Притиснат от обществения натиск и популистките ходове на „опоцизионните“ и „патриотичните“ партии, патологичните лъжци от ГЕРБ, начело със своя маскулинест атаман Бойко Борисов, биха отбой. Нямало да ратифицират Истанбулската конвенция… засега. Не искали да оберат сами негативите от националното предателство. Щели да изчакат обществото да стигне до консенсус по тази тъй важна тема на съвремието ни, от която едва ли не зависело нашето „европейско бъдеще“ (каквото и да се разбира под това).
Изниква въпросът:
Как и откъде ще дойде това единомислие в обществото?
Ето как и ето откъде:
Редактирана публикация в „Дневник“
Опиянени в лакейския си устрем, видните писачи от грантаджийски „Дневник“ са забравили да включат спелчекъра, преди да ни осведомят, че външното (?!) министерство работи по механизъм за борба с „езика на омразата“. И да го бяха включили, това нямаше да реши проблема им с граматическите и пунктуационните грешки. За тавтологиите и „стилистичното“ започване на три поредни изречения с едно и също местоимение — да не говорим.
То се знае, другият вариант е да ги оправдаем със счупени клавиатури — все пак не е трудно да допуснем, че някои бутони са дали фира, след като върху тях е бил упражнен натиск, подобен на този при натрапването на един фактологически неверен документ, развързващ ръцете на други грантаджии (НПО) да върлуват с безпрецедентен имунитет в страната. Клетите защитават корпоративните и идеологическите си интереси. Поне доколкото им стигат акълът и писателските умения.
Ако бяхме наивни, можеше и да се излъжем, че инициативата за „борба с езика на омразата“ е възникнала заради вчерашния „Луковмарш“. В случай че разгледаме и тази публикация обаче, веднага установяваме, че властниците и глашатаите им поставят в същата категория и критиките срещу Истанбулската конвенция. Явно е дошло „прогресивното“ време, при което етикетът „език на омразата“ ще се използва като художествен синоним на „фалшивите новини“. Резултатът ще бъде, че статиите им ще си останат манипулативни и полуграмотни, но ще компенсират с по-богат речник.
Политически некоректно казано, „консенсусът“ за ратифицирането на Истанбулската конвенция ще дойде само ако устите на противниците бъдат затворени. И то при задължителния предразсъдък, че мълчанието винаги се приема за „да“ или най-малко за неутрална позиция. А статията на „Дневник“ ни осведомява в прав текст, при това в кулминационния последен параграф, че се готвят репресии срещу „езиково омразните“. Напълно в духа на член 66 от Истанбулската конвенция!
Сякаш са се наговорили… 🙂
Грантаджийските медии (по стара традиция) цитират своите посестрими, спонсорирани по същата линия, която захранва и НПО-тата, тръпнещи в очакване ИК да бъде ратифицирана. Какъв им е зорът? — За да могат напълно законно да върлуват в училищата, без да бъдат обезпокоявани от никого. Защото самата Истанбулска конвенция си има текст, изрично забраняващ коментирането на действията им. (Вж. член 66.)
И така, Mediapool цитира TAZ и българофобската секция на „Дойче веле“, а „Дойче веле“ препечатва „Телеполис“. А пък закономерният резултат е мисловен gang rape на читателя с Бойко-Борисовизми на килограм (като това определено не е комплимент). Специално швейцарският парцал „Телеполис“ си позволява наглост, прекрачваща всякакви граници на толерантността. Авторката съпоставя обществените реакции срещу ИК с отпора срещу ревизионистките опити отпреди няколко години да се създаде нова представа за баташкото клане. Надъхани и пишещи от позицията на последна инстанция дори по историческите въпроси, „Телеполис“ говорят за „грозното лице на България“ и нейните „безвкусни дебати“.
И всичко това идва от „прогресивна“ Швейцария, която неотдавна „пребори предразсъдъците за социалните полове“. Как? — По „демократичному“. След референдум 70% от гласувалите оставиха военното робство на тамошните младежи, но само на тези от мъжки пол. Това ако не е злоупотреба с предразсъдъци за социалните полове — кое?! Новината беше илюстрирана със снимки на млади мъже с недоволни физиономии, но доволно натоварени с униформи и традиционни кобилици, докато „зрелите“ швейцарци показваха „красивото си лице“, като увековечаваха идиотската сцена със смартфоните си.
Държава и народ, които гласуват на референдуми за запазване на наборното робство, не могат да ми бъдат критерии за нищо. По този показател не се различават от простотията в Русия, която критикуват и от която иначе уж се дистанцират.
За „последната инстанция“ Швейцария и нейното „красиво лице“, допълнително разкрасено от пословично корумпирани банкери и няколко скандални корпорации с техните аморални и незаконни практики в различни отрасли, ще си говорим друг път… ако швейцарците настояват! Обобщено, почитаемите „Телеполис“ да си гледат собствената кочина, вместо да избиват кочината за решенията на народ, с който дори нямат обща граница. Такива памфлети може да минават в дълбоко заспала Швейцария, но тук по-скоро мислим как да спасяваме не само себе си, но и „прогресивна“ Европа от самата нея.
Иде ли край за езика на омразата в пасквилите на грантаджиите?
Едва ли. Ратификацията на ИК засега е замразена, но не е отхвърлена. Докато външното (?!) министерство се прави на законодател и готви цензура (!) срещу „езика на омразата“ и/или „фалшивите новини“, грантаджиите ще продължат да чупят тъпометъра със собствените си фалшиви новини. Типичен пример е тази. Заглавието се опровергава от съдържанието. И никъде в изложението не става ясно как точно голите пожелания на ИК ще „запълнят дупките“ в българското законодателство.
Не се отговаря и на въпроса: Защо ни е нужна феминистката псевдофактология в ИК с нейните членове, развързващи НПО-та и GREVIO, за да запълним сами празнотите си? Когато има желание за подобрение на законите и за тяхното спазване, всякакви конвенции стават излишни. Когато няма такова желание, ИК само ще направи България подсъдима — ще я съдят същите тези грантаджийски медии и НПО, ламтящи за „€вроп€й$ки ц€нно$ти“. На цената на всичко, защото цената няма да я плащат те.
„Ти си това, което четеш“ — гласи мотото на Mediapool.
Така че… внимавайте какво четете, за да не бъдете парцали. Използвайте парцалите, от тях също има нужда. Те са едновременно като магнит и карантинна зона за бацилите в обществото и осъществяват полезна функция по филтрацията на праведното от нечестивото, на зърното от плявата.
Иван Стаменов
18.2.2018 г.
* * *
Още по темата:
• В отговор на: Българофобията на Deutsche Welle (подкаст)
• „Дойче Веле“ и лъжливите етикети в журналистиката на грантовете
• Защо Александър Андреев от „Дойче Веле“ не поведе колоната към затвора?
• Рудолф Щайнер: Журналистиката като форма на черна магия
• Размисли върху един „джендърен“ проект, действащ в училищата
• Войната срещу децата: документален филм за бесовете на прага ни
• Нахалството на ГЕРБ и Истанбулската конвенция
• Истанбулската конвенция като „ЛГБТ Инструментариум“
• Истанбулската конвенция — рай за феминизма, ад за недочелите
• Британски съветник: Натрапването на трансджендъризма сред децата трябва да спре
• Готвят изумителни секс уроци за 5-годишни деца (твърде мръсно за твърде млади)
• Разни мисли — 09: Страхът от разногласие и филтрирането на общества
• Перверзии в образователната система за деца в Бразилия
• Детско порно и расизъм в щатската образователна система
За Стопанина
Oт 10-членната дамска група GREVIO, която ще следи за спазването на Истанбулската конвенция, три са пряко свързани със структури на милиардера Джордж Сорос, разкрива „168 часа“.
Без изненади
Поздравления за статията –
навреме и на място!
Единствено ми се струва,
че си изпуснал по едно € тук:
„€вропей$ки ценно$ти“.
Извинявам се.
Не мислех за €-та, докато писах материала.
Личи си 😉
Само не мога да разбера тия дето пишат такива статии и дават интервюта особенно тва със съдиите в,,дневник” за тъпи ли имат читателите или те са толкови тъпи че си мислят че и читателите са като тях!
Браво! Очаквам още редакции, на статии от неграмотните автори от казионните медии.
Още от грантаджиите:
Откъде идват изблиците на колективно безумие в България
Нима? А защо тоз ГРАНТ-МИСЪЛ избягва въпроса – Защо тези хора бягат от родните си места? Да му припомняме ли на ГРАНТ-МИСЪЛА, че същия този Запад и любезната помощ на Русия превърнаха родните им места в гробници! Да му припомняме ли на тоз ГРАНТ-МИСЪЛ, че всеки друг дръзнал да премине „N“ на брой граници без документи и не на определените за тази цел места се третира като престъпник по всеки закон, на държавите през които е минал?
Ето и още безумия от ГРАНТ-МИСЪЛА, Иван Кръстев – достоен комсомолец вчера и НЕпочтен ГРАНТАДЖИЯ днес!
А защо българите трябва да бъдат доверчиви към управляващите? Такива каквито до болка доверчив и тъпо навен е днешния Запад(нал) човек? Така му се иска може би на ГРАТН-МИСЪЛА, Иван Кръстев – до вчера достоен комсомолец, а днес НЕпочтен ГРАНТАДЖИЯ.
Ами ние ви знаем бе батка, научихме се да ви познаваме, Живота ни научи! Само докато ви видим кривите физиономии и съскащите усти и ви разпознаваме безупречно! Сродихте се със Запад(налите), макар и те отдавна да са ви опрашили, още от преди онези бурни ноемврийски събития в началото на миналия век, на Изток край ледените води на Балтика! Чумата я посяхте тогава, сега 100 години по-късно я разсяхте и на Запад! Но ние тук, същите тези българи които плюят и от Запад(налия) свят и от полит Русия се научихме да ви разпознаваме!
Безупречно!
Все ни е тая дали вашите съдии ще ви съдят за корупцията която посяхте сами, все ние е тая дали вашите съдии ще ви съдят за кражбите и лъжите с които обвивате и блатясвате всичко наоколо. Щото знаем, че това не е наша работа, каквото сте си надробили ще си го изсърбате.
Но когато посегнете на Душите ни, тогава ще се бием да знаеш! Не с пушки и танкове, ние нямаме такива, но първо ще ви посочим и разобличим с перо, а после с четка от Любов ще се опитаме да оформим изкривените ви от самите вас физиономии!
А дотогава моля да не ни давате акъл, поантирайки, къде да водим децата си!
Защото нашата цел не е икономически стабилно съществуване на децата ни, нашата цел е друга и тя е да опазим Душите си, тези и на децата ни! Далеч от асуристичните ви прояви – изкривили до болка лицата ви!
Ето още грант-мисли от днес, идващи от Ева Жечева – директор на Дирекция „Права на детето“ към Омбудсмана и бивш шеф на Държавната агенция за закрила на детето.
Напълно в духа на приложния луциферизъм, Ева Жечева неправомерно пренася частното върху общото. От един случай на застрашени деца се вадят генерални изводи за „българското семейство“.
Това, което е пропуснато в публикацията, беше изказването ѝ в ефир, че трябвало да се приемат решенията на НПО-тата за „защита на децата“. Само едно от „решенията“ е цитирано в статията:
Според нея е напълно нормално държавата да разглежда децата като своя собственост и да прилага идеята на НПО-тата за влизане в домовете на когото си поиска, за да оглежда условията на живот на децата и да ги разпитва дали тати и мама им бъркат в гащичките. Примерно.
Така приложният луциферизъм преминава в приложен ариманизъм, което е синоним на държавен монополизъм.
Ева Жечева не желае да коментира дали недохранването на децата в частния случай не се дължи по някакъв начин на държавата и условията, които е създала за нормален живот на гражданите си. Защото от това могат да се изведат „погрешните“ изводи, че този, който създава проблемите, се е заел да ги „отстранява“. Цирк, цирк, цирк… клоуни под път и над път.
Словакия няма да ратифицира Истанбулската конвенция
Грантаджиите мълчат.