Българският език и следващата културна епоха — 2 част

Мистични размисли за „езика свещен на нашите деди“ с оглед на бъдещето. Втора част — „Ф“ и „Ъ“

Продължава от първа част, където са дадени и подробни обяснения и разяснения за тесния контекст на поредицата.

2. Опасният звук „Ф“ и славянските езици

Българският и другите славянски езици се отличават с шипящи и други звуци, които липсват в много от езиците на съседни и по-отдалечени народи. Такива са „Ц“, „Щ“, „Ж“ и „Ъ“, като списъкът не е изчерпателен. Затруднението, което изпитват някои чужденци с тяхното произнасяне, е пословично.

Нещо, което не е толкова известно, е, че има един звук, който българите и другите славоезични народи могат да произнасят без усилие, но… напълно отсъства в древните думи от езиците на славянската група. Това е звукът „Ф“. Ако ви хрумне „славянска“ дума, включваща „Ф“, можете да се обзаложите, че тази дума е чуждица. Единственото изключение, за което се сещам, е думата „фуча“ („издавам зловещи или заплашителни звуци“ и с по-нова употреба в смисъла на „гневя се“), като най-вероятно тя е възникнала като звукоподражание.1

Някои руски езиковеди посочват като изключение за техния език думата „финтифлюшка“ („дребно украшение, дантела“, но и със значение на „лекомислена жена“), обаче дори те признават, че думата е нова — за пръв път е засвидетелствана в творчеството на един от тамошните класици. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че „финтифлюшка“ съмнително наподобява немския израз Finten und Flausen („хитрост и лекомислие“).

Дори да се окаже, че съществуват една, две или дори десет „изконно славянски думи“, включващи или започващи с „Ф“, тези изключения потвърждават правилото:

Славоезичните народи в старо време никак не са обичали този звук и затова не е свойствен за езиците им!

Но защо? Каква може да е причината за това?

Решен да потърся отговор на този въпрос, зачетох обясненията, които Беинса Дуно дава за всяка от буквите в българския език. Оказа се, че той изчерпателно ги разглежда, както и съответните им звуци, но за „Ф“ е съвсем кратък:

„Буквата „Ф“ е опасна по вибрации.“2

Можем да се запитаме: Защо буквата „Ф“ все пак е намерила място и в по-старата от двете славянски писмености — глаголицата, въпреки че особено в античността не е имало славянски думи с този звук? Обяснението е лесно — по начало и глаголицата, и кирилицата са използвани за богослужебна литература, в която се срещат чуждоезични термини и неславянски имена, съдържащи този „опасен звук“. И колкото и да им се иска на някои учени да виждат гръцки пръст в глаголицата, повечето писмени знаци от нея нямат нищо общо с тъй наречената гръцка писменост, ако не броим „Ф“ и другия звук, неспецифичен за славянските езици, но често срещан в гръцката и латинската реч – „Θ“ („th“).

Може би не е излишно да се отбележи, че в руската книжнина звукът „Θ“ по традиция се транскрибира като „Ф“. От друга страна, българите открай време омаломощават „опасните вибрации“, като транслитерират „Θ“ > „Т“, както го и произнасяме, без да поставяме езика си между зъбите (в което само по себе си има нещо „опасно“ и неприятно). В този смисъл, българският език, който по начало е защитен от „опасните вибрации“, дори само защото е от славянската група и няма местни думи с „Ф“, получава и своеобразен щит към излишни „Ф“-та в чуждиците. А чуждиците по принцип са неизбежни, защото не винаги имат смислени или несмехотворни родни заместители.

Българският език и следващата културна епоха — 2

Как стои този въпрос при съвременната лингва франка?

Английският език изобилства с „Ф“-та. Понеже това е единственият език от германската група, който владея достатъчно добре, се налага да се доверя на нещо, което д-р Рудолф Щайнер казва при сравнението на германските езици. За разлика от немския език, английският е по-склонен да „обеззвучава“ (задушава) съгласните в речта. С други думи, в английския често се използват „беззвучните“ съгласни, а не техните „звучни“ подобия.

Например:

(беззвучното)„Ф“ вместо (по-звучното) „В“

И на основата на горния пример:

„П“ вместо „Б“
„К“ вместо „Г“
„Т“ вместо „Д“ и т. н.

Наистина много ще се отклоним от темата, ако трябва да изредим всичко, което д-р Щайнер обяснява за особеностите на английския език. Но може би не е маловажно да разгледаме по-подробно нещо, което беше само загатнато в първата част. Лингва франка на текущата германска културна епоха би трябвало да бъде немският език — който се говори в Централна Европа. Този език се ръководи от архангел, както всеки друг език/народ… но не и английският!

Английският език се ръководи от абнормни архаи — същества, които стоят едно стъпало по-високо в духовната йерархия спрямо архангелите, но са избрали да „изостанат“ в еволюцията си, като работят като противодействащи (тъмни) сили. Задачата на абнормните архаи, наричани в окултизма и асури, е да консервират господстващия материализъм, като предотвратят нормалното развитие и одухотворяването на германската епоха, нормалната мисия на германоезичните народи от Централна Европа и очакваното след хилядолетие и половина предаване на щафетата към славяните от Източна Европа.

Накратко, в английския език могат да се забележат определени „архаични“ елементи, подсказващи неговата „консервираща“ и изоставаща същност. За опасните вибрации на множеството английски думи с „Ф“ вече стана дума, като тук ще дам само пет показателни примера:

1. Със звука „Ф“ започва най-употребяваната английска (и съответно американска) ругатня или псувня. Самите хора от народите, използващи английски език, я наричат F-word („думата с Ф“).

2. Fierce — отвратителен, свиреп, жесток, бурен, усилен

3. Fatal — смъртоносен

4. Filth — разврат, цинизъм, мръсотия или нечистотия

5. Fight — боря се, (насъсквам за) борба, разногласие или спор

Можем да посочим и други примери, но по-важното тук е уточним, че заради тях не трябва да се скача на заключението, че „английският език е сатанински“. Такова мнение би било… филистерско (профанско). Точно обратното — английският език може да ни разкрие много мистични истини, стига да разполагаме с ключа за неговото разбиране и да го изучаваме с предпазливост. А моите наблюдения са, че този език може да се приема и за гениален, само защото много негови думи, започващи с „опасни вибрации“, са свързани с представи, наситени именно с опасности и неприятности.

Има и изключения — например: family (семейство), friendship (приятелство), future (бъдеще), freedom (свобода). Какво е опасното, да речем, в свободата? Свободата е идеал за почти всички човеци и народи, но това, че английската дума за „свобода“ започва с „Ф“, може би просто ни подсказва, че представите за свобода на западния човек (англичанина) засега са много различни от тези на източните европейци. Друго възможно обяснение е, че тъмните архаи (асурите), които работят чрез английския, искат да внасят „опасни вибрации“ в иначе положителните и общочовешките представи за семейство, приятелство, свобода, бъдеще…

Да, в езиците, управлявани от архангели и паднали архаи, има скрита гениалност. Може би повече, отколкото ние, като тепърва развиващи се смъртни човеци, сме способни да отчетем.

3. Многозначителното в „Ъ“

Макар да допускам, че следното наблюдение може да е погрешно, ще го споделя с леко стягане в сърдечната област. То засяга една „българизация“ на английския език, донякъде подобна на онази, за която стана дума в предишната част.

Българският език е единственият език от славянската група, в който се използва „тъмната“ гласна „Ъ“. Този звук е донякъде уникален за българите в световен мащаб, тъй като дори при неславянските езици, които имат негови подобия, той не звучи по съвсем същия начин. При българите е толкова „вкоренен“ (може би и поради балканско-автохтонната му същност), че само и единствено с него (и подходящата интонация) могат да се провеждат цели разговори, като например:

— Ъ! (със значение на изненада: „Гледай ти!“, „Не може да бъде!“)
— Ъ-ъ-ъ… (с подходящата интонация, показваща досада: „Хайде сега, не ми се прави на изненадан!“)
— Ъ-ъ-ъ! (с друга подходяща интонация, тук изразява: „О!“ или „Ах, досетих се!“)
— Ъ! (пренебрежителна интонация със значение на: „Досетил си се, ама друг път. Кой знае какво си мислиш пък сега!“)
— Ъ! (с отегчен тон: „Много знаеш пък ти!“)

Буквата „Ъ“ е навлязла, да речем, и в (старо)руския език, но там тя няма звукова стойност, каквато има в посочените примери. Трудно ще накарате един руснак, кръстен Александр, да се представи като АлександЪр. В руската книжнина с големия ер („ъ“) е посочвано, че предходната съгласна трябва да се чете в твърдия вариант, като първото „Т“ в името Татяна. От друга страна, малкият ер (ь; на руски: мякхи/мек знак) указва, че предходната съгласна трябва да се чете като второто „Т“ в името Татяна (тоест Татьана). До средата на XX век еровете са имали същото предназначение и в българските текстове, но големият ер (ъ) е неизкореним като звук и досега. Въпреки че полуграмотни българи го заместват с A, Y или U, пишейки на латиница и шльокавица, вярвам, че звукът ще устои на изпитанията — ако не заради друго, защото ерата на интернет няма да трае вечно.

Едва ли е случайно съвпадение, че звукът „Ъ“ (вече) не е чужд на английския език. Там не се произнася по същия начин, както в българския — звучно и гърлено, а по-скоро трябва да нагласите устните си, сякаш се каните да кажете „У“ или „А“. Тази особеност на английския е нова и не е засегнала всички диалекти, но е достатъчно разпространена, за да прави впечатление, даже в американския му вариант.3 Староанглийският език звучи досущ като немски, а някои британци, предимно по-възрастните и от провинциалните графства, и до днес произнасят but („но, ала“) като „бут“, а first („пръв“) — като „фирст“. Ако слушате по-млади англоезични обаче, тези (и много други) думи определено вече звучат като „бът“ и „фърст“.

Отново уточнявам — в посочените примери „Ъ“ не е съвсем като българското, гърлено, а отчасти носово, отчасти смотолевено в устната кухина. И все пак е „Ъ“. Ако кажете „бът“, „фърст“, „кът“ (режа), „сър“ (господин), „мъни“ (пари) с българско „Ъ“, събеседниците ще ви разберат без затруднение, като няма да покажат, че се впечатляват от произношението ви.

Дали е основателно да мисля, че днешното човечество, което употребява английски език за лингва франка, лека-полека се учи да произнася един от звуците, характерен за българския език? Един звук, който само преди 100 и няколко години силно е впечатлявал западните европейци, писали безброй езиковедски (и обидни) статии за него. Отбелязвам, както в първата част, че и тази „българизация“ на английския език не се дължи заради принос на българите, а идва по неведоми пътища — поощрявана е от сили, които отрано подготвят една бъдеща епоха.

Чети нататък »


Бележки:

  1. Не съм сигурен, че „фуча“ е звукоподражателна дума. Не разполагам с тома на Български етимологичен речник, разглеждащ думите, започващи с „Ф“, където е вероятно езиковедите да са предложили и други задоволителни етимологии. Още едно изключение е думата „фъфля“ („говоря неразбрано“), която според мен не е древна дума, а свойствена за новобългарския език. Може би е излишно да се обяснява нашироко защо и тя е звукоподражателна. [^]
  2. Източник: Буквите @ Bratstvoto.net [^]
  3. Всъщност подобие на звука „Ъ“ може би се чува по-често в американския английски, отколкото в британския. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

6 коментара за "Българският език и следващата културна епоха — 2 част"

  1. дана  06.09.2016 г. | 17:46 ч.

    Бих допълнила, на по-късен етап, статиите с обясненията,които Щайнер дава за буквите,във връзка с Евритмията.

  2. Юлия  06.09.2016 г. | 19:14 ч.

    Статията се явява едно добро обяснение на т.нар. DENGLISCH. В момента е широко разпространен (отвратително е за превод, дори и при добро владеене на немски и английски)!
    Относно „Ъ“ – проучването касае само ирландското произношение. Те са единствените, които Ъ-кът. А и всеки германист знае за общите корени на немския и ирландския език. На базата на тази езикова особеност често се заявява връзка на ирландските с българските родове. Един от признаците, разбира се.

  3. Стопанина  06.09.2016 г. | 19:37 ч.

    Относно „Ъ“ – проучването касае само ирландското произношение.

    Няма такова нещо! Как според вас се произнасят например the или first от англичани и американци?

    https://www.englishclub.com/audio/pronunciation/the-2.mp3

    Ето точното британско и американско произношение на first:

    http://dictionary.cambridge.org/pronunciation/english/first

    А и всеки германист знае за общите корени на немския и ирландския език.

    Общите корени са между немския и английския език, затова са и в една езикова група – германската. Ирландският език (гелик) не е в германската група. Общото между гелик и немски е само доколкото и двата езика са индо-европейски.

    На базата на тази езикова особеност често се заявява връзка на ирландските с българските родове.

    Какво?!

    Бих допълнила, на по-късен етап, статиите с обясненията,които Щайнер дава за буквите,във връзка с Евритмията.

    Благодаря.

    Надявам се, че ще пуснете линкове към статиите, а няма да ги препечатвате целите в коментарите.

  4. Даниел Захариев  07.09.2016 г. | 16:08 ч.

    Интересно!
    И в този контекст как трябва да се разбира завещаната от Петър Дънов песен „Фир-фюр-фен Тао Би Аумен“? Дадено е обяснението: „Фир-фюр — това, което ръководи човека; фен отстранява препятствията и пречиства.“
    Също е интересно, че в английския език има думите: fir, fur, fan.

  5. Стопанина  07.09.2016 г. | 16:42 ч.

    Също е интересно, че в английския език има думите: fir, fur, fan.

    Което от английски се превежда „чамова козина раздухвам“. 🙂

  6. Даниел Захариев  07.09.2016 г. | 17:07 ч.

    🙂 и аз с това се забавлявах.
    И все пак съвпадението си остава, дори и да няма никакво смислово значение за нас (засега?).

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.