Траките и българите: отвъд плоските стереотипи и застоялите представи

„Нужни са всякакви човеци, за да се получи един народ; и са нужни всякакви народи, за да се получи един свят.“ — Английска поговорка

Когато писах статията си „Възражения и критика срещу „Тракийският звукозапис“ на Валентин Грандев“, умишлено пропуснах да разгледам твърдението, че според нас — разпространителите на „гибелната пропаганда“— уж „траките са върхът“. Защо го пропуснах? — Трябва да е ясно от основното, на което наблегнах тогава: не приемам стереотипите,1 — било за съвременни, било за антични хора и народи, било за каквото и да е. От това, убеден съм, внимателният читател е подразбрал и че не съм съгласен с твърденията, които се приписват на цяла общност от съмишленици — че тъй наречените траки, като цяло, били „връх“ или нещо подобно.

Но дали траките, като цяло, са били някакъв връх, или пък не, е обширна тема, която заслужава отделна статия, каквато е настоящата. Ще я започна с обективното и лесно проверимо обстоятелство, че мненията относно тези „племена“,2 условно обединени под термина народ (понеже са говорили на един и същ език, а език и народ са синоними) — и в науката, и на улицата — могат да бъдат диаметрално противоположни. Така че, ако тракийският произход за едни може да е повод за някакво самочувствие, за други тази мисъл е като тамяна за дявола.

Така например: действително се среща положителният стереотип, че траките, като цяло, били „връх“ на духовността и „връх“ на някои постижения в световната материална култура, като от тези „върхове“ са „крали“3 и гърците, и римляните, за да построят собствените си „върхове“. Но, успоредно с това, се среща и отрицателният стереотип, че траките, като цяло, били „подчовеци“, понеже „правели жертвоприношения с деца“, а разни „професори“ неведнъж оприличават царете им на мутрите от съвременния български пейзаж — като по този начин, без да искат, признават приемственост и културен континуитет, макар иначе упорито да ги отричат.

Но нека по-напред обърнем внимание на тракийското простолюдие

Всеобщо е мнението на античните автори — много от които са били посветени (поради което са били и грамотни, за разлика от останалите си съвременници), — че траките, като цяло, са били управлявани от Марс. Казано иначе, с по-новата терминология от християнския гностицизъм — били са управлявани от Архангел Самаил.4 Не случайно Марс е римски бог на войната, а нещо като стереотип за траките сред чуждите народи е било схващането, че са изключително войнолюбиви и никога не са били покорявани чрез военни действия в собствените си земи.5

Страбон, който пише през I век сл. Хр. на латински, недвусмислено заявява, че някои тракийски общности („племена“) са били значително по-войнолюбиви от други. Той твърди и че името на бесите идвало от прилагателното, с което ги наричали другите тракийци, пострадали от бесните им нападения. Ето защо стереотипът за войнолюбието е условен и не може да се прилага с еднаква сила за разните тракийски общности. Доколкото има нещо общо и „стереотипно“, то е отбелязано от бащата на историята — Херодот: описаните характеристики пречели на траките да се обединят, а ако го направели, поради многобройността си, щели да завладеят света.6

Същият Страбон ни занимава подробно и с едни траки, на които войнолюбието даже било чуждо — те били мирни пчелари, коневъдци, изкусни музиканти,7 градинари… А имало и такива, които странели изцяло от светския живот, живеели по свой избор в крайна бедност, буквално по каруците си, без да са чергари, отказвали да се хранят с месо, а най-аскетичните от тях не влизали в съпружески отношения. Според него, те се наричали ktistae („ктисти“, което звучи като опит за латинско изписване на думата „чисти“, която е пълен аналог и на по-късното прозвище на „катарите“ — учениците на богомилите, които живели по напълно аналогичен начин).

Сведенията за гостоприемството на траките също са различни и не позволяват стереотипи. Твърди се, че тези, живеещи край Черно море, били по-гостоприемни към чужденците. И колкото се отивало по-навътре в сушата, траките показвали по-голяма грубост — до степен на поетично преувеличеното „човекоядство“; един епитет, с който не случайно векове по-късно са удостоени и средновековните българи; използван е и за предците на траките, илирите и македонците — т.нар. пеласги или пеларги. Но дори те имали изключение — гетите, живеещи от двете страни на Дунава, които били почти на еднакво културно ниво с елините. Преди някой да ме е обвинил в нещо, това го пишат елини. Изтъква се, че някои от пеоните, мизите и сатрите били грамотни. Даже се обсъждат техните книги и интерпретациите им на Троянската война, или пък плочиците с мъдростта и тайните учения на Орфей.

Смятам, че казаното дотук — колкото и да е непълно и едва-едва да щрихира разноликите типажи — е достатъчно да защити възгледа, че стереотипите, според които „траките са такива“ или „траките са онакива“ са толкова „верни“, колкото могат да бъдат „верни“ и твърденията, че всички българи са такива или онакива.8 Подобни представи могат да тръгват само от непълни — даже бих казал: илюзорни и/или тенденциозни — схващания, като не водят и на крачка по-далеч от фантазиите. Траките са били толкова разнообразни като типове, колкото са разнообразни хората, образуващи и съвременните народи.

А мутри ли са били тракийските царе?

Макар да ми се иска да определя и тези твърдения на „проф.“ Божидар Димитров като поредните му неоснователни словоблудства, почитанието към истината изисква да се признае, че има сведения, които насочват мисълта в тази посока. Но тези сведения се отнасят за конкретни царе и князе, техните конкретни характеристики, проявени в документирани конкретни дела. Те се срещат споменати тук-там в древногръцките хроники, от които въпросният „професор“ главно черпи сведенията си, като ги преразказва твърде свободно и ги доукрасява със собствени измислици. Има ги и в домашните извори — например в описанието, дадено от йеросхимонах Спиридон Габровски на трако-илирийския цар Колад. Има ги даже в Новия Завет, където се обсъждат мутренските прегрешения на пловдивските князе, произлизащи от местното население, срещу личността и делото на апостол Павел.

Но нищо от тези сведения не може и не трябва — ако търсим всеобхватната истина, стояща над всичко — да си затваряме очите и за сведения, даващи коренно различен облик на други тракийски царе. Да вземем кореспонденцията между римския изгнаник Овидий и тракийския цар Котис, състояла се през I век сл. Хр. Впечатлен от грамотността и поетичната душевност на събеседника си, римлянинът, който иначе не крие отрицателните си предразсъдъци към тракийските гети и сарматите в град Томи,9 сред които е живял по принуда, че Тракия продължава да ражда велики синове. Дори оприличава Котис на Орфей!10 И вдъхновен от тракийската аристократична поезия, самият римлянин твърди, че е прописал рими на „варварския“ език.11

За жалост, до наши дни не е оцеляло творчеството на много антични царе, излезли от местното население. Но все пак се е запазило достатъчно, за да отхвърлим твърденията на „проф.“ Б. Димитров като поредния глупав стереотип, противоречащ на по-пълните и разнолики факти. Имаме откъслечни текстове, излезли под ръцете на тракийските императори Константин Велики и Юстиниан Велики.12 Но, ако ми е позволено лично мнение, нищо от техните запазени до днес слова не дава толкова ясна представа за възможната душевна конституция на един тракийски аристократ, както сравнително по-обширните и разнородни творби на император Юлиан Апостат (Отстъпник) — племенник на Константин, но и далечен роднина на по-късния Управда-Юстиниан.13

Какъв е обликът на император Юлиан?

Всичко, което ще коментирам, може да се потвърди дори от само една негова книга, която — както няколко други — е запазена в цялост. Става дума за „Брадомразец“ или както още я превеждат от гръцки: „Враг на брадите“. Избирам нея, понеже тя има и пряко, и косвено отношение към разглежданата тема.

1) На първо място от думите на самия Юлиан се разбира, че нито той, нито сънародниците му са били „романизирани“ (до степен да забравят произхода и езика си), както твърдят днешните учени, увлечени по своето невежество и съответните прибързани заключения. Той им удря един отрезвяващ шамар през вековете, като изрично посочва произхода си: определя се като „тракиец“; и по-точно като един от тези, които са наричани „мизи“ от гърците, а не като „римлянин“ или „ромей“, както са правели образованите гърци по негово време. Ясната представа за родово съзнание изключва нихилистичната и туморна характеристика на това, което в наши дни се влага в представата за „мутра“.

2) На второ място, въпреки че пише на гръцки език и на много места изтъква своето изключително добро елинистично образование, той не се смята за грък. Всъщност това е и темата на самата книга „Брадомразец“, зашлевяваща втори шамар и на онези, които влагат произвол в термина за „елинизацията“ на траките. По-простите сънародници на Юлиан са били дори по-малко „елинизирани“ от него. Книгата е породена от болката на автора, че се чувства като омразен грък сред своите сънародници и като чужденец от по-долен произход сред гърците. Последното, което ми хрумва, когато мисля за мутра, е каквато и да било образованост, изтънчена етикеция и нескритата декларация на човешки чувства, показващи уязвимост пред конкурентните хищници.

3) Само човек с изключителен интелект и висок нрав е способен да се надсмива над собствените си телесни дефекти14 и душевни несъвършенства15 по начина, по който го прави Юлиан. А именно — с тънък хумор, който не е изгубил въздействието си през всичките изминали векове и е абсолютно несравним с дебелашките изцепки на мутрата (даже ако дадена мутра се е добрала до „аристократичната класа“ и е „еволюирала“, да речем, в съвременен български премиер). И „добре облеченият бизнесмен“, купил си „църковната“ титла „архонт“, си остава с ума на отрепка, разчитаща не на самокритиката, а на далавераджийството и правото на джунглата.

Имам се за остроумен, а и не съм лишен от чувство за хумор, но каквито и претенции да имах някога, потъмняха след срещата ми с духа на тракиеца Юлиан, въплътен в писменото му слово. Докато четох тази негова книга, непрекъснато имах усещането, че знам какво ще ми каже по-нататък, и в много случаи беше така. Чувствата, които описва — че е чужд сред едноплеменниците си и наранен заради предразсъдъците на чужденци, макар да е с тяхното образование и да търси средата им — са чувства, които определено не са чужди и на мен. Изобщо, срещнах се с духа на един човек, живял преди повече от 15 столетия, а го приех за по-близък от духа на всеки съвременен български философ, български учен или българска мутра.

Бих искал да видя мутра с речника и мъдростта, каквито е имал Юлиан, ама надали „професорите“ ще успеят да ми намерят пример:

„Сънувах, че виждам древно дърво с тъй големи размери, че се беше превило към земята под собствената си тежест. А до него имаше крехко цвете, израстващо от корените си. Достраша ме за сигурността на туй младо растение и докато вървях към него, видях как дървото внезапно падна. Но цветето си беше още там, незасегнато. И когато то почна да разцъфва, един глас ми каза да не се боя за неговата сигурност. […] Бог си знае работата.“16

И ако имаме усет, че цветето в това съновидение може да се отъждестви с християнството, а древното дърво — с езическата мъдрост, достигнала „върха“ на растежа си и превита заради невъзможността си да расте повече, лесно ще приемем антропософския възглед, че Юлиан не е бил никакъв Отстъпник от християнството, а действително е опитал да даде сили на младото и новото в света, като ги вземе от още годното и полезното, запазено от старите времена. Разбирам го, защото подобното привлича подобно. Все тая дали подобното ми е сегашен или някогашен сънародник, или пък е инородник. А може и да съм познавал някога Юлиан, като приятел или като читател, та затова сега ми липсва и сякаш знам какво е написал, без да съм го (пре)прочел.

Да, намеквам за прераждането. С това преминаваме и към окултната страна на разглежданите въпроси. Дотук бяха основно светски данни.

Каквото било в късната античност — било (ама не съвсем)

Друго нещо, което не се нравеше на г-н Валентин Грандев, е, че „отвъд липсата на здрава историческа основа, твърде смущаващ е фактът на застой“. И това си го оставих за коментар в настоящата статия, понеже се вписва по-добре в нейното съдържание. Само с едно изречение ще отбележа, че за мен пък е понякога потискащо, понякога — забавно, когато някой друг се „смущава от факти“.

Това просто означава, че този някой има проблем с реалността. Обикновено за същото свидетелства и бягството му към илюзорни представи. А тъй като такива представи са ограничени по подразбиране, не може да ни „смущава“ или да ни „изненадва“, когато в основата на такива представи лежат стереотипи — те са единственото, което може да обхване тесният ум, тепърва очакващ разширение на съзнанието.

Та, за какъв точно „застой“ иде реч, не стана ясно, но това пък ми дава повод да разгледам няколко възможни интерпретации. Да вземем, за пример, застоя в етнически план, който беше загатнат с нелепото твърдение, че светът ту се появявал, ту изчезвал17 от времето на траките до наши дни; че земята ни била апетитна за разни завоеватели и прочие. Добре, но основното продължава да не се разбира: кой отрича, че по нашите земи са се заселвали и разни завоеватели? Не го отричам, нито го прави който и да било от хората, разпространяващи търпеливо и методично възгледа за (преобладаващо) тракийския ни произход!

Никой от съмишлениците ми не отрича, че тук са се заселвали т.нар. скито-сармати („прабългари“) и траки („гети“ или „склави“) от другата страна на Дунава. Нужно ли е да се обсъждат и мислите, които навяват имената на селища, като Куманово и Маджарово? Ами родовите фамилии, като Черкезови, Татарски и Юрукови?

Имало завоеватели… Какво от това?

Да вземем: двете столетия без трако-българско18 царство, след като бива покорено от гръцки завоеватели. Да вземем: близо пет века султанат след успешно турско завоевание на земите ни… Е? Българите изчезнаха ли при тези завоевания или при кървавото освобождение на земите си? Не, естествено. И защо трябва да мисля, че траките са имали по-различна съдба?

Не го загатва историята — даже напротив, от писанията на императорите Константин, Юлиан и доста по-късния Юстиниан19 се разбира, че сънародниците им са живи и здрави, и все така борбени и многобройни, колкото ги посочват гръцкият Херодот и латинският Страбон. Не го загатва и генетиката — която е единствена от днешните науки, даваща точни сведения за процентното съотношение между новозаселниците и завареното население; сведения, които другите науки нямат никакви основания да отричат, а само могат да потвърждават, ако изобщо търсенията и проучванията им са във вярна посока. А цифрите са впечатляващи и могат да „изненадват“ или „смущават“ само онези, които четат история не от първоизворите, а от днешната заблатена историография.

По-важното тук дори не е „застоя“ в кръвта, а „застоя“ в етнографията, която особено красноречиво се подписва под думите на Учителя Беинса Дуно, че българският народ, израснал на тракийска основа, се подготвя „от 5000 години“, като тази подготовка включва и завоевателите, и „замърсителите“ на тракийската кръв, а вероятно ще включва и предстоящи събития от сходен характер, но има една неизменна ядка, която е необходима на Провидението, пазела се е, пази се и ще се пази още хилядолетия, докато — досущ растението от видението на Юлиан — разцъфти и даде плодовете си за бъдещето. Казано с други думи: етнографията, също като генетиката, показва, че каквито и завоеватели да са минавали или да са се заселвали, приносът им към културата и бита — преувеличено и с малко хумор — се изчерпва с мусаката и баклавата. А сега отново сериозно: изчерпва се и с напълно нормален езиков обмен, който не ни дава основания да говорим, че трако-българите са се „елинизирали“ или „потурчили“ от завоевателите.

Има ли „застой“, когато имаме нескончаем поток от различни души, а те вече са управлявани от различен Архангел?

Този въпрос ни води до друг аргумент против „факта“, че имало някакъв „застой“. Трако-българите вече не се управляват от Марс (Арх. Самаил), а от Сатурн (Арх. Орифиил). Учителя Беинса Дуно не казва кога се е извършила тази смяна в управлението, но загатва, че е станало някъде по времето, когато българите са изгубили религиозното си чувство. Но и влиянието на Марс не било съвсем изчезнало, само че Марс вече се бил заел главно с управлението на английския народ, докато българите били поверени на Сатурновите духове. Защо? — Защото само Сатурн можел да изтъни дебелите трако-български глави, правили впечатление на чужденците от памтивека, пък и на самите по-чувствителни тракийци, сред които е и Юлиан „Отстъпник“.

И друго — Орифиил (Сатурн) работи със съвсем различни методи от Самаил (Марс), изобщо не си поплюва, ако позволите уличния израз, като можел да бъде умилостивен, според Учителя, само ако подопечния му народ се свърже с Венера (Любовта). Антропософите би трябвало да са дори по-добре запознати с Орифиил, в сравнение с „белите братя“, тъй като д-р Щайнер описва епохата, която ще започне от 2300 година, когато не само българите, ами целокупното човечество по света ще стане подопечно на неговото регентство и ще претърпи най-голямото си разделение на групи по вяра, каквото не е имало от поне 10,000 години. Религиозните и светските хора също могат да се ориентират за „камшика“ на Орифиил, ако знаят, че същият Архангел е управлявал света и в първите следхристиянски векове, свързани с подобни верски деления и жестоки гонения.

Но да оставим дори Архангелите. Да съсредоточим вниманието си само върху човешките души, които се (пре)въплъщават по нашите земи. Как можем да говорим за „факт“ на какъвто и да било „застой“, ако си даваме сметка, че всяко следващо поколение може да притежава духовни белези, твърди различни от тези на (пра)родителите си? Та, дори от окултна гледна точка не виждам никакви „факти“ за „застой“, ако знаем, че душевните особености на който и да било народ хипотетично могат да се сменят основно само в рамките на две поколения!

Провидението си върши работата. Ние си вършим работата в съгласие с Провидението, доколкото ни позволяват ерудицията, разбиранията и талантите. И противниците ни си вършат работата — по начина, който си умеят, и със знанията, които си имат или нямат. Павел Серафимов, един колега търсач и проповедник на необоримата истина, чудесно е обобщил деянията им в следните наблюдения:

„Имаше и други противници — с голямо самочувствие, но с елементарни познания. За сметка на това, тяхното оръжие бе интригата и те бяха станали виртуози в употребата ѝ. Когато не могат да те победят с факти, започват да те клеветят, да те обвиняват в какво ли не, да лъжат, че си казал неща, които не си, и т.н.“20

Към тези думи мога да добавя само тъжната констатация, че сред тези интриганти с елементарни познания, но раздуто самочувствие, се разпознават и „бели братя“. Те не правят пакости на Истината — тя е неуязвима, — но определено препречват пътя на делото, започнато от Учителя им, като го отклоняват по криви пътища. В ред на тези мисли: коя е истинската „пагубна пропаганда“?

Всеки да си отговори на този въпрос. Дадох достатъчно насоки за размисъл. Който търси още, ще може да ги намери в изобилния исторически, етнографски, изкуствоведски, езиковедски и духовно-научен архив на „От Извора“. Очевидно е, че истини, дадени наготово, не се ценят. Затова спестих и редица библиографски препратки, с които можех да подкрепя преразказа на сведенията от Страбон и други стари автори. Но, ако човек търси и полага усилия да търси, вместо да чака наготово, ще ги намери. Всичко, което използвах в аргументацията си, е от архива на блога.

Иван Стаменов
12.6.2018 г.



Бележки:

  1. Влияние на Луцифер, какъвто е този дух съгласно антропософската представа за Луцифер, а не религиозната или светската. [^]
  2. Съгласно антропософския възглед, по онова време не можем да говорим за национални държави и нации в съвременния смисъл, понеже душевното развитие на „народите“ е било по-скоро „групово“, като „групата“ е била съсредоточена около „полиси“ (градове). Това лесно се доказва и от историческите факти, че представителите на един полис без задръжки са воювали срещу представителите на друг, макар да са били едноплеменни. Тези явления не могат да се отъждествяват и със днешните представи за гражданските войни, защото едноплеменните хора тогава са се чувствали граждани на полиса, а не на цялата едноплеменна общност. [^]
  3. И някогашните гърци, пък и римляните, за които става дума, изобщо не крият, че някои техни възгледи имат тракийски произход. Става дума за съвсем естествен културен обмен. Това, че съвременни представители на някои народи действително отричат, че предците им са заимствали от съседите си, говори за самите тях, а не за самите им предци. Този, който разправя, че „гърците са откраднали това или онова от нас“, ни занимава с нелеп стереотип, произхождащ от неизчистен анахронизъм. [^]
  4. Самаил работи от сферата на Марс, докато други от Архангелите, за някои от които ще стане дума, са разпределени, както следва: Михаил (Слънце), Гавраил (Луна), Орифиил (Сатурн). [^]
  5. Това не е съвсем вярно, ако имаме предвид, че част от тях са били подвластни на македонците — те обаче са им били едноплеменни. Покоряването им от персите за определен период пък се дължи на почти стереотипното тракийско твърдоглавие, заради което отказват решаващ военен съюз със сродните си скито-сармати против персите. А покоряването от римляните, гърците и турците настъпва, след като вече е било изказано твърдението, че траките не били подчинявани. [^]
  6. Тази Херодотова мисъл е валидна и до наши дни, ако сме ориентирани кои съвременни народи са най-преките продължители на древните траки. [^]
  7. Толкова изкусни, че самата музика се е смятала за изобретение на тракийците. [^]
  8. Важи и за съвременните, и за средновековните българи. Твърденията на разни „патриоти“ и „професори“, че старите българи били „винаги готови за война“, уж се потвърждавало от писмата на цар Борис Първи до тогавашния папа. В тези писма се споменава, че неподготвените или нежелаещите да воюват българи били „мотивирани“, като ги бодели с шишове. Само че това сведение в действителност показва, че и този стереотип не е верен, иначе нямаше да се описват различни типажи. Миролюбивите богомили са друг пример от историята. Същите размисли важат и за стереотипите относно гърците и други народи. Сократ може да е бил начетен и умен грък… Но какви са били гърците, които го отравят? [^]
  9. Днешният град Констанца в Румъния. [^]
  10. Ex Ponto, IX.49-54. [^]
  11. Ex Ponto, IV, писмо 13, 16-22. [^]
  12. От последния са запазени някои трудове и закони, писани на латински език, но се знае също, че Юстиниан и Константин са писали на родния си „варварски“ език, като са оставяли дори послания към идните поколения на тракийските си сънародници. [^]
  13. Вж. „Покушението над Юстиниан“ от Г. Сотиров под редакцията на проф. А. Чилингиров. [^]
  14. Например, Юлиан обсъжда гърбавия си нос, а и заглавието на книгата му не е произволно… [^]
  15. Твърдоглавието, според него, продължавало да е типично за траките и през новото хилядолетие. То не му е било съвсем чуждо, макар да е бил образован и по-изтънчен. И докато го описва, увлеченият читател може да забрави, че Юлиан описва траки, а да припознае българи, доколкото има разлика… [^]
  16. Из Дж. Бауърсок, „Юлиан Апостат“, 1978, втора глава, „Личността на императора“, стр. 17 [^]
  17. Глупостта в това изявление беше посочена в предишната ми статия. [^]
  18. Използвам този термин, за да подчертая, че траките участват в етногенезиса и на други народи, които имат собствен исторически развой, а не защото твърдя, че траките са станали единствено и само българи, и никакви други. [^]
  19. Юстиниан е царувал само едно столетие, преди римската провинция Мизия, наричана и България, да отвоюва политическата си автономия. По това време много от траките вече са се наричали българи, а войската на Велизар, Юстиниановия пълководец, се е състояла и от трако-българи, и от наети „прабългари“ (скити, сармати, масагети и други североизточни племена). [^]
  20. Из блога на Спароток. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

19 коментара за "Траките и българите: отвъд плоските стереотипи и застоялите представи"

  1. Светослав  12.06.2018 г. | 15:16 ч.

    Здравейте.
    Може ли да коментираме тази част от статията – „като тази подготовка включва и завоевателите, и „замърсителите“ на тракийската кръв, а вероятно ще включва и предстоящи събития от сходен характер“. Какво се има впредвид под „предстоящи събития от сходен характер“ и кои се очакват да са новите душмани?
    Благодаря.

  2. Стопанина  12.06.2018 г. | 15:35 ч.

    Много неща имах предвид. Но основното е, че, според Учителя, занапред българите ще имат право на държава само ако вършат работата, която се очаква от тях. И още, че Бялото братство работи за това, турското робство да не се повтори, но като че ли ще излезе, че това не важи за работата на земните „бели братя“, за които са тези ми полемични статии…

  3. Милко Гърчев  12.06.2018 г. | 21:28 ч.

    Поздравления за интересната статия. Поздравления и за усилията да се избягват стереотипите… От собствен опит знам, че стереотипното мислене се проявява дори тогава, когато полагаме усилия да го осъзнаем и преодолеем. Така става например, когато разказваме и пишем за миналото, използвайки днешния език, без да си даваме сметка, че понятията и термините, с които днес боравим в миналото или не са имали никакъв смисъл или са означавали нещо коренно различно. Такова е понятието „мутра“, използвано от проф. Димитров по един ефектен, но напълно смехотворен и антиисторически начин, пълен с неразбиране на материята и историческия контекст. Не може да се прави никаква аналогия между поведението на един тракийски владетел, който пирува ритуално с приближените си, използвайки изящна златна посуда и пиянския запой на една съвременна „мутра“, накичена със златни ланци. Ако обикновения читател не разбира това, то един професор историк е длъжен да го знае и е грехода да спекулира с невежеството на публиката и да я манипулира, насаждайки и ефектни, но убийствени за истината стереотипи.

  4. Стопанина  14.06.2018 г. | 11:02 ч.

    Превод на едно писмо от имп. Юлиан до траките:

    „На един Император, който гледа само хазната си, вашата молба щеше да се види като трудна за уважение и той не би помислил, че трябва да накърнява общественото благоденствие, като дава опрощение на нечии дългове. Но тъй като не съм си поставил за цел да събирам възможно най-големите суми от моите поданици, а по-скоро да бъда източник на възможно най-голямата благословия за тях, този факт и за вас води до опрощение на дълговете ви. Въпреки всичко няма да отменя цялата [дължима] сума, а ще има разделение на количеството, като една част ще ви бъде опростена, [друга] част ще се използва за нуждите на армията; понеже от нея самите вие със сигурност се сдобивате с немалки изгоди, а именно мир и сигурност. Съответно, опрощавам [каквото дължите] до третата оценка на данъка [тоест до 359 г.], цялата дължима сума за предходния период. Но след това ще допринесете, както обикновено. Защото опростената сума е достатъчна привилегия за вас, докато моята задача е да не пренебрегвам обществените интереси. Във връзка с това, разпратих заповеди и до префектите, така че вашите привилегии да влязат в сила. Нека боговете ви пазят благоденстващи по всяко време!“

    Кратко, но съдържателно. 😉

    Може да се наблегне, че писмото е до етнически траки, а не до „тракийци“ (в чисто географски смисъл), защото той пише до антиохийски траки, които не са живели в провинция Тракия.

  5. Милко Гърчев  15.06.2018 г. | 08:52 ч.

    Тракийското самосъзнание и забележителната, обезоръжаващата и дори унищожителна самоирония на Юлиан могат да се юлистрират чудесно с един пасаж от „Брадомразец“:

    Както при растенията качествата им се предават от индивид на индивид за дълго време и това е естествено, или е по-добре да се каже, че като цяло – следващото е подобно на предишното; така и при човека – разбира се, че нравите на децата са подобни на нравите на предците им. Аз, да речем, знам, че атиняните са най-честолюбиви и човеколюбиви от всички елини. Всъщност, аз видях, че тези качества са силно характерни за всички гърци, и мога да кажа за тях е, че от всички останали народи те са най-боголюбиви и справедливи към чужденците, имам предвид всички гърците като цяло, но и по-специално – атиняни, за които свидетелствам. И ако те все още са запазили в техния нрави добродетелите на древните, то естествено същото се отнася и за сирийците, арабите, келтите, траките, пеоните и онези, които живеят между Тракия и Пеония, имам предвид поистрийските мизийци, от които произлиза и моя род, напълно диви и кисели [αύστηρον], несръчни, без семейна обич, непреклонна в решенията си – всички тези качества са, разбира се, доказателства за ужасяваща диващина.

    Ето защо, аз моля за прошка, на първо място за себе си, но дори преди това прощавам на вас, защото следвате импулсите на бащите си и не ви обвинявам, казвайки, че сте

    Лъжци, танцьори, известни само с хороводите,

    напротив, хваля ви, че следвате действията на своите бащи. Защото Омир също възхвалява Аутоликус, като казва, че е надминал всички хора в

    Хитрото притворство и клетво-престъпничеството…

    Пасажът е кратък, но оставя ли някакво място за съмнения – що за човек е император Юлиан?… Елинизиран трак, тъпа „мутра“… или нещо друго?

  6. Стопанина  15.06.2018 г. | 10:37 ч.

    Милко, чий е преводът и от какъв език е правен?

  7. Милко Гърчев  15.06.2018 г. | 12:10 ч.

    Преводът е мой – от руски. Със сигурност има в него някакви грешки, но в основното мисля, че съм прав.

  8. Стопанина  15.06.2018 г. | 12:44 ч.

    Досетих се, че не си превеждал от текста, с който разполагам, защото има грешки, които няма как да са от Юлиан. Мизите, за които говори Юлиан, няма как да живеят между Тракия и Пеония. Те са живели между Тракия и Панония, ако говорим за географски области и изключим мизийските колонии в Илирия и Македония, от които всъщност са Константин (роден в Ниш) и Юстиниан (роден до Охрид).

    Работата е там, че Юлиан не използва географски понятия, а етнически – траки, пеони и мизи. Това, че поставя пеоните отвъд Дунава, по течението на който живеят мизите, е напълно нормално, ако знаем, че Панония (условно днешна Унгария) се е смятала за пеонска колония. Но Пеония е отсам Дунава, а Панония оттатък.

    Английският превод дава и съвсем различни епитети на мизите:

    И ако те все още са запазили в техните характери образите на древните си добродетели, несъмнено е естествено, че същото важи и за сирийците, и за арабите, и за келтите, и за траките и пеоните, и за онези, които живеят между траките и пеоните, имам предвид мизите по бреговете на Истъра (Дунава), от които произлиза собственият ми род – едно племе, което е доста простовато, неприветливо/навъсено, строго/сурово, без очарование и придържащо се непреклонно към решенията си; всички тези качества са свидетелства за ужасяващо дебелоглавие/дебелащина/простоватост (в ориг.: boorishness, а не barbarism – варварство, или savagery – диващина.).

    По никакъв начин αύστηρον не се превежда като кисел, а означава строг/суров, нито става дума, че мизите не са обичали семействата си, нито че били несръчни или диви. Думите „варвари“ и „диващина“ са абсолютно не на място, той като Юлиан използва терминът „варвари“ и производните му само за определени народи извън границите на Империята, а мизите не са едни от тях. Не си позволява да говори за „диващина“ дори сред „варварите“, а напротив – признава, че е възпитан и образован от техен представител (един от скитите), като изтъква благородните и красивите физически качества на скитите и германците.

    Руснаците доста волно ще да са превеждали.

  9. Милко Гърчев  15.06.2018 г. | 14:11 ч.

    Съпоставката на преводите и анализа ти са доста интересни. Мисля, че подобни проблеми се появяват закономерно, когато оригиналния текст се подложи на няколко последоватерни транслации и то на различни езици – получава се нещо като играта „Развален телефон“ – в началото автора пише нещо, а читателите му след два-три и повече преводи (в края на веригата), разбират съвсем друго. Светлина по въпроса може да хвърли само оригиналния текст и то при наличието на достатъчно добри езикови познания, за съжаление обаче човек нито може да знае дастатъчно добре всеки език, нито пък да намери неизопъчен превод… За мен е странно, че няма (или аз поне не съм открил) издание на Юлиан на български.

    От друга страна пък горните два превода ни показват как Юлиан открито декларира произхода си от мизите, които живеят по Дунав и е наследник на всички, характерни за тях качества. А това е наистина важно…

  10. Стопанина  15.06.2018 г. | 14:44 ч.

    Моля ти се, Милко, един хубав и точен превод, какъвто е английският, ни позволява да четем текста, все едно четем оригинала. А това, че английският превод (съответно моят на български) е напълно точен, можеш да се увериш и сам. Ето я кореспондиращата част на старогръцки – можеш да правиш сверка на всеки от епитетите, ако смяташ за необходимо:

    …καιὶ Σύροις καὶ Ἀραβίοις καὶ Κελτοῖς καὶ Θρᾳξὶ καὶ Παίοσι καὶ τοῖς ἐν μέσῳ κειμένοις Θρᾳκῶν καὶ Παιόνων ἐπ̓ αὐταῖς Ἴστρου ταῖς ᾐόσι Μυσοῖς, ὅθεν δὴ καὶ τὸ γένος ἐστί μοι πᾶν ἄγροικον, αὐστηρόν, ἀδέξιον, ἀναφρόδιτον, ἐμμένον τοῖς κριθεῖσιν ἀμετακινήτως: ἃ δὴ πάντα ἐστὶ δείγματα δεινῆς ἀγροικίας.

    Очевидно е, да речем, че се говори за пеони (Παίοσι, Παιόνων), а не за Пeония, както и че напълно отсъства каквато и да е дума за „варварство“ или „диващина“. Това накрая – δείγματα δεινῆς ἀγροικίας – би могло да се преведе в определен контекст, че „лесно им кипва кръвта“, но контекстът не е този, а твърдоглавието и консерватизма на мизите.

    И дума не може да става за „развален телефон“, ако телефонът си работи и хората във веригата вярно препредават думите, а не си ги измислят.

    Един съвет: никога не се предоверявай на руски и български преводи, особено на историческа литература. Защото jure gentili от „правото на едноплеменното сродство“ става „варварско право (на насилието)“, според В. Бешевлиев, а „о, Бхишма (лично име)“ става „о, царю на българите“, според П. Добрев… 😉 И тези не са най-фрапиращите реални примери.

  11. Милко Гърчев  15.06.2018 г. | 14:51 ч.

    В руския текст, който ползвам има и още един интересен откъс, свързан с личностната идентификация на Юлиан. Ще го цитирам дословно, както е даден:

    Прежде чем я пришел сюда, я воздавал вам хвалу в достаточно сильных словах, и не имея еще опыта общения с вами, я не знал, что у нас возникнет в отношении друг к другу, но поскольку я считал вас сынами эллинов, и сам я, хотя мой род и происходит из Фракии, по своим обычаям [έπιδεύμασιν] эллин, я предполагал, что мы должны относиться друг к другу с величайшим доброжелательством.

    От този текст става очевидно, че Юлиан е възприемал елинизма в неговите културни, а не етнически параметри. За него и антиохийците (сирийците) и мизите (тракийците) са еднакво елини, след като споделят едни и същи обичай (έπιδεύμασιν – каквото и да означава тази дума, пред която дори преводача на Гугъл е безпомощен). И на тази основа би трябвало да се разбират и взаимно да се уважават…

  12. Стопанина  15.06.2018 г. | 15:19 ч.

    Ами и на това място са „превели“ етническо определение, като са го забили в географията, при това на невярно място, защото мизите от рода му не са обитавали Тракия.

    Същото изявление в английския превод:

    I mean that before I came here I used to praise you in the strongest possible terms, without waiting to have actual experience of you, nor did I consider how we should feel towards one another; nay, since I thought that you were sons of Greeks, and I myself, though my family is Thracian, am a Greek in my habits, I supposed that we should regard one another with the greatest possible affection.

    Thracian (тракийско) е едно, Thrace (Тракия) е друго. В руския текст έπιδεύμασιν е преведено що-годе вярно, но думата е по-добре препредадена с английската дума habits, защото няма значение само на „обичаи“ (в смисъла на ритуалности), а също и на лични привички и характеристики, за темперамент, за каквото всъщност говори Юлиан.

    За него и антиохийците (сирийците) и мизите (тракийците) са еднакво елини, след като споделят едни и същи обичай

    Имай предвид, че в Антиохия също е имало траки, живеещи сред сирийците, така че общото в „обичаите“ е напълно естествено. Но това не значи, че всички траки са били мотамо като сирийците. Например писмото, което преведох в по-горен коментар, е именно за антиохийските траки. Тракийски колонии по негово време, а и по-късно е имало из цяла Мала Азия, та чак на юг до планината Синан/Синай, където поне до 6-ти век е просъществувал манастир на бесите.

  13. Милко Гърчев  15.06.2018 г. | 16:22 ч.

    А не ти ли прави впечатление нещо друго? В английския текст са използванани думите Greek и Greeks вместо эллин и эллинов, както е в руския. Кое според теб е по-правилно? Помисли и не бързай да абсолютизираш и обобщаваш. Просто имай предвид, че траките са елини, в този смисъл в който Юлиан пише, далеч преди да се е появило понятието гърци…

  14. Стопанина  15.06.2018 г. | 16:33 ч.

    В периода, в който пише Юлиан, понятието елини/гърци е със значение на „хората, изповядващи древната философия или мъдрост“ и често в творчеството му и писмата му се противопоставя на „християни“ и „галилейци“. В този смисъл хуните, българите, готите и други също са определяни като „гърци“, като това по никакъв начин не ме смущава. Нито пък комбинативни термини, като „гото-гърци“ 🙂 и тяхната пълна липса на каквато и да било етническа окраска.

    По времето, когато е писал Юлиан, самите гърци се определят като ромеи/римляни, а християните сред тях ненавиждат „елините“, под което не се разбират предците или едноплеменните им съвременници. 😉

    В ред на тези мисли и „българи“ до 7-ми век няма етнически характер. Пеоните (панонците) и мизите (в Мизия и Македония) са сред първите, които приемат този верски термин за себе си и им остава като етноним. След това се прикачва и към уногондуруте, които се заселват в Мизия, а голямото объркване в историографията ни е, че те са донесли това име, понеже са основали автономната българска държава.

  15. Милко Гърчев  15.06.2018 г. | 17:07 ч.

    Това е вярно, но само формално, повърхностно погледнато. Юлиан е философ в истинския смисъл на това понятие. Изучава Платон, Аристотел, живота на киниците – Диоген… В персийския си поход следва примера и подражава на Александър Велики… Т.е. неговото разбиране за елини и елинизъм като културно-центрирано понятие има своите корени назад във времето, когато Рим още не е излязъл и не се е наложил на историческата сцена в тази степен, че да направи популярно името гърци (да не говорим за гърцизъм). Провери в оригиналния текст коя дума използва Юлиан…

  16. Стопанина  15.06.2018 г. | 17:35 ч.

    Не разбирам какво противоречие намираш между казаното от мен и казаното от теб. Може би намираш разлика между гръцкия термин „елини“ и латинския „гърци“? По времето на Юлиан и в двата се е влагало едно и също значение, което не е етническо.

    След като пише на гръцки, е естествено да ползва „елини“. За мен няма проблем да се преведе като „гърци“, както са правели не само римляните, но и българите, пък и повечето народи – открай време.

    Формално, повърхностно, строго в контекста на статията ми – наречи го както искаш – Юлиан се чувства длъжен да поясни и да полемизира, че е трак, но това не му пречи да се чувства елин, което е точно това, което пиша в материала: че, ако траките бяха елинизирани, не би се налагало на Юлиан да влиза в обяснителни режими. Друг е въпросът, че според историческата „наука“, точно неговият род би трябвало да е „романизиран“, а не „елинизиран“, ама карай… 😀

    Щеше ми се да разбера каква е разликата, според Юлиан, между пеоните, мизите и траките. На други места отделя и венетите. Не става ясно дали го прави само на географски принцип или е имало и друго. За жалост, от нещата, които съм чел, тази разлика не се разяснява. Но пък дори от „Брадомразец“ е натрапчиво очевидно, че отличава скитите от траките по антропологически характеристики, които съпоставя. И се вижда, че по физическия им облик оприличава готите на германците, но и през ум не му минава да твърди, че са едноплеменни.

    Би било все едно един българин да твърди, че руснаците и германците са едно и също, само защото много от тях са високи, бели, руси и синеоки.

  17. Милена  21.06.2018 г. | 15:58 ч.

    Здравейте. В книжката на Иван Пастухов – Старите траки въ България ( има се предвид географското понятие) ми направи впечатление, че освен хубавите думи и възхвалите , се описват и техните пирове, пиянства, оргии и други недостойни действия, които в никакъв случай не са варварски. Наистина племената са били изключително разнородни и това до голяма степен е дало възможност за гърците (елините) да започнат своята експанзия към земите на траките и да създадат своите колонии.
    Благодаря за статията !

  18. Varna Mapper  02.07.2018 г. | 09:49 ч.

    @Стопанина

    Вчера един от противниците на тракийския ни произход – проф. Божидар Димитров, е починал(и веднага Борисов, Цветанов, Рашидов и Караянчева не пропуснаха да предадат съболезнования – нали Божо е Гербер). И въпреки това, смъртта му не е причина за злорадство – дано в друг живот да е по-разумен.

  19. Павел Серафимов  19.10.2018 г. | 18:20 ч.

    Дивя се истински на тези, които сравняват старото балканско население познато като траки, с мутри и кръвожадни варвари. Обикновените сънародници ги разбирам – те просто повтарят чутото. Къде обаче са учените – тези, които трябва да служат на истината. Защо не ни разкажат за следното:

    Bъпреки, че са били силни и горди хора, дедите ни са се стремели да избягват кръвопролитията. Херодот разказва за бунт на скитите срещу техният цар Скил и за избирането на нов владетел – Октамасад. От страх за живота си Скил избягва в Тракия и това става причина Октамасад да потегли на война срещу траките, които по това време са управлявани от мъдрия владетел Ситалк.

    Двете армии се срещат на брега на Дунава, но преди да се стигне до сблъсък тракийският цар праща послание на повелителя на скитите: “Защо да мерим сили в битка, в твоите вени тече моя кръв, ти си син на родната ми сестра. Нека аз ти доставя твоят брат бежанец, а ти ми дай моят, който отдавна вече се крие в държавата ти. По този начин никой от войниците ни няма да пострада.” – Херодот, История, IV-78-80.

    Действията на Ситалк показват, че едно изказване на Демостен е напълно оправдано. То гласи – “Траките нямат обичай да се убиват един друг.” –Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, Лик, София, 2010, с.472.

    Освен за Ситалк, гръцките автори казват добри думи и за друг одриски цар :“Котис II бил мъж с впечатляващ външен вид и притежаващ забележителни способности на военен тактик. По характер той не бил като на другите траки, понеже се отличавал със своето спокойствие и благородно излъчване.”- Полибий, XXVII.12, Histories, Polybius. translator E.S. Shuckburgh, Macmillan publ. reprint Bloomington, London, New York, 1889. 1962.

    Като създател на буквите и разпространител на знанието, Алкидамант обявава тракиеца Орфей. Диодор Сицилийски поддържа това виждане споделяйки, че Орфей и Лин са първите, които са ползвали древните букви. За орфически писания на плочици говори Еврипид.

    Според Плиний Стари, тракийския бог Дионис е този, който е създал търговията. Луций Ариан отива по-далеч обявявайки Дионис за основоположник на индийската цивилизация.

    Високото ниво на развитие на фригите проличава от тяхната архитектура. Монументалните сгради, мозайки и фрески от Гордион се появават на бял свят векове преди гърци и римляни да успеят да създадат нещо подобно.

    Плутарх отбелязва благородството на цар Котис I, с благородството си е известен и цар Дромихет. Той пленява македонския пълководец Лизимах и вместо да го унижи, изтезава и убие, го гощава като приятел, дава му подаръци и го пуска да си тръгне. Със своето простодушие и търсене на приятелство е известен и трибалския владетел Сирм.

    Страбон разказва за особена група хора сред мизите, така наречените ктисти. Те били прочути със своята възвисеност и биват считани за светци. Мизите са и тези, поради които гръцките автори твърдят, че траките се хранят с недишаща храна, т.е. не употребяват месо, а само мляко, мед, плодове.

    Благодарение на писанията на Платон ние знаем за невероятните умения на тракийските лекари и тяхното добро познаване на човешката душа и същност. Друг старогръцки автор – Хиполит, твърди, че келтските друиди са инструктирани лично от гетът Залмоксис. На траките се приписва дори създаването на религията на галите!

    Дори и в сравнително ново време се знае прекрасно за невероятните способности и дарования на траките. За Джон Антъни Креймър не е тайна, че траките Орфей и Лин са основоположниците на гръцкото поетично изкуство, а пък Евмолп е известно, че въвежда Елевзийските мистерии в Атина. Там е въведен и култа към тракийската богиня Бендида. В Рим биват почитани тракийските богове Атис и Кибела.

    Проф. Карл Мюлер дори отива по-далеч от Креймър със следното изказване – ”Траките, които се заселват в Пиерия, край лоното на планината Хеликон, бивайки създатели на почитта към Дионис и музите, а също така и създатели на гръцкото поетическо изкуство, се явяват като народа, който има най-голямо значение в историята на цивилизацията.” –
    “The THRACIANS, who settled in Pieria at the foot of mount Olympus, and from thence came down to mount Helicon, as being the originators of the worship of Dionysus and the Muses, and the fathers of Grecian poetry, are a nation of the highest importance in the history of civilization.”

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.