Учителя Беинса Дуно за отношенията с Църквата (5)

Пета част на тематични изказвания от Учителя, подбрани от проф. А. Чилингиров

Продължава от първа, втора, трета и четвърта част.

Казвате: «Елате в църквата!» В коя църква? Църквата — това сме ние, живите хора, това са нашите умове и сърца. Можеш ли да ме приемеш в твоето сърце? В твоя дом аз ще дойда, но в твоята каменна църква не мога да дойда. Това казвам само за разумните от вас, които разбират. Тъй трябва да разбираме закона на младото поколение. Трябва да се даде свобода, трябва да му се каже, че само една сила, само един Господ остава в света. Това е Господ на Любовта — за млади и стари, за учени и прости, за всички.

Тази Любов омиротворява всичко в света, тя започва да действа. Под нейното въздействие всички хора стават, оживяват и възкръсват. И сега иде Денят на Възкресението. За кои? Аз поздравлявам младото поколение — то ще възкръсне. На младото поколение ще дам всичкото мое съдействие, с него съм едно. Аз съм с младото поколение — момичета и момчета, които имат стремеж към Бога, които имат любов. И със старите съм — с тези, които имат същия стремеж, същата любов. А с онези, които нямат тази любов, с тях скъсвам.1

* * *

Кога хората започнаха да строят църкви? — Когато изгубиха рая, когато изгубиха църквата в душата си. Щом изгубиха духовната си църква, те започнаха да си строят каменна. Ние се нуждаем от църква в душите ни и там да поставим Бога като Любов, като първосвещеник. Една Църква ще има в бъдеще, един Свещенослужител. Тя ще бъде толкова голяма, че ще събира всички хора на Земята.

Казвам: Всички трябва да бъдем извън църквите — да работим в света. Аз съм против църквите. Да излезем на стъгдите, при бедните и страдащите, при угнетените и онеправданите. Там трябва да бъдат и свещениците. Това иска Христос от всички — това е Новото учение. Хората се страхуват да не се изпразнят църквите. Няма да се изпразнят, това трябва да знаят свещениците: като дойде Христос, църквите отново ще се напълнят — това трябва да знаят всички свещеници и главно българските.

В България сега Христовото учение не се проповядва както трябва. Едно време гръцките владици с един замах обявиха българите за схизматици, изключиха ги от църквата. Сега 16 синодални старци се събрали на съвет да разискват за изключването ми от църквата. Там е лошото, че никой не може да ме изключи. Който ми е дал живот, Той ме е пратил на Земята да работя. Онзи, който може да ме изключи, това съм аз самият. Как ще се изключа? — Ако не водя порядъчен живот, ако не живея в съгласие с Божиите Закони. Кой ще ме изключи, като живея в съгласие с великите Божии Закони? Който живее в неправда, сам се изключва.2

Бел. А. Ч.: При стенографката Лалка Кръстева: „Едно време гръцките владици с един замах обявиха българите за схизматици, изключиха ги от църквата. Сега 16 синодални старци се събрали на съвет да разискват за изключването ми от църквата. Там е лошото, че никой не може да ме изключи. Който ми е дал живот, Той ме е пратил да работя. Онзи, който може да ме изключи, това съм аз самият. Как ще се изключа? — Ако не водя порядъчен живот, ако не живея с великите Божии закони. Кой ще ме изключи, като живея в съгласие с великите Божии закони? Който живее в неправда, сам себе си изключва.“

* * *

Ние трябва да обичаме Свободата, да обичаме Светлината, да обичаме и Чистотата  това да става по добра воля, а не по заповед. Аз не искам да налагам своето и на тях. Учението, което проповядвам, изисква всичко да се върши с Любов. Христос казва: „Ако любите Отца си, и Мене ще възлюбите и ще опазите Словото Божие.“ Казвате, че Христос е Глава на Църквата. Ако сте убедени в това, ще опазите Неговото Слово. Христос казва: „Иде време и сега е, когато истинските поклонници няма да се покланят нито в Йерусалим, нито на тази гора, а ще се покланят в Дух и Истина.“ Значи те ще се покланят на страдащите, с които светът днес е пълен.

Не казвам, че това се иска само от свещениците. Ако всеки свещеник би изпълнил поне една стотна от своите задължения както трябва, светът досега щеше да се оправи. Ако и всеки вярващ би изпълнил една стотна от задълженията си, животът на хората щеше да бъде по-добър от сегашния.3

* * *

Една е истинската църква, една за всички народи. Тя е вътре в човека, духовна църква е тя — идеал за всички хора. Аз я наричам Божествена Църква. Тя носи ред и порядък за всички хора, за всички общества и народи. Тя носи братство и равенство еднакво за всички: за богати и бедни, за учени и прости, за силни и слаби. Пред Закона на Бога всички са равни.4

* * *

Към църквата трябва да се отнасяме с уважение и почит. Пред Бога не е право да осъждаме църквата — не сме ние, които ще я съдим, а Христос. И вашият добър и праведен живот е, който ще я съди. Всички ще имате по отношение на църквата благородни желания и мисли, защото ето — и ние ще работим и работим за нейното повдигане. Ще обичаме заради Господа православната, католическата и протестантската църкви и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме — ще ни даде мъдрост и знание.5

* * *

Бел. И. С.: В следните две извадки не се говори директно за църквата, но те са подбрани от А. Ч. към досегашната колекция и решението му не е лишено от основание.

Казват за някого: «Ама той не мисли както трябва!» Чудни са хората! Какво от това, ако един вълк не мисли тъй, както ти искаш? Ако един вълк стане овца, той не може да мисли като вълците, но докато е вълк, ще мисли като тях.6

* * *

В една къща се навъдили паяци и започнали да пращат помежду си депутация [за обсъждане на въпроса] как да разделят къщата, че да не си пречат едни на други, когато мухите влизат в паяжините им. Заели всички ъгли. Но един ден идва слугинята на къщата и с една метла разваля всички паяжини.7


Бележки:

  1. НОВИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство на Събора през 1922 г. в Търново, Берлин 1997, с. 36 сл. [^]
  2. ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи от Учителя (1923), София 1949, с. 12 сл. [^]
  3. ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи от Учителя (1923), София 1949, с. 12 сл. [^]
  4. ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи от Учителя (1923), София 1949, с. 19 [^]
  5. Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново  24 VIII 1914 [^]
  6. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 467 [^]
  7. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 462 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.