Неподправената история: Тракийско или готско е името на река Дунав?

И възможно ли е причисляването на готите към старогерманските племена да забърка абсурдна каша не само в историографията, но и в езикознанието?

Гледка към отечествения Дунав от останките на крепостта Димум край Белене. Вж. фоторепортажа.

Безброй топоними и хидроними по нашите земи не са променяли имената си от хилядолетия. Това е странно, ако вярваме на упоритостта, с която някои среди опитват да ни убедят, че населението тъдява почти изцяло се е сменило през тъй нареченото Велико преселение на народите и мнимите нашествия на готи, гепиди, славяни, хуни, българи, авари и какви ли не още народи. Тракийският произход на имената, с които и досега наричаме редица реки, планини и селища като цяло не се оспорва, но пък съществува колкото нелеп, толкова и смешен спор за етническия характер на племето, „донесло“ съвременното име на най-голямата река, протичаща през някогашното1 българско землище — Дунав.

Дълги години се приема почти безкритично, че думата има старогермански корени. Аргументът е, че в творбата „Диалози“ на Псевдо-Кесарий2 намираме следния текст, писан вероятно през 4 век сл. Хр.:

„Едната от четирите реки, които изтичат от райския извор, наречена Фисон в нашето Писание, се нарича Истър от гърците, Данувий — от римляните, и Дунав(ис) — от готите.“3

Ето — казано е в прав текст, че името Дунав, с което и до днес много славяноезични народи наричат тази река, е било използвано „по-напред“ от „старите германци“. За моя изненада, в последното издание на Български етимологичен речник4 готската етимология продължава да се приема като възможна — само заради историческото ѝ свързване с готите, — но вече се разглежда като малко вероятна. Тя се оспорва с контра-аргумента, че думата „дунав“ има абсолютно сигурна славянска етимология, докато трудно може да се обясни през германските езици.

Типични примери:

• староруски — дунай5 = поток;

• полски диалект — dunaj = дълбока вода с високи брегове;

Също така и други реки на територията на славянски държави, като България, Хърватия, Чехия, Полша и Словакия, а дори и в днешна Румъния, носят подобни имена: Дунайовице, Дунажице, Дунавец, Дунаец, Дунайец, Дунайчик, Дунавото и др. Линвистът Владимир Георгиев директно се е произнесъл, че името Дунав е дако-мизийско, сиреч — тракийско, но аргументът му, изложен в БЕР, том 1, се основава на някаква „реконструирана“ (чиста проба въображаема) дума *Dōnavi(s).

Не е нужно да се разхождаме из държави от цяла Източна Европа, нито да „реконструираме“ дако-мизийски думи. Достатъчно е, след като сме прочели горното сведение на Псевдо-Кесарий от том I на ГИБИ, да разлистим и следващия том II. А там попадаме на доста подробна информация, осигурена от Йоан Лидийски.

„Константин I, както се каза по-напред, въпреки желанието си лишил ромейската държава от Скития и Мизия, както и от данъците, получавани от тях. А войските, които охранявали обърнатия към север бряг на Истър, той разпръснал из Долна Азия, страхувайки се от узурпация. Струва ми се, че трябва да разкажа накратко за името на реката, като се отклоня за малко от целта си. Защото намираме, че тя се нарича, ту Истър, ту Дунав, така че трябва да се даде обяснение.

В първа книга от записките си за Галия, Цезар казва, че Рейн и Истър извират от един извор от Ретските планини, които са част от Келтската планинска верига. Те се спускат към морето, без да променят името си — нито единият, нито другият. А Истър, като остави брата си Рейн да се отдалечи към залязващото слънце, сам се отделя към изток и запазва своето име до Панония, която елините нарекли Пеония, променяйки името ѝ за благозвучие и за да избегнат варваризма, и до Сирмиум,6 който някога беше честит ромейски град, а сега е гепидски.7

И когато Истър се извива към Тракия, загубва сред местните жители предишното си име [римското и келтското Дану(б/в)ий] и се преименува Дунав. Траките го нарекли така, защото около северните планини, гдето духа и тракийският вятър, въздухът е почти винаги влажен от обилната влага, която се намира под него. Така те го смятат причина за честите им дъждове. На родния си език те го наричат облаконосния Дунав.

Прочее Константин загубил Скития и Мизия, и данъците от тях, както казах.“8

Можем ли да се доверим на Йоан Лидийски?

Този автор, живял между 490 г. и 565 г. сл. Хр., е роден в Лидийска Филаделфия,9 откъдето идва и прякорът му. Не е бил тракиец по произход, но е живял сред траки и работил с тях. Заемал е високи служби при император Анастасий I, а след това и при тракийския владетел Управда-Юстиниан Велики.

Обърнете внимание на това най-важно изречение по разглежданата тема:

„Траките го нарекли така [Дунав], защото около северните планини, гдето духа и тракийският вятър, въздухът е почти винаги влажен от обилната влага, която се намира под него.“

А сега го сравнете със следното изречение от Български етимологичен речник относно думата Дунав:

„Произв.: дунавски, дунавец = северен вятър (Тотлебен, Плевенско, Копривец, Беленско, Раданово, Търновско, Търговище), и дуналия10 в народните песни.“

Йоан Лидийски определено е знаел какво говори. Това се подразбира и от цялостните му правдиви описания на тракийците през 5-6 век. Псевдо-Кесарий също е знаел какво говори. Да, името Дунав е готско. Просто защото готско е друга дума за гетско и/или тракийско.

Ето как фалшивата тъждественост на готите със старогерманци обърква не само историята и археологията, но и други научни дисциплини, сред които и лингвистиката.

Иван Стаменов
13.4.2018 г.



Бележки:

  1. Имам предвид, че части от днешна Румъния някога са принадлежали към българското царство. [^]
  2. Извадки са публикувани в ГИБИ, том I [^]
  3. Посоченото място, стр. 191 [^]
  4. Том 1, А-З, стр. 446 [^]
  5. Дунай е името, с което руснаците и досега наричат Дунав. [^]
  6. Сирмиум е латинско име за Срем, днешна Сремска Митровица в Сърбия. [^]
  7. Гепидите завладяват Сирмиум от българите, след като са подучени и подкупени от императора в Константинопол. [^]
  8. Йоан Лидийски, De magistratibus — За управлението на римската държава, ГИБИ II, стр. 100 [^]
  9. Област в Мала Азия. [^]
  10. Със същото значение на „северен вятър“. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

4 коментара за "Неподправената история: Тракийско или готско е името на река Дунав?"

  1. Йордан  14.04.2018 г. | 16:12 ч.

    Ако не се търси под вола теле, а се разгледа въпроса систематично, може да се стигне и до обратния извод.
    След като всички езици на народите по течението на Дунав са от Индоевропейската група, е нормално да наричат реката по подобен начин, използвайки един и същ протоиндоевропейски корен, но формирайки думата според собствения си език.

    https://en.wiktionary.org/wiki/Danube
    Etymology
    From Latin Dānubius, from Proto-Celtic *Danuvios (compare Welsh river name Donwy) or Proto-Celtic *Dānouyos, an extended form of the river-name *Dānu, and/or from Pre-Celtic *Dāne/ou̯i̯os, from Proto-Indo-European *dhen- (“run, flow”); akin to Latin fōns (“spring”), Persian دنیدن‎ (danīdan, “to hasten, run”), Ossetian дон (don, “water”), Sanskrit धन्वति (dhanvati, “it flows, runs”).

    Траките са наричали долното течение на реката Истър (затова е Никополис ад Иструм):
    https://en.wikipedia.org/wiki/Danube
    „The Dacian/Thracian name was Donaris for the upper Danube and Istros for the lower Danube“

    Така че приемането на името Дунав и за долното течение (което явно съвпада с движението на Готите), може и да е свързано с тях (а може и да не е, а да е просто съвпадение).

  2. Стопанина  14.04.2018 г. | 17:31 ч.

    Траките са наричали долното течение на реката Истър (затова е Никополис ад Иструм):

    Никополис ад Иструм е латинско име, базирано на гръцкото име на реката и гръцките думи за „победа“ и „град“.

    „The Dacian/Thracian name was Donaris for the upper Danube and Istros for the lower Danube“

    Източниците на Уикипедия трябва да се проверяват, за да не възникват комични ситуации като тази. Радослав Катичич е толкова първоизвор, колкото съм аз за падането на България под турско робство. 🙂

    Разсъжденията за близостта на индоевропейските езици нямат отношение към темата, защото не се обсъжда, че „Дунав“ е близко по звучене до „Danube“, което е твърде очевидно, за да се нуждае от каквито и да било коментари. Темата на материала е, че римляните, келтите и германците не са наричали реката „Дунав“, но са го правили траките, а днес – българите, със съответните изводи.

  3. Милко Гърчев  17.04.2018 г. | 10:02 ч.

    От времето на д-р Ганчо Ценов се знае, че готите са всъщност гети – стар тракийски народ, а не германско племе. Това негова становище, многократно публикувано и обстойно аргументирано се подкрепя не само и от други изследователи, но и от археологическите и други теренни проучвания. Д-р Асен Чилингиров пише по този въпрос още в предговора на книгата си „Готи и гети“ по този въпрос: https://www.otizvora.com/files2015/tschilingirov//atch-goti-geti-isl_1-2_izd.pdf
    Темата е добре обобщена в статията „Готи и Гети – германци или траки“ http://www.bulgarite.info/node/6 Интересно е при толкова много информация по въпроса, защо има все още чужди „историци“, които изкарват тракийските ни прадеди германци – изглежда това е доста пристижно. И същевременно е интересно, защо има все още български „историци“, които даряват миналото ни с лекота и дори сами улесняват плячкосването на историята ни като подменят „остроготи“ с „остготи“, „визиготи“ с „вестготи“ и така допълнително германизират дедите ни… Историческите гарвани и лешояди кръжат не само на юг, но и на запад, а и на север от земите ни.

  4. Tigritsa  24.05.2018 г. | 18:32 ч.

    Коя й тая Asia inferiori??? Ниска, долна Азия? Мала Азия или средна Азия??? Каспийско море, след което започва Азия, все пак е едно 80м под морското равнище…

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.