„Знаем и кътните ви зъби.“ — Това смущава ли ви? Може би трябва…

Проблемите на щатския Obamacare, адаптирани в още по-проблемен BG вариант

Пръстови отпечатъци за пациентите, постъпващи в болница или пазаруващи от аптеките? — Това е нищо! Нещата, които ще напиша на следващите редове, са лично засвидетелствани и може би ще накарат косите ви да се изправят. Освен ако отдавна не сте олисели от тревогите, с които Големият брат периодично ви поставя в ролята на гол охлюв.

Преди няколко месеца Здравната каса за кой ли път едностранно промени условията на договорните си отношения с лекарите. Става дума за месечния отчет, който всеки лекар е длъжен да подава на касата, ако иска да получава заплащане за прегледите и манипулациите на здравно-осигурени пациенти. Досега беше възможно тези отчети да се подават на физически носители, като това ще се запази само до края на текущата година. Съгласно новите правила, всеки лекар трябва да разполага с компютър или да има познат, който да оформя месечния му отчет, а след това и да го изпраща по интернет.

Това, че не всички лекари са на „ти“ с компютрите и интернет, се подразбира. И можете да си представите недоволството на някои от тях. Изискванията на касата усложняват живота и професионалната им практика. Изяждат от времето им, което могат да отделят за пациентите си. В тази връзка, по странно стечение на обстоятелствата, стана така, че се наложи да инсталирам отчетния софтуер и да помагам с изпращането на информацията към Здравната каса.

Изобщо няма да коментирам подробно колко „неприятелски“ е интерфейсът на тези програми, като същото се отнася и за платформата „ПИС“ на държавната касичка. Убеден съм, че някой е прибрал в джоба си милиони от парите на данъкоплатците, за да изгради тази отчетна система, като резултатът е, меко казано, аматьорски, непрофесионален…

„Знаем и кътните ви зъби.“ — Това смущава ли ви? Може би трябва...

ПИС на НЗОК:
Мястото, където всеки месец лекарите подават отчети, включващи и база данни със заболяванията на пациентите им.

Но това, с което искам да ви занимая, е

естеството на самата информация,

която подават лекарите и се събира от Здравната каса. Ако сме пациенти, рядко се замисляме по този въпрос. За нас най-важното е да намерим читав специалист, който в най-кратък срок да облекчи страданията ни. Какво се случва след това? – Може би се надяваме, че има нещо като тайна между лекаря и пациента, каквато се предполага, че съществува между адвокатите и клиентите им. Сещате се — като по филмите.

Само дето от първа ръка се убедих, че тази тайна е една голяма самозаблуда. Пълна илюзия. Добрите люде от Здравната каса знаят всичко за вас, което знае и лекарят, който е отчел дейността си пред тях. А това практически е всеки лекар, работещ на договор с нея. Каквито и манипулации да ви е правил лекарят, те се отчитат пред касата, за да може касата да възмезди труда му. Забравете, че лекар би отказал парите!

Втресе ли ви леко? Или се изпотихте? — Дано не съм провокирал симптоми на грип. Защото описаното дотук беше изцяло абстрактно. А сега…

Нека видим конкретни примери

Влизате в системата в момента, в който влезете в кабинета на лекаря и заплатите тъй наречената потребителска такса. Вече сте попаднали в архив, че на еди-коя-си дата сте бил в болнично заведение при еди-какъв си специалист. Дали са ви преглеждали след това и как ви е лекувал специалистът — това е „друго“, което е отделен въпрос.

Но „другото“ още повече ви поставя под лупата на Големия брат и облещеното му око. За взора на звяра няма тайни, дори ако се лъжете, че са скрити в гащите ви или дълбоко в устната ви кухина, чак някъде зад кътниците. Защото и уролозите се отчитат, и зъболекарите — всички, които са на договор със Здравната каса и се занимават с пациенти, които „минават по касата“. Но, ако мислите, че личната ви информация (понякога даже интимна) си остава достояние само в лекарски кръг, отново сте в самозаблуда.

Служителите на Здравната каса не са само лекари

Там има финансисти и какви ли не бюрократи. Някои от тях също имат достъп до ежедневно натрупващата се база данни на здравно-осигурените пациенти. За да разгледате такава база данни, ви трябва само ЕГН на човека, който ви интересува, както и достъп, с какъвто не е трудно да се сдобиете, стига да имате желание или обстоятелствата да станат странни и да ви поставят на неочаквано място, където не сте „във водите си“.

Само заради това, че помагах на неколцина лекари да изготвят и изпратят електронните си отчети в нужния вид, дори в момента имам напълно свободен достъп до здравния статус на хиляди нашенци. И ако реша да узная неща за тях, които не съм убеден, че ми е комфортно да знам, просто трябва да направя две-три движения с мишката. Нямам намерение да злоупотребявам с такава информация. Но аз не съм всеки!

А в момента няма и регулативни механизми, които да забраняват достъпа до такива лични данни на технически сътрудник — една роля, която иззех по неволя, защото много лекари действително са като в небрано лозе, когато работата им опре до компютри. Вярно е, че се провеждат курсове за такива лекари, но и те са за парлама. В крайна сметка един лекар няма да губи повече време, отколкото може да си позволи, като отпраща спешни пациенти, само защото НЗОК го е задължила да „рапортува“ всеки месец по възможно най-времеемкия начин. При това със софтуер, който мъчи и IT специалисти.

Ако не са такива като мен, ще са други… като мен

Най-абсурдното в цялата ситуация е, че докато пиша тези редове, служители на една от компаниите, създаваща програмите за отчитане, също на обучителни курсове. Те се учат как да ползват софтуера на собствената им компания, а след това и да обучават лекарите. Да, тепърва! Така че, ако не помагам аз на лекарите по приятелска линия, ще им помага някой друг. Този друг ще има точно толкова „право“ на достъп до здравния ви статус, колкото имам аз или произволен бюрократ на Здравната каса. И тук „правото“ е в кавички, защото няма нормативна уредба, която да ми позволява такъв достъп. Но няма и такава, която изрично да го забранява!

Ако допуснем, че с тази статия провокирам шум и въпросът някой ден се регулира със закон, това ще създаде проблеми на лекарите, които вероятно ще бъдат задължени да не разчитат на такива като мен за помощ, а на „експертни лица“, определени от държавата. Това обаче няма да реши проблема в същината му, защото „експертът“ ще е толкова лекар, колкото и аз, пък и си остава отворен въпросът: кой друг има знаен или незнаен достъп до базата данни?

„Знаем и кътните ви зъби.“ — Това смущава ли ви? Може би трябва...

Ако държавата плаща за здравето ви с парите, които сте ѝ дали, можете да сте сигурни, че давате на държавата и възможността да знае всичко за здравето ви или по-точно: за слабите ви места.

Единственото частично спасение, ако темата ви е развълнувала

Лекарите се отчитат пред Здравната каса само за извършените дейности, заплащани по линия на тази каса. С други думи, дори да сте здравно-осигурен, ако си плащате за прегледа и/или лечението, тогава Здравната каса не изплаща нищо. Съответно и не изисква отчет от лекаря за пациентите, които си плащат. Да си плащаш, е като да си купуваш лично пространство.

Но винаги има едно голямо „но“…

Някои болници имат вътрешна база данни. И да не „минавате по касата“, лекарите попълват бази данни с анамнеза и здравен статус след извършения преглед, а пазят и всякакви цифрови снимки от рентгени, ЯМР и прочие. Със сигурност знам, че частните клиники имат такива, тъй като периодично използвам услугите на „Вижън“, „Торакс“ и „Токуда“.

Само мога да гадая доколко тези бази данни са само вътрешни и що за хора имат достъп до тях. Почти съм сигурен обаче, че ако властите поискат достъп, ще го получат.

Личното пространство не било право, а привилегия

Това гласи една пропагандна мисъл, повтаряна отново и отново през последните близо две десетилетия. Струва ми се излишно да чета (отново) закона, регулиращ достъпа до личните данни, защото, каквото и да е регулирано там, гаранциите на хартия са илюзорни. Имаме много закони. Имаме и много неспазване на законите.

Знам само, че по Конституция човек не подлежи на медицински прегледи и манипулации, ако не е съгласен с тях, с изключение на случаите, когато, да речем, има основателни съмнения, че разпространява венерически заболявания или е извършил изнасилване. Но Конституцията наистина не гарантира, че няма да бъдете преглеждани „виртуално“, без ваше знание и позволение. За Бога, знам и кътните ви зъби, въпреки че не съм искал достъп до това знание, нито ще го използвам.

Електронното ви „Аз“ не е реалното ви Аз, колкото и между двете да има допирни точки. Първото е отпечатък на второто. Но, ако се грижите за второто, трябва да знаете кой и какво прави с електронния ви профил. Мен поне ме е грижа.

Нямам решение за описания проблем при сегашния държавен „ред“

Намирам го за проблем. Защо? Ами най-невинният начин за злоупотреба с такива лични данни може да има следното изражение. Някой има данни за здравословните ми проблеми. И съвсем „случайно“ скоро мога да очаквам нежелана поща, с която ме убеждават, че „ако имам глаукома“, въпреки че те ще знаят, че имам, щели да ми помогнат в еди-коя-си частна клиника.

Вие може и да не се съгласите, че това е проблем. Но могат да се посочат и къде-къде по-зловещи примери за злоупотреба с лични данни, каквито могат да се очакват в изобилие в една силно корумпирана държава. Отречете го, де!

Убеден съм, че „умните глави“, изискващи такива бази данни за пациенти (пък и за какви ли не аспекти от живота ни), също няма да намерят решение. Защото за тях това едва ли е проблем. О, не, това за тях всъщност е решение…

Наречете ме параноик, но вярвам, че онези, които спускат такива изисквания „от Здравната каса“, всъщност решават свой си проблем. Той е свързан с това, че разглеждат хората като потенциални врагове за властта си. И всяка информация, която могат да съберат за противниците си, вас и мен, може да бъде използвана по съответния начин.

Ако бях на тяхно място и человеко-звяр, бих го направил! Не днес. Може би не и утре. Но все някога.

Иван Стаменов
10.11.2016 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

4 коментара за "„Знаем и кътните ви зъби.“ — Това смущава ли ви? Може би трябва…"

  1. Спиро  10.11.2016 г. | 21:30 ч.

    Не е само това, ако искаш „персонализирана“ карта за градския транспорт си даваш личната карта. Не се иска само снимка ами и да знаят кой точно си ти. Ако например ползваш метрото тогава знаят на коя станция си бил по кое време, в автобусите и трамваите е по-различно. Но се иска и да знаят на кой IP адрес кой отговаря.
    Проблема е голям.

  2. Дан  11.11.2016 г. | 15:08 ч.

    Голям праз, че някой може да види, че лицето х е боледувало от гонорея в някакъв момент.. Как точно това е проблем за някого? Днес всичко минава ‘онлайн’ и ако някой реши да злоупотреби с таива данни – това си е за негова сметка.

  3. Стопанина  12.11.2016 г. | 13:35 ч.

    Как точно това е проблем за някого?

    Да не съм отговорил в статията, да ми задаваш такъв въпрос. Ама съм дал конкретен пример за проблем, който дори не е сред най-неприятните, а ти пак ми задаваш въпроса. А познай какво си мисля!

    Днес всичко минава ‘онлайн’ и ако някой реши да злоупотреби с таива данни – това си е за негова сметка.

    И как точно е за негова сметка? На мен пък ми се струва, че е за сметка е на този, с данните на когото е злоупотребено.

    Значи, признаваш, че с такива данни може да се злоупотребява. Но ми задаваш въпроса „как това е проблем?“, като изместваш проблема към злоупотребителя.

    Ти може и да нямаш проблем. Друг може и да има проблем. Целта на статията е всеки да си отговори точно на този въпрос преди всичко за за себе си, а не да обяснява на другите, че нямат проблем, когато може и да имат.

    Да си на 14 години, да ти е простено.

    Ама ми се струва, че не си на 14.

  4. коментатор-ка  22.11.2016 г. | 00:45 ч.

    Работех в Англия не много отдавна. Поисках да се върна преди изтичане на договора ми. Там самолетните билети не се продават свободно от фирми, а се купуват само чрез интернет и банкова карта с техни банкноти. Нямах такава карта, а заплатата ми по договор се даваше на ръка. В един прекрасен момент, се оказа, че нито фирмата, нито семеѝството, за което работех, бяха съгласни да ми купят билет, въпреки че по договор можех да прекъсна работа, предупреждавѝки в определен срок. Не разбирах добре компютър, англиѝския ми беше слаб и се оказах в положение да искам да се прибера, а да няма начин. В краѝна сметка успях да намеря българи, които ми купиха билет, но разбрах какво е да си като в капан – на остров, от коѝто се излиза предимно със самолет, в коѝто ако нямаш банковата карта и компютър…. парите в броѝ не ти вършат работа. Там са ги направили зависими от банките и интернет – купуват всичко чрез тях, всичко.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.