Рудолф Щайнер — „Социалното бъдеще“ (GA-332a) — лекция 3

Въпросът за произхода на правото. Ограниченията на демокрацията. Защо рухват държавите. Публичното право. Криминалното законодателство и защо съдиите трябва да се избират от културната област.

Продължава от лекции: 1 и 2 »

Придобиването на верни възгледи относно социалния живот зависи до голяма степен от разбирането на съществуващите връзки между човешките същества, които в своя съвместен живот организират социалните условия и институциите, с които живеят. Един непредубеден наблюдател ще открие, че всички институции в социалния живот произлизат на първо място от мерките, диктувани от човешката воля. И този, който е извоювал такъв възглед, ще стигне до заключението, че факторът от решаващо значение в социалния живот е поведението на хората един към друг, употребата на техните сили, техните способности и техните чувства спрямо другите по един социален или антисоциален начин. Хората, проникнати от социални чувства и възгледи, ще оформят институциите си така, че да ги направят да работят социално. И до голяма степен е вярно, че способността или неспособността на всеки индивид да се осигурява с необходимостите за живота чрез своя доход ще зависи от начина, по който неговите ближни му осигуряват способите за прехрана — дали работят за него по такъв начин, че той да може да се издържа от собствените си средства.

Казано в практична форма: способността на човек да купи достатъчно хляб за своите нужди ще зависи от факта, че обществото е предприело необходимите стъпки, за да даде възможност на всеки, който работи1 или който е поел някаква служба,2 да получи съответното количество хляб в замяна на работата си. Възможността наистина да превърне работата си в придобивка, да я доведе до момента, когато може да спечели това, от което се нуждае за своето съществуване, отново се определя от наличието на социални институции в неговата среда, с помощта на които той може да намери своето точно място.

И наистина се изисква само малко безпристрастно вникване в обществения живот, за да се признае току-що казаното като аксиома, като основен принцип на социалния въпрос. А този, който не вниква, едва ли ще признае истината в принципа, защото няма склонност да гледа на живота с непредубеден ум, за да се убеди, както би могъл от всяко събитие в живота, че истината е такава. Вярно е, че гледането по този начин на живота е особено неприятно за обикновения човек. Защото за него е много важно да го оставят на мира. Той охотно слуша как институциите щели да се усъвършенстват и да се превърнат в нещо по-добро, но смята, че посягат на човешкото му достойнство, ако се наложи да му кажат, че трябва да промени собствения си възглед за живота и собствения си начин на живот. Той с радост приема, че институциите трябва да се изградят според социални насоки. Но изобщо не е доволен от предложението да изгради собствения си живот съгласно такива насоки.

Следователно, нещо много забележително е навлязло в съвременната история на еволюцията. В хода на последните няколко столетия, както вече казах в първата лекция, икономическият живот се е развил далеч отвъд всички схващания, които са се формирали за него, особено в областта на правото и културния живот. Изтъкнах в първата лекция, че социалната критика на самия Удроу Уилсън не е нищо повече или по-малко от твърдението, че икономическата система е положила закона: „Икономическият живот е обявил своите искания; той напредва и е добил определени отчетливи форми. Правната система и културният живот, чрез които се стремим да управляваме икономическата система, остават неизменни в старите си гледни точки. Те изостават.“ В тези изявления Удроу Уилсън без съмнение изрази доста значителен факт от съвременната еволюция.

С нарастването на сложните условия на техническата индустрия и на еднакво усложнените капиталистически условия, предизвикани от първата, в ерата на големите промишлени предприятия, икономическият живот успоредно изтъква своите изисквания. Фактите на икономическия живот постепенно ни се изплъзнаха. Те повече или по-малко вървят по свой път. Ние не намерихме силата в себе си да управляваме икономическия живот чрез нашите мисли и идеи.

Съвременното мислене относно изискванията на икономическия живот — разглеждането на икономическите въпроси, каквито ги виждаме под пряко наблюдение — са довели все повече и повече до приспособяване на правните и интелектуалните представи към тези непосредствени факти. Затова можем да кажем, че главната характеристика в еволюцията на човечеството от векове насам е: правните представи, според които хората се стремят да живеят в мир един с друг, както и тези на интелектуалния или духовния живот, според които те развиват и образуват своите способности, до голяма степен са зависими от икономическия живот. Степента, в която в наши дни човешките мисли и отношенията на човешките същества един към друг са станали зависими от икономическите въпроси, остава доста незабелязана. Разбира се, институциите от последните векове са създадени от самите човешки същества, но в по-голямата си част те не се основават на нови мисли и идеи; те са по-скоро резултат от несъзнателни импулси и несъзнателни инстинкти. Ето защо в структурата на социалния организъм възниква нещо, което наистина можем да наречем елемент на анархия.

В първите две лекции от този цикъл описах този елемент на анархия в социалния организъм от различни гледни точки. Но в рамките на съвременната социална постройка са възникнали условия, които са довели до днешната форма на пролетарския въпрос. За работника — откъснат от ръчния си занаят и поставен при машина, затворен във фабриката — кой е най-очевидният факт, когато погледне живота около себе си? Когато погледне собствения си живот, той вижда главно, че всички негови мисли, всички негови права по отношение на другите хора, в действителност всичко се предопределя от могъщите икономически условия — от тези икономически условия, които той трябва да приеме, защото е икономически слаб, в сравнение с икономически силните. Ето защо може да се каже: във водещите кръгове, сред управляващите класи, има несъзнателно отрицание за фундаменталния принцип, че човешките институции трябва да възникват от съзнателния живот на самите хора. Хората са забравили да прилагат тази истина в социалния живот. Постепенно тези водещи, управляващи класи са се предали инстинктивно на един живот, в който културата и правото са подчинени на властта в икономическата система, въпреки че може и да не го вярват. Това е породило една догматична представа сред социалистическите мислители и техните последователи. Тази представа, която е следствие от такава мисъл, е, че подобни условия са неизбежни в човешката еволюция; че за отделния индивид няма възможност да организира правните условия или една културна система, за да са подходящи за него. Те вярват, че културата и правото естествено възникват като израстъци на икономическите реалности, на производствените клонове и тъй нататък.

Та социалният въпрос сред много хора възприемаше като начална точка едно положително търсене. Тяхната основополагаща вяра беше, че икономическата система създава условията за правния живот и предопределя човешкия културен живот. По тази причина икономическият живот трябвало да се реформира, за да създаде правна система и култура, съответстващи на нуждите и търсенето на масите. Пролетариатът се научи от живота и навиците на управляващите класи да вярва съзнателно в онова, което последните вършат инстинктивно в живота си; това е станало догма. Днес социалният въпрос ни се разкрива в следното изражение: Сред огромни маси от хора се е настанило широкоразпространено убеждение, че стига икономическият живот и институциите му да се революционизират, всичко останало — правото и културата — ще се развие от само себе си; че резултатът ще бъдат икономически съобразени, добри, социално организирани правни и културни институции. Под влиянието на това мнение те не успяха да забележат истинския централен въпрос в съвременния социален проблем. Фактът, който преобръща целия социален въпрос, е бил скрит от тази догма чрез една голяма измама, чрез една мощна илюзия.

Този факт е, че именно тези условия — зависимостта на правото и културата от икономическия живот — са историческо следствие от еволюцията. То трябва да се преодолее. Докато в широките социалистически кръгове е актуална вярата, че по-напред трябва да се промени икономическата система, а всичко останало ще я последва от само себе си, истината е, че всеки трябва да си зададе въпроса: Какви условия най-напред трябва да се създадат в рамките на правната и културната област, за да могат една нова културна и една нова правна система да породят икономическите условия, които ще задоволят потребностите за достойно съществуване на човешките същества? Въпросът не е: Как можем да поставяме правото и културата още повече и повече в зависимост от икономическия живот? А по-скоро: Как можем да се отървем от тази зависимост? — Този е въпросът, който трябва да се зададе преди всеки друг.

Това е много важно съображение; защото ни показва препятствието, което възпрепятства безпристрастното разбиране на днешния социален въпрос. Това ни показва, че една от главните пречки е догмата, която е израснала в течение на векове. И тази догма е станала толкова твърда, че в наши дни безброй образовани и необразовани личности от пролетарски и други класове подиграват идеята, че правната и културната система могат да се пречистят по някакъв друг начин, различен от реформирането на самата икономическа система.

Задачата ми днес е да говоря за правната държава; вдругиден ще говоря за културния живот. Правната държава, поради особеното си естество и значение, често ни изправя пред въпроса: Какъв в действителност е произходът на правата? Какъв е произходът на това чувство, което подбужда хората да казват при отношенията помежду си, че едно нещо е справедливо или несправедливо? Този въпрос винаги е бил много, много важен. И все пак е странен фактът, че много социални мислители напълно са изгубили правния въпрос от полезрението си. За тях той вече не съществува. Определено има много налични академично-теоретични монографии, занимаващи се с естеството и значението на правото, но това, което обикновено е характерно в изучаването на социалните въпроси, е, че въпросът за равноправието е повече или по-малко пренебрегван.

Когато се занимаваме с тази тема, трябва да ви обърна вниманието на нещо, което в наши дни става все по-очевидно, въпреки че доскоро то не беше масово забелязвано. Хората са осъзнали установяването на неприемливите социални условия. Дори онези, собственият живот на които е останал повече или по-малко недокоснат от сегашните антисоциални условия, са опитвали да намерят решение. И макар че сравнително до неотдавна хората се присмиваха на идеята за правна и културна област, влияещи върху икономическите отношения, днес все по-често срещаме твърдението, което идва от неясните дълбочини на съзнанието: „Съвсем вярно е, че при отношенията на човешките същества в социалния живот, въпросите, засягащи чувствата и свързани с равноправието, също трябва да се вземат под внимание. Много от объркването в социалните условия се дължи на липсата на внимание към моралните и душевните отношения, както и към условията за справедливостта на нейна собствена основа.“ Ето защо вече има леко указание — толкова очевидно, че вече не може да се пренебрегва, — че подобряването на настоящите условия трябва да дойде от една среда, различна от тази на чисто икономическите интереси. Но това все още няма голямо влияние върху практическото обсъждане на въпроса.

Подобно на една червена нишка, минаваща през всички мнения на по-късните социалистически мислители, намираме вярата, че трябва да се изгради социална структура, в която хората могат да живеят в съответствие с техните възможности и нужди. Дали тези чувства се развиват в посока на крайния радикализъм или клонят повече към консервативната мисъл — не е това въпросът. От всички страни чуваме, че злините на съществуващия социален ред се дължат до голяма степен на факта, че в рамките на този ред човек не е в състояние да използва пълния си капацитет. Също така чуваме, че социалният ред трябва да бъде така изграден, че човек да задоволява изискванията си в рамките на неговите граници.

Тук се връщаме към два основни елемента на човешкия живот. Капацитетът принадлежи към човешката сила на въображението. Понеже човек трябва да действа съзнателно, способностите му на първо място произтичат от силата на въображението му, неговата мисъл-воля. Разбира се, силата на въображението трябва постоянно да се подхранва и да се изпълва с ентусиазъм, с чувство. Но самото чувство е безсилно, ако липсва фундаменталното въображение. Следователно, въпросът за производителността на човека или за практическите му умения ни води до последния етап от живота на въображението. За много хора стана ясно, че трябва да се полагат грижи, даващи възможност на човека да прилага в обществения живот силата на своето въображение. Другият елемент, на който трябва да се позволи да се проявява свободно, има повече общо с волята в човека. Волевата сила, която е свързана с желанията, със стремежите към едно или друго, също е фундаментална сила в човешкото същество. Когато се казва, че човешкото същество трябва да живее в рамките на една социална структура, която може да задоволи неговите желания, всъщност се взема под внимание волята.

И така, незнайно за самите тях, дори марксистите, докато развиват социалните си теории, вземат под внимание човешките същества, макар да твърдят, че говорят само за институции. Те говорят за институции, но те биха искали да направят техните институции такива, че човешките идеи и човешките способности да намерят простор в тях, както и човешките потребности да бъдат задоволени още при възникването им и равнопоставено за всички.

Има нещо много странно в този възглед. Той почти не разглежда един елемент от човешкия живот — това е животът на чувствата. Ако предложим изискване да се изгради една социална постройка, в която хората могат да живеят в съответствие с техните способности, техните чувства и техните потребности, тогава ние имаме предвид целия човек. Но любопитното е, че, макар марксистката теория да навлиза в подробности за социалните си цели, тя много характерно напълно изключва живота на чувствата. А да се изключи чувстването при изучаване на човешката природа, означава да се пренебрегнат реалните условия за равноправието в социалния организъм. Защото условията на равноправието могат да се развият само в едно общество от човешки същества — в съответствие с чувствата, които са били обуздани и пречистени. Както хората чувстват един спрямо друг в техните взаимни общувания, такава ще бъде и системата на публичното право. А поради пропускането на този жизненоважен елемент — чувстването — при разглеждането на социалния въпрос, проблемът за равноправието неизбежно се губи от погледа. Необходимо е обаче този правен въпрос да се постави във вярна светлина. Разбира се, ние знаем, че правото съществува, но също така съществува желание то да се представя като зависимо единствено от икономическата система.

По какъв начин се развива правото в едно общество? Правени са опити да се даде определение на правото, но задоволително определение още не е намерено. Както почти нищо не е постигнато при опитите да се проследи произходът на правото, да се открие откъде идва. Решението на този въпрос се търси напразно. Защо е така? Често се казва, при това основателно, че един човек, който израства на безлюден остров, никога не би се научил да говори; защото речта се придобива чрез общуването с други същества в рамките на цялото човешко семейство. Аналогично, желанието за справедливост се разпалва от взаимоотношенията между човешките чувства в обществения живот. Не можем да кажем, че чувството за справедливост внезапно се пробужда в някаква определена част от човешкото същество или в човешката раса. Можем да кажем, че чувствата, които човешките същества взаимно развиват при тяхното общуване едно с друго, ги отвеждат до определени отношения и когато тези отношения се проявяват, се установяват законите. По този начин откриваме, че правото се развива в рамките на човешкото общество и като следствие от него.

Така се изправяме и срещу онова, което се развива в съвременната история като изисквания на демокрацията. Не бихме могли да разберем естеството на демократичните изисквания, ако не разгледаме самата човешка еволюция като вид организъм. Но днешните методи на проучване са много, много отдалечени от този начин на изучаване на въпросите. Никой не би отрекъл, че е основателно да запитаме: Каква е причината за тези сили в човешката природа, които предизвикват смяната на зъбите в детето около седмата му година? Не е разумно да се търси причината за този процес в храненето на детето — било то с говеждо или със зеле. По подобен начин трябва да запитаме: Каква е причината за развитието в човешкия организъм на онова, което се проявява в годините на пубертета? Трябва да погледнем вътрешната природа на това, което се развива. Можем да търсим колкото си искаме из днешните начини на мислене, но няма да намерим нищо от онова, което може да приложи този метод към историята на човешката еволюция.

Никой, да речем, не е наясно с факта, че в хода на човешкото развитие на Земята определени сили и способности, определени характерни черти са се развили в предходните времеви епохи — от вътрешната природа на самото човешко същество. Този, който изучава Природата в съответствие с нейните собствени закони, може да приложи този метод на наблюдение към изучаването на историята. Ако се следва този метод, ще се открие, че от средата на петнадесети век стремежът към демокрация повече или по-малко изпълва различни области на Земята и израства от дълбините на човешката природа. Този стремеж се проявява в обстоятелството, че в социалния живот човешкото същество може да признае валидно за останалите само онова, което чувства правилно и най-добро за себе си.

В наши дни демократичният принцип е станал знак и печат за човешкото социално поведение и израства от дълбините на човешката природа. Търсенето на този демократичен принцип от съвременното човечество е една стихийна сила. Този, който има усет за тези неща, трябва да се отнася към тях с най-голяма сериозност. Той трябва да се запита: Какво е значението и какви са ограниченията на демократичния принцип? Току-що дадох определение за този принцип. Той се състои от факта, че хората, образуващи даден социален организъм, възприемат решения, одобрени от всеки индивид в рамките на обществото. Тези решения, разбира се, могат да бъдат обвързващи3 само ако се приемат от едно мнозинство. Съдържанието на едни такива решения на мнозинството са демократични само ако всеки отделен индивид е поставен на равнопоставена основа с всеки друг отделен индивид. И тези решения могат да се отнесат към всеки въпрос само когато всеки отделен индивид действително е равен на всеки друг. Казано иначе, демократичните решения могат да се приложат само когато всеки пълнолетен човек има право да гласува, защото е именно зрял и съответно — способен да прави собствени преценки.

С това възможно най-ясно определихме ограниченията на демокрацията. Въз основа на демокрацията могат да се определят само такива неща, които могат да се определят от факта, че едно лице е достигнало годините, даващи му право на личен избор. Всички неща, свързани с развитието на човешките способности в обществения живот, са изключени от демократичните мерки. Всичко, което по естество е свързано с образованието и възпитанието, с културния живот като цяло, изисква всеотдайност на отделното човешко същество — в следващата лекция ще се занимаем по-пълно с това, — изисква преди всичко истинско индивидуално разбиране за човешкото същество, специални индивидуални способности в учителя, в педагога, които по никакъв начин не са свойствени за дадено лице само защото е пълнолетно. Или не трябва да вземем демокрацията на сериозно, в който случай просто се подчиняваме на нейните решения относно човешките способности, или вземаме демокрацията на сериозно, а след това трябва да изключим от нея администрирането на културния живот и на икономическия живот.

Всичко, което описах вчера във връзка с икономическата област, се основава на предположението, че индивидите, активно ангажирани в един или друг специален клон,4 притежават експертни познания и умения. Например самото достигане на възраст, самото умение да се правят преценки, присъщо на всеки пълнолетен, никога не може да бъде достатъчна квалификация за един добър фермер или един добър индустриален работник. Ето защо решенията на мнозинството трябва да стоят извън областта на икономическия живот. Същото важи и за културния живот. Така между тези две области възниква истинският демократичен живот на държавата, при който всеки индивид разглежда всеки друг като компетентен да взима решения, защото е пълнолетен и всички, като човешки същества, са равни; но при който решенията на мнозинството могат да се прилагат само по въпроси, зависещи от същата компетентност като при преценката на всички пълнолетни лица. Ако си направим труда да проверим истината за тези неща чрез фактите в живота и не ги разглеждаме само като абстракции, ще видим, че хората се заблуждават, защото това са трудни мисли и защото всъщност нямат смелостта да проследят тези идеи до техните логически заключения. Но нежеланието да се направи това и замяната му с други неща заради изискванията на демокрацията има много конкретно значение в еволюцията на съвременното човечество. Ще онагледя тези въпроси по-скоро с примери от историческото развитие на човечеството, отколкото с абстрактни принципи.

В последните години станахме свидетели на рухването на една държава. Видяхме как, бихме могли да кажем, сама се срина до основи. А тази държава настина би могла да послужи като нагледен пример по отношение на въпроса за правата и правото. Става дума за старата Австро-Унгария, която вече не съществува. Всеки, който е следил събитията през наскорошните военни години, знае, че накрая падението на Австрия беше причинено от чисто военни събития. Но разпадането на австрийската държава, което последва на второ място, беше следствие от нейните вътрешни условия. Държавата се срина и вероятно щеше да се случи същото даже ако военните събития в Австрия бяха по-благосклонни. Това може да се каже за събитията в Австрия от някой, който е имал възможността — аз прекарах тридесет години от живота си в тази страна — да проследи последователно и за десетилетия тамошните условия.

Беше през 60-те години на миналия век, когато изискването за демокрация — което ще рече: за представително Правителство — възникна в Австрия. И така, как беше образувано това „представителство на хората“? Народните представители в Австрийския имперски парламент бяха вербувани от четири изцяло икономически секции: 1. едрите земевладелци; 2. градските, пазарните и индустриалните центрове; 3. търговските камари; 4. провинциалните съвети. Но и в последните реално бяха представени само икономически интереси. Ето защо, според секцията, към която някой принадлежеше — провинция, или пък търговска камара, — той избираше представителите в Австрийския имперски парламент.

Вследствие на това, в този парламент седяха само представители на чисто икономически интереси. Решенията, приемани от тях, разбира се, се взимаха с мнозинството на отделните мъже, но тези индивиди представляваха интереси, които възникваха от тяхното отъждествяване с класата на едрите земевладелци, с градските, пазарните и индустриалните центрове, с търговските камари и с провинциалните съвети. Какви обществени мерки се взимаха от решенията на мнозинството? — Това бяха правни мерки, резултат от разискванията на нищо друго, освен икономически интереси под прикритие. Така например търговските камари бяха единодушни с едрите земевладелци за всичко, което им носеше икономическа изгода. Можеше да се види, че мнозинството гласува против интересите на малцинството, което може би беше именно най-заинтересовано от обсъжданите въпроси. Когато парламентите се състоят от представители на икономическите интереси, може винаги да се види, че мнозинствата взимат решения, засягащи тези интереси, и правят закони, които нямат нищо общо с чувството за справедливост, което съществува между един човек и друг.

Или нека си припомним, че в стария Германски имперски парламент има една голяма партия, наричаща се „Център“ и представляваща чисто културни интереси — а именно: римокатолически културни интереси. Тази партия може да се коалира с всяка друга, за да се сдобие с мнозинство, а резултатът е, че изцяло културни нужди се задоволяват чрез прокарването на обществени закони. Случвало се е безброй пъти. Тази особеност на съвременния парламент, който минава за демократична институция, често е била коментирана. Но никой не е открил как това може да се промени именно чрез ясно разделение на политическите интереси от всичко, което засяга представителството и администрацията на икономическите интереси. Импулсът за организирането на Троичния ред трябва, съответно, да настоява по най-недвусмислен начин за отделянето на политиката и законодателството от администрирането на икономическите връзки, на икономическите области.

В рамките на икономическата област, както обясних вчера, трябва да се образуват асоциации. Представители на различни професии трябва да се срещнат; производител и потребител трябва да се съберат. Действията и мерките, които се случват изцяло за бизнеса, трябва да се основават на договори, сключени от асоциацията. В икономическия свят всичко трябва да почива върху договори; всичко трябва да зависи от извършването на взаимни услуги. Корпорациите трябва да правят бизнес с други корпорации, като експертните познания и ефективността в определени клонове трябва да имат решителния глас. Моето мнение като производител, да речем, за значението на моя конкретен индустриален отрасъл в политическия живот няма да има никаква тежест, когато икономическата област е независима. Ще трябва да работя в собствения си бранш, да сключвам договори с асоциациите на други отрасли в промишлеността и те ще ми отвръщат с реципрочни услуги. Ако ми връщат услуги заради моите, ще бъда в състояние да продължа работата си. Така ще се образуват ефективни асоциации, базирани на договори. Това са фактите по този въпрос.

В областта на правото и равноправието отношенията ще се организират по друг начин. В тази сфера на живота, където един човек среща друг при равни условия, единственото, което ще се взима предвид, е приемането на закони, които ще регулират правата на обществото чрез решенията на мнозинството. Разбира се, мнозина ще кажат: „Какво реално се има предвид под обществени права? Това е ни повече, ни по-малко изразяването чрез думи и под формата на закони, които оживяват икономическите условия.“ В много отношения това е вярно. Но идеята на Троичния социален организъм не го пренебрегва; всъщност нищо от реалността не се пренебрегва. Това, което се приема за справедливо и разумно от решенията, взети на основата на демократичната държава, се въвежда от икономическата област от онези, които се занимават с индустрията. Не е тяхна работа обаче да подбуждат този дух и да правят закони. Те приемат законите и ги прилагат в дейността на икономическия живот.

Абстрактните мислители повдигат възражения срещу Троичния ред. Те казват, че в обществения живот, когато един човек прави бизнес с друг, дава платежна заповед5 на друг съгласно закона за търговията — цялата операция се извърша в границите на икономическата област. Те питат: „Нима това не е пълно единство?“ и казват: „Идеята за Троичния ред опитва да разруши това, което вече е завършено единство, сякаш няма много сфери на живота, в които общественото мнение не е позволено, особено да работи разрушително; много сфери, в които сили от всички страни се срещат и образуват единство.“ Да вземем примера на един млад мъж. Той има различни наследствени качества, които се проявяват у него. Също така има и други качества, които е придобил чрез образованието. Неговите характеристики идват от две страни — наследственост и образование. Сега нека предположим, че той извършва нещо6 на 15-годишна възраст; не може да се каже, че такива случаи са изолирани. Неговите действия са единство, състоящо се от резултатите на наследствеността и образованието. Има единство в действията му, защото тези сили се събират, след като идват от две страни.

От такива реалности на живота възниква идеята за Троичния социален организъм. Истинското единство идва в икономическата сделка само пропорционално на концепциите за справедливост, която то може да съдържа — чрез независимата администрация на икономическите мерки от икономическа гледна точка и чрез създаването на закони от една независима демократична държава. Тези два елемента след това се обединяват в едно цяло. Двата работят като едно. Ако обаче се позволи на законите да възникват от интересите на самия икономически живот, тези закони се превръщат в карикатура на справедливостта. В такъв случай правото е като снимка или отпечатък на икономически интереси. А равноправието отсъства. Само когато се позволи на законите да възникват естествено, при това по начало, на собствена независима демократична основа, те могат да се въведат в икономическия живот.

Някой може да помисли, че тези неща са очевидни за всички; че разяснението е напълно излишно. Но една особеност на сегашната епоха е, че най-прозрачните истини попадат в сянката на съвременния живот и именно най-ясните факти са най-изкривените. Много от социалистическите възгледи, прокарани в наши дни, продължават с техния основен принцип за зависимостта на правото от икономическия живот. Вчера споменах за идеята да се основе нещо като йерархия в политически линии, според която икономическият живот трябвало да се ръководи и администрира. Според този план се смята, че тези, които администрират икономическите отношения, в същото време щели да развиват законите. Тази идея доказва абсолютната липса на разбиране за реалния живот — че икономическата система, в която е необходима преди всичко ефективност за развитие на производството, не може да породи подходящи правни условия. Правните условия трябва да възникнат от своя собствен източник, рамо до рамо с икономическия живот.

Законите никога не могат да бъдат резултат само от мисленето. Заедно с икономическия кръг съществува политически елемент, в който всеки отделен индивид среща другите при равни условия. Същественият факт е, че бизнесменът не развива справедливи закони чрез неясно, примитивно съзнание, а по-напред трябва да се подготви самата основа, върху която човешките същества биха могли да се намерят посредством своите чувства и при обстоятелства, които биха преобразували в обстоятелства, управлявани от правото. Същественото е да се създаде една реалност, която е рамо до рамо с икономическия живот. Тогава правото вече няма да бъде просто един израстък на икономическия живот. Правото тогава ще придобие саморазвиващо се, независимо съществуване. Тогава фундаменталната грешка в социалния въпрос — вярата, че икономическият живот само трябва да се реформира, за да се сдобие с нови правни концепции — вече няма да се посреща с теоретичен отговор. Тогава реалността ще се създаде в Троичния социален организъм чрез подготовката на независима основа за политически живот — реалност, чрез която, посредством човешкото общуване и човешките взаимоотношения, се създава силен тласък към възникването на правна система и справедливост, способна да държи икономическия живот в рамките на неговите свойствени граници.

И накрая, един аргумент за нашата епоха от историческа гледна точка разкрива от друга страна как всичко, което казах досега, може да се докаже. Да се върнем в периода преди тринадесети и четиринадесети век, и да помислим за поощренията7 на хората от този период в техния занаят и във всяка друга работа. Съвременните социалистически мислители често подчертават факта, че работникът е отчужден от средствата за производство. Това, че в голяма степен е така в наши дни, се причинява от сегашните икономически условия. Най-вече работникът е отчужден от продуктите на труда си. Какво участие има работникът от фабриката във всичко, което фабрикантът продава? Какво знае за произведеното? Често дори не знае в коя част на света ще се продава. Неговата работа е малка част от огромен комплекс, който може би никога не вижда в цялост. Помислете за огромната разлика между настоящите условия и старото занаятчийство, когато всеки човек е работил върху своя продукт и е намирал удовлетворение в работата си! Всеки, който е изучавал история, може да свидетелства за това. Помислете за личната връзка между работника и неговите изделия, като ключове, ключалки и тъй нататък. В по-изостаналите региони на страната все още можем да открием това чувство на един човек към неговата работа. Там, където навиците не са толкова прости, то вече не е възможно.

Простете ми, че ще спомена едно лично изживяване — то е много красноречиво за това, което имам предвид. Веднъж влязох в една бръснарница извън главния път и бях истински щастлив да видя неподправеното удоволствие на бръснарския чирак от изкусното подстригване на клиентските коси. Неговата работа му носеше истинско задоволство. Разбира се, сега има все по-слаба и по-слаба такава връзка между работника и неговата работа. Нейната липса е едно от условията в модерния икономически живот и не може да бъде другояче при усложнените обстоятелства, възникващи от разпределението на труда. Ако нямахме обаче това разделение на труда, нямаше да имаме съвременния живот с всичко, което ни е необходимо. Нямаше да има прогрес. Старата връзка между работника и работата му вече не е възможна. Но човек се нуждае от връзка с работата си. Необходимо е той да се чувства щастлив от работата си, да чувства определена всеотдайност към нея. Старата всеотдайност, непосредственото общуване с това, което създава, вече не съществува. И все пак то трябва да се замени с нещо друго.

Какво може да е то? То може да се замени само чрез разширяването на хоризонта на хората, като ги издигне до ниво, на което те могат да се съберат заедно със своите ближни в един голям кръг — евентуално с всички свои ближни от същия социален организъм като техния, — в който те ще могат да развият интерес към човека като човек. Трябва така да се случи, че дори човекът, който работи в най-отдалечения ъгъл върху един винт за някаква голяма машина, да не влага цялото си същество в съзерцанието на този винт, ами да се случи така, че той да вложи в работата си онези чувства, които има към своите ближни. И когато напусне работното си място, той ще намира същото чувство, че има жива представа за връзката му с човешкото общество; че може да работи дори без истинско удоволствие върху продуктите си, защото ще чувства, че е достоен член в кръга на своите ближни. От този импулс са възникнали съвременното търсене на демокрация и новият начин за установяване на публично право според демократичните насоки. Тези неща са свързани чрез вътрешната си природа с еволюцията на човека.

Само онзи, който има волята да погледне надълбоко в реалностите на човешката еволюция и нейния напредък в социалния живот, може да разбере такива неща. У нас трябва да възникне чувството, че хоризонтът на човешките същества трябва да се разшири; че хората трябва да са способни да изразяват чувствата си по отношение на работата им чрез думи, подобни на следните: „Вярно е, нямам представа как работата ми по изработката на този винт ще повлияе на моите ближни. Но определено знам, че посредством живите ми връзки с тях, идващи от едно общо право, аз съм достоен член в социалния ред и имам равни права с останалите хора.“

Това е принципът, който трябва да лежи в основата на модерната демокрация, и той трябва да работи в чувствата на един човек към другите хора — като фундаментален принцип на съвременния кодекс в публичното право. Само чрез разбирането за вътрешната природа на човешкото същество можем да стигнем до истински модерни концепции за това публично право, което сега трябва да се развие навсякъде. Подробности по тази тема ще се дадат в петата лекция. В заключение, сега ще ви покажа как правната сфера преминава от действителната област на справедливостта в тази на културния живот.

Можем да видим как възникват закони въз основа на демократичната държава чрез пречистване на чувствата сред индивидите с еднакви права; докато в икономическата област на живота договорите се сключват между общества или между отделни лица. От момента, в който даден индивид се окаже в положение да търси справедливост съгласно гражданския или наказателния закон, или пък по частен или по друг начин, в същия момент решението преминава от чисто правната към културната област. Тук има още един факт, подобен на онзи, обсъден вчера по отношение на данъчното облагане, който ще доведе до трудности. Много време ще отнеме на съвременните мислители да свикнат с идеи, които биха доказали сами своята валидност, стига да се проучат условията, които ги пораждат.

Та, когато възникне случай, в който трябва да се реши как един съществуващ закон може да се приложи спрямо конкретен човек, трябва да прибегнем до упражняването на нечия индивидуална преценка. Трябва да се определи дали избраният съдия е наистина квалифициран, така че с неговите умствени и духовни способности да разбере въпросния човек. Наказателната администрация, гражданското правосъдие, не може да почива върху общовалидна правна основа. Това трябва да се премести в една друга област, специалната характеристика на която ще обясня в следващата ми лекция за културния живот. Правосъдието може да се прилага само когато съдията е наистина способен, според качествата на собствените си възможности, както и според връзката между него и човека, когото съди, да наложи присъда според собствения си капацитет за преценка.

Вероятно някой мисли, че тази цел може да се постигне по различни начини. В книгата ми „Същност на социалния въпрос“ посочих един начин, по който може да се осъществи. В Троичния социален организъм има: (а) независима икономическа организация, описана вчера; (б) демократична политическа област, която накратко описах днес и която ще развия по-пълно в петата ми лекция за взаимодействието ѝ с другите членове на организма. Но има и (в) независим културен живот, който контролира преди всичко преподаването и образованието — както посочих вчера и ще го допълня в следващата ми лекция.

Тези, които управляват културната област, в същото време ще бъдат призовани да назначават съдиите. И всяко човешко същество от време на време ще може да избира свой съдия, ако се намери обвинено в престъпление срещу гражданския или наказателния закон. По този начин обвиняемият ще може, на базата на реални специфични условия, да назначава собствения си съдия. А съдията, който няма да бъде бюрократичен юрист, а човек, избран от културната област заради обстоятелствата, в които е поставен в социалната среда, ще бъде способен от собствената си среда да определи каква присъда да издаде за човека, когото ще съди. Ще бъде важно никой съдия да не се назначава по политически причини. Причините за неговото назначение ще бъдат като онези, които определят избирането на най-добрия учител на определена длъжност. Да станеш съдия ще бъде нещо като да станеш учител или възпитател.

Разбира се, по този начин съдебната констатация ще се различава от онази, записана в закона, който възниква на демократична основа. С примера от наказателното право, за който стана дума, виждаме как личният характер на индивидуалното човешко същество е извън сферата на демокрацията и той може да се осъжда само по индивидуален начин. Очертаването на законите8 е по-скоро социален въпрос. В момента, в който се обръщаме към даден съдия, вероятно това е, защото сме загрижени заради още неизяснен социален или антисоциален въпрос — заради въпрос, който е извън общия социален живот. Всички индивидуални интереси са от такова естество. Такива случаи се отнасят към административните клонове на културната област. Решенията на правосъдието надхвърлят границите на демокрацията. (Вж. Приложение VI)

И така, виждаме, че това, което трябва да направим, е да установим в реалността едни условия, при които между хората може да съществува непресторена9 правна система. Тогава правосъдието няма да бъде само израстък от икономическия член, а равноправието ще контролира икономическия живот. Никога няма да успеем в постигането на това, което е необходимо в тази област, единствено чрез теоретично проучване на обстоятелствата. Това не може да се постигне по друг начин освен чрез практично наблюдение на живота. То ще ни даде познанието, че една истинска правна система с нужния импулс може да възникне само от една независима правна основа. Тази основа е изчезнала под заливащия я потоп на икономическия живот. Политиката и правото са станали зависими от икономическия живот, но те отново трябва да възвърнат своята независимост, точно както и културният живот трябва да се освободи от икономическата система.

За да видим ясно социалния въпрос, трябва да се преодолее огромната грешка. А тази огромна грешка е, че било необходимо само да революционизираме икономическите условия и тогава всичко щяло да последва от само себе си. Тази грешка е възникнала вследствие на всемогъщото съвременно развитие на самия икономически живот. Сякаш хората са под влиянието на една идея, сякаш са сугестирани, че икономическият живот е единствената сила. Докато се поддържа тази вяра, те никога няма да намерят решението на социалния проблем. Те ще се поддават на илюзии, особено в кръговете на пролетариата. Те ще опитват да извлекат от икономическата система онова, което наричат справедливо разпределение на собствеността.10 Но това може да се постигне само когато има хора в социалния организъм, разполагащи със способността да насърчават институции, чрез които могат да се задоволят икономическите потребности. Това може да се случи само когато се разбере, че революционизирането на икономическата система не е единственото, което е потребно да задоволи изискванията на социалния живот.

Хората най-напред трябва да отговорят на въпроса: Не трябва ли да има нещо друго заедно с икономическата система, за да може икономическият живот да се изгражда непрекъснато по социален начин от хора, които са станали социални в политическия и в културния живот? Това е истината, която трябва да противопоставяме на грешките и догмите. А онези, които гледат на икономическия живот като на средството за възстановяване на здравето в социалния организъм, всъщност трябва да погледнат към духа и правото.

Няма място за неопределени блянове по справедливост, израстваща от икономическата система; ние трябва да култивираме правилни мисли в съответствие с реалностите. И трябва да направим именно това, защото справедливостта и съзнанието за справедливост в по-ново време са отстъпили пред прогресиращия икономически потоп. За социално изграждане на обществото се нуждаем от създаването на истински политически организъм със социалния импулс, който е необходим за него.

Следва »

Превод: Иван Стаменов

Публикацията се основава върху новото официално американско издание The Social Future от 2004 г. Английският превод от първоначалния немски език е редактиран от Хенри Б. Монгис.



Бележки:

  1. Има се предвид физически труд — бел. пр. [^]
  2. Под това се разбира и интелектуален труд — бел. пр. [^]
  3. Може да се преведе и като задължаващи — бел. пр. [^]
  4. Има се предвид специален клон на стопанския живот, на индустрията — бел. пр. [^]
  5. Става дума за чек, разплащателно средство, което е било особено популярно в първата половина на ХХ век — бел. пр. [^]
  6. Подразбира се нещо значимо — бел. пр. [^]
  7. Има се предвид стимулът за работа на хората — бел. пр. [^]
  8. Регламентирането на законите в общовалидна правна рамка — бел. пр. [^]
  9. Явно се прави противопоставяне с престорената правна система, която обслужва преди всичко икономически, а не обществени интереси — бел. пр. [^]
  10. Наричат го още: справедливо разпределение на благата. Важи не само за пролетариата през първата половина на ХХ век, когато е изнесена тази лекция, но и за съвременния „пролетариат“ — за всички работници, които не изпитват удовлетворение от работата си и смятат, че са експлоатирани — бел. пр. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

13 коментара за "Рудолф Щайнер — „Социалното бъдеще“ (GA-332a) — лекция 3"

  1. Петьо  07.06.2018 г. | 18:40 ч.

    Докато в широките социалистически кръгове е актуална вярата, че по-напред трябва да се промени икономическата система, а всичко останало ще я последва от само себе си, истината е, че всеки трябва да си зададе въпроса: Какви условия най-напред трябва да се създадат в рамките на правната и културната област, за да могат една нова културна и една нова правна система да породят икономическите условия, които ще задоволят потребностите за достойно съществуване на човешките същества? Въпросът не е: Как можем да поставяме правото и културата още повече и повече в зависимост от икономическия живот? А по-скоро: Как можем да се отървем от тази зависимост? — Този е въпросът, който трябва да се зададе преди всеки друг.

    Ето добра насока за работа!

  2. Петьо  08.06.2018 г. | 00:56 ч.

    За сравнение от Учителя:

    И тъй, запомнете трите думи: съчетание, приложение и изпълнение. Съчетанието представлява Божествения капитал, вложен у човека. Този капитал трябва непременно да се разработи. След съчетанието идва приложението и изпълнението. Някои слагат на първо място изпълнението. Първо ученикът по музика ще учи ред правила, които ще съчетава. После ще прилага правилно наученото и най-после ще дойде до изпълнението. Изпълнението е на края, когато ученикът свърши курса по музиката. Изпълнението подразбира истинско знание, за което е казано в Писанието: „И земята ще се изпълни със знание за Господа“.

    ***

    „Какво нещо е съчетанието, приложението и изпълнението в живота?“ Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание; когато две разумни души, събрани на едно място, работят заедно за постигане на известна цел, това е приложение; и най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта си и сега ядат и пият, участват в благото, което са придобили, това е изпълнение. При това трябва да се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократни, но многократни, вечни процеси.

    „Съчетание, приложение, изпълнение“. Нашето място 1919 г.

    Всички добри хора трябва да се съберат. И после всички добри хора трябва да се разпръснат, за да помагат.

    ПРAВИЛA HA ЛЮБОВТА, УЧИТЕЛЯ, РАЗГОВОРИТЕ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

    Питам: С кои думи е започнал човешкият език? Първо са се явили съюзите съюзите. После са се явили глаголите, местоименията, а най-после – съществителните.

    05.04.1922 г., Младежки Окултен Клас, Година 1., София

    ***

    Сега, може да се направят известни съпоставки между тези извадки и между тях и по-горната извадка от Рудолф Щайнер.

    Съчетание -> съюзи – същевременно съчетанието „представлява Божествения капитал, вложен у човека“ -> образователна област
    Приложение -> глаголи (действие); местоимения (отношения) -> областта на правото и човешките взаимоотнощения
    Изпълнение -> съществителни (благата, създадени от хората) -> стопанската област или икономиката.

    Също така – „С кои думи е започнал човешкият език?“. Може да се преведе така – С кои думи е започнал народа (на старобългарски език=народ). Т.е., за да имаме една общност, първо е съчетанието съюзите) на едни хора, всеки от които носи и развива, заложбите, които са му дадени отгоре. Следва приложението на тези дарби и заложби чрез действието (глаголите), което се обуславя и от отношенията между тези хора (равноправие), за да се стигне най-после и до изпълнението или съществителните – благата, резултат от действията на съвместната работа на хората.

    Разбира се, горното е само като посочване на определени, естествени според мен, взаимовръзки, без да се разглеждат повече подробности сега. Важна е посоката -> от духовното към материалното. Като си мисля, че нещата са взаимосвързани, има и обратни връзки, и може (и трябва) да се работи едновременно и в трите направления.

    И да припомня думите на Щайнер – „условия[та] най-напред трябва да се създадат в рамките на правната и културната област, за да могат една нова културна и една нова правна система да породят икономическите условия, които ще задоволят потребностите за достойно съществуване на човешките същества“.

  3. Varna Mapper  09.06.2018 г. | 11:22 ч.

    Може ли да се разчита на подсъдимият, че ще избере правилен съдия(ако ТСО се вложи в употреба)?

  4. Стопанина  09.06.2018 г. | 11:41 ч.

    Подсъдимият ще трябва сам да разчита на собствената си преценка. То си е за него, както се казва. Ако не може да се справи, могат да му помогнат ръководителите на културната сфера, които така или иначе биха избрали съдията, ако подсъдимият не го направи сам.

  5. Varna Mapper  09.06.2018 г. | 23:55 ч.

    Мерси за пояснението – значи нещата са си доста добре замислени.

  6. Р.Владимиров  11.06.2018 г. | 12:05 ч.

    Благодарности, Стопанин!

  7. Стопанина  17.10.2018 г. | 15:12 ч.

    „Хората, проникнати от социални чувства и възгледи, ще оформят институциите си така, че да ги направят да работят социално. И до голяма степен е вярно, че способността или неспособността на всеки индивид да се осигурява с необходимостите за живота чрез своя доход ще зависи от начина, по който неговите ближни му осигуряват способите за прехрана — дали работят за него по такъв начин, че той да може да се издържа от собствените си средства.

    Казано в практична форма: способността на човек да купи достатъчно хляб за своите нужди ще зависи от факта, че обществото е предприело необходимите стъпки, за да даде възможност на всеки, който работи или който е поел някаква служба, да получи съответното количество хляб в замяна на работата си. Възможността наистина да превърне работата си в придобивка, да я доведе до момента, когато може да спечели това, от което се нуждае за своето съществуване, отново се определя от наличието на социални институции в неговата среда, с помощта на които той може да намери своето точно място.“

    Изумен съм, че хора, които се пишат за антропософи, в изказвания като горното виждат аргумент за тъй наречения безусловен базов доход, с който се експериментира на Запад. Безусловният базов доход е анти-антропософия и Щайнер никъде дори не е загатвал за такова безумие.

    В горния цитат става дума, че човек трябва да получава адекватни пари за физическия или интелектуалния си труд. Съвсем не става дума, че някой трябва да получава пари безусловно, независимо дали се труди или не.

    Това е съвсем ясно показано в „Същност на социалния въпрос“, където е уточнено, че трябва да има някакви социални помощи например за инвалидите. Но това изобщо не е безусловен доход! А всъщност имаме едно условие и то е, че човекът, който очаква такъв доход, трябва да е категорично неспособен сам да изкарва прехраната си.

    Ако се чудите с кого полемизирам, ето примери:

    От февруари 2018 г. немската марка DM започва специално да изобразява на някои свои продукти емблемата на антропософската фирма за биодинамично земеделие Demeter. Макар отдавна да използват Demeter, сега за пръв път ги изписват на своите стоки.

    „Ние използваме техните суровини за продуктите dmBio от самото начало. Новата биодинамична щампа „Demeter“ гарантира, че нашите продукти отговарят на високите изисквания на биодинамичното земеделие и сега ние го правим видимо и за нашите клиенти“, казва Kerstin Erbe, продуктов мениджър в DM.

    Да припомним – създателят на DM, Гьотц Вернер, е антропософ, един от най-богатите хора в Германия и един от най-големите защитници на идеята за безусловния базов доход. (Източник: фейсбук страницата Рудолф Щайнер – философия и ангропософия)

    И изказвания на съфорумци в нашия форум:

    „Макар идеята за безусловния базов доход да не идва пряко от Р. Щайнер, хората търсят изход от сегашната ситуация и изхождайки от принципите на духовната наука, идват до нови идеи.“

    Според кои принципи на духовната наука е допустим безусловен базов доход?! И всички „нови идеи“ ли са добри? В Дорнах може да мислят така, но я не мислим така.

  8. Teo  17.10.2018 г. | 17:24 ч.

    Преди време бях гледал блога на един немски антропософ – Аксел Буркарт, който доста активно обсъжда темата за ТСО и по-специално стопанската сфера или поне аз на тях им бях обърнал внимание. В една от неговите лекции, той засяга въпроса за парите, техния произход, защо човечеството в момента има проблем с тях и т.н. Основната теза, която той засяга е, че ако разглеждаме въпроса антропософски, то трябва да имаме в предвид, че зад парите стои жив свръх-сетивен организъм, т.е. трябва да подходим към въпроса опитвайки си да мислим живо. Като всяко живо същество, то се ражда, расте, развива и умира и следва своя непрекъснат цикъл и кръговрат. Това, което съм запомнил и не съм проверявал до колко това е според Щайнер, но той твърди, че само стопанската сфера е тази, която може да създава пари, защото тя е тази, която твори материални блага. Според него пари може да има само тогава, когато произвеждаме материални произведения (храна, техника, медикаменти и т.н. – поне аз така си го бях представил и обяснил тогава). Т.е парите съществуват като негатив на това, което сме произвели физически. В момента, когато физическият субстрат бива изконсумиран или амортизиран, то негативът, т.е. парите трябва също да бъдат „амортизирани“ (на немски е “abschreiben”), т.е. да спрат да бъдат в обръщение в стопанската сфера (или не знам как точно финансово да го обясня). Т.е. само хората в стопанската сфера могат да печелят пари в смисъла, който разбираме днес. Т.е. хората ангажирани в духовната сфера (образовние и култура), предполагам и правната (за правната не помня дали беше коментирал), а също и децата, които не могат да работят докато учат, дефакто имат нужда от „дарение“, което да покрива всичките им нужди. Това дарение, което до някаква степен и условно може да се разглежда като безусловен базов доход, дефакто идва от тези пари, които се отчисляват от амортизираните стоки и продукти. Т.е. „умрелите“ пари се преобразуват в духовната сфера, служейки и, да създава нови идеи, които да се решават нови стопански въпроси и да създават нови блага за целокупното човечество, т.е. да генерират нови пари (преродени през духовната сфера), които после пак да отидат в духовната сфера за нови идеи в образованието и културата. Все още не мога да си представя как това трябва да се осъществи, но нещо, което ми направи впечатление и за която г-н Буркарт говори е, че ТСО не е панацея на настоящата икономическа ситуация, ако и в ТСО няма порядъчни хора. (Щайнер говорил за „vernuenftige Menschen”). Та според мен безусловен базов доход може да има, но едва ли това е нещо, което хората си представят в момента.

  9. Стопанина  17.10.2018 г. | 18:10 ч.

    дефакто имат нужда от „дарение“, което да покрива всичките им нужди. Това дарение, което до някаква степен и условно може да се разглежда като безусловен базов доход

    Не е желателно „дарението“ да се разглежда като безусловен базов доход поне по 2 причини:

    1. Както сам си отбелязал, за „дарението“ се предполага, че ще покрива „всичките нужди“ на работещите в духовната област. А самият термин „базов доход“ предполага, че ще покрива само базовите нужди.

    2. Под „безусловен базов доход“ – такъв, какъвто се представя и вече се експериментира в редица страни – се разбира нещо съвсем различно от „даренията“ (всъщност не съм срещал Щайнер да употребява този термин) в Троичния ред. В контекста на ТСО „даренията“ изобщо не са безусловни и Щайнер изброява примери за различни условия според различните творчески или научни занимания, с които се занимават хора, отговарящи на също определени характеристики. От друга страна, тъй нареченият безусловен базов доход е… ами безусловен! Работиш, не работиш, все тая – взимаш някаква базова сума във всички положения.

    Не знам каква антропософия четат хората, които разпространяват такива възгледи, но и самата дума „дарение“ за средствата (не само парични, но и другите условия, необходими за работа, например ателие), които ще се отпускат от духовната администрация, за да покриват „всички нужди“ на определени хора, за мен е по-скоро софистика. И напълно опорочава значението на самата дума „дарение“. Дарението е нещо, което всеки може да даде според собствените си възможности и собствената си преценка за необходимостта от такава жертва. От друга страна парите и другите средства, които ще се разпределят от духовна администрация, не могат да са дарения, защото нещата, които ще разпределят, не са техни* и ще са нужни обективни критерии за размера на отпусканите пари и другите средства.
    ––
    * Например секвестирано недвижимо имущество от стопанската сфера ще се прехвърля на духовната област, за да се използва за училища, ателиета и каквото друго е необходимо. Това в никакъв случай не е дарение най-малкото защото „дарена къща назад се не връща“, а тези, които използват временно „къщата“, ще могат да го правят, докато са видни резултати. Аналогично, самата „къща“ би била прехвърлена от икономическата към духовната област, защото, да речем, наследникът на някакъв стопански имот не е квалифициран и няма нужните умения да върши съответната стопанска работа, а като наследник, би могъл да ползва имота само за определен срок, след което тя става публична собственост. Щайнер сравнява този принцип със ситуацията, която е съществувала по негово време с авторското право. След 30 години то се губи и изработеното става обществена собственост.

    Всичко по тези въпроси в истинската антропософия е условно според обстоятелствата и няма място за каквито и да било безусловности, особено когато говорим за пари и Ариман.

  10. Светльо  17.10.2018 г. | 18:36 ч.

    Но за какво дарение може да става дума, като тези хора – от правната и духовно образователната сфера също полагат труд. Тук не става дума за дарение – напротив дори, това си е положен труд.

    Доколкото съм запознат с теорията за безусловния базов доход, то той гарантира минумум заплащане с оглед на осигуряване на основни жизнени нужди, разпределени от държавата, с оглед на това, че този човек е роден и живее в тази страна. Този метод (ББД) формира много въпроси – как се определят основните жизнени нужди, за един те са едно, за друг друго. Ще има критерии ли, кой ще ги определи тези критерии и ред други.

    Аз не съм чел никъде от Щайнер за нещо подобно. Напротив, самата мисъл за осигуряване на някаква пожизнена рента ще стимулира безделие според мен. Не виждам и с какво този модел се различава от досега съществуващия модел на социални помощи. Някой би възразил, че не всички получават помощи сега, а при ББД всички ще получават, но аз ще кажа, че ще има хора които ще откажат и ББД – какво ще стане тези средства и кой, и как ще ги разпределя?

    Ап. Павел казва : Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.

    Та неговите думи хич не мисе връзват с идеята за ББД.

  11. Петьо  20.10.2018 г. | 22:33 ч.

    Безусловният базов доход е анти-антропософия и Щайнер никъде дори не е загатвал за такова безумие.

    Във въпросите след шеста лекция на Щайнер му задават въпрос какво мисли за лихвите и за безусловния доход (там е използван израза безработен доход). Той казва нещо в смисъл, че за доходи може да става въпрос не когато човек просто яде и пие, а когато е зает с работа в полза на другите хора. (Пълен превод на въпросите и отговорите след шеста лекция да се очаква скоро.)

  12. Светльо  21.10.2018 г. | 06:26 ч.

    Подразбирам, че щом за лихвата и т.н. безусловнен доход от горното Петьо, същото ще важи и за рента, наеми и подобни отношения.

    Това са вид отношения, които не виждам как биха били съотнесени като работа в полза на други хора, въобще като някаква работа.

  13. Петьо  21.10.2018 г. | 12:46 ч.

    Горното е само за безусловния доход. За лихвата е малко по-друго.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.