Честит празник, деца, родители и учители!

На 24 май почитаме делото на Светите братя Кирил и Методий, но може би трябва да се замислим и за нашите дела...

Нашите деди започват честването на 24 май още от епохата на Възраждането. Началото на една по-светла страница за историята на нашия народ, след дългите векове на тъма. Защо обаче е светла? — Защото този народ придобива своята идентичност, своята свобода, своята независимост? Защото чрез буквите, четмото и писмото човек може да се отърве от гнета на неграмотността, немотията и чувството за робство? — Така са смятали тогава, по такъв път са вървели нашите деди, възрожденците. Имали са идеали и са ги следвали, като най-високият е бил този за Просвещението, а то не става без четмо и писмо, без букви, без Слово!

През годините този стремеж се е запазил в Душевността на българите. Дава се мило и драго да се изучат децата, да се просветят. Несъмнено това е една добра черта на нашия народ — стремежът към Просвещение, към наука, към развитие на културата, към Духовност. Всички тези думи са много хубави, както и стремежите към това са чудесни, но какво се влага в тях, как те се изпълват със смисъл и съдържание? Как това Слово се прилага и става ли живо?

В онези далечни времена, когато нашите български учители, Светите братя и техните ученици, са се трудили усърдно и неуморно на Божията нива, културата, религията и науката са били едно цяло. Не са се делили. Художниците и летописците са работили с трепет, проникнати от Духа. Лечители, учители и книжовници са просвещавали и лекували, проникнати от Духа. Словото, както се е наричало и тогава, и днес, не е било пълно с абстракции и неопределености, трудни термини и незапомнящи се изрази, губещи смисъла си. Било е живо — такова, каквото отново трябва да стане днес.

Заради това нашите деди са се наричали словени, а днес — славяни. Те са познавали Словото — били са ословени, четяли са Псалтира и са размишлявали над него, живеели са според него, учителствували са според него, лечителствали са според него, творяли са според него. Другите били наричани неми!

Тогава са били такива времена. Било е нужно хората да имат авторитет, който да ги учи, да ги води, да ги просветлява. Такива Учители са били и Светите братя.

Така е работил Духът тогава! А днес…

Днес са други времена, но Духът продължава да работи неуморно. Чрез него носим таланти, способности, заложби — донасяме ги още с първата глътка въздух на Земята. След това ги развиваме или задушаваме. Днес това зависи от нас. Зависи и от нашите родители. А зависи и от нашите учители.

Учим се се цял живот — това е процес, който не бива да спира. Затова всички даваме мило и драго за наука. Детето не е бял лист, върху който можем да напишем каквото поискаме. Това е цяла книга, която всеки ден дописваме. Важи за всеки човек! Какъв роман ще излезе от тази книга, е наша лична отговорност!

Но днешната наука проникната ли е от Духа? Служи ли тя да издига човека, да го прави свободен, да създава личности, които да работят заедно, за да повдигат и освобождават своите по-малки братя? Или служи, за да пороби — да потъпче свободата на човека?

Днес в науките говорим за „човешки ресурси“, „трудов пазар“, „образование в полза на икономиката“. Говорим за „кадри“ и още куп умъртвени термини. Човекът е принизен до биоробот, до нещо като полезно изкопаемо, до икономиката, до взаимозаменяемата част, до резервната част. Такова е отношението днес на науката към човека. Духът липсва, той бива прогонен. Но без Духа човекът става на кал, животното умира, растението повяхва, а камъкът става на пепел.

Днес особено силно се вижда липсата на Духа в науката, в Живота, в отношението един към друг. Не говоря абстрактно за Духа — Той е Животът, Той е навсякъде: вътре в нас, около нас. Въпросът е, ние да отворим сетивата си за него и да не се опитваме да го институционализираме — да го затваряме в догма и канон, в закони и правила. За Духа това е абсолютно непознато, за него граници няма.

Днес може ли да се каже, докъде ще стигне човек с талант да рисува? Или онзи със способности да пее? Ами този, който умее да лекува? Докъде биха могли да стигнат? — Таван и граници няма, освен ако самите ние не ги поставяме, като свеждаме всичко до нуждите на икономиката. Човекът, който е свободен от всякакви изкуствени граници, може да стане Гений, може да стане Посветен, може да стане и Учител — стига Духът да работи безпрепятствено! Той не се ограничава от нищо и в нищо!

Днес е належащо и особено нужно чрез Живото Слово да пледираме за Духа в науката — да говорим и да копнеем за Него, за да се проникне науката от този Дух и за да оживее отново. Изисква се Свобода в нашето образование — да не го ограничаваме, за да продължим Просвещението всред децата и всички човеци. За да може самата дума Просвета да се изпълни с истинско съдържание и то да е основа за отношенията между хората!

Завършвам с Христовото Слово — Авторитета на авторитетите:

„Аз ще съм с вас до свършека на света…“

Какво по радостно от това?

Честит празник, скъпи деца, техни учители и родители!

Светлан Бонев

Споделете публикацията

Google1

За Светльо

sbonev@otizvora.com | Автор на свободна практика за „От Извора“. „Ако не е оживена от дела, вярата сама по себе си е мъртва.“

Всички публикации

3 коментара за "Честит празник, деца, родители и учители!"

  1. Дорина Василева  23.05.2018 г. | 17:39 ч.

    Светльо, благодаря за в-Дъх-новената и в-Дъх-новяваща статия, в навечерието на утрешния празник! Наистина „в-дъха“, във вдишания „дъх-дух“ е истината. Сигурна съм, че има много вдъхновени и вдъхновяващи по възрожденски децата учители. Дай, Боже, да се множат…

    Защото изглежда не по-малко робско и тъмно е времето, в което живеем, в сравнение с тъмнината на времето преди българското Възраждане. Изглежда, че „свободата“, достигнала да нашето съвремие, вместо да ни прави истински свободни, креативни, търсещи, ни потапя още по-дълбоко в катранената материя, без особени изгледи за спасение… Това е време, когато възрожденското в душата на българина /но защо да гледаме само българина!!!/ е задушена до голяма степен от чиновничеството, невежеството /умишлено залегнало във всички програми на МОН/, безинтересованост в много български семейства от децата им /или интересът е повърхностен и свързан с родителски амбиции/, и слабо мотивирани колеги. Обаче за малцина да просветне тъмнината, то има смисъл!

    Честит светъл утрешен празник и от мен на всички деца и на всички родители и колеги, имащи смелостта в работата и в живота си да бъдат мислещи, чувстващи, действени, вдъхновени и вдъхновяващи!

  2. Стопанина  24.05.2018 г. | 21:08 ч.

    Радвам се, че статията днес се чете доста интензивно. Кой какво разбира от нея е друг въпрос. 🙂

  3. Светльо  25.05.2018 г. | 08:07 ч.

    Не учителите са виновни, а политици, инспекторати, парламентарни комисии. Тези, които не са стъпвали в час на едно обикновено селско училище, които не знаят колко стотинки е безплатната закуска и с какви пособия са оборудвани кабинетите. Които не знаят как капе таванът зимата и колко е трудно да спазваш нормите за оценяване, когато едва имаш присъствие в час.

    “Грамотност, любов към книгите, науката, успехи и победи – всичко е на мускули, резултат от ежедневна борба с всичко и всеки. Нека не виним учителите, а поемем отговорност за себе си като тези, на които Системата е стъпила.”

    А дано повлече крак този начин на мислене и да се катурне системата. Скоро! Амин!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.