Учителя Беинса Дуно: И обхождаше Исус всичка Галилея

Беседа, държана на 5.7.1925 г. в София

„И обхождаше Исус всичка Галилея, та поучаваше в сборищата им и проповядваше благовестието на Царството.“ (Евангелие от Матея, 4:23)

Разумният свят има един велик закон, който определя отношенията на всички разумни същества. Този велик закон в науката наричат еволюция, развитие. Еволюцията подразбира движение, а движението е първият подтик на живота в известна посока. Втората стъпка, това е самият живот, който показва, че животът използва това разумно движение. И глупавият се движи, и разумният се движи, само че разумният има цел. Тъй щото, когато умният е насочен в известна разумна насока, това показва, че той има за цел постигане на някакво свое разумно желание. Често и в съвременната окултна наука употребяват думата желание в двояко значение. Ние говорим за желанието в принципиален смисъл. Ние не говорим за илюзиите. Илюзиите, това са проекции, сенки на нещата. За сенките няма да говорим. В сенките няма реалности.

Тук може да се спра да обясня разликата между сянка и реалност. Ако ви предложа една круша от мрамор, или от олово, или от желязо, или от восък, какво ще ви ползва тази круша? Ако ви предложа един хубав самун от восък или от гипс, или от хубава пръст, какво ще ви ползва този хубав самун? Нищо. Следователно, това са илюзии, това са залъгалки за малките, за глупавите деца. И когато аз видя, че някое малко момиче се занимава със своите кукли, считам че то е едно от малките глупави деца. То е един от онези глупави ангели, които не разбират работите на небето. Господ го пратил на Земята да се учи, да се занимава с играчките. Не мислете, че е лошо да се занимава човек със сенките. Няма нищо лошо в това, но сенките изразяват живота на страданията. Каквото и да вложите във вашата кукла от восък, тя е без душа, без сърце, без мисъл, без мозък. Тя не може да даде никакъв отглас на това, което вие мислите, на това, което вие искате. Следователно, тя ще бъде ехо на самия вас, а това е най-тягостното нещо в света.

Под думата красив свят разбирам света и на единството, и на множеството. Под думата множество разбирам, когато цялото множество живее в закона на съгласието. Сега да определя думата съгласие. Под съгласие аз не разбирам съгласуването между двама души на почва на някакъв интерес, на някаква търговска сделка или някаква търговска операция, защото това съгласуване е временно, разумното съгласуване е една брънка в живота. То е свързване. И тази брънка върви през цялата еволюция на човека. Следователно, всяка една разумна постъпка в каквато и насока и да е, било в материалния свят, било в духовния свят или в божествения свят, това са скачени халчици, скачени верижки за подигане на човешката душа.

Какво означава думата подигане? Да кажем, че се качите някъде по-горе, но седнете там. Това не е подигане. Подигането на човешкото съзнание е състояние, когато човек схваща правилно закона на любовта. Първият признак на великия закон на любовта е жертвата. Човек, който не е научил закона на жертвата, не може да познае закона на любовта. Под думата жертва аз не подразбирам тази жертва, която хората правят сега. Може да пожертваш едно агне, но това не е жертва. Може да изядеш някого, но това не е жертва. В жертвата се съдържа следното качество: този, който се жертва, всякога жив остава, и колкото повече го ядат, толкова повече се размножава. Този, който се жертва, расте. Казва някой: „Изядоха ме.“ Не, това вече не е жертва. Жертвата подразбира дълбоко познаване закона на любовта. Вследствие кривото разбиране закона на жертвата, съвременните религиозни хора, като са изопачили този свещен закон на небето, нямат ония идеи, които дават онзи висш подтик на душата да се развива правилно. Защото всяка лъжлива мисъл, всяко лъжливо чувство се отразява върху човешката душа.

Казват, че Христос ходил в Галилея. Какво представлява всъщност Галилея? Галилея не е някоя голяма област, напротив — една малка област. Галилея е символ на разумното в човека. Следователно, когато ние искаме да кажем, че някой човек е разумен, казваме, че той живее в Галилея. Затова Христос се нарича галилеянин, разумен човек. Всеки разумен човек живее в тази област. Следователно, природата има една разумна област. За да може човек да влезе в тази област, негово съзнание трябва да се подигне.

„И обхождаше Исус всичка Галилея, та получаваше в сборищата им и проповядваше благовестието на Царството.“ На кое Царство? — На Божието царство. По какво се отличава Царството Божие от всички други царства? То се отличава по това, че през всички векове в него има една непреривност, в него няма пресекулки. Земните царства се качват и падат, държавните им мъже изчезват. В Царството Божие всички поданици, които го съставляват, не умират. Това е една привилегия за тях. Да бъдеш поданик на Царството Божие, от божествено гледище не е нещо мъчно, не е и нещо непостижимо, затова то съставлява идеал за всинца. Тъй че всички наши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, в сравнение с този идеал, са залъгалки за децата, в които няма нищо сериозно. Туй е един признак, по който се отличават поданиците на Царството Божие и тия на земните царства. Щом човек тук мисли за изкуство, като отиде в Царството Божие, ще намери друго изкуство.

Някои от вас ще кажат: „Щом е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие няма никаква връзка, тогава да не правим нищо тука.“ Не е така. По добре да вършим нещо, отколкото да спим постоянно. Има хора, които постоянно седят и мечтаят, като онези моми и момци, които въртят палците и мислят само как да се оженят, в какви палати ще живеят, как ще се наредят и т.н. Въртенето на палците някога е имало смисъл, но днес е изгубило този си смисъл. Някои въртят очите си. Защо си въртят очите? — За да видят някого, да видят нещо. Идете в някоя обсерватория и там ще видите как астрономът върти очите си пред своята тръба, пред своя телескоп. За 24 часа все ще намери нещо в своя телескоп. Какво ще намери? — Или някоя комета, или някоя звезда, или някое слънце със своите спътници.

Значи, всеки от вас е в своята обсерватория, все търси нещо. Вещият, умният астроном ще избере светлата нощ за своите наблюдения. Онзи, глупавият, ще избере тъмната мъглива нощ. Някой се върти натук-натам, търси нещо. Какво търсиш? — Търся нещо, но не мога да го намеря. — Че как ще го намериш? Ти го търсиш в тази мрачна, тъмна нощ. Не е светло, за да намериш каквото търсиш.

Та казвам: стремежите на един разумен човек трябва да бъдат строго определени. Сега мнозина културни хора очакват новата култура да дойде по един определен начин. Светът очаква един ден цялото общество да се подигне. Религиозните очакват да дойде Духът, Бог да се прояви по един или по друг начин, но времето за проявлението на Бога не съвпада с механическото време. Часовниците на Небето и часовниците на Земята са две различни величини. Когато на Земята е ден, на Небето има съвсем друго състояние. Когато хората на Земята са весели, ядат и пият, на Небето ни най-малко не мислят, че тия хора са културни. Небето трябва да плаща за хората на Земята, които ядат и пият. Те ядат и пият за сметка на Небето.

Какво означава яденето и пиенето? — Яденето и пиенето в света е предаване на духовната енергия, която се възприема от храната. Човек трябва да се храни с такава храна, от която може да придобива духовна сила, необходима за неговото развитие. Яденето трябва да бъде постоянен процес, а не както тук на Земята, преривен. Ядеш и после пак огладнееш. Всички противоречия в живота произлизат именно от въпросите: кога ще ядем и какво ще ядем. И как се решават въпросите най-после? Нахраним се, пак огладнеем, отново ядем, наситим се, пак огладнеем и т.н. Във физическо отношение нещата се съвпадат с тази преривност. В духовното отношение има една непреривност. Във физическия свят някой път мислим, че работим с Бога, а някой път мислим, че не работим с Бога. Виждаме, че сме изгубили Духа. Това са положения несъвместими със самия живот. Човек не може да изгуби живота си. Човек не може да изгуби духа си. Човек не може да се отклони от пътя, който Бог му е предначертал. Следователно, каквото и да вършим в нашия живот, ако този ни живот няма смисъл за самите нас, има смисъл поне за другите. Куклата сама не може да знае защо е създадена, но детето, което играе с нея, знае защо е създадена тази кукла. Детето казва: тази кукла е създадена за мене, да развивам своите чувства с нея. Тъй че, ако не разбираме смисъла на нашия живот, има други по-разумни същества от нас, които разбират защо сме създадени.

В нашия живот има две направления: от една страна ние сме обект на ангелите, които развиват своя живот, а от друга срана ние сме обект за самите нас. Каква е целта на този обект? Вие имате живота, имате и храната си. Мнозина от вас имат всичко, каквото живота може да им даде и при това пак не са доволни. Защо не са доволни? Значи има нещо, което ви липсва. Човек не е добил същественото, което му трябва. Някои хора може да са вкусили от това същественото, но вкусването е един преривен акт в живота. Някой казва: „Предчувствам нещо, предвкусвам нещо.“ Да, но вкусването е посока, към която ние се движим. Писанието казва: „Опитайте Ме и вижте, че съм благ.“ Защо трябва да вкусим? — За да видим божията благост. Обаче, ако ние се спрем върху думата вкусване, ще извадим едно съвсем механическо заключение за живота. Ще видим, че животът може да се вкуси, както вкусваме една круша или една ябълка. Някой път може да вкусим и от един невидим плод.

Например, някой щастлив човек напише едно съчинение, или направи някоя хубава къща и си казва: „След като умра, 100 или 200 години след смъртта ми, как ли ще се произнесат хората, като гледат къщата ми? Какво ли ще кажат за мене?“ И този човек се радва предварително, предвкусва от удоволствието, че ще харесат къщата му. Човек може да си фантазира за къщите, които е направил и оставил на своите близки, но всичките те не са нищо друго освен един паметник. Питам: един паметник може ли да увековечи човека? Всички слънчеви системи, които сега съществуват на Земята, не са нищо друго освен паметници. Нашата Земя е също един паметник. На какво? — На човешкото падение. Слънцето е паметник на човешкото въздигане и изкупление. Сириус, тази по-далечна звезда, е паметник на човешкото развитие, на човешката култура. Всички тия системи си имат своето предназначение. В тях живеят напреднали същества, по-напреднали в своята възраст от нас, понеже са излезли много по-рано от Бога. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на съвременните хора, в сравнение например с културата на Сириус, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириуса не са даже и като деца.

Един ден, когато нашата Слънчева система завърши своето развитие, своята еволюция, ще мине през пътя на Сириуса. Всички същества не са от една и съща категория. За да разберете тази вътрешна връзка, която съществува между всички небесни тела, трябва да сте в едно по-напреднало съзнание. Три вида слънчеви системи има според мене. Една от слънчевите системи изразява материалния свят, най-грубите желания, които съществуват във всички същества. Другите слънчеви системи са направени от по-фина духовна материя и спадат към духовния, ангелския свят. След време, когато нашите духовни очи започнат да се развиват, вие ще виждате всички светове. Засега вашите астрономи виждат само материалните светове. Някои астрономи прозират, че в пространството някъде далеч съществуват други планети, но те едва ги виждат със своите телескопи. Третите слънчеви системи, това са божествените светове, които са създадени от най-висша, най-фина божествена материя. Човек ще мине през всички тия слънчеви системи. Следователно, ние сме в предверието на този велик космически свят. Нашата Земя е на границите на Космоса. Цялата наша Слънчева система се намира на това място. Тъй щото, един ден, когато вашето съзнание се подигне и вие минете от една слънчева система в друга, с по-висша култура от сегашната, ще имате съвсем други понятия за нещата.

Сега се заражда друг въпрос: когато влезете в другия свят, ще познавате ли? Ще познавате, разбира се. В този свят хората познават ли се? — Именно в този свят хората не се познават. Познанието се добива само чрез закона на любовта. Само ако обичаш можеш да познаеш. Без обич, без любов не можеш да познаеш никого. Обичта, любовта е, която може да хвърли светлина и топлина в една душа, да се разтвори, за да я познаеш. Бог ни познава по закона на любовта. Да не мислите, че Бог ни познава механически. Не, ние сме излезли от Бога и той ни се радва, понеже имаме същия образ като Неговия. За да познаваш някого, трябва да има образ. На едно място апостол Павел казва: „На мъки съм, докато се роди образът на Христа в мене.“ Значи, всеки човек трябва да има Христовия образ.

А как се познават хората днес, като нямат този образ? — Без този образ те не могат да се познават. Засега всеки човек представя един образ, едно съдържание, но без ценност. Една мисъл, но безсмислена, една форма, но неоформена. Разумният човек е вече оформен. Когато дойде в него онзи свещен трепет на сърцето, страхът изчезва. Едно от качествата на разумния човек е, че той няма страх. Страхът е изключен от него. Той не мисли какво ще стане с него, какво ще кажат хората за него. В него има благоразумие. Благоразумният човек има една характерна черта. Той знае, че Бог никога не изменя, днес да е един, а утре друг. Любовта, която Бог изпраща към всички същества, излезли от Него, е еднаква и непреривна. Като казвам, че любовта на Бога е еднаква, разбирам еднаква не по количество, а по качество.

Ако седна на обяд да ям и една муха кацне на паницата ми, какво подразбирам от това? Аз ям и мухата яде в това време. И тя вкусва от яденето, възхищава се и казва: отлично е това ядене! Пък и аз съм доволен. Питам: колко мухи могат да се наядат заедно с мене от паницата ми? Мухата казва: туй ядене е заради мен. И аз казвам: туй ядене е заради мен. Мухата обикаля около паницата, кацне нейде по лицето ми, но аз махна с ръката си и я прогоня. После тя пак кацне, аз пак махна с ръка да я прогоня. Тя е умна и ми казва: ако махаш толкова много с ръката си, и ти няма да се наядеш и аз няма да се наям. Остави ме намира, че и аз, и ти да се наядем.

Сега каква е философията, която трябва да извадим от този пример? Ако дойде някой човек около моето ядене и аз правя опити да го отблъсквам, това значи, че се занимавам с дребни работи. Не се занимавайте с дребни работи в живота си. Не махайте с ръката си! Гледам, като дойде някой в това събрание, вие казвате: „Защо е дошъл този, той нищо не разбира?“ — Не се занимавайте с този въпрос! Казвате: „Ами онзи защо е влязъл в музикалното училище?“ — Не се занимавайте с този въпрос! — „Ами този защо почнал да пише, писател няма да стане?“ — Не се занимавайте с този въпрос! Остави тези неща, не махай с ръката си. Нека мушичката се наяде. Това е благородство на душата. Пък ако искаш да не те смущават мухите, тогава не ги пускай в къщата си! Да се занимаваш с дребни работи в живота си, това е една велика опасност. Тази опасност не е в сила да ни повреди, но тя по причина на неразбиране основния закон на живота, усилва нашите страдания и ги превръща в мъчения. Бог, който е създал света, създал го е за своите деца и му е приятно като гледа всички тия хора, всички тия мушички, че съществуват.

Бог се радва на всичко. Той не гледа на нещата тъй, както ние гледаме. Ние можем да презираме някой вол, можем да презираме някой кон, да кажем: „Е, този кон, този вол!“ За Бога обаче тази душа, която е затворена във форма на кон, на вол, има смисъл, има съдържание. Бог гледа на бъдещето. Ако разгледате развитието на човека от първоначалния момент до последната му стадия като човек, и проследите всичките 400,000 форми, през които минал, няма да намерите никакъв признак от сегашната му човешка форма. Ако се спрете именно на първия момент от неговото развитие и го сравните с последната му форма, когато се е определил като човек, няма да намерите нищо, което да напомня сегашното му състояние. От тази първоначална форма, докато се дойде до сегашното развитие на човека, са минали милиарди години. Този милиарден живот сега се е съкратил на 9 месеца. За в бъдеще този 9 месечен период може да се съкрати в още по-малко време, може да дойде само до 1 минута.

Значи, за в бъдеще човек може да мине всичката своя еволюция не в 9 месеца, а само в 1 минута. Тъй, че цялото му развитие ще бъде с интензивност равна на 1 минута. Вие ще кажете: „Какъв ще бъде този живот в 1 минута?“ — Тази минута е божествена. Знаете ли от колко хиляди векове се състои такава една минута? В божествения часовник хиляди наши години съставляват само една такава божествена минута в живота. Интензивна е тя!

И обхождаше Исус Галилея.

Галилея значи разумния живот. Защо обхождаше Исус Галилея? — Исус обхождаше Галилея, за да види всички несъобразности в живота и да ги изправи. Христос е дошъл на Земята, да види защо хората страдат и защо умират? Всички съвременни хора все роптаят. Всички търсят свободата, а при това не са свободни. Всички хора имат училища, а при това не са културни. Защо? — Защото истинската божествена култура изключва всяко насилие. Цялата Земя е пълна с насилия. И между животните, и между растенията, и между хората, навсякъде съществуват насилия. Това не е правилно. Това е борба между тях, борба за съществуване. Само между неразумните хора съществува насилие. Само те воюват помежду си. Следователно, онзи истински божествен живот подразбира разумност, а разумността изключва всяко насилие.

Съвременните философи казват, че човек докато не се усъмни, не можел да разсъждава, не можел да философства. Други пък казват, че човек за да добие вдъхновение и умът му да почне да работи, непременно трябвало да изпуши една цигара. Наоколо му трябвало да се дигне малко дим и тогава умът му да започне да се проявява. Трети пък казват, че докато човек не изпие една чаша винце, не можел да добие вдъхновение да пише. И тогава за потвърждение на мисълта си привеждат капацитети, които като изпивали 1,2 или повече кила вино, могли да напишат някой хубав роман или някое философско съчинение. Аз пък зная тук, в България, казваха за един професор, че след като изпиел най-малко 3 литра бира, написвал нещо ценно из науката. И наистина, той оставил много ценни изследвания за насекомите. Не, това са лъжливи положения. Аз зная за насекомите много повече, отколкото кой да е професор естественик, без да съм пил най-малко даже.

Като гледам усилията на съвременните естественици, поусмихвам се малко и казвам: има и други начини, достъпни за изучаване на живата природа. Това не е самохвалство, но казвам, че има и други установени пътища за изучаване на природата — не от мене, разбира се, но от Бога. И следователно, ние, разумните хора, трябва да вървим по този именно път, установен от Бога. Нашите начини за изследване на живата природа са изкуствени. Значи, не е тютюнът, който кара хората да мислят. Аз не съм против виното, обаче ферментите, които предизвикват ферментацията на гроздовия сок, оставят във виното известни отрови. Тези отрови повреждат човека. Тези отрови се съдържат не само в бъчвите, но и в мислите на човека. Всяка човешка мисъл може да ферментира и да образува вино. Не мислете, че само бъчвите са пълни с винце. В невидимия свят също има хиляди бъчви, от соковете на които вие искате да пиете. В умствения свят, в сърдечния свят има много бъчви от соковете, на които също искате да пиете. Има вино на любовта, вино на младите, от което всички сте пили. Като пиете от него, дигнете знамето нагоре, извадите ножа и казвате: „Герой съм аз!“ Всички казват: „Герой е този човек, пише той, поет е станал!“ Обаче за колко време? — След две, три години туй вино изчезва от човека, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява, философ става.

Някои казват: „Както и да е, но приятни са тия неща.“ Кои неща са приятни? Аз правя следното сравнение: ако ви дам един диамант, който тежи 10 кг, и ви кажа да го закачите на врата си, какво благо ще придобиете от този диамант? Той е голям като някоя диня и тежи при това. Ще кажете: „Ще го продам.“ Добре, но не е за продаване той. Какво ще правите, ще го носите ли? За предпочитане ли е? За предпочитане е да имате един диамант колкото лешник, или най-много като орех. Ако питате мене, аз бих предпочел диамант като орех или като лешник, защото ще мога да го погледвам, да му се порадвам. А този, големия като диня, как ще го нося на врата си? Големият диамант е за боговете, за големите герои. Човек, който може да носи такъв диамант, трябва да има ръст най-малко 100 км височина и 25 км широчина на гърдите си. Такъв великан трябва да бъде той! Какво мислите, какви са боговете? В света има такива големи богове, че ако рекат да седнат някъде, Земята не може да ги побере. Какво мислите тогава? Ще кажете: „Това е приказка от 1001 нощ.“

И обхождаше Исус Галилея, разумния живот.

Това, което ви говоря, са вметнати изречения, вметнати думи. Тия думи изразяват някои наши желания, които са толкова големи, че са несъвместими с възможностите, които този живот ни представя. Някой момък иска някоя хубава мома. Казвам: тази мома е като онзи големия диамант, тежи 10 килограма, как ще я носиш на врата си? Малка, малка ти трябва, като някой орех. Някоя мома иска някой хубав момък. Казвам: голям, голям е той за тебе, трябва ти някой малък като орех или като лешник. Тя казва: „Не, без него не мога да живея.“ Казвам: от него ще умреш. — „Умирам от него, умирам без него.“ — Защо ще умреш за него? Животът не седи във физическите блага. Като обикнеш една душа, тя няма да има никаква тежест в себе си. Душата обаче може да бъде тежка колкото Земята. Една душа може да бъде тежка колкото Слънцето. Една душа може да бъде тежка колкото цялата Слънчева система. Пък една душа може да тежи и колкото целия Космос. Това е допустимо. Защо? — Защото представлява интензивността на силите, които действат в нея. Това значи, че в човешката душа има сили, които са в състояние да движат целия Космос. Когато казваме, че душата е, която върти Земята. Ако взема да ви доказвам как се движи Земята, как се върти, това ще предизвика цял катаклизъм в съвременната наука. Учените хора казват, че Земята се върти, но как се е завъртяла, те не знаят това нещо. Не е лошо, че не знаят.

И обхождаше Исус Галилея — това е нашият разумен живот.

Ние сме галилеяни, сега навлизаме в този разумен живот. За онези разумни, съзнателни души, които се стремят към Бога, които искат да знаят какви трябва да бъдат отношенията им към Бога, е дошъл вече Христос. Не е въпрос за заблужденията на миналите векове. Не се спирайте върху въпроса как трябва да се служи на Бога. С любов трябва да се служи на Бога! Ами какво нещо е любовта? — Любовта е сила, която дава живота. — Какво нещо е животът? — Животът създава съзнателното движение. — Какво нещо е съзнателното движение? — Съзнателното движение дава съзнателни чувства. — Какво нещо е съзнателното чувство? — Съзнателното чувство дава съзнателна мисъл.

Това са положения, които мога да обобщя логически. Обаче съвременната логика казва, че ако една от предсилките на логическото заключение не е вярна, и цялото заключение не е вярно. Аз пък казвам: предсилката може да е вярна, може и самото заключение да е вярно, но мисълта може да не е вярна. Има много заключения, които на Земята са верни, но не са верни за самата Истина. Нашата логика не е логиката на Небето. Тогава казваме така: „България е държава. В нея живее един народ, който трябва да съществува. За да съществува този народ, трябват му средства. Тези средства Бог му ги е дал, следователно, той има право, по който и да е начин, от където и да е, да си ги вземе.“ Че България е държава, така е. Че трябва да живее, така е. Но нейните държавници научили ли са законите, правото на Небето? Тези държавници, които до сега управляваха България, питали ли са Бога как да управляват? Тези свещеници, тези проповедници, които проповядват Словото Божие, питали ли са Бога как да проповядват? Тези ученици, които учат Новото учение, питали ли са Бога как трябва да го изучават и как трябва да го проповядват, да го прилагат в живота си?

Някой казва: „Аз съм питал.“ Ами как само един път? Чудна работа! Не само веднъж трябва да питате. Вие, като влезете в университета, само веднъж ли питате професора за уроците си? Само един път ли сте чули лекция? Казват някои: „Срамота е да се молим на Бога, срамота е да вярваме.“ Не, не е така. Благородното в човека е неговата мъдрост. Благородното в човека е неговата интелигентност. Благородното в човека е неговата вярност. Благородното в човека са неговите добри постъпки, неговото добро сърце, а не едно да мислим, а друго да вършим. Не, вътрешните ни и външните отношения към когото и да е трябва да бъдат правилни и абсолютно чисти.

Често като кацне една муха на паницата ми, аз разсъждавам, разговарям с нея, питам я: как си? Някои казват: „Как, може ли човек да разговаря с мухите?“ — Може, в кръга на тяхното развитие. Те са много интелигентни. Някоя муха кацне на паницата ми и казва: „Ще бъдеш тъй добър да ми позволиш малко от яденето ти, аз не съм от много лакомите. Ще видиш с колко малко се задоволявам. Пусни ме само накрая на паничката ти, да си вкуся малко. Нали знаеш, че всички блага са все Божии!“ Казвам: има право тази муха. Защо да не си хапне? Какво има от това? И по някой път, когато дойдат много мухи на паницата ми, аз не ям, отстъпвам яденето си на тях. Защо правя това? — Имам свои съображения. Тези мухи после се произнасят за мен: „Този господин е много добър човек. Ние имаме особено мнение за него. Той ни даде хубаво угощение.“ И защо имат такова хубаво мнение за мене? — Защото съм отстъпил яденето си. След това тези мухи, за да изкажат благодарността си към мене, кацват по носа ми и по лицето ми, да ми благодарят. Чудни са хората по някой път, когато ми говорят за морал! Ами че тези мухи не водят чист живот! Защото наоколо им е само нечистота. Аз казвам на мухите: много добре, вие извършихте една отлична длъжност в този свят! Сега няма да се спирам да обяснявам, каква длъжност вършат мухите в света. Естествениците имат думата за това нещо.

И обхождаше Исус Галилея.

Това значи, че Исус обхожда нашия живот, разглежда какви са нашите мисли и чувства. Исус живее в нашия живот, но не и в нашето тяло. Човек може да живее в тялото си и извън тялото си. Как разбирате тази мисъл? Както човек може да живее в къщата си и извън къщата си, така може да живее в тялото си и извън тялото си. Човешката душа има това свойство, че може да се смалява и може да се разширява, да става голяма колкото Слънцето, колкото цялата Слънчева система. Това зависи от мисълта на човека. Казвам: по закона на внушението вие можете да си внушите да станете не физически големи, а духовно силни. Ако концентрирам силно мисълта си, аз ще мога да вдигна своята лупа във въздуха. Някои казва: „Аз имам силна мисъл, всичко мога да направя с нея.“ Питам: можете ли с мисълта си да вдигнете тази лупа? — „Не мога.“ — Тогава не се самозаблуждавайте. — „Е, други неща мога да вдигна.“ — Какви? — „Сламки.“ — Че кой не може да дигне сламката?

В какво седи нашата философия? Можеш ли, като духнеш върху един човек, да го вдигнеш във въздуха? Не казвам да го дигнеш с някоя бомба, но така да го подигнеш, че този човек през целия си живот да ти е благодарен, че си го дигнал във въздуха. Това е разумна мисъл, която съществува в света и която всичко може да направи. Ние не трябва да си губим ценното време за глупави работи. За какво трябва да го употребим? — За съществени неща.

Сега да определя кое е същественото нещо у нас. Музикантът трябва да определи, кое е същественото в неговата музика. Художникът трябва да определи, кое е същественото в неговото художество. Свещеникът, учителят, майката, бащата трябва да определят кои са съществени неща в техния живот. Във всеки човек има няколко съществени мисли. Те са меродавните, основните мисли. Тия мисли са всичко три, а всички останали се групират около тия три основни мисли, според великия закон на живота. Само че отпреди 2000 години и досега съвременното християнство още не е направило една положителна връзка между Бога и себе си. Частична връзка има в църквата, но положителна връзка между Бога и всеки едного от вас още няма. Онези, които са направили тази връзка, не живеят в църквата. Те остават още невидими и незнайни за обществото. Те сами още не смеят да излязат, да се изявят пред обществото, защото ще бъдат опозорени. Даже и тази проповед, тази беседа, която днес ви държа, ще се подложи на критика.

Ще кажат: „Не е така, както казвате. Науката е доказала това по друг начин.“ Хубаво, както е доказала вашата наука! Колко пъти увеличава вашия микроскоп? — „Най-много 3000 пъти.“ — Добре, аз пък имам един микроскоп, с който се увеличава няколко милиарда пъти. С този микроскоп може да се видят много невидими работи. Той увеличава толкова пъти, че могат да се видят и най-отдалечените слънца. Това са твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия неща. — „Кога?“ — Когато развиете в себе си тия дарби, които Бог е вложил във вашата душа. Но за това нещо от вас се изисква разумност. В тази разумност трябва да изчезне всяко съмнение.

Разумните неща са строго определени. Вземете за пример съвременната математика. Вие изреждате числата 1,2,3 и т.н., дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голямо от единицата. Туряте после при единицата числото 9 — тогава става 19. Питам сега: кое по-голямо, единицата или деветте? — Единицата. — Защо единицата е по-голямо? — Тя изразява степен, градация. — Значи, единицата е първостепенно число. След единицата туряме например 5,6 и т.н., но колкото повече тези числа се отдалечават от единицата, толкова повече се намаляват. — Защо? — Защото те са части от едно цяло. Живи са тия числа. Следователно, в абсолютната, истинската наука, всяко число е живо. Всяко число, което съществува в своята абсолютна стойност, представлява едно разумно същество. То не може да се изменя в своята форма.

После ние имаме други, механически числа, с които работим, тъй наречените проекционни числа. Какво представляват тия числа? Ако работите с тази механическа математика, какво ще разрешите, ако знаете колко кости има в моето тяло? Какво от това, ако знаете колко мускули и колко клетки има в тялото ми? Това не е наука. Но ако дойдете до онази абсолютна наука, тогава тия числа ще имат за вас значение. — Защо? — Защото аз съм в тия числа. Тези числа и аз сме едно и също нещо. Като кажа единица, аз вече разбирам едно разумно същество. Всяко число си има свое име и затова, като извикам единицата или двойката по техните имена, те веднага ще се отзоват и като дойдат, ще се разберем. Какво означава двойката? Две половини от единицата. Какво означава тройката? Три части от единицата. Какво означава четворката? Четири части от единицата. Какво разрешават половинките? Какво разрешават частите от единицата? Нищо не разрешават. Половинките части показват, че трябва да се сглобяват в едно цяло и да изразяват това цяло.

В тази жива математика числата нито се събират, нито се изваждат, нито се умножават, нито се делят. Те не се събират, а при това в тях има събиране. Те не се изваждат, а при това в тях има изваждане. Те не се умножават, а при това в тях има умножение. Те не се делят, а при това в тях има деление. Това са разумните събирания, изваждания, умножения и деления. И според този велик закон, когато извадиш едно число по божествен начин, ти усещат радост в себе си. Когато един праведник бръкне в джоба си и извади нещо, той изпитва такава радост, каквато изпитва онзи светия, който пожертвал своя скъпоценен камък, даден му от Учителя да го пази, за живота на един човек. Дохожда при него една бедна вдовица и му казва: „Продават сина ми роб. Той е верующ, но нямам средства да го откупя. Какво да се прави?“ Светията погледнал камъка и си помислил: кого да пожертва, камъка или сина на вдовицата? В това време чува един вътрешен глас, който му каза: дай този камък! Светията пак си помислил: дали не ми говори някой дявол? Гласът повторно му казва: дай този камък на вдовицата. Той е заради нея и тя ще го пази. Той бръква в пазвата си, изважда камъка, подава го на бедната вдовица, като ѝ казва: вземи този камък, той е заради тебе, аз 20 години го държа.

И ако при вас дойде някой ваш беден брат, който страда, дайте му този камък. Нека го продаде и да откупи сина си. Но вие всякога трябва да проверявате кой ви говори. Вие всеки път може да знаете дали ви говори истината или не, дали моята беседа е права или не. Всеки музикант, всеки виртуоз може да знае дали свири право или не. Музикалното ухо не лъже никога. Човешкото сърце не лъже никога. Човешкият ум не лъже никога. Човешкият дух не лъже никога. Това са общи положения, разбирате ли? Вие казвате: „Нашият ум е развейпрах.“ Не е така. Умът, който Бог ни е дал, е божествен, разбирате ли? Извеяни сме ние, които не разбираме, които не знаем как да го нагласяваме. Казвате: „Сърцето ни е развалено.“ Не е така. Има едно сърце, което не е развалено. Ако това сърце е развалено, би ли казал Бог: сине, дай ми сърцето си! Защо е на Бога едно развалено, миризливо сърце? Значи, човешкото сърце е един скъпоценен камък от първа степен. Ами ако аз дойда и поискам сърцето ви, защо да не ми го дадете. Вие ще бъдете в положението на този светия, при когото дошла бедната вдовица и му казала: „Дай ми сърцето си, за да откупя сина си!“ Ако тази вдовица поиска сърцето ви, защо да не ѝ го дадете? Ако твой беден брат ти каже, дай ми сърцето си, защо да не му го дадеш? Ами че този твой брат е един човек, когото никой не обича. Всички сипят хули върху него, никой не му е казал досега една сладка дума. Дай му сърцето си и му кажи: братко в тебе има нещо хубаво, нещо добро, ти си една отлична душа! Аз съм готов или готова, да извърша за тебе всичко онова, което Бог иска. Не разбирайте нещата по човешки, буквално, а по Дух, защото буквата убива, а Духът дава живот.

И обхождаше Исус Галилея, та благовещаваше Царството божие.

Сега вие казвате: „Какво е приложението на този стих? Той е бил Христос, той е бил Исус, затова е могъл да стори това нещо.“ Ами ако Исус е дошъл на Земята и ако Бог ни свързва с него, значи Бог съизволява към нас. Това е една привилегия за нас. Бог ни се изявява чрез цялата Вселена, но ние не Го разбираме. Бог ни се изявява чрез Слънцето, но ние не Го разбираме. Бог ни се изявява чрез плодовете, но ние не Го разбираме. Най-после Той изпраща един прост посланик на Земята и му казва: Иди и кажи на тези деца, защо Слънцето грее, защо Земята се върти, защо зреят плодовете, защо реките текат. Иди покажи на тези души, че моята любов не е човешка любов, че моята любов не се изменя, че аз преди и след вековете си оставам един и същ. Греховете на хората не ме изменят. Ако техните грехове са толкова тежки, колкото и цялата Земя или колкото цялата Вселена, аз ще ги вдигна с малкия си пръст във въздуха. Заради техните грехове аз няма да ги намразя.

Това е характер в Бога! А сега някой казва: „Бог не ме обича.“ И Христос казва на едно място в Писанието: ще отидеш във вечния огън. Какво означава вечният огън? — Вечният огън е наука, училище, където Господ праща хората да се учат. Но Писанието на друго място казва: няма да отнема милостта си от тях. И във вечния огън да ги пратя, няма да отмахна от тях любовта си. Ако адът е наистина толкова страшен, защо Бог изпрати Христа там? Страшен е адът, но Христос не изгоря. Христос отиде в ада и казваше: братя, излезте от тука! И мнозина излязоха с Него заедно.

И обхождаше Исус Галилея.

Сега има много мисли, които ви смущават. Много от вас са млади, някои от вас са стари, а други са на преклонна възраст, но няма нищо от това. Най-красивият живот иде сега. Някоя жена казва: „Ами че аз досега не можах да се разбера с мъжа си.“ Твоят мъж сега иде! Ти от сега нататък ще се ожениш както трябва. Този мъж, който иде сега, е много красив. Някой казва: „Аз досега не съм намерил Учителя си.“ Учителят сега иде. Ами вие досега не сте имали никакви братя и сестри. Братята и сестрите ви от сега нататък ще дойдат. Къде са вашите братя? Идете в тукашните хали и ще видите, че вашите братя са закачени на куки и висят надолу с главата. Казвате: „А, тъй било, закачени са за краката нашите братя!“ Да, продават ги вашите братя там на кило. Не само в халите, но и по улиците, не само в София, но и по целия свят. Бесилки правят, за да ги бесят. В затвори ги затварят. Казват: „Такава е волята Божия.“ Лъжа е това! Никаква воля Божия не е това! Това, което сега съществува, е изопачена култура.

Бог, онази велика любов на жертвата, казва: Вие ще имате помежду си разумна любов! Не трябва да се ожесточавате помежду си. Като пуснете някой брат от затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичаш враговете си и ще имаш доблестта да научиш, че и по друг начин можеш да воюваш. Стани господар на твоите мисли, стани господар на твоите чувства, стани господар на онова благородното, което Господ ти е дал! Тъй трябва да гледате на нещата! Вие казвате: „Да се нагодим според сегашното общество.“ Да се нагаждаме според сегашното общество? Тогава именно няма да се разбирате. Да се нагаждате според онова божествено общество, според великите божествени закони, това разбирам. Любовта ни трябва да бъде като божията любов.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

5 коментара за "Учителя Беинса Дуно: И обхождаше Исус всичка Галилея"

  1. Стопанина  24.05.2018 г. | 21:15 ч.

    Днес се зачетох в тази беседа. Според мен във втората си част има отношение към това, което се празнува днес: „Напред, науката е слънце, което във душите грей.“ Изкуствено слънце, умъртвяващо душите.

    Има едно място, на което ми се струва, че думата е грешно стенографирана или погрешно разчетена от стенограмата или при набирането на новото издание:

    Вие казвате: „Нашият ум е развейпрах.“ Не е така. Умът, който Бог ни е дал, е божествен, разбирате ли? Изваяни (?!) сме ние, които не разбираме, които не знаем как да го нагласяваме.

    Ако е вярно и нещо не разбирам, моля, пояснете.

  2. zaharia  24.05.2018 г. | 22:49 ч.

    Може би се има предвид „извЕяни“

  3. Стопанина  25.05.2018 г. | 12:17 ч.

    Благодаря. Коригирано.

  4. Varna Mapper  26.05.2018 г. | 11:19 ч.

    Мухите как се ,,отблагодаряват“ – като ти накацат супата и я напълнят с бацили, след това и теб те кацат, голяма признателност… Като са толкова интелигентни няма да носят паразити по себе си. Знам, че това звучеше много буквалистично, но примерите на Дънов не са ми от любимите… Щайнер е много по-ясен и конкретен според мен. Но понеже всеки има право да предпочита когото иска, няма да се задълбавам, просто дадох личното си мнение.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.