Психологически портрет на Батман (Брус Уейн)

Сатира: Когато любимата светска наука се срещне с любим фентъзи герой

За поредна година най-желаната специалност в Софийския университет е психологията. Ако приемем, че психологията основателно се нарича и наука за душата, може би добиваме терапевтичното утешение, че, щом ѝ се посветим, ще запълним онази празнота, която не може да запълни нито една от другите светски науки, насищащи единствено сетивата. Навремето си играех с мисълта, че искам да следвам психология, особено след като при завършване на гимназията издържах отлично държавен изпит в тази област. Ако имаме интерес да пишем проза с многопластови персонажи, доброто познаване на човешкия психологизъм само може да ни бъде от полза.

Не завърших психология, а открих истинската наука за душата, но сега ще си позволя да вляза в кожата на полицейски профайлър и ще съставя профил не на кого да е, а на един изтъкнат „герой“ (престъпник). Всеки го познава или поне е чувал за него. За децата и подрастващите той е опасен модел за подражание.

* * *

До комисар Джеймс „Джим“ Гордън,
началник на полицията в
Готъм Сити

 

Д О К Л А Д

от д-р на душевните науки Иван Стаменов,
щатен полицейски профайлър във вселената на ДиСи Комикс.

Относно: Криминалното досие и личностната характеристика на гражданина Брус Уейн, известен още с прякора Батман (Прилепа).

Уважаеми г-н Гордън,

Уведомявам Ви, че приключих психологическото освидетелстване на гражданина Брус Уейн, като бързам да Ви запозная с резултатите, които намирам за смущаващи и от първостепенно значение за сигурността в обществото на град Готъм.

В състояние на хипноза лицето Брус Уейн — неочаквано и за самия мен — разкри втора самоличност, която той нарича Прилепа и използва в незаконната си „борба с престъпността“, която може да се оприличи на самоинициативата на отделни български и немски граждани за залавяне на „бежанци“ по българо-турската граница. На въпроса ми, защо един мултимилиардер, какъвто е той, не финансира паравоенно сформирование, което да воюва вместо него, той отвърна, че предпочита лично да върши тази работа, за да е сигурен в „качественото изпълнение“. Това показва, че г-н Уейн проявява тежка форма на нарцисизъм, съчетана с взривоопасно незачитане на авторитетите от държавните структури и упълномощените органи на реда.

Вярвам, че е във Ваш най-голям интерес, г-н Гордън, да имате това предвид, тъй като г-н Уейн спомена, че поддържа близки отношения с Вас и Ви смята за единствен доверен съюзник в своите среднощни кръстоносни походи срещу криминалния контингент. Нямал доверие на други полицаи, тъй като били корумпирани или некадърни. С други думи, към раздвоението на личността и нарцистичните прояви на г-н Уейн можем убедено да добавим и психично разстройство с параноидни елементи.

Впрочем, като стана дума за „кръстоносни походи“, трябва да се има предвид, че именно г-н Уейн определи незаконните си занимания с тези думи, което показва, че той е отдаден фанатично на каузата си. Убеден е, че изпълнява „Божията воля“ и е предан на своето „призвание“. И дотолкова е убеден в святостта на заниманията си и тяхното благородство, че, наред с Прилепа, си е дал и друго самомнително прозвище — Черния рицар.

А срещу кого воюва г-н Уейн?

Достатъчно е да разгледаме само половин дузина от въображаемите му „врагове“, за да се убедим, че тази объркана личност смята вътрешните си демони (несъвършенства) за реални хора от външния свят.

Психологически портрет на Батман (Брус Уейн)

В известен смисъл „Жокера“ е огледален образ на скритата под костюма психопатологична същност на „Прилепа“.

Може би на първо място трябва да спомена Жокера (The Joker), тъй като г-н Уейн говори толкова често за него, че едва ли ще е пресилено, ако заключим, че Жокера е нещо като фикс идея за пациента ми. Този противник на Прилепа е събирателен образ на всички психопатологични тенденции, които отчетох — това, което г-н Уейн потиска в душата си (например той не желае да убива), се манифестира като външната илюзия за зеленокос злодей, който убива с широка усмивка и без да му мигне окото. Жокера е и шегаджията, който темерутът Уейн иска да бъде, но не може да си позволи, „за да не олекне в средите на хайлайфа“.

Друг изтъкнат „враг“ на Прилепа е Двуликия (Two Face), който не е нищо друго, освен външно фантасмагорично изражение на полуосъзнатата двойнственост у Брус Уейн (човешкото същество) и Батман (анималистичния звяр).

А пък Мистър Фрийз, струва ми се, е олицетворение на неспособността на г-н Уейн да изразява свободно чувствата си, поради което у него възниква усещането, че някой го „сковава в лед“ и „непоносим студ до втрисане“.

Психологически портрет на Батман (Брус Уейн)На един от сеансите си позволих да бъда по-настъпателен с въпросите си. Пациентът не пожела да им отговори и отношението му стана враждебно. На няколко пъти ме нарече г-н Гатанка (The Riddler) и дори ме замери със самоделно оръжие, което той нарича „батаранг“ (остър като бръснач боен бумеранг с форма на прилеп).

За да съм сигурен в становището си и в предстоящото лечение,

проведох сериозен разговор с иконома Алфред Пениуърт,

който се грижи за Брус Уейн от детските му години, тоест откакто пациентът ми е останал сирак (при противоречиви и съмнителни обстоятелства). Ако се вярва на Алфред — няма причина да се съмнявам в думите му, тъй като човекът е с безупречно британско възпитание, — в много отношения Уейн продължава да е малко момче, нуждаещо се от постоянни, елементарни грижи.

Тази емоционална незрялост на пациента ми е и главната причина за неуспехите му в отношенията с лица от другия пол, като всички жени, към които е изпитвал временен романтичен интерес, много скоро също се превръщат в негови „врагове“. Достатъчно е да споменем

прякорите, които е дал на две от любовниците си:

Една обикновена секретарка на име Селина Кайл е била удостоена с прозвището Жената-котка (Catwoman). По всичко личи, че пациентът ми, който се отъждествява с прилеп (тоест с крилата мишка) се опасява, че романтичните отношения могат да го „изядат“ или наранят по някакъв начин, включително смъртоносно.

Психологически портрет на Батман (Брус Уейн)

Според свидетели Брус Уейн и Селина Кайл са имали краткотрайни, но наситено емоционални и противоборстващи отношения.

Природозащитничката Памела Айли, която доби медийна слава покрай борбата си срещу екологичните замърсявания от дейността на корпорацията „Уейн Индъстрис“, също е гостувала на пациента ми за „романтична вечеря“. До втора среща не се стигнало, ако се вярва на Алфред, според когото тази жена също е вляза в „черния списък“ на Брус Уейн под прякора Отровната Айви (Poison Ivy).

От някое време насам Брус Уейн често е забелязван в компанията на младеж, когото той нарича Робин („Червеношийката“ — вероятно заради следите от смучки по врата му). Макар въпросът да подлежи на доизясняване в следващи терапевтични сеанси, допускам, че пациентът ми е латентен хомосексуалист с особена форма на едипов комплекс след загубата на майка му.

Заключения и препоръки

Пациентът Брус Уейн не осъзнава, че със суицидните си тенденции измъчва не само себе си, но и тероризира цял Готъм. На последния сеанс дойде с превозно средство, което той нарича батмобил. То представлява хибрид между лека кола и танк, а в комбинация с безразсъдното шофиране без необходимия лиценз за управление на такова МПС създава предпоставки за ПТП с риск за пешеходците и водачите на обикновени автомобили.

Психологически портрет на Батман (Брус Уейн)

Този сигнал на прилепа, който привидно се извисява над Готъм и го тероризира посред нощите, всъщност може да се разбира и като зов за помощ.

Може да се добави, че „бат сигналът“ — светлинен лъч, прожектиращ изображение на прилеп в облаците — лишава от здравословен сън всички граждани, като успоредно с това подчертава и нарцистичния уклон у пациента, за който вече стана дума по-горе. Икономът Алфред обаче ми обърна внимание, че този лъч по-скоро трябва да се тълкува като душевен зов за помощ, отправян от разкъсвания от вътрешни терзания Брус Уейн към външния свят.

Предвид описаното дотук и факта, че икономът Алфред Пениуърт вече е в напреднала възраст, която го затруднява да полага адекватни грижи за „неуправляемия снаряд“, както си позволи да нарече младия Уейн, препоръчвам пациентът да бъде хоспитализиран в психиатричната болница „Аркам“, където да бъде под постоянно наблюдение от квалифициран персонал до трайното подобряване и пълно стабилизиране на състоянието му.

С уважение,
Иван Стаменов — Гатанката

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

8 коментара за "Психологически портрет на Батман (Брус Уейн)"

  1. farseer  13.07.2016 г. | 18:38 ч.

    Ванка, продължаваш да ме изненадваш много приятно с идеите си за публикации. Поредната, която не съм очаквал, но и поредната, която много ми хареса (при все, че и на мен ми е много интересен образа на Батман). Искам да те попитам защо Батман ти е любимият герой и каква е идеята на публикацията – какво искаш да кажеш с нея?

    П.П. Пише се „двойственост“, не „двойнственост“. 🙂

  2. Стопанина  13.07.2016 г. | 19:16 ч.

    „Двойственост“ и „двойнственост“ имат различно значение. В случая е със значението на „дуалност“ (разделение на цялото), така че правилното е с „н“. А пък „двойственост“ се употребява, когато имаме две отделни цели единици, съчетани в обща система – например бинарни звезди или две крила на една врата.

    Харесвам Батман, защото той е сред малцината „супергерои“, които нямат фантасмагорични сили и умения. Харесвам го и защото има „морален кодекс“ да не убива враговете си.

    Идеята на публикацията е, че психологията е интересна наука, което обяснява интереса към нея у днешните младежи, кандидатстващи във ВУЗ. Тя обаче само претендира да е „наука за душата“, като в действителност си няма хабер от същността на душата и човешката същност. Ето защо (особено в нейната разновидност – психиатрията) отдавна се използва за омаскаряване на политически-некоректни личности и репресирането им на „научна“ основа. В случая на Батман съм дал пример за точно едно такова охулване на един герой. Със същия успех мога да очерня Исус Христос и да го изкарам анархист, опасен за обществото. Избрах да „захапя“ Батман, а не Христос, за да избегна почти сигурните обвинения в богохулство от неразбралите идеята.

    А идеята ми накратко е, че младежите, които търсят „наука за душата“, ще останат разочаровани от психологията и психиатрията. В увода съм загатнал коя за мен е истинската такава наука.

  3. Gergana  13.07.2016 г. | 23:45 ч.

    Избрах да „захапя“ Батман, а не Христос, за да избегна почти сигурните обвинения в богохулство от неразбралите идеята.

    О, (Т)той (Х) си е чист случай на аутизъм в специалната спектрална част на Аспергер.

    повишена способност за се съсредоточаване върху детайли,
    капацитет да упорства в специфични интереси,
    без да бъде повлиян от други становища,
    способност да работи самостоятелно,
    признаване на модели, които могат да бъдат пропуснати от другите,
    интензивност, и
    оригинален начин на мислене (Взето от И-Ната!!!)

  4. Антиантихрист  14.07.2016 г. | 10:40 ч.

    Всъщност, доста показателно за процесите на разпад, които ни заобикалят. Някои казват, че психологията не е наука, а диагноза, но това е друга тема. Та, преди години всяко трето хлапе искаше да става полицай. Сега студентите искат да стават психолози и социолози (втората желана специалност след психологията). Защо хлапетата искат да стават полицаи? Защото има остър глад за законност. Ако трябва да използвам икономическа аналогия, търсенето определя предлагането. А с медицинска аналогия – организмът изпраща бели кръвни телца (съпротивителни сили) към болното място. А социолози? Защото има разпад на обществената тъкан, т.е. обществото. А защо психолози? Защото хората вече полудяват от гореописаните два феномена – престъпността и аномията/отчуждението.

  5. С.Б.  14.07.2016 г. | 19:33 ч.

    А защо ти си Гатанката? Интересно ми е.

  6. farseer  14.07.2016 г. | 21:02 ч.

    Според мен важи само думата „двойственост“, тоест в нея се съдържат и двата смисъла, които си посочил. Ще се допитам до професионалист обаче, да видим той какво ще каже.

    А защо психологията си няма хабер от същността на душата? Кое й пречи?

  7. Стопанина  14.07.2016 г. | 22:09 ч.

    Допитай се и сподели резултата. На мен също ми стана интересно с тази двой(н)ственост.

    На психологията ѝ пречи материализмът, защото това, което разбира тя под „душа“, няма нищо общо с божественото.

    А защо ти си Гатанката?

    Защото задавам въпроси.

  8. farseer  15.07.2016 г. | 08:31 ч.

    Тоест според психологията душата е обвързана с инстинктите, физиологическото състояние и прочее въздействия, свързани с външни влияния, та затова не е обективна, така ли да разбирам?

    И това значи ли, че разни профайлъри и психолози са много далеч от истината, когато характеризират нечий образ, или просто си използвал този саркастичен похват в публикацията, за да покажеш, че щом психологията има връзка с материализма, значи може да се злоупотребява с нея?

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.