Любовта в антропософията (4)

Духовно-научният мироглед за Любовта в подбрани изказвания от д-р Р. Щайнер. Четвърта част

Продължава от първа, втора и трета част.

Възловата точка, същевременно повратният момент в човешкото развитие е времето на раздялата на полове. Чрез това разделение в света се появява новият, мощен елемент: любовта. Между човешкия свят и божествения свят става нещо подобно, както между човешкото царство и растителното царство. Човекът вдишва кислород и издишва въглерод. Както растителното царство издишва кислород, така човешкият свят издишва любов — от времето на разделянето на половете — и боговете живеят от тези излъчвания на любов.1

* * *

Това, което развиваме като силни желания тук, в живота между раждане и смърт, чрез което желаем външното, се опознава чрез свръхсетивното съзерцание като слаб отблясък на онези желания, които живеят в нас и ни превеждат от един земен живот в друг. Това, което ни прави хора, което ни организира оттатък и води от един земен живот в друг, се явява в слаб отблясък, когато във физическото съществуване, изхождайки от нашето тяло, желаем едно или друго.2

* * *

Любовта в антропософията (4)

Успеем ли да опознаем с вътрешна активност това, което лежи в основата на човека, тогава се научаваме да познаваме това, което надхвърля раждането и смъртта. Опознаваме това, което се свързва с физическото тяло чрез раждането или зачатието, като същевременно го организира и се свързва с него така, както иначе при събуждането сутрин духовно-душевното навлиза във физическото тяло — но не преобразуващо, а само частично, поправяйки организацията, — за да продължи съществуването с неговите изживявания. Това ви показва как духовната наука схваща реалното развитие на способността за познание. Не става въпрос да останем на едно място и само логически или чрез експериментиране да станем просто сръчни, а наистина, както става при израстването на тялото, да доведем духовно-душевната си същност до израстване, до ново разгръщане, така че тя да се врастне в свръхсетивния свят и да изживее вечността съзнателно.

Когато се изживее свръхсетивното, когато животът се види така, както иначе денят и се познае какво предхожда този живот и какво го следва, все повече и повече стигаме дотам — именно когато се опитаме да премахнем от концентрацията последния остатък на егоистичното чувстване; концентрацията може да се засили дотам, че човек напълно да се задълбочи, но да запази силата, отново да се отдръпне назад; съзнанието не бива да се изгубва — все повече се стига дотам, човек напълно да се задълбочи в това, върху което се концентрира. Тогава се научаваме да познаваме човека в неговата същност също и в състоянието, когато се намира извън тялото. Ако се опознае значението на външната телесна организация за духовно-душевната същност, става ясно какво представлява телесната организация за човека. Едва тогава се узнава, че за да може човекът да изгражда представи в обикновения свят, трябва да се завърне в своето тяло. Но в духовно-душевното той взима със себе си силата на мисленето, способността за идеи и когато развие ново мислене, по-висше свръхсетивно съзнание, той взима от това, което се намира в тялото му само малка част от чувстването и волята; обикновеното мислене, представите не ги взима със себе си. Той трябва да развие съвсем ново мислене за битието извън тялото. Но от обикновеното си съществуване между раждане и смърт, той взима със себе си част от чувстването. А волята в нейния истински образ, е нещо извънредно смътно, нещо изживяно като в сън. Когато човекът се издигне по съответния начин до съзерцаване, тя просветлява, но същевременно се разбира, че е свързана с вечността.

И ако чрез любвеобилно концентриране се постигне да се премахне и последният остатък от егоистичното индивидуално чувстване — това, което задържа човека още в тялото — и както е било придобито новото мислене в чисто духовно-душевното да се развие и чисто чувстване извън тялото, остава само волята, която е в тялото. Волята се опознава като стремеж, желание, като страст, като сила на страстта. Но сега извън тялото тя се представя като сила на желанията, чрез която се желае… какво? Желае се съществуването в тялото. Сега се опознава силата, чрез която от живота преди раждането човек навлиза в живота в тялото. Опознава се животът между смъртта и раждането; опознава се вечността в него. Опознава се жаждата отново да се живее един живот, опознава се волята, защото човек я е разбрал като това, което довежда човека от предишния човешки живот в сегашния живот, опознава се волята в нейната духовна същност.3

* * *

Като първа степен на познанието ви посочих това, което вижда чрез сетивата грубите физически неща около нас. Вторият начин е засиленото мислене, което обхваща движещите се образи в света (имагинацията). Третият начин е инспиративният, когато се възприема това, което се проявява като същност в тези образи, което прозвучава като музика на сферите, но в неговата същност. Възприеме ли се то при човека, тази сферическа същност, тогава навлизаме в предземния живот на човека, в неговото съществуване, което е имал като духовно-душевно същество, преди да е слязъл на Земята. Това инспиративно познание се постига, когато се създаде празното съзнание, след като предварително е постигнато засиленото мислене. По-нататъшното изкачване в познанието се постига като силата на любовта се преобразува в сила на познанието. Но не бива да е тривиалната любов, само за която обикновено се говори в нашето материалистическо време, а трябва да е любовта, която е в състояние да се почувства едно с някое друго същество във физическия свят; наистина да може да се почувства това, което става в другото същество, както и това, което става в самите нас: да можем изцяло да излезем извън себе си и да заживеем в другото същество.

В обикновения човешки живот обичането не достига до такава степен, която е необходима, за да се превърне любовта в сила на познанието. Там трябва първо да се постигне празното съзнание, трябва да се има опит в изпразването на съзнанието. Да, тогава се изживява нещо, което много хора изобщо не търсят, когато се стремят към по-висше познание. Тогава се изживява нещо, което би могло да се нарече болка на познанието, страданието на познанието. Напускането на физическото тяло трябва да се изживее като истинска болка, като истинско страдание, за да се достигне до инспиративното познание, за да се достигне до непосредствено съзерцание не само в разбирането. Разбирането естествено може да бъде напълно безболезнено и да се постигне от човека и без да е преминал през болката на инициацията. Но да се стигне дотам, съзнателно да се изживее това, което човекът носи от съществуването си преди раждането, което е останало още от духовния свят и действа в човека, да се достигне до това, е необходимо да се премине първо пропастта на съвсем общото, бих казал универсалното страдание, универсалната болка.

И тогава може да се изживее сливането с нещо напълно друго, едва тогава се узнава върховната любов, при която човек не само абстрактно да може да забрави себе си, а съвсем да се забрави и напълно да може да премине в другата същност. А когато тази любов се свърже с висшето инспиративно познание, едва тогава става възможно човек да навлезе в духовността с цялата си жизнена топлина, с цялата си вътрешна същност и сърдечност, което естествено е нещо душевно. И то трябва да се направи, ако човек иска да напредва в познанието. Любовта трябва да стане сила на познанието в този смисъл. Когато тази любов, която се прояви като сила на познанието, достигне известна висота, известна интензивност, тогава навлизате чрез нея в предземното битие и в предишния земен живот. Вие се промъквате през цялото, което сте изживели между последната ви смърт и сегашния земен живот и стигате в предишния си земен живот, в предишната инкарнация. Когато нашият аз преминава през портата на смъртта, през духовния свят и стига до нов земен живот, той става изцяло духовен.

И който мисли, че може да опознае това с обикновените сили на ежедневното съзнание, се заблуждава. То може да се постигне, само когато любовта в света се издигне толкова нависоко, колкото описах. Защото този, който сме били в предишния живот, е също така извън нас, както някой друг човек от съвремието е извън нас. Същата степен на отдалеченост от нашия аз е и в двата случая. Разбира се, той е наша собственост, ние го изживяваме като собствения ни аз, но трябва така да се научим да обичаме, че в тази любов да няма нищо егоистично. Би било нещо ужасно, ако човек се влюби в своята предишна инкарнация в обикновения смисъл на думата. Любовта трябва да се усили във висшия смисъл така, че тази предишна инкарнация да се изживее като нещо съвсем чуждо. И когато силата на познанието мине през празното съзнание, издигне се, и чрез възвишената любов се превърне в сила на познанието, тогава се стига до четвъртата същност на човека, до същинския аз.4

* * *

Един от основните принципи за пътя нагоре към свръхсетивния човек и изобщо към свръхсетивния свят е да се направи способността да се обича, отдадеността на всички същества на света още по-голяма, отколкото е в обикновения живот между раждане и смърт, за да не се изгуби любовта, когато човек се опитва все повече и повече да развива мисленето си, за да стане то по-различно, отколкото е в обикновения живот. Подготовката за духовния път към познанието е: човекът да става способен да обича много повече, отколкото е нужно за обикновения социален живот. Постепенно се забелязва, че с цялата си човешка природа, доколкото човекът е във физическо тяло, той всъщност опознава света само чрез любовта, а не чрез някакъв друг метод на изследване.5

* * *

Както днес се възхищаваме на мъдростта, вложена в кост от физическото тяло, с нейната максималната стабилност при минимално количество материал, така ще можем да говорим за етерното тяло на човекът през епохата на Юпитер, понеже то ще бъде също така пронизано от любов, както физическото тяло на Земята е пронизано от мъдрост.6

* * *

Боговете получават пулсиращата в хората любов и живеят от нея, както животното живее от кислорода, който се приготвя в растението. Живеещата в човешкия род любов е храната на боговете. В началото всичко е изградено въз основа на тази любов. Кръвното родство свързва хората. Племена, народности и т. н. се основават върху това. На любовта, обвиваща двата пола, почива цялата мощ на боговете в началото на човешката еволюция. Любовта съществува още преди да се появят двата пола. Преди тя е съществувала като напълно съзнателна любов. Сега, когато е налице двуполовият човек, съзнанието за любовта се затъмнява. От нея се поражда слепият порив, сетивността, която не е изпълнена със светла яснота, а се изживява само като тъмен инстинкт. Съзнанието за любовта се е издигнало до боговете. Боговете царуват горе в съзнанието за любовта, хората долу упражняват любовта като сляп инстинкт. Боговете се хранят от този сляп порив на човешката любов, за тях той става чиста светлина. При ясновидството има възможност да стане видимо всичко, което в човека се проявява като сляп инстинкт. Боговете са имали такова ясновиждане в началото на човешката еволюция, хората са лишени от него. Те биват изпълнени от страсти и проникнати с това, което привлича половете един към друг. Боговете са живели в астрална светлина, виждали са тези пориви и са живели от тях.7

Чети нататък (четвърта част) »

Подбор: У. Швенденер

Превод от немски: Нели Спиридинова-Хорински


Бележки:

  1. Събр. съч. 94 Космогония. Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан. Теософията във връзка с Йоановото евангелие, стр. 29сл. немско издание 1979 г. [^]
  2. Събр. съч. 255b Събр. съч. 255б Антропософията и нейните противници (1919-1921), стр. 171, немско издание 2003 г. [^]
  3. Събр. съч. 255б Антропософията и нейните противници (1919-1921), стр. 168сл., немско издание 2003 г. [^]
  4. Събр. съч. 234 Антропософията: обзор след 21 години. Напътствия за нейното утвърждаване в света, Дорнах (1924), стр. 91сл., немско издание 1994 г. [^]
  5. Събр. съч. 333 Свобода на мисленето и социални сили. Социалните изисквания на свъременната епоха и тяхното практическо осъществяване (1919), стр. 47, немско издание 1985 г. [^]
  6. Събр. съч. 101 Митове и саги. Окултни знаци и символи (1907), стр. 213 немско издание 1987 г. [^]
  7. Събр. съч. 97 Християнската мистерия (1906/1907), стр. 161сл, немско издание 1981 г. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.