Светът е училище за бавноразвиващи се

Или за общото между осите и човеците

Срамно или не, доскоро не бях виждал как пчелите и осите пият вода. Или пък съм виждал, без да им обръщам внимание — не знам. Когато в детските ми години бях на село, имахме една външна чешма, която не беше свързана с канализацията. Водата от мивката падаше направо в една кофа отдолу, а когато тя се препълнеше, вече вмирисаната на блато вода преливаше, проправяше си път между плочките на пътеката и напояваше градината пред къщата.

Залисан в игри, се е случвало да стъпвам върху пчели, които кацат на плочките, за да пият вода от фугите. Болезнени спомени — мисля, че тези един или два пъти са единствените, когато са ме жилили насекоми. Някъде тогава научих, че има разлика в ужилването от пчела и такова от оса. Пчелите умират, щом ужилят човек, понеже не изтеглят жилото си и телцата им се разкъсват, а осите оцеляват в „двубоя с противника“ и с едно и също жило могат да атакуват отново и отново.

Както и да е, за друго ще стане дума в тази история.

Тази година прекарах почти целия юли в същото село, като за пръв път наблюдавах как осите пият вода. Онази външна мивка вече я няма. Всякакви дребни, крилати гадинки са принудени да приемат животворната течност от бутилки и кофи, оставени край пътеката, за да се нагряват от слънцето. И най-важното от това, което имах възможност да видя, е, че осите не пият по един и същ начин. Едни се справят по-добре от други. И докато повечето от тях предприемат огромен риск за живота си, докато правят нещо толкова тривиално, каквото е пиенето на вода, други сякаш подхождаха с по-висок разум и (стори ми се) с предпазливост.

Светът е училище за бавноразвиващи се

Осите кацат на повърхността на водата, както го правят водните кончета. Повечето от тях си избират съд с голям отвор, например една от онези четвъртити пластмасови кофи за бучките сирене в саламура. Спускат се почти перпендикулярно, право надолу към пълната кофа, както хеликоптерите кацат на специалните площадки. Миг преди да стъпят на водната повърхност, тези насекоми вдигат крилцата си нагоре, за да ги опазят сухи. Могат да стоят така и да пият колкото си искат, но без да се движат. Всяко грешно движение е рисковано — намокрят ли крилата си, не могат да излетят и се давят, както се досетих от трупа на една оса, сгърчен на дъното на кофата.

Но имаше и оси — да речем, една измежду десет, — които подхождаха към упражнението по различен начин. Те кръжеха над съдовете със слънчева вода и очевидно избягваха да кацат направо на водата, ами се „приземяваха“ на ръба на кофата или върху една пластмасова чаша, която плаваше по повърхността. Внимателно се придвижваха по сушата до „брега“ на „езерото“. Нямаше риск за живота им. Освен това по-предпазливите, ако не ме лъжеха сетивата, летяха някак по-тежко от другите оси, определено не толкова маневрено.

Светът е училище за бавноразвиващи се

И щом отчетох тези разлики, съвсем спонтанно ме споходи мисълта: „Училище за бавноразвиващи се“.

Ами да. При хората е подобно. Впрочем — почти същото. Човеците опитват да ходят по водата, която освен живота символизира и материята. И самата четвъртита кофа, от която пиеха осите, беше като умалено копие на физическия свят с неговите четири посоки. Повечето хора, също като насекомите, криво-ляво успяват да „държат глава над водата“, но единици се „давят“, трудно се справят с житейските предизвикателства. А има и малцина, които показват зрелост и опитност — като че ли съзнателно едва-едва докосват материята, животът ги заставя да имат допирни точки с „водата“, но като цяло предпочитат да са над нея, на безопасно място.

Училище за бавноразвиващи се — тези думи като че ли във всеки човешки език имат отрицателно значение или едва доловим обиден заряд. Но защо е така? — запитах се тогава, а се питам и сега, докато пиша тези редове. Кой е казал, че ученето и развитието трябва да е скоротечно? Нима това не влиза в противоречие с мъдростта, че „бързите кучки слепи ги раждат“? Бавно, бързо… все тая, важното е да има развитие. А развитие (ще) има, защото училището си го бива.

И както някои оси, които пият вода по опасния за самите тях начин, ще остареят и вече няма да са лесно подвижни, та ще се принудят да открият другия начин, така и на човеците ще им дотегне да се давят в светското и ще потърсят по-високото място, от което ще гледат „отгоре“ на физическия свят. Училището ще се погрижи това да стане — бавно, бързо, наистина все тая.

В крайна сметка всички ще се научим да живеем!

Иван Стаменов
29.7.2016 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

2 коментара за "Светът е училище за бавноразвиващи се"

  1. Ели  31.07.2016 г. | 16:15 ч.

    Ъхъм, абсолютно си прав и се радвам, че най-сетне си погледнал как пият пчеличките вода. Много е яко, нали?
    Имам нужда да намеря повече за книгата на Енох, свитъците и разсъжденията по неговата книга след това. Корена на моя интересе е чак в Ted Talks и бръщолевиците (или не, още го питам този тип :)) на един човек там, който имал месидж от Бог и провидение се изпълнило. Та той твърди, че домът, тронът на Бог е на Земята и то къдееее?
    Я да видим дали ще познаеш, Иване?
    В кристалните пещери доста на далеч от нас и от Слънцето и … абе дълго е за обяснение. Мога ли да намеря някъде самата книга на Енох и другите неща, защото ми е важно?
    Предварително благодаря на добрия човек, който може да ми даде линкове за четене по темата Енох!
    Поздрави от пчелите на приятели 🙂

  2. Ели  31.07.2016 г. | 16:44 ч.

    http://www.sacred-texts.com/bib/boe/index.htm

    Това е линк към книгата на Енох на английски, която получих току-що в групата на TED.
    Ако има повече разсъждения и повече исторически препратки писани тук относно написването и последствията след тази книга, ще съм много благодарна!
    Я да видим, дали няма пак да се излъжа в теб, Иване?
    Не че ще е за първи път, Иване, жив и здрав да си, Иване 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.