Учителя Беинса Дуно за болестите (9)

„Докато съзнанието на човека е будно, никаква болест не може да го хване. [...] Следователно, докато съзнанието на човека е будно, той има известен имунитет към всичко отрицателно.“

Предишни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 »

Когато в организма на човека се съберат много нечистотии, които не могат да излязат по обикновените канали, природата образува циреи, чрез които нечистотиите излизат навън. Ние наричаме тези циреи страдания. Благодарете, че природата изхвърля нечистотиите от тялото по пътя на най-малките страдания. Така че страданията не са нищо друго, освен пътища, чрез които природата изхвърля нечистотиите от човешкия организъм.

Като знаете това, благодарете на страданията, защото без тях щяхте да се отровите. Благодарете на циреите, които природата ви отваря. Ако природата не ви дава страдания, т.е. ако не ви отваря циреи, положението ви би било още по-лошо. С циреи е лошо, без циреи е още по-лошо. Със страдания е лошо, без страдания е още по-лошо.1

* * *

Ако добродетелта е основа на вашия живот, краката няма да ви болят. Ако правдата е основа на вашия живот, ръцете няма да ви болят. Ако поставите разумността за основа на вашия живот, ушите няма да ви болят. Ако поставите Любовта за основа на вашия живот, устата няма да ви боли. Ако истината е основа на живота ви, очите няма да ви болят.2

* * *

Докато съзнанието на човека е будно, никаква болест не може да го хване. При най-малкото прекъсване на съзнанието обаче, при най-малкото колебание, равновесието на организма се нарушава. Следователно, докато съзнанието на човека е будно, той има известен имунитет към всичко отрицателно.3

* * *

Болестта не идва по наследство. Всеки си носи болестта от преди стотици и хиляди години.4

* * *

Причината за болестта е съгрешаването.5

* * *

Причините за болестите се крият в човешкия ум, в човешкото сърце. Ето защо със своя ум лекарят трябва първо да въздейства на ума на болния.6

* * *

Казваме, че Бог живее в нас, а имаме ревматизъм и ревматизмът остава. Казваме, че Бог живее в нас, а имаме тумор и туморът остава. Господ не може да живее в една глава, където има тумор. Господ не може да живее в едно тяло, в което има язва или друга болест. Когато тялото стане абсолютно чисто и свободно от всички болести, в него може да влезе и да живее Духът. При сегашните условия, щом ти е размътен умът, щом те болят краката, ръцете, главата, Господ е далече от тебе.7

* * *

Ако ви дойде някоя болест, тя е за изпитание. Затова, макар и да страдате, постарайте се да я издържите, за да закалите характера си. Страданието от болест е в реда на нещата, а не издържите ли болестта, ще ви дойде друго страдание.8

* * *

Боледуването е благословение — човек трябва да боледува поне един път в годината, да полежи една седмица на легло, да се съвземе [след това].9

* * *

Само в две неща не трябва [по никакъв начин] да се съмняваме: в Бога и в Духа, който ни ръководи. Човек, който се усъмни в Бога и в Духа, който го ръководи, е осъден и няма сила, която би могла да го избави.10

* * *

Когато човек отива при един болен, трябва с мислите си да създаде у него противоположни мисли, като с това възбуди реакцията, водеща до оздравяването на болния.11

* * *

Никога не давайте от капитала, а давайте само от лихвата.12

* * *

Ние нямаме право да пръскаме навън капитала на силите, които Бог е вложил в нас. И всеки, който се опита да заложи навън този капитал, плаща скъпо за тази своя грешка. Затова, когато кажем, че трябва да пожертваме нещо, това значи да пожертвуваме само от нашия излишък. След като посадя едно дърво и набера от него хубави плодове, аз мога да пожертвам само от плодовете, но не и самото дърво: ще избера някои от най-хубавите плодове и тях ще принеса в жертва. Когато казвам, че трябва жертва за нещо, подразбирам, че от преизобилието, от най-хубавото от себе си, ще дадеш, а не от най-малкото. Богатият може да даде жертва, а бедният не може да даде никаква жертва.13

* * *

На един болник, фалирал човек, ще помогнете, ако имате капитал, да му платите всичкия дълг, а не само една част от дълга — с това не му помагате.14

* * *

Всяко нещо, което отнема силата на човека, което спъва човешкия ум и човешкото сърце, което парализира човешката воля, е грях.15

Следва »



Бележки:

  1. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ. Рилски беседи от Учителя, София 1940, с. 513 [^]
  2. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1984-1985, 18 VI 1985 [^]
  3. НОВАТА МИСЪЛ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 175 [^]
  4. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1988-1989, 6 II 1989 [^]
  5. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1988-1989, 29 IХ 1988 [^]
  6. ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи (1917-18), София 1942, с. 125 [^]
  7. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1982-1983, 17 I 1983 [^]
  8. ГОДИШНА СРЕЩА НА УЧЕНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО, Търново 19-26 август 1919 г., Берлин 1996, с. 92 [^]
  9. АЗ ВИ ИЗБРАХ, Извънредни беседи (1920), София 1995, с. 105 [^]
  10. Протокол от среща с Учителя на 31 Х 1909 г. [^]
  11. Протокол от среща с Учителя на 24 Х 1909 г. [^]
  12. Протокол от среща с Учителя на 31 Х 1909 г. [^]
  13. ГОДИШНА СРЕЩА НА УЧЕНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО, Търново, 19-25 август 1921 г., Берлин 1996, с. 119 [^]
  14. АЗ ВИ ИЗБРАХ, извънредни беседи (1920), София 1995, с. 189 [^]
  15. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1988-1989, 29 IХ 1989 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.