Любовта в антропософията (7)

Духовно-научният мироглед за Любовта в подбрани изказвания от д-р Р. Щайнер. Седма (последна) част

Продължава от първа, втора, трета, четвърта, пета и шеста част.

Точно в нашата епоха трябва правилно да се разглежда моралната страна на любовта. Защото материализмът извънредно силно превърна любовта в едностранна представа. И понеже материализмът вижда любовта предимно като полова любов, така той приравнява всички други прояви на любов до скрита полова любов. И дори при много психоаналитици имаме приравняване на извънредно много жизнени явления до сексуалния елемент, без те да имат абсолютно нищо общо с него.

Насреща на това, именно учителят и възпитателят трябва да разберат универсалното в любовта. Защото във възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост се проявява не само половата любов, а изобщо способността да се обича, любовта към всичко. Половата любов е само част от любовта, която се изгражда в тази възраст. Тогава може да се види как се появява любовта към природата, как се изгражда изобщо човешката любов и чрез наблюдението трябва много категорично да се насочи вниманието към факта, че половата любов е само специална глава от голямата книга на живота, разказваща за любовта. Ако това се разбере, ще може също и половата любов да се насочи по правилен начин в живота. Днес за много теоретици половата любов е молохът, който постепенно поглъща всички кълнове на любовта.

Благодарността трябва да се увеличава с израстването на човека; затова тя трябва да се внедри в тази възраст, когато растителните сили са най-активни. Любовта трябва да се събуди. В развитието любовта действително е нещо като процес на събуждането. В нейното развитие тя трябва да се запази в по-душевни области. Това, в което човекът се враства, когато постепенно развива в себе си любовта, е бавно, постепенно събуждане, докато настъпи последният стадий на това събуждане.1

* * *

Както животното и човекът са зависими от растението, така и боговете са зависими от хората. Това е хубаво изразено в гръцката митология: Боговете получават нектар и амброзия от смъртните. И двете означават любов. Любовта, създадена от хората, става храна за боговете. Това е много по-действително от например електричеството, колкото и невероятно да изглежда. Любовта се появява първо като любов между половете и се развива до най-висшата духовна любов. Но всяка любов, низша и висша, се вдишва от боговете.2

* * *

Любовта в антропософията (7)

Може да се каже, че боговете имат полза от участието им в човечеството. Земята е планетата на любовта. Любовта ще бъде истински изградена едва на Земята. Тя ще бъде, грубо казано, култивирана и чрез работата на боговете над хората, те също учат да опознават любовта, както в друго отношение я даряват. Трудно е човек да си го представи. Напълно е възможно едно същество да внесе в друго същество някакъв дар и да разбере същността на този дар едва чрез другото същество. Представете си една невероятно богата личност, която никога не е познавала нищо друго освен богатството, която не е изпитала дълбокото душевно удовлетворение, доставящо удоволствие. И тази личност върши добро, тя подарява нещо на някой беден човек. В душата на този беден човек се поражда благодарност заради подаръка и това чувство на благодарност е също един дар. То не би съществувало, ако богатата личност не би направила подаръка. Богатата личност обаче не е почувствала чувството на благодарност, а го е породила. Тя е даряващата това чувство на благодарност, но може да го опознае едва в рефлексията, когато тя се излъчва обратно от този, в когото го е възпламенила.

Боговете са дотолкова развити, че да могат да възпламенят любовта в човека, така че хората са в състояние да се научат да изживяват любовта, но боговете се учат да познават любовта като реалност едва чрез хората. Те се потапят в океана на човечеството и чувстват топлината на любовта. Да, ние знаем, че нещо липсва на боговете, когато хората не живеят в любов, така да се каже, боговете имат своята храна в любовта на хората. Колкото повече е любовта на хората на Земята, толкова повече храна имат боговете на небето — колкото по-малко любов, толкова повече глад за боговете. Жертвата на хората всъщност не е нищо друго освен това, което се излъчва нагоре към боговете, като произведена в хората любов.3

* * *

Ако тук на Земята, да речем, откъснем цвете, фактът е правилно изразен, когато кажем: Аз откъсвам цветето. Така казано, фактическото състояние не би било правилно показано, ако се отнася до взаимния ни живот с висшите йерархии. Ако там вършим нещо заедно с тези същества, би трябвало да кажем: Другото същество го прави в нас. — Следователно ние се намираме в състояние, където непрекъснато се чувстваме принудени да означаваме дейността, в която взимаме участие, не като собствена дейност, а като дейност в нас от страната на съществата от висшите йерархии. Там имаме космическо съзнание. Също както тук чувстваме, че имаме в нас бели дробове, сърце и др., така там чувстваме света в нас, но света на съществата от висшите йерархии и всичко, което става чрез дейност, в която сме включени самите ние. Но ако искаме да означим правилно фактическото положение, трябва да кажем: Някое същество от висшите йерархии работи в нас. — Ако не бихме имали този взаимен живот между смъртта и ново раждане със съществата на висшите йерархии, не бихме могли да развием силата на любовта тук на Земята.

Понеже това, което разгръщаме тук на Земята като сила на любовта, всъщност е само слаб отблясък, сянка на взаимния живот с духовните същества от висшите йерархии между смъртта и ново раждане, то е отблясък, сянка от този взаимен живот. Това, че тук на Земята можем да разгръщаме човешка любов, че можем да имаме разбиране за други хора, произлиза оттам, че между смъртта и ново раждане сме в състояние да живеем със съществата на висшите йерархии.4

* * *

Любовта и светлината са двата елемента, двата компонента, проникващи цялото земно битие: Любовта е душевно земно съществуване, светлината се проявява като външно материално земно битие.5

* * *

В изречението: Материята е изтъкана светлина, душевното е разредена по някакъв начин любов — лежи ключът за безброй тайни на земното битие. Те обаче важат само за земното битие и за никоя друга област от световното битие.6

* * *

Ако проникнем в онази божественост, която е в равновесното състояние, в постоянно повтарящото се равновесие между луциферическия и ариманическия елемент и ако схванем това в неговата най-дълбока същност, ще разберем, че навсякъде — ако правилно гледаме — където няма влияние от Луцифер и Ариман, се намира това, което идва от тази прогресираща божествена духовност, която е свързана с еволюцията на човечеството. Ако в царствата, където постоянно проникват луциферическият и ариманическият елемент, наблюдаваме божествеността, поддържаща равновесието, виждаме основната сила на това, което протича, изграждащо външно човека и одушевяващо и одухотворяващо го вътрешно, т. е. чистата любов. Тази основна сила е чиста любов.

В своята вътрешна субстанция и същност всемирът, доколкото е всемир за човека, се състои от чиста любов, не е нищо друго освен чиста любов. В свързаната с човека божественост не виждаме нищо друго, освен чиста любов. Но тази любов е именно нещо вътрешно, тя може да се изживее от душите вътрешно. Тя не би стигнала никога до външно проявление, ако първо не си изгради тяло от елементите, от етерния елемент на светлината. И ако разглеждаме света истински окултно, стигаме дотам просто да си кажем: Основната същност на света е проявяващата се външно като светлина вътрешна същност на любовта. — Това не е вяра на човека, който разглежда тези неща, а е съвсем обективно спечелено познание: Всемирът, доколкото човекът е вкоренен в него, е стигналата до проявяване като светлина вътрешна същност на любовта. Същност е, понеже имаме работа с всички същества на висшите йерархии, които биват носени от тази любов и които изживяват тази любов вътрешно, което обаче, ако искаме да употребим един абстрактен израз, се проявява като любов. Външната привидност на същността е любовта, а външната привидност на любовта е светлината. Това е, което постоянно се повтаря във всички мистерии, което не е убеждение на вярата, а представлява истински постигнатото познание на всеки честен окултист.7

Подбор: У. Швенденер

Превод от немски: Нели Спиридинова-Хорински


Бележки:

  1. Събр. съч. 306 Педагогическата практика от гледище на духовно-научното познание за човека. Възпитанието на детето и младия човек (1923) Дорнах, стр. 119 и сл., немско издание 1956 г. [^]
  2. Събр. съч. 55 Познанието на свръхсетивния свят в нашата епоха и значението му за днешния живот, Берлин, Кьолн (1906-1907), стр. 95сл., немско издание 1959 г. [^]
  3. Събр. съч. 105 Светът, Земята и човекът – същност и развите в епохата между египетския мит и съвременната културна епоха, Щутгарт (1908), стр. 146сл., немско издание 1983 г. [^]
  4. Събр. съч. 219 Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят. Духовното причастие на човечеството, Дорнах (1922), стр. 60сл., немско издание 1966 г. [^]
  5. Събр. съч. 120 Откровения на кармата, Хамбург (1910), стр. 193, немско издание 1975 г. [^]
  6. Събр. съч. 120 Откровения на кармата, Хамбург (1910), стр. 202, немско издание 1975 г. [^]
  7. Събр. съч. 346 Лекции и курсове относно християнската религиозна дейност, V. Апокалипсис и дейност на свещениците (1924), стр. 215, немско издание 1995 г. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.