Размисли върху един „джендърен“ проект, действащ в училищата

Ценностни устои и сексуална дезориентация

Истанбулската конвенция породи обществени тревоги, че децата на България ще бъдат превърнати в обект на преждевременно и идеологически спорно сексуално възпитание. В действителност вече се изпълнява „джендър“ проект в училищата. Чрез анкетни карти — наглед съвсем безобидно! — децата умело биват индоктринирани с идеята за „социалния пол“ и други аспекти на „джендър“ идеологията.

Запознайте се с вече действащия проект „Училище без насилие и стереотипи, определени от пола“. Още самото му заглавие е построено някак лукаво и лицемерно. Първо лансира манипулативното внушение, че в българското училище едва ли не цари повсеместно и непрекъснато насилие. Никой не пита какъв процент истина има в това внушение, понеже нали всички по принцип сме против насилието!

Но точно това очаква фондация „Джендър образование, изследвания и технологии“, която е инициатор на проекта с протекцията на „родното“ Министерство на образованието и науките и Софийския инспекторат по образование. Тя разчита на това, че хората принципно са против насилието. Следователно, те ще приемат на доверие спорния замисъл на проекта, щом като е опакован в консенсусна фразеология. Същото, впрочем, се прави и по линия на Истанбулската конвенция — уж щяла да защитава жените, но в нея има и много повече.

Ако прочетем целите на проекта,

виждаме, че там лъжливите внушения продължават. Убеждават ни, че в българското училище едва ли не се вихри междуполово насилие, фалшива мъжественост — мачизъм, сексуален тормоз и т.н. (Вижте списък с целите тук.) Човек остава с впечатлението, че вълните от насилие така нагъсто връхлитат българското училище, че вече няма и една свободна минута за учебни занятия.

Щом всеки нормален човек е против насилието, значи думата „насилие“ трябва да се постави в самото начало, за да предизвика съгласие у публиката. Разбира се, нужен е предлогът „без“, за да се постигне пълен консенсусен ефект. Получава се фразата „без насилие“ и всички са щастливи. Безусловно! Даже не е нужна команда от Брюксел

Думичката „без“ обаче се отнася и за следващата фраза – стереотипите, определени от пола“. Следователно, „без“ означава, че тази „джендър“ организация ще изкоренява от живота на децата не само насилието, но и техните полови стереотипи. Кои са тези толкова опасни стереотипи, определени от пола, които „джендър“ организацията така амбициозно се е втурнала да премахва с подкрепата на МОН, РУО-София и пр.?

Кои са тези полови стереотипи?

Да не би да са онези, естествено свързани с пола нагласи, чрез които момичетата развиват в зряла възраст женствени качества, а момчетата — мъжествени качества? Ако е така, „джендър“ организацията (и МОН) попитаха ли родителите дали са съгласни от децата им да бъдат премахнати зародишите на тези толкова важни и необходими за живота качества?

Към днешна дата (5 години след публикуването на целите на проекта) „джендър“ организацията не е конкретизирала срещу кои полово обусловени модели на поведение (стереотипи) се бори? Неясната фразеология, избягването на конкретика и спекулирането със смислово осакатени клишета като „толерантност“, „приемане на различните“ и тем подобни са характерни черти на „джендър“ идеологията.

По-нататък четем фразата „фалшивата мъжественост (мачизъм)“. Но „джендърите“ не ни казват коя, според тях, е истинската мъжественост, към която ще насочват децата? Надявам се, че не е тази „мъжественост“, която разпалва един много разпространен „мачизъм“, изпитващ сексуално влечение не само към меки китки и дупедавщина, но и към невръстни деца, независимо от техния пол!

На друго място лансират фразата „отрицателни стереотипи, определени от пола“, но не казват кои са положителните стереотипи, определени от пола? Може би очакват, че ако човек изобщо си зададе този въпрос, в съзнанието му автоматично ще бликнат положителни асоциации, като благородство, великодушие, човечност, алтруизъм, уважение и т.н.

Уви, подобни асоциации нямат нищо общо със сексуално възпитателните цели на „джендър“ организациите. Защото такива добродетели се формират не с „джендърни проекти“, а с адекватно морално възпитание. И то от родители и педагози, които сами притежават такива морални качества и знаят как се гради характера през съответните възрастови периоди.

Дори ако хипотетично допуснем, че някоя „джендър“ организация в своето лицемерие оповести, че се стреми към определени морални ценности, тогава собственото ѝ самоопределение като „джендър“ ще я издаде, че тази организация е безсилна да осъществи подобни цели. Безсилна, защото нейните „ценности“ не са реализация на стойностна ценностна система, а са продукт на сексуално обременена идеология. Достойни за съжаление са хората, чиито „морал“ извира от техните сексуални наклонности.

А иначе за всеки здравомислещ човек е ясно, че

не полът е виновен за проявите на насилие,

а липсата на морални качества у тези, които проявяват склонност към насилие. Защото всички деца имат своя биологичен пол, но далеч не всички деца са насилници — както косвено се опитват да ни внушават „джендър“ организациите и техните покровители от Брюксел, Страсбург и Вашингтон.

Насилието е следствие от липсата на адекватна ценностна система у децата и техните възпитатели. А ценностната система е духовен ресурс, който човек придобива независимо от своя пол и въпреки своя пол! Нека „джендър“ организациите бъдат така добри да не забравят, че ценностната система се намира в духа, а не в гащите.

Ето защо, докато са втренчени в гениталиите на децата, „джендър“ организациите никога няма да възпитат у тях нито едно морално качество и нито една добродетел. Следователно, няма да изкоренят насилието, с което така лицемерно спекулират.

Но аз дълбоко се съмнявам, че на „джендър“/ЛГБТ организациите им пука за моралното възпитание на децата. Цялата тази лицемерна загриженост за насилието в училище е само благовиден параван, зад който прозират нечестиви цели.

Впрочем, ако децата получаваха адекватно морално възпитание и здрави ценностни устои, тогава „джендър“/ЛГБТ организациите щяха да оредеят значително. А разнасяната от тях зараза на сексуалната дезориентация щеше да се свие до естествения си санитарен минимум.

Но тъкмо заради това тези организации нямат интерес децата да получават надеждни ценностни ориентири в живота. Те се стремят да объркват децата от най-ранна възраст с агресивното им въвличане в екстравагантни сексуални занимания, които незрялата детска психика е неспособна да асимилира и оцени като нездрави и ненавременни. И резултатите не закъсняват.

Психическите и сексуални разстройства сред младите хора в т.нар. свободни общества нарастват с епидемични размери. Операциите за смяна на пола в детска и юношеска възраст се превръщат в масова практика и дори се приемат за нормален резултат от сексуалното възпитание, получено при осъществяването на трансджендър и ЛГБТ политики.

Накратко, свидетели сме на институционализирани и напълно легитимни (юридически, но не и нравствено) практики за ранна деморализация на детското съзнание.

Христо Радков
7.2.2018 г.

* * *

Още по темата:

Войната срещу децата: документален филм за бесовете на прага ни

Нахалството на ГЕРБ и Истанбулската конвенция

Британски съветник: Натрапването на трансджендъризма сред децата трябва да спре

Готвят изумителни секс уроци за 5-годишни деца (твърде мръсно за твърде млади)

Истанбулската конвенция — рай за феминизма, ад за недочелите

Разни мисли — 09: Страхът от разногласие и филтрирането на общества

Перверзии в образователната система за деца в Бразилия

Детско порно и расизъм в щатската образователна система

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Един коментар за "Размисли върху един „джендърен“ проект, действащ в училищата"

  1. Дорина Василева  09.02.2018 г. | 09:53 ч.

    Ето и още три мнения от нашенски специалисти по темата и едно, подписано от 60 лекари. Дано българските учители, а и изобщо мислещите хора, не следват сляпо научно-абстрактни мнения, вгледани в буквата на „научността“, защото зад нея стоят други сили и цели. Доста безсилие има в психологическата трактовка на това, на което сме свидетели. Щайнер е бил ясен по отношение на съвременната нему психология, а сегашната не е по-различна – докато не се опре на духовно-научни основи и разбирания, тя реално ще бъде далеч от онова, което реално клокочи в човешката душа. Да се чете между редовете с отворено и будно съзнание, както и с прозиране на истинските причини за случващото се!

    Смяната на пола не е мода, а необходимост

    На децата не трябва да се говори за сексуалните различия

    Понятието трети пол е пълен абсурд

    60 водещи лекари срещу Истанбулската конвенция

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.