Учителя Беинса Дуно за болестите (2)

„Стомахът се лекува с Истината, гърдите се лекуват с Мъдростта, а главата — с Любовта.“

Предишни части: 1 »

На какъвто и въпрос да се натъкне, разумният човек веднага го разрешава. Ако заболее, той знае причината за заболяването. Ако стомахът му е разстроен, той знае, че причината за това се крие в бързото ядене и недостатъчното смилане на храната. Стомахът се оплаква, че това, което устата и зъбите трябвало да свършакт, легнало върху него. Задачата на стомаха не е да дъвче храната. Стомахът има строго определена работа, която трябва да свърши — останалата работа ще свършат червата и черният дроб. При това всеки орган трябва да свърши работата си навреме. Закъснее ли черният дроб да помогне на стомаха, последният ще страда. Често стомахът страда, защото върши чужда работа. Трябва ли той да дъвче храната? Това е работа на зъбите.

Казвам: Не туряй в стомаха си несдъвкана храна, за да не го осакатиш. Не туряй в ума си несдъвкана мисъл, за да не го осакатиш. Една несдъвкана и несмляна мисъл може да причини парализа в човека. […] Преди да възприемете една мисъл, проверете я. След това разсъждавайте върху нея, за да видите дали е права или не. В това се изразява силата на вашия ум.

Има неща, които не ви интересуват — не се пресилвайте да ги изучавате. Всяко пресилване уморява и разстройва нервната система. Някои неща не са за вас, още не сте готови да ги приемете.1

* * *

Когато тялото на човека заболее, той може да се лекува с Истината — докато не обича Истината, човек не може да бъде физически здрав. Щом обикне Истината, той възстановява здравето си. Ако дълбоко в душата си човек реши да обича Истината и ако изключи абсолютно лъжата от себе си, от каквато болест и да страда, той може да се излекува.2

* * *

Лекарят помага, но не толкова с лекарства, колкото с магнетизма, който изтича от него. Между лекаря и болния трябва да има хармонични отношения. Истинският лекар сам си прави лекарствата, а не ги купува от аптеките. Лекарят има вяра в своите лекарства и в мисълта си. Намаже ли болното място с лекарство и каже на болния, че ще оздравее, той пръв вярва на думите си.3

* * *

Всяко лекарство има за цел да извади отровните вещества от организма или поне да ги неутрализира.4

* * *

За здравето на сърцето се препоръчва Любов — ако сърцето на човека заболее или чувствата му се разколебаят, той трябва да обича хората. Любовта е единствената сила, която може да уравновеси състоянието на сърцето.5

* * *

Мнозина се оплакват, че са неразположени, болни, нещастни, без да подозират, че неразположенията им се дължат на промяната на времето. Когато времето се разваля, те стават нервни, раздразнителни, неразположени духом. Като не правят връзка между времето и тяхното състояние, те мислят, че неразположението им се дължи на някакво болезнено състояние. Не се влияйте от вятъра, от влагата, от мислите на хората. Влияйте се от Божието Добро, което е във вашето сърце. Влияйте се от Божествената Светлина, която е във вашия ум. Влияйте се от Божествената Сила, която е във вашия дух. Влияйте се от Божествената Свобода, която е във вашата душа.6

* * *

Когато човек се разболее, и стомахът започва да страда, тогава му се препоръчва лека, лесносмилаема храна. Не се ли храни така, в организма му настава известна дисхармония. Самата болест е дисхармония, но и храната внася известна дисхармония в организма. Започва картечен огън между белите кръвни телца — стражарите в организма, и микробите, които влизат отвън. Ако организмът надвие над микробите, човек оздравява; ако не надвие, микробите го хващат в плен, заробват го и след това го занасят на другия свят.7

* * *

Човек трябва да има ясна представа за болестта. При това той трябва да знае как да се лекува. Например стомахът се лекува с Истината, гърдите се лекуват с Мъдростта, а главата — с Любовта. Заболи ли ви стомахът, ще вземете 15 милиграма от Истината, ще ги турите в един литър вода и ще употребите по 60 чайни лъжички на час от този разтвор. — «Как да разбираме това: в преносен или в буквален смисъл?» — Както искате: и в буквален, и в преносен смисъл.8

* * *

Болестта се дължи на чужда материя, на чужд живот, на по-нисш живот, който се е вмъкнал у вас. Той е паразит — всяка болест е паразитно състояние в човека. Всички болести, където и да са — в мускулите, в костите, в нервната система, в стомаха, където ги наричат язви — са все живи същества, които изтеглят соковете на вашия живот. Следователно вие трябва да се освободите от този нисш живот, трябва да го турите на място — той няма право да живее у вас като паразит. И греха аз считам за един от големите паразити, които винаги са съществували. […] Грехът, този паразит, ужасно силно се размножава — той се предава с най-малкото докосване с мисъл, с чувство, с пипане по който и да е начин. Той е по-страшен от проказата, по-страшен от сифилиса.9

* * *

Всяка болест служи за изпитание на човека да провери неговото търпение. Болестта не е нищо друго, освен инспектор, който идва да провери и изпита как е устроено тялото на даден човек, каква е издържливостта на някои удове от организъма му и т. н. Той проверява дали тялото е укрепнало или не. Всяко изпитание има за цел да опита човека — какво и колко неща е придобил в живота си.10

Следва »



Бележки:

  1. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 197-198 [^]
  2. ЛЪЧИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи (1937), София 21993, с. 255 [^]
  3. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 17 [^]
  4. НОВАТА МИСЪЛ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 155 [^]
  5. ЛЪЧИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи (1937), София 21993, с. 255 [^]
  6. ЛЪЧИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи (1937), София 21993, с. 223 [^]
  7. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 4-5 [^]
  8. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 5 [^]
  9. ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 2, Бургас 1993, с. 175 [^]
  10. ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА, Съборни беседи (1934), том 1, София 1934, с. 20 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.