Език свещен: Буквален лингвистичен проблем на международно ниво

Как изтърканите изрази временно се връщат за нов живот с едно бързо амортизиращо се прилагателно, лишаващо много изявления от смисъл

Във всеки език съществуват добре известни идиоми или остроумни авторски изрази, които най-често създават преувеличена представа, но позволяват на слушателите или читателите да се досетят, че изявленията не трябва да се разбират буквално. С тяхна помощ можем да усилваме драматизма на описвани събития или да загатваме за чувствата си при дадено изживяване, без да навлизаме в излишни или притеснителни подробности. Забелязал съм обаче, че от доста време насам се злоупотребява с тяхната употреба, като към фигуративния им (тоест не буквален) смисъл се добавя думата буквално — даже тогава, когато изявлението става абсурдно или озадачаващо.

За яснота ще дам конкретни примери за такива идиоми и изрази. По-напред можем да разгледаме реални случаи, когато употребата им е на място, макар към тях да е прикачено уточнението, че твърденията са буквални.

Уместната употреба на буквално:

„След като направих всички необходими проучвания, написах статията си буквално за 10 минути.“

Обикновено писането на статия отнема много повече от 10 минути. Особено ако имаме предвид, че в печатните медии под „статия“ традиционно се разбира текст с обем поне 2 машинописни страници. А също и че не всеки автор има опит, позволяващ му почти механично да въвежда мислите си в програмата за текстообработка, без да търси буквите по клавиатурата, като губи съответното време. Ако пишем сериозни текстове, издържани пунктуационно и стилистично, споменатите 10 минути трудно могат да се приемат буквално. Те са просто един популярен израз, с който казваме, че сме били вдъхновени и сме свършили работата си необичайно бързо.

Но в моята практика съм имал и изключения. Действително най-продължителното занимание по изготвянето на отговорен текст е предварителното проучване и възможно най-щателната проверка на фактите. Щом приключа с тях, се е случвало да завърша някоя по-кратка статия и в рамките на 10 минути, които са буквални, защото дори съм ги засичал. Нещо повече — пришпорвах се, за да се вместя в тях и за да изпробвам възможностите си.

Във всеки случай, макар изявлението да звучи леко съмнително, при него няма произволна употреба на думата буквално.

„Докато работех в редакцията, шефът буквално ми дишаше във врата.“

Когато казваме, че някой ни диша във врата, под това обикновено разбираме, че човекът ни настига при някакво състезание или че не се съобразява с личното ни пространство. А когато кажем, че буквално ни диша във врата, под това може и трябва да се разбира, че той или тя действително стоят толкова близо до нас, че усещаме дъха им по кожата си на посоченото място.

В горния пример използвам правомерно буквално, защото наистина съм имал такива преживявания с бившия си шеф.

„Свидетелите на престрелката твърдят, че куршумите буквално прелитали на косъм от главите им, а един от тях се разминал с повърхностно нараняване.“

Всеки знае, че „на косъм“ най-често се използва в смисъла на „твърде наблизо“, без да е необходимо да измерваме точното разстояние. Още по-малко пък в нелепи мерни единици, каквито са космите. В горния случай обаче можем да приемем условно, че куршумите наистина са свистели на косъм от главите на хората, след като от сведението узнаваме, че един от тези куршуми е успял да скъси дори косъмната дистанция и леко е наранил един от участниците.

Неправилната употреба на „буквално“

„Умрях от страх… буквално!“

Още не сте чували или чели изявление като горното? Сто на сто ще се сблъскате с него. Ако не скоро, все някога.

Изразите „умирам от страх“ или „побелява ми косата от страх“ вероятно са ясни. Те се коренят в действителни, макар и редки събития, при които някои хора получават разрив на сърцето заради ужасно преживяване или за много кратки срокове и по същата причина им побеляват косите. Това обаче не се случва с всеки! И когато използваме подобни изрази, искаме да кажем, че едва сме се разминали с подобна нерадостна участ.

Ако към тези изрази се добави и „буквално“, вече се получава безсмислица. Защото това би означавало, че говорим с призрака на някой, който е умрял от страх. Малко вероятно, нали? Да не речем — никак.

„Буквално се подмокрих от смях на това театрално представление.“

И тук „подмокрянето“ е преувеличение, целящо да подчертае огромното ни забавление в театъра, заради което сме изгубили частичен контрол върху тялото си. Обърнем ли сериозно внимание на паразитиращата дума „буквално“, би трябвало да приемем, че събеседникът ни е редно да носи памперс за възрастни, щом не може да се контролира и изпуска урина на обществени места.

Още примери от същото естество:

„Централният нападател на френския футболен отбор е много куц, буквално.“

Тук „буквално“ би трябвало да ни убеди, че футболистите на националните отбори не минават на строги медицински прегледи, а френските мениджъри на отбори са толкова безхаберни, че взимат куцо и сакато, за да му плащат милиони на седмица. Естествено, това е поредният абсурд.

„Този автомонтьор е буквално с две леви ръце.“

Единственото същество, което мога да си представя буквално с две или повече леви ръце, е древноиндийската богиня Шива.

„Частните съдебни изпълнители таковат таковата на длъжниците… буквално.“

Едно такова изявление е подсъдно, защото предполага, че ЧСИ-тата спят с майките на длъжниците си против тяхната воля.

„Буквално ми се качиха на главата.“

Стълба ли използваха при качването или ги спуснаха с въже от хеликоптер? Нямаше да питам, ако не беше „уточнението“, че това буквално се е случило.

„Приятели ме поканиха да гледаме филма и буквално долетях до киносалона.“

Само не разбрах буквалното „долитане“ със собствени крилца ли се осъществи или посредством частен самолет, използвал улицата пред киното за импровизирана писта.

„Чиновниците буквално ми танцуват по нервите заради тяхната бюрокрация.“

Тези чиновници може да са досадни бюрократи, но от този израз се оказва, че са уникални танцьори, заслужаващи бурни овации. Защото дори въжеиграчите не танцуват по въжетата, а човешките нерви са по-тънки и от въжета.

И т.н., и т.н. Вярвам, че вече влизате в хармония с мисълта ми. А именно: паразитиращото „буквално“ носи само ненормални или направо невъзможни образи в представите на читателите и слушателите.

Световен проблем?

Почти съм сигурен, че неправомерната употреба на „буквално“ е влияние от английския език. От края на 1990-те години тя ми прави впечатление в холивудските филми и сценичните изяви на тамошни комедианти. В някои престижни речници вече са направени опити за нейната „официализация“. (Не бих се изненадал, ако вече е сторено и от тукашните езиковеди.)

Дава се типичният пример:

I literally died laughing! (Буквално умрях от смях!)

И се обяснява, че с такива изрази съзнателно и/или преднамерено подчертаваме следното: всъщност не се е случило нещо, което твърдим, че действително се е случило. Според мен обаче това е двойна безсмислица:

1) Подчертаването на нещо, което уж се е случило според изявлението, но реално не се е случило, би могло да се постигне интонационно или от самия контекст, а не чрез думата „буквално“, която би трябвало само да ни поясни дали в конкретния случай идиомът трябва да се приема в пряк (буквален) или във фигуративен (преносен) смисъл.

2) Както ще разясня по-нататък, убеден съм, че неправилната употреба на „буквално“ не се прави съзнателно.

След като ми беше известно, че безсмисленото инжектиране на паразитния израз е нещо като езикова мода, идваща от далечния Запад, ми беше любопитно да узная дали разпространението е стигнало отвъд България — далеч на Изток. Не бях нито буквално, нито другояче шокиран да открия много примери и в руския език, въпреки че по численост вероятно (засега) отстъпват на българските.

„Была в этом спектакле: венгры в зале буквально падали от смеха.“ (Участвах в този [театрален] спектакъл: унгарците в залата буквално падаха от смях.)

Необходими са огромно въображение и още подробности в изказването, за да си представим как публиката в залата започва да пада от столовете, на които седи. Нещо, което — както се досещате — реално не се е случило.

Моето еретично обяснение извън ортодоксалните речници

Както си позволих веднъж да кажа по-горе, неправомерното добавяне на думата „буквално“ не се прави съзнателно. Било за подчертаване на (реално липсващия) смисъл, било по друга „гениална“ причина. Дори напротив — убеден съм, че тези хора не си дават каквато и да било сметка за изопачения език, който използват.

За мен обясненията са две и са от прости по-прости:

1) Някои идиоми, които използваме, са толкова клиширани — изтъркани от употреба, тъй като са експлоатирани от няколко поколения и по няколко пъти всеки ден, — че единственият начин да ги „реанимираме“, да ги оживим по някакъв начин, е като им прикачим заряда на прилагателното буквално. Това обаче води поне до два проблема:

а) В някои случаи така и не може да се разбере, дали събитието се е случило буквално или разказвачът си позволява някакво преувеличение. Ако при „умирането“ от страх или от смях е лесно да се досетим, че то няма как да е сполетяло онзи, който ни говори за него, съвсем другояче стоят нещата при, да речем, идиоматичния израз с „излизането на мазоли (след някаква монотонна дейност)“. Защото излизането на мазоли, подкосяването на краката и настръхването не са чак толкова редки явления и трудно можем да разграничим буквалната им (истинска) поява от недомисленото (неистинно) преувеличение.

Накратко: злоупотребата с „буквално“ създава предпоставки за недоразумения в общуването.

б) Може би само в рамките на едно-две поколения ще се амортизира и самото „буквално“, прикачвано към износените идиоми. Защото това е все едно да съчетаем една изтощена с една нова батерия за едновременното им използване в някакъв уред. Както е известно, това води до скоротечното изчерпване на новата батерия.

Ефективното решение на утежняващия се проблем с ръждясалите и отегчаващи изрази е замяната им с чисто нови — за което вече действително се изисква съзнателност и езиков усет, — а не непрекъснатото им рециклиране или неуместното им комбиниране с разни прилагателни. Не го твърдя аз. Казва го геният Дж. Оруел.

2) Всеки език си има собствен ритъм, своя музика. И когато подреждаме думите си в някаква композиция, понякога се създава неосъзнатото (в повечето случаи, на които съм бил пряк свидетел) усещане, че се губи високата, кулминационната, най-важната нота. В действителност, разбира се, говорим не за нота, а за цяла дума в мелодията на речта ни. Не е случайно, че хора, които изобщо не влагат особена мисъл в изказванията си, добавят думата „буквално“ в края на изявлението си, а преди нея има пауза — или многоточие в писменото слово.

Паузата и паразитната дума са изискване на езиковата мелодия — друг е въпросът що за мелодия имаме в такива случаи, — а не на смисъла в изречението, което ще рече и на мисълта, вложена в него.

Когато нямаме опит с говоренето на живо или сме притеснени, е нормално и донякъде оправдано да композираме речта си с леки фалшивости, каквито са и паразитните изрази. Сред тях е и „буквалното“, което все по-често се оказва, че изобщо не е буквално. Но тези езикови недостатъци е добре да се отстраняват — ако искаме читателите или слушателите ни, търсещи смисъла във всяко изказване, да остават с впечатление, различно от онова, че им губим времето с празни приказки.

Иван Стаменов
12.7.2018 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Език свещен: Буквален лингвистичен проблем на международно ниво"

  1. Анели  13.07.2018 г. | 14:32 ч.

    Прав си и за употребата на „буквално“, ставащата вече досадна паразитна дума в преносния й смисъл, който всъщност неоснователно й е пришит. На нея си й приляга единствено „буквалното“ й значение. Още много такива паразитни думи и словосъчетания дразнят слуха. Сещам се за „де факто“.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.