Любовта в антропософията (2)

Духовно-научният мироглед за Любовта в подбрани изказвания от д-р Р. Щайнер. Втора част

Сетивната любов е произходът на творческото, на пораждащото се. Без сетивната любов не би имало нищо сетивно в света; без духовната любов не се поражда нищо духовно в развитието. Когато упражняваме любов, грижим се за любовта, в света се изливат сили на пораждането, творчески сили. Естествено, че като егоисти можем да отнемем творческите сили от бъдещето, но не можем да премахнем делата по любов и творческите сили на миналото. Ние държим нашето съществуване на любовните дела на миналото. Колкото повече сме станали значими, толкова повече сме задължени на миналото и каквото и някога да можем да извършим от любов, е изплащане на дълговете ни за нашето съществуване. Оттам ще разберем и делата на един високо развит човек, понеже високоразвитият човек има повече дългове към миналото.

Мъдро е да изплащаме дълговете си с действия от любов. Импулсът на любовта израства с издигането на даден човек. Нека да представим пред душата си значението на любовта в дейността на света: Любовта е това, което ни насочва към жизнените ни задължения, към миналото и понеже не получаваме за бъдещето нищо от изплащането на дълговете ни, не получаваме и нищо от нашите дела по любов. Трябва да оставим делата по любов в света, но там те са записани в духовните световни процеси. Ние не се усъвършенстваме чрез нашите дела по любов, а само чрез други дейности, но светът става по-богат от действията ни по любов. Защото любовта е творчеството в света.1

* * *

Редом с любовта има още две сили в света: мощта и мъдростта. При мощта може да се говори за слаба мощ, по-силна мощ и всемогъщие; същото е и при мъдростта — там има степени до всепознание, всемъдрост. В същия смисъл не можем да говорим за степени на любовта, това не е съвсем правилно. Всеобхватното свойство на божествеността не е всемогъщието, не е всемъдростта, а любовта, способността, при която не е възможно покачване. Бог е изпълнен с любов, той е чиста любов, така да се каже, той е роден от субстанцията на любовта. Бог е задържал любовта, но е разделил мощта и мъдростта с Луцифер и Ариман. Мъдростта е разделил с Луцифер, а мощта с Ариман, за да бъде човекът свободен, за да може да се развива под влиянието на мъдростта. Поискаме ли да обосновем всичко творческо, ще стигнем до любовта. Друг импулс в развитието е този, който довежда съществата дотам, да стават все по-мъдри и по-мощни. Усъвършенстването се постига чрез мъдрост и мощ.2

* * *

Към най-висшите изживявания в духовния свят спада от известна гледна точка фактът на Мистерията на Голгота. Дейността на Луцифер се разиграва по време, когато човекът още е взимал участие в свръхсетивния свят, делото на Христос се извършва в материалния живот, то е физически-духовно дело. Делото на Луцифер можем да разберем, когато изследваме света, ставайки все по-мъдри. За да разберем Мистерията на Голгота, не е достатъчна мъдростта, а за нейното разбиране е необходима любов. Едва когато любовта протече в мъдростта и мъдростта в любовта, ще бъде възможно да се разбере Мистерията на Голгота. Ние се нуждаем от съединената с мъдрост любов, когато минем през портата на смъртта.3

* * *

Любовта в антропософията (2)

Ако се налагаше сами да действаме и вместо Луцифер, ако искаме сами да извършваме неговите задачи в бъдещето, само любовта ще е това, което може да пристъпи на мястото на дейността на Луцифер; любовта ще може да го направи. Когато развиваме мъдрост и любов, развиваме онзи елемент, който ще протече от нашите души като дар за тези, които в първата половина на земното развитие се жертват като луциферически и ариманически сили, за да ни дадат това, което ни е необходимо за постигането на свободата ни. На тези сили ще трябва да дадем това, което ще развием като мъдрост и любов. Ние трябва обаче да осъзнаваме, че ако трябва да съществува живот в света, трябва да изградим култури, които са изразно средство на този живот. Трябва с желание и любов да се отдадем на теософската (антропософската) култура, която няма да е вечна, но ние ще я приемем с ентусиазъм и с любов ще изградим това, към което преди сме били подтиквани от влиянието на Луцифер.

Понеже сега разбираме, че трябва да творим от любов, за което преди е трябвало да бъдем подтиквани чрез луциферическото влияние, чрез страсти и силни желания, сега толкова повече ще развиваме извънредно много любов. Тя ще послужи на Луцифер. Чрез това ще се компенсират и неговите разочарования. От нас зависи дали може да се компенсира на Луцифер това, което той е трябвало да изстрада като разочарования, когато по друг начин върнем това, което той е направил за нас. Когато развием любов, която не остава само в човечеството, а е призвана да проникне в космоса, това е другата страна на кармата на висшите същества. Ние ще можем да оставим любовта да протече в съществата, които са по-висши от нас, и тези същества ще я почувстват като жертва. Тя ще бъде душевна жертва. Душевна жертва ще потече към тези, които някога са изпращали даровете си надолу, както жертвеният дим се е издигал към духовете във времената, когато хората са притежавали още духовни способности.

Някога хората са можели да изпращат нагоре към боговете само символичните жертвени действия. В бъдеще хората ще изпращат нагоре към духовете потоци любов и от любовната жертва ще се върнат надолу към хората по-висши сили, дирижирани от духовността, и с все по-голяма мощ ще навлязат в нашия физически свят. Това тогава ще бъдат магически сили в правилния смисъл.4

* * *

Какво представлява обичането? Когато ясновидецът го изследва, може да стигне до горчиво изживяване, ако не разглежда това изживяване в светлината на още по-обширно цяло. Нека предположим, че се раждат двама души, които са възпрепятствани от кармата си да се обичат в този живот. Ясновидецът често може да наблюдава, че преди раждането тези двама души са се мразели в духовния свят. Или майка получава дете, което според мъдрото провидение на мировия ред ще трябва да възпитава с любов. Но преди тя да роди, може би, е мразела детето. Тук навлизаме в област, където мъдрото мирово ръководство постъпва особено мъдро. Това, което свързва хората с «любов», в повечето случаи е егоизъм. Човек обича другите, понеже му е приятно да се намира в близост до обичното същество. Добрите богове са използвали егоизма, за да възпитават хората в любов. Без да се използва егоизма — след като вече е налице луциферическото влияние, — не би било възможно да се накарат хората да изживяват кармически връзки чрез отношения на обич; майката изобщо нямаше да иска да ражда кармически свързаното с нея дете и т. н. В този свят наистина всичко е преобърнато. Любовта е дадена от Луцифер и Ариман, егоизмът — от напредналите богове, за да могат хората да стигнат до истинската обич чрез облагородяване на егоизма.5

* * *

Каквото обикновеният човек нарича «любов», често е най-краен егоизъм. Дори любовта на майката, която се грижи за болното си дете, често е само израз на егоизъм, който трепери от страх да не изгуби детето. Истинската любов е винаги продуктивна. Затова днес, колкото и сурово да звучи, почти само човекът на изкуството има понятие от любовта, докато творчески е отдаден на произведението си. Така боговете са създали нашата Земя от любов, като изцяло са се отдали на творчество си и, така да се каже, са извлекли Сътворението от себе си.6

* * *

В нашето материалистическо време е извънредно трудно да се спечелят правилни възгледи относно понятията на състраданието и любовта. Именно в днешната материалистическа епоха тези понятия се изместват, окарикатуряват се, като материализмът измества понятието за любовта колкото е възможно по-близо до понятието за сексуалността, с която тя няма нищо общо. Това, че при известни обстоятелства към любовта между мъж и жена може да се добави сексуалността, не дава основание да се смесват двете понятия: всеобхватното на любовта и съчувствието, и съвсем специфичното на сексуалността. Би могло да се вземе за умно и логично, ако понятието, да речем, за локомотива и това за премазването на човек, понеже локомотивите понякога премазват хора, се смятат за две принадлежащи си понятия, както днес се смесват понятието за любовта и това за сексуалността, понеже двете се употребяват заедно при описване на определени обстоятелства.

Противно на това, един друг факт е безкрайно подходящ да ни насочи към значимото в понятията за любовта и състраданието, а именно забележителният факт, че в определено историческо време, пети, шести, седми век преди появата на Христовия импулс, всред човечеството по цялата земя се появяват основатели на мирогледи. Те се появяват при всички културни народи. Извънредно забележително е как в Китай действат Лао Дзъ и Конфуций, в Индия — Буда, в Персия — Заратустра, не първият Заратустра, в Гърция — Питагор. Колкото и да са различни тези основатели на религии, те имат едно общо: всички учат как елементът на състраданието или любовта трябва да цари между човешките души! Най-значителното е, че шест столетия преди нашето летоброене, съзнанието започва да търси как да се проявят любов и състрадание в прогресивния поток на човешкото развитие.7

* * *

Взаимодействието на елементите мислене, чувстване и воля в душевността на човека първоначално превръща тази вътрешност в субстанция на любовта. Това е, което може да се нарече продуктивното, вътрешно създаващото в земното съществуване. Затова е възможно духовете на формата, ексусиаи да се означат като духове на любовта, понеже имат мисията да приведат в равновесие трите предишни състояния на планетното развитие на Земята. Трябва да изтъкнем особената задача на духовете на формата — инжектирането, внасянето на любовта, която е резултат от равновесието. В това се състои общата мисия на Земята. Тъканта на любовта трябва да се изтъче така, че главните нишки да се втъкат от нормалните духове на формата, ексусиаи, понеже това отговаря на основната им мисия. След тях вътре тъкат абнормни духове на формата, които всъщност са духове на движението, динамис, които пораждат расите. Освен това в историческото развитие тъкат нормалните и абнормните духове на времето, архаи, и освен тях архангелите с нормално и абнормно развитие, които представят развитията на народите и езиците, и накрая също и съществата, поставящи хората на правилното им място на Земята — ангелите. Така се изтъкава тази огромна мрежа на любовта, но на нашата Земя тя се вижда само като отражение, като майя.

Следващата област над физическия свят, където тази мрежа може да се види, е астралният свят. Но все по-ясно и по-ясно се вижда работата на йерархите върху истините, лежащи в основата на нашата външна илюзия, когато човек се издигне от астралния свят до света на долния и горния девахан. Тогава се вижда как тази тъкан се тъче. Издигнем ли се до астралния свят, първоначално не виждаме това, което тъче преди всичко отвътре, именно духовете на волята, т. е. престолите, херувимите и серафимите. Но в астралния свят виждаме тези, които наричаме абнормни духове на формата, които, ако биха постигнали нормално развитие, щяха да тъкат отвън. Тези своеобразни духове на движението, детронираните, падналите духове са следващите, които са видими от тъчещите и творящи духовни същества в духовната земна атмосфера, още преди да могат да се видят ангелите и за ясновиждащото съзерцание те са в известен смисъл изкушаващите духове. Те са духовете, които творят в това, което има общо с пораждането на човешките раси, което при човека е във връзка с елемента, характерен за възпроизвеждането. Това са същества, това изобщо е теренът, който принадлежи към най-пъстрите и опасните в астралния свят и за съжаление е теренът — на това място може да изтъкнем взаимовръзките, — който най-лесно може да се достигне и прозре от онези, които стигат по неправилен начин до ясновидство. Някой, който прибързано, по неправилен начин навлезе в окултната област, трябва скъпо да заплати за това, че армията от тези духовни същества, пристъпва насреща му без хармонизирането чрез други духовни същества.8

Следва (трета част) »

Подбор: У. Швенденер

Превод от немски: Нели Спиридинова-Хорински


Бележки:

  1. Събр. съч. 143 Свръхсетивните опитности. Пътища на душата към Христос (1912), стр. 207сл.,  немско издание 1970 г. [^]
  2. Събр. съч. 143 Свръхсетивните опитности. Пътища на душата към Христос, стр. 208сл., немско издание 1970 г. [^]
  3. Събр. съч. 143 Свръхсетивните опитности. Пътища на душата към Христос, стр. 212, немско издание 1970 г. [^]
  4. Събр. съч. 120 Откровение на кармата (1910), стр. 221сл., немско издание 1975 г. [^]
  5. Събр. съч. 266/3 От съдържанията на езотеричните уроци, том III (1913, 1914; 1920 – 1923) стр. 146сл., немско издание 1995 г. [^]
  6. Събр. съч. 266/1 От съдържанията на езотеричните уроци, том I (1904-1909), стр. 399 немско издание 1995 г. [^]
  7. Събр. съч. 133 Земният и космическият човек (1911/1912) Берлин, стр. 107сл., немско издание 1964 г. [^]
  8. Събр. съч. 121 За душите на отделните народи и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология (1910), Кристияния (Осло), стр. 100сл, немско издание 1982 г. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Един коментар за "Любовта в антропософията (2)"

  1. Светослав Йорданов  20.08.2016 г. | 17:43 ч.

    Richard Wagner – Parsifal (final)

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.