Духовна медицина за Епохата на хаоса, разделението и разрухата

„Всичко съзнателно и несъзнателно, което живее и диша в Аза, се отразява като фрактали в колективното изживяване.“

Лесно ми е да си представя един по-добър свят, в който всеобхватно царуват състраданието и братството. Свят, в който алчността е свалена от престола, а истината е на почит и ехти навсякъде. Свят, в който благата се използват за творчество, технологиите освобождават хората вместо да ги убиват, а природата се смята за ценна като човешкото тяло.

И все неща в този дух. Това е красива представа.

Лесно е да си я представим, защото влиза в дълбоко съзвучие с онова, което знаем за хората: в същината си ние сме същества от любов. Трудното обаче, даже понякога е привидно невъзможно, e да си представим прехода от сегашния свят към по-възвишения.

Кое е липсващото звено? Каква е тайната? Трябва ли да свалим нещо или някого от престола? Нужна ли ни е революция? Срещу кого по-точно? Или трябва да градим сред хаоса, разделението и покварата около нас?

Как да стигнем там, като тръгнем настоящето?

Ако следвате нишката на научните данни относно човешкото съзнание чак до сърцевината им, в един момент стигате до прозрението, че ние създаваме реалността и че светът като цяло е макроскопична презентация на индивидуалните изживявания. Всичко съзнателно и несъзнателно, което живее и диша в Аза, се отразява като фрактали в колективното изживяване. По този начин споделяме взаимно болката си и по същия начин допринасяме за взаимното си израстване.

Наблюдението на света в тази светлина е диагнозата на индивида. Болестите, проявяващи се в споделената ни реалност, се откриват в умовете и душите на всички хора. Когато разберем, че това е истинската природа на реалността, внезапно ни се разкрива пътя към един по-добър свят. Изцелението на един е изцеление на цялото. Пътят вече е ясен.

Неправилни лечения и фалшиви лекарства

Живеем в епохата на неправилни решения, наивни надежди и фалшиви лекарства. Плиткото се смята за дълбоко. Съдържанието се презира, почита се опаковката. Лекарствата не лекуват, а увреждат, като водят до зависимост. Леченията сега увековечават болестите, защото причините за тях рядко се търсят, а причините за усложненията рядко се разкриват.

Болестта, която ни води по пътя на самоунищожението, е духовна, тъй като всяко човешко същество пренася лична и колективна история, опитности и травми. Съдържанието на миналото ни помага да оцветим нашето бъдеще. Потиснатите страдания създават обща дисхармония. Това е една от основните истини за духовното естество на човеците. Ние носим миналото си със себе си, като не се досещаме да се освободим от онова, което вече не ни служи по добър начин.

Наследството ни като деца на природата включва лекарствата, които могат да ни освободят от страдание. Те са лечебницата на майката природа, която служи като средство за лично, обществено и планетарно обновление. Това са лекарства, които дори ни позволяват да разширим съзнанието си и да опознаем истинската си природа, но са сочени за незаконни в матрицата, затова са налични само за онези, които ги търсят. Тези, които го правят, е възможно да надникнат в най-дълбоките кътчета на Аза си, което им носи необичайно опознаване не стойността и значението на живота.

„Намираш мир, не когато подреждаш наново обстоятелствата в живота си, а когато осъзнаеш себе си на най-дълбоко ниво.“ — Екхарт Тол

Първо се освобождаваш, после приемаш, а след това прилагаш

Личната ми опитност с култови растителни лекарства в техния правилен церемониален контекст ме доведе до разбирането, че, за да бъдем щастливи, трябва да сме свободни. А за да сме свободни, не трябва да сме под бремето и властта на страха. За да не сме подвластни на страха, трябва да се вгледаме съсредоточено в най-тъмните части от себе си, като така разширяваме съзнанието и възможностите си да придобием по-истинска и нова представа за себе си.

Духовна медицина за Епохата на хаоса, разделението и разрухата

Имам един добър приятел, който работи за опазването на културата и медицинските традиции на едно амазонско племе, което е застрашено от изчезване заради консуматорския ни начин на живот. Убедил съм се от първа ръка, как техните свещени растителни лекарства могат положително и трайно да променят живота на човек, като ги спасят от представата им, че са жертви, и освободят техните истински заложби.

Друг мой приятел — шаман, който лекува с растения от африканската джунгла, дава възможност на хора, като мен и вас, да изследваме необятните дълбочини на съзнанието и паметта. Това ни позволява да чуем собствените си души и да видим пълния обхват, богатството и образите, съхранявани в подсъзнанието ни.

Тези свещени лечебни традиции като цяло са неизвестни и не се разбират в културата на съвременното съзнание. Същите тези духовни лекарства и свързаните с тях опитности са забранени в матрицата. Забранени са, защото имат силата да ни освободят от смъртоносната хватка на самоунищожението.

Трите най-главни прозрения от тези растителни лекарства, както съм се убедил, са троични: освободи се, стани възприемчив и накрая приложи.

По-напред се освобождаваме от онова, което ни спъва — от страха, който ни пречи да приемем дадена истина, и от очакванията да имаме контрол.

После приемаме. Приемаме познание за себе си, както по свещен начин, така и тривиално. Приемаме познание за природния свят, без който сме нищо. И приемаме познание за безграничната сложност и свойственото вдъхновение на вътрешния ни космос.

След това трябва да приложим тези уроци, иначе те са безсмислени. Трябва да живеем с тези учения и тези откровения, да мислим ежедневно за тях, при всяко общуване с другите, постоянно, докато животът ни расте и се обогатява. Трябва активно да посрещнем предизвикателството да стигнем до по-високата си същност.

Заключителни мисли

Живеем в епоха на хаоса, разделението и разрухата. Всеобщата болест поощрява разнообразието и различията ни да помрачават света.

Културата е достигнала до упадъчен и объркващ водовъртеж, като стресът се умножава и води до още по-голямо отдалечаване от истинската ни природа. Значително откъснати от духовната медицина и дълбоките духовни изживявания, не знаем в каква посока да се обърнем за вдъхновение и нови сили, като не намираме и пътя към бъдещия свят, за който мечтаем.

За да се извадим от капана на разрухата все пак има начало. А то е да се изцелим като индивиди.

Автор: Дилън Чарлс @ The Waking Times1

Превод: Иван Стаменов


Бележки:

  1. Авторът е учител по шаолинско кунг-фу, тай чи и ки гонг. Практикува йога и таоистки изкуства. Редактор на The Waking Times и сътрудник на OffgridOutpost.com. Щастлив баща, който иска да остави по-добър свят за идните поколения. Работи за просветлението на другите чрез вдъхновяващи материали и дела. Можете да се свържете с него на wakingtimes@gmail.com [^]

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.