални, и хомосексуални на телевизора у дома. Защо трябва само да им се казва, когато може и да се показва! Друг е въпросът, че сексуалното образование, където е въвеждано или вече „прогресира“, е достатъчно добре илюстрирано с материали, които без особени преувеличения могат да се определят като порнографски.

Но Дайнов като че ли няма проблем с това

Което ясно свидетелства за качествата му — не само като интелектуалец, но и като човешко същество. Най-големият проблем, както стана дума от увода ми, е, че той приема себе си (и шепата оплаквачи на ИК сред грантаджиите) за нормален и напредничав представител на човешкия род, а определя българите като животни. На всичкото отгоре не думата „животни“ е в кавички, а „българите“:

„В крайна сметка

„българинът“ се оказва хермафродитно, травестиращо обществено животно

Много иска да се подчинява на външна на себе си воля – на силния на деня, на „традицията“, на ограниченията на приетите религиозни и социални норми. Върху това заложиха противниците на Истанбулската конвенция. Същевременно обаче „българинът“ формира женствено общество, дълбоко в себе си не обича да се подчинява и се страхува, че ако заявява открито своя „битов османлък“, ще изглежда провинциален и ще стане за смях.“

Цялата му статия стъпва върху така и недоказаното му твърдение, че българите искали някой друг да взима решенията и да ги управлява. В българофобското си опиянение Дайнов обаче не се усеща как абзац след абзац опровергава това, което е тръгнал да доказва. Защото, ако българите бяха такива, каквито ги описва — „много искащи да се подчиняват на външна на себе си воля“ — Истанбулската конвенция щеше да бъде ратифицирана само защото е „спусната свише“, а може би и с изричната народна благословия.

На автора като че ли не са му известни и архетипите на половете. Последното, което ми хрумва, когато чета за „женствено общество“, е качество, при което това общество „не обича да се подчинява“. За сведение на Дайнов, женският архетип традиционно се свърза с пасивност, докато мъжкият — с активност. Естествено, в хода на общочовешкото развитие архетипите са размесени и днес е повече от очаквано противоположните качества да са представени с различна сила у всеки човек, независимо от пола му.

Но във всеки случай, ако Дайнов използва прилагателните „мъжко“ и „женско“, за да даде някаква обща представа на обществото, няма право да го прави от позиция, при която традиционните представи вече са „изкоренени“ (в духа на ИК) или „унищожени“ (в духа на Маркс). Защото в най-добрия случай ще сее недомислици и ще си остане тъжно същество, неразбрано и отхвърлено дори от подчовешката йерархия, известна с общия термин „животни“.

Толкова за словоблудствата на Дайнов

Няма да рецензирам подробно размислите му за религиозността, които стъпват на твърде ограничената представа, възприета от западния модел за „ходенето на църква“. Като всеки довчерашен комунист, опитващ да се представи за „нов“ и „прогресивен“, за него например военизираната източна религиозност даже не подлежи на споменаване, ако не за друго, за куриоза. И като всеки ограничен автор, няма хабер от формите на религиозност, определяни само от религиозно чувство, но изключващи някаква ритуалност.

Няма да рецензирам подробно и лъжите му — за които допускам, че не са умишлени, а се коренят в невежеството му, — че българите са единствените, използващи думата „джендър“ в пейоративна окраска. Снизходително ще подмина и внушението, че едва ли не България е единствената европейска държава, която не е ратифицирала Истанбулската конвенция.

Няма да го питам риторично или другояче, защо е „избрал да живее“ в животинското общество. По-скоро бих попитал „животните“: защо продължават да живеят със странни човешки същества като Дайнов и вчера рецензираните професионални оплаквачи? Но и това е излишно, а се ориентирам към завършване на текста с

няколко думи и за българофобията на медиите като „Дневник“:

Първо, в грантаджийските медии вече не се открива стройна мисъл, последователност и хомогенност в пасквилите им. Риданията им след загробването на Истанбулската конвенция са озадачаващ и все по-отблъскващ низ от истерични и злобни излияния, лишени от смисъл, но и все по-често демонстриращи когнитивен дисонанс. Това означава, че те нямат никакъв проблем да защитават с еднакво силно убеждение две взаимоизключващи се схващания:

„Воювам за мир“, „Лишавам се от права, за да получа повече сигурност и свободи“ и тем подобни. Статията на Дайнов също влиза в тази категория. „Дневник“ не се смущава, че веднъж определя българите като индивидуалисти със собствени мнения, което им пречело да станат общество, а сега българите са точно обратното — стадо от животни, което се води по чужди мнения.

Нека си припомним, че довчера „Дневник“ не изпускаше случай да напомни, че едва ли не трябвало да приемем Истанбулската конвенция само защото масово я приемали (на политическо ниво) в другите държави. Ако това не е стадното мислене — кое? Днес вече същите тези нахалници от „Дневник“ се правят на самостоятелно мислещи същества и нижат софизми, за да изкарат българите стадни животни. Каквото им уйдисва в даден момент, това пишат. Интересът клати феса, ако позволите и намека за същинския „битов османлък“, присъщ на грантаджиите, а не на тези, които те открито ненавиждат.

Второ, самото обстоятелство, че автор си позволява да използва такива думи по адрес на читателите си, които в огромното си мнозинство са именно българи, а това не е претърпяло и редакторска намеса, недвусмислено показва, че „Дневник“ са изгубили всяко чувство за мярка и срам. Също така, че служат на господарите си за няколко сребърника, а службата им изисква обругаване на цял народ. Както писах и по предишен повод, те не за пръв път опитват да прокарват вносни идеологии, като за целта атакуват самочувствието и съответните съпротивителни сили на „животните“.

Трето, статията на Дайнов, особено в частта за „животните“, е кулминацията на едно нихилистично движение, съпроводено с маргинализация на цял народ или поне на по-голямата част от него. Единствената по-крайна и по-отвратителна следваща стъпка би била откритото призоваване за безмилостната експлоатация на „животните“, а защо не и на тяхното унищожение…

Няма да ви призовавам да не четете „Дневник“

Даже напротив: враговете трябва да се държат наблизо. Трябва да се знае за какво воюват и какви стратегии прилагат, за да спечелят битките си. Но е разумно винаги да се четат с едно, две и три на ум.

За сметка на това, открито призовавам за икономически мерки срещу грантаджиите, тъй като техният единствен бог са парите. Религиозността им — интелектуален курварлък за грошовете. Казано с други думи: гледайте и помнете кои компании рекламират в сайтове, като „Дневник“, (българофобската секция на) „Дойче веле“, „Медиапул“ и др. И не използвайте техните продукти и услуги.

Така е редно, ако не се възприемате като животни.

Характеристика на човека е човешкото му достойнство. И когато подкрепяте тези, които правят първите крачки да ви лишат от това базово достойнство, вие всъщност правите последните крачки. В една чужда надпревара по чужди правила, в която предварително е решено да се играе нечестно и… нечестиво, а вие да сте губещият отбор. А българският отбор, когато се отстоява, печели.

Истината е, че българите наложиха собствената си воля срещу пишман-господарите, оказващи натиск върху местните васали относно ИК. Българите се наложиха над нахалството на ГЕРБ. Направиха го, като се аргументираха с много повече от ограничените риторики за джендъри на популистите от БСП и „патриотичните“ партии. А решението на Конституционния съд, макар да беше насърчено от моментни политически интереси, защити тези политически интереси от устойчивото народно недоволство.

С други думи — ако волята на българите не се беше наложила, нямаше да четем пасквилите на Дайнов и нему подобните. И не се изненадвайте, че те сега атакуват именно тази воля, като я отричат. Тя е смъртоносна за тях, затова се държат като невротици със сляпо отрицание на реалността.

Иван Стаменов
30.7.2018 г.


Още по-темата:

Истанбулската конвенция и риданията на нейните професионални оплаквачи
Грантаджийските медии чупят клавиатури и тъпометри заради ИК
Истанбулската конвенция отново е на дневен ред
Нахалството на ГЕРБ и Истанбулската конвенция
Истанбулската конвенция като „ЛГБТ Инструментариум“
Истанбулската конвенция — рай за феминизма, ад за недочелите
Размисли върху един „джендърен“ проект, действащ в училищата
Войната срещу децата: документален филм за бесовете на прага ни
Британски съветник: Натрапването на трансджендъризма сред децата трябва да спре
• Видео: Големите приключения на малката Истанбулска конвенция (18+)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

11 коментара за "Как Евгений Дайнов „защити“ Истанбулската конвенция, като ѝ избоде очите"

  1. Петьо  30.07.2018 г. | 19:33 ч.

    Много добре премерен, ясен, изобличаващ и добре подкрепен текст. Браво и благодаря!

  2. Стопанина  30.07.2018 г. | 19:36 ч.

    Този обаче няма да го коментирам в отделен коментар :

    Драги ми приятели и колеги – прогресисти и либерали, покрусени от решението на Конституционния съд по Истанбулската конвенция! Разбирам вашата горчивина и сарказъм по повод на ниско грамотните, тесногръдо изостанали и манталитетно примитивни наши съграждани, които в своето мнозинство успяха засега да осуетят приемането на тази конвенция от българската държава.

    Източник

    Просто ще го причислим към останалия нравствен боклук, като ще му признаем, че се откроява в медийното бунище. 😀

  3. Dora  30.07.2018 г. | 20:14 ч.

    Истината е, че българите наложиха собствената си воля срещу пишман-господарите, оказващи натиск върху местните васали относно ИК.

    За мен отхвърлянето на ИК е безпрецедентен акт на суверенитет, какъвто не помня нито при социализма, нито при демокрацията. Признавам си, малко очаквах подобна развръзка.

    Ако политологът Евгений Дайнов не забелязва или не може да оцени значението на тази, изненадала цяла Европа, историческа проява на самостоятелност и независимост от страна България, то неговата политологическа компетентност буди сериозни съмнения и очевидно се нуждае от проверочен изпит.

    И ако предходното допускане го компрометира като професионалист, то обратното допускане го компрометира и като човек. А именно, ако той разбира политическата значимост на този безпрецедентен акт, но в яда си всячески се стреми да го омаловажи, наричайки „бялото – черно“ като един истински йезуит, то той само демонстрира професионална нечистоплътност и нравствена нищета.

  4. Стопанина  30.07.2018 г. | 20:21 ч.

    До днес Дайнов ставаше за четене, ако ни трябваше да захрани и без това преливащите „топли“ чувства към ГЕРБ, коалиционните им партньори и БСП. След тази статия толкова се срина в очите ми, че не вярвам някога да постигне изкупление, даже и да се постарае. А той няма да го направи, защото в текста казва толкова много неприятни неща за особата си, че самият той, завалийката, не разбира колко още автоголове си е вкарал.

    Не съм коментирал всичките, нито дори половината.

  5. Gergana  30.07.2018 г. | 22:24 ч.

    За мен отхвърлянето на ИК е безпрецедентен акт на суверенитет, какъвто не помня нито при социализма, нито при демокрацията. Признавам си, малко очаквах подобна развръзка.

    Страхотно, нали? Заслужава си да се повтори няколко пъти.

    Да си кажем правата:
    Правата на кравите нямат нищо общо с тези на к(Ъ)рварите.
    Халал да им е курбана
    от човешка плът, но кошер кошара не пази.

    Да се пазят, че не само бивол ще ги гази, ами и ще ги налегнат разни, многочислени прокази. По-многобройни от себебезволните изкази…

    Дали ще се разтурят традиции и стари привички, няма как да разберем, преди да са ни дали парички (съсирената кръв на изпокланите говеда, но на мъртво куче, кой зъбите ще гледа…)

    Оттук до Луната, Слънцето и обратно, светът е пламнал,
    ще го гасим. И даже ще е приятно.

    –––
    Няма как да изкоренят същите традиции, защото не са им известни. Завалии душмани.

  6. Scorpio  31.07.2018 г. | 23:02 ч.

    Тия защитници на Конвенцията ще са първите „За“ възстановяването на военна служба за мъже само.
    Да се горят.

  7. Надя  01.08.2018 г. | 23:08 ч.

    ЕВАЛА! Изпълни ми душата!

  8. len  06.08.2018 г. | 16:00 ч.

    Браво, Ванка! Както казват „тийновете“ – мачкай!

  9. Dora  10.08.2018 г. | 19:35 ч.

    С известно закъснение Евгений Дайнов е разбрал – благодарение на обществения отзвук – какви безсмислици е натворил в горната публикация от 30.07.

    И сега, в стремежа си да излезе от смешното положение, е надробил нова каша от нелепици и откровени лъжи, в която изглежда още по-смешен със словесните си усуквания и маньоври.

  10. Varna Mapper  10.08.2018 г. | 21:55 ч.

    @Dora
    Май не Дайнов си прави гаргара с логиката(вари го, печи го – на цървул мирише), ами логиката с него.

  11. House M.D.  20.08.2018 г. | 11:16 ч.

    Отново отлична статия, в която по остроумен начин се осмиват ашигизмите и алабализмите на „нашите“ „медии“. Апропо, Женя е неграмотен, защото в цитирания от Стопанина в коментарите абзац, четем “ наши съграждани“, а правилният израз е „наши сънародници“. Единствената слабост, която забелязвам, е неуспехът на Стопанина да посочи факта, че Женя е член на „Джемини“, което обяснява цялата статия в „Нощник“.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.