Светият дух в мирогледа на духовната наука (3)

Подбрани антропософски определения, дадени от д-р Рудолф Щайнер. Трета част

Продължава от първа и втора част »

Христовият импулс запазва възможността ни да не забравим нашия Аз до средата на нощта на битието. Ако запазим спомена до среднощния час на битието, дотогава, когато Светият дух се приближи към нас и ни покаже ретроспекцията и взаимовръзката ни с нашия собствен вътрешен свят като един външен свят, ако сме съхранили тази взаимовръзка, Духът ще може да ни поведе до новото ни въплъщение, което осъществяваме чрез това, че образуваме нашия първообраз в духовния свят. Сега вече е необходимо човекът да узнае по времето на земния си живот не само най-необходимото относно Христос, а да поеме Христовия импулс като мощен импулс в душата си, така че да го пренесе през среднощния час на битието. Защото чрез Христовия импулс се засилва импулсът на духа и ние носим импулса на духа по-силно през втората половина на живота ни между смъртта и новото раждане, отколкото иначе бихме го носили, ако Христовият импулс не е налице.

Каквото ни остава от импулса на Христос, усилва импулса на Духа. Чрез това и в нашата душа може да се внесе такъв импулс на Духа, който тогава, когато навлезем в земната си инкарнация, е сила, която не употребяваме, както обикновено употребяваме силите, донесени чрез раждането си във физическото ни въплъщение. Но това, което получаваме по този начин като плюс, като нещо повече, когато Христовият импулс усилва импулса на Духа, това внасяме в битието, то не трябва да бъде преобразявано по време на земния ни живот. Духът, той трябва по-силно да действа, за да не действа само до раждането и всичко от духовния ни живот да бъде преобразено във вътрешни организиращи сили, така че да ни остане само малко съзнание, което да ни учи да познаваме физическото ни обкръжение и това, което разумът, свързан с мозъка, може да обхване. Ако, като хора, развиващи се в бъдещето, не донасяме постепенно един превес на Дух, пораждащ се по описания начин, човечеството на Земята все повече би стигало дотам, по време на земния си живот изобщо да не подозира, че има Дух. Тогава би царял само «бездуховния дух» Ариман по време на живота и хората биха познавали само сетивно-физическия свят.

Силата на духа, която навлиза в телата така, ще създаде духовните очи, за да се виждат и разбират духовните светове. Духът ще заблести и в земните въплъщения: първо при някои хора, а след това при все повече.1

Светият дух в мирогледа на духовната наука (3)

* * *

Докато солта от водния разтвор се утаява на дъното, водата се пронизва и изпълва от духа на солта. Точно по същия начин, когато кръвта изтича от раните на Спасителя, се извършва не само един физически процес, а когато кръвта изтича, действително се извършва и един духовен процес. И този духовен процес се състои в това, че Светият дух, който е бил приет при Кръщението, се свързва със Земята, самият Христос се влива в същността на Земята.2

* * *

Чрез Мистерията на Голгота навлиза нещо в света, чрез което човекът сам може да разбере духовния свят непосредствено от впечатленията си. Това е, което можем да наречем присъствието на Светия дух в света, присъствието на мировите мисли в света.3

* * *

Онези същества, които, така да се каже, са добрите духове на лунната епоха носят християнското означение ангели; теософията ги означава като «духове на здрача». Най-изтъкнатият предводител на тези духове посочихме като Светия дух, регентът на огнените духове или архангелите, като Христос, а този на Сатурн като Отец-дух. Последният, следователно, който със своята армия е създавал, е Духът, който християнството посочва като Светия дух, регентът на лунното развитие, духът, който е съществувал преди повторението на лунната епоха в земното развитие. Същият дух е този, който изгражда отвън и сега изпраща един лъч от своята собствена същност в хората.4

* * *

Както ние се отнасяме към нашите мисли, така ангелът се отнася към Светия дух. Светият дух не мисли като нас, а така, че изпраща своите ангели като пратеници в света.5

* * *

Когато разглеждаме ясновидството на човека, то се представя като просветляване на онези части на човешката същност, които излизат в съня от физическото и етерното тяло, Азът и астралното тяло. Ако човекът се намира съзнателно в тях, това е противоположното състояние на боледуването, другият полюс на боледуването. Човекът се потапя в областта на духа със своето астрално тяло и аза. Така виждаме, че човекът в своята земна организация може да се изтръгне от природата в две посоки, в посока на подприродата — към Отца, в посока на надприродата — към духа, а от Мистерията на Голгота насам Христос е посредникът на двата свята, одухотворителят на природното битие, одухотворителят на нормалното човешко битие, който винаги е предизвиквал там хармонията между подприродата и надприродата.

Подприродата винаги се уравновесява в нормалното протичане на съня и будността. Надприродата се уравновесява при онези съзерцатели, които винаги имат възможността да се завърнат по своя воля в обикновения човешки живот.

Ако по време на събуждането човекът не е в състояние да уравновеси това, което е изживял в подприродата, появява се болестта, която се разгръща във физическото и етерното тяло. Ако човекът не е в състояние да внесе това, което може да съзерцава в областта на духа, в пълното си будно състояние, в естественото протичане на земния му живот, тогава се появяват душевните (психическите) заболявания и с това другият полюс.6

* * *

Свещеникът има за задача да проследи всичко, което е изживяно от човека, когато той излезе от тялото и навлезе в другия свят, света на духа. Чрез това свещеникът все повече и повече се запознава с това, което е сродството на човека с духа, със Spiritus Sanctus, със Светия дух. И неговият път е да поеме посредничеството между Духа и Сина, Христос, там да изгради теологията, да намери пътя от Христос към Духа и от Духа към Христос. Отново може да се спечели набор от познания, от жизнено съдържание за този път, който води хората от Духа към Христос и от Христос към Духа. И този път трябва да достигне кулминацията си в това, че отделните етапи на теологията да направят разбираемо кой е бил пътят на Христос за човечеството след преминаването му през смъртта на Голгота, който път е Великият оздравителен процес.

Така че сега възниква въпросът: Каква способност ще се създаде в човека чрез този оздравителен процес, за да може той да навлезе в духовния свят? — Чрез това всичко, което следва да бъде теология, кулминира в схващането на това, което става с Христовата индивидуалност, след като е преминала през смъртта на Голгота. Христовият път след Голгота е най-висшата кулминация на лечителския път. Христовият път от Голгота нататък е най-висшата кулминация на свещеническия път.7

Подбор на цитатите: У. Швенденер

Превод от немски: Нели Спиридонова-Хорински


Бележки:

  1. СС 153, Вътрешната същност на човека и животът между смърт и ново раждане (1914), стр. 177сл., немско издание 1978 г. [^]
  2. СС 103, Евангелието на Йоан (1908), стр. 213, немско издание 1962 г. [^]
  3. СС 132, Еволюцията от гледната точка на истината (1911), стр. 15, немско издание 1979 г. [^]
  4. СС 99, Теософия на розенкройцерите (1907), стр. 120, немско издание 1962 г. [^]
  5. СС 266/2, От съдържанията на езотеричните уроци, том II (1910-1912), стр. 470. [^]
  6. СС 318, Взаимната дейност на лекари и пастири на душата. Пасторал-медицински курс (1924), стр. 159, немско издание 1984 г. [^]
  7. СС 318, Взаимната дейност на лекари и пастири на душата. Пасторал-медицински курс (1924), стр. 162, немско издание 1984 г. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.