Джон Рапопорт: Генната терапия и планът на трансхуманистите

„Основата идея в едни такива лудости е предразсъдъкът, че Индивидът не е важен. И никога не е бил...“

„Учени твърдят, че са на прага да излекуват хиляди заболявания, като бърникат в човешките гени. Но дали това е вярно? Или техните усилия в действителност са част от широкообхватен план да продължат с експериментите на тъмно, с чудовищни опити и грешки, за да променят човеците и да ги превърнат в нов вид?“1

Заедно с устрема на новите генно-модифициращи технологии, господстващите медицински изследователи бият по един овехтял барабан: щели да излекуват много човешки заболявания, като извършат генетични манипулации. Преди всичко, новите модифициращи способи имат неизвестни последствия. Едно просто клъцване на един ген може да доведе до разпростиращи се влияния върху цялата генетична структура на пациента.

Този факт вещае опасност.

Второ, да вземем и самия овехтял барабан: имало много заболявания, причинявани от проблем с един ген. Един ген — едно заболяване. Ето защо точно определено модифициране на пакостливия ген щяло да излекува заболяването.

Но дали хипотезата „един ген — едно заболяване“ всъщност е вярна?

Ако беше вярна, досега щяхме да сме видели тези излекувания. Ама не сме.

Не говоря за редките твърдения, че едно такова лечение е повлияло на отделен пациент. Говоря за лечението на конкретно заболяване сред много, много пациенти.

Такова нещо не се е случило

Ето много интересен цитат от книгата „Да разберем генетиката: Ръководство на окръг Колумбия за пациенти и здравни специалисти“, публикувана от Здравния департамент на окръг Колумбия:

„Някои от най-честите моногенетични заболявания включват кистозна фиброза, хемохроматоза, болест на Тай Сакс и сърповидна анемия… Но въпреки напредъка в разбирането на генетичната етиология и подобрените възможности за диагностика, не съществуват налични терапии за предотвратяване на възникването на тези заболявания или бавното развитие на много от тези заболявания.“

Последно? „Много от тези заболявания“ или „всички тези заболявания“?2

Нека видим доказателствата, че терапията на отделни гени е излекувала КОЯТО И ДА Е болест сред всички страдащи.

Напразно ще ги чакате

И тъй като няма такива, хипотезата, че имало заболявания, дължащи се на един единствен ген, в най-добрия случай е недоказана. Спекулативна.

Да кажем, че за Болест Х изследователите са открили, че във всеки случай има един конкретен ген, който се „поврежда“. Изследователите твърдят: „Ето, това е, открихме причинителя на Х.“ Но наистина ли са успели? ОТКЪДЕ СА СИГУРНИ, ЧЕ НЯМА ЗАМЕСЕНИ И ДРУГИ СЪЩЕСТВЕНИ ФАКТОРИ И ПРИЧИНИТЕЛИ?

Има един прост тест. Да поправим „увредения“ ген и да видим хиляди излекувания от Х.3

Докато това се случи, хипотезата е по-лека от вятъра. Тя е интересна, може да звучи правдоподобна, но не е потвърдена. Ама изобщо.

Вижте това абсурдно твърдение на medicine.net, което е типично:

„Има над 6,000 известни заболявания, дължащи се на един ген, които се срещат при 1 на всеки 200 раждания. Тези заболявания са известни като моногенетични заболявания (заболявания на един единствен ген).“

И отново, как авторите са доказали, че дори едно от тези предполагаеми 6,000 заболявания се дължи на един увреден ген?

Лекувай проблема, като коригираш гена

„Е, засега нямаме технологията да правим това, защото не сме и сигурни, че нашата терапия ще бъде напълно безопасна. Може да предизвикаме опасни и непредвидени последствия в пациента…“

Добре. Тогава не твърдете, че знаете, как един ген ставал причинител на болести.

Ах, но ние се досещаме — господстващите медицински изследователи се изхвърлят. Като ни занимават с гръмки твърдения, си мислят, че изглеждат готини. Това им носи и щедро финансиране.

И възпрепятства или възпира изследванията, които биха открили други причинители на заболяванията. Например — такива в околната среда, свързани с гнусното ѝ замърсяване от разни корпорации. Химически замърсители. Вредните последствия от пестицидите. И опасните странични ефекти на токсични медицински дроги. И ваксините.

„Не, не, не. Нека просто казваме, че болестите се коренят в гените. Няма значение какво друго се случва.“

Символ веруюто на генетичните проучвания би могло да бъде:

„Можем да лекуваме всяко вредно влияние, причинено от токсичността на околната среда. Всичко е в гените. Водещите корпорации могат да правят каквото си поискат, а това не трябва да буди тревога. Никога не е имало опасност. Ние просто трябваше да напреднем до момента, когато ще можем да коригираме уврежданията на гените. А вече сме стигнали до него.“

Не, не са стигнали. Дори не са близо. Дали някога ще се приближат до там, е въпрос само на спекулации.

Ето една крайна, но показателна аналогия:

Представете си, че вали и разни силно токсични вещества падат на земята. Един човек стои навън, под дъжда, докато отровите го обливат. Учените настояват, че проблемът не е в дъжда. Проблемът бил в човешкото тяло. Неговото тяло е устроено да „реагира негативно“ спрямо отровите. Преустройството на тялото му щяло да го направи имунизиран към отровите. Кой знае, колко опити и грешки ще бъдат необходими? Може би ще трябва да станем нечовеци, за да оцелеем.

„Щом трябва, така да бъде.“

Такъв подход е част, голяма част от плана на трансхуманистите. Не спираме отровите. Правим човека непромокаем.

Ако в този процес той изгуби всичко, което го прави неповторим и свободен, това е просто допустима щета.

Но, независимо колко много промени се извършат в човека, отровата си остава отрова. Докато, в крайна сметка, човекът стане машина — а отровата вече няма въздействие върху него.

Нито пък животът. И животът няма да има влияние. Машината се програмира. Тя оцелява. Тя вече не е жива. А това се определя като победа.

Ако мислите, че преувеличавам трансхуманизма до абсурд,

поразмишлявайте върху това изявление на Грегъри Сток — бивш директор на престижната програма по „Медицина, технологии и общество“ към UCLA School of Medicine:

„Дори половината от видовете по света да се изгубят [при генетичните експерименти], все още ще има огромно разнообразие. Когато онези от далечното бъдеще погледнат назад към този период от историята, те вероятно няма да видят, че природната среда е обедняла, а че това е бил период, когато много нови форми — някои биологични, някои технологични, някои комбинация от двете — са избуяли в пейзажа. По-добре да служим на себе си, както и на идните поколения, като се съсредоточим върху краткосрочните последствия от нашите действия, а не върху неясните си представи за нуждите на по-далечното бъдеще.“

Основата идея в една такава лудост е предразсъдъкът, че Индивидът не е важен. И никога не е бил.

А истината е, че Индивидът е най-важен.

Едно общество, което е с всичкия си разсъдък, би работило в полза на Индивида.

А не обратното.

Автор: Джон Рапопорт @ The Waking Times4

Превод: Иван Стаменов

Още по темата:
Кратък очерк на лъженауката в трансхуманизма
Търговските похвати на движението трансхуманизъм
Седем стъпки към кошмара на трансхуманизма



Бележки:

  1. The Underground, Jon Rappoport [^]
  2. Според мен, авторът не е разбрал смисъла на цитата. Ръководството казва в прав текст, че не съществуват никакви терапии, които могат да предотвратят възникването (!) на ВСИЧКИ генетични заболявания. Изразът „много от тези заболявания“ се отнася за мисълта, че все пак медицината може да овладее бързото развитие (!) на някои от тях, но като цяло повечето ще продължат да прогресират, макар и със забавени темпове. В този смисъл написаното в тази книга е честно — бел. пр. [^]
  3. Даже не са необходими такива тестове. Отдавна чистите и неопровержими факти в науката ясно показват, че един човек може да е наследил „повреден“ ген, но все пак не се разболява от заболяването, с което се свързва този ген. За разлика от някои свои предци или някои свои потомци. Това е възможно най-красноречивото свидетелство, че има други фактори и причинители на заболяването, които евентуално могат да събудят „увредения“ ген, за да го проявят, или това изобщо да не се случи — бел. И.С. [^]
  4. Джон Рапопорт е номиниран за Пулицър. Над 30 години е работил като разследващ журналист, пишещ за политика, медицина и здраве за CBS, LA Weekly, Spin Magazine, Stern и други вестници и списания в САЩ и Европа. Понастоящем изнася лекции и семинари за световната политика, здравето, логиката и съзидателната сила пред публика по целия свят. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.