Тракийско наследство в българския фолклор (8): Обреден танец

Осма част. Подбрани сведения за празника Гергьовден от книгата „Древно-тракийско наследство в българския фолклор“ на автора Евгений Теодоров.

Продължава от първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста и седма част »

В цялата страна са ставали на Гергьовден хора, които започвали след угощението и продължавали вечерта до късно. Няма село, в което те да не са отбелязани. Но за жалост няма и нито едно сведение за особеностите на тези хора, които трябва да са се отличавали с нещо, щом се посочва за някои песни, че по тях се играе само гергьовското хоро. И тъй като винаги подробностите в изпълнението на някой обичай е онова, с което той се отличава от другите, позволява да се хвърли светлина и върху същината му, поставихме си задача при нашите обиколки установяването на всички елементи на гергьовското хоро, което ни се удаде през 1957 г. в Родопите, и то главно във Върбово, Широколъшко, на сбора, който става в околностите на селото.

* * *

Началният танец се играел само от омъжени стари жени, в чието семейство няма смърт, което е „целокупно“, като броят на членовете му е чифт. Предпочитат се при това жени, които са близнили. Бездетни изобщо не могли да участват в него. Играели и по-млади жени, но само ако са кърмачки. Жената, която водела хорото, държала в ръката си разлистен клон, а в случай че по това време дъбът се е разлистил, клонът бивал винаги дъбов.

* * *

Това хоро смятат за по-особено, „по-терсене“ и не всеки можел да го играе. Затова и онези, от които исках да узная нещо по-подробно, ме насочваха все към няколко лица, които го знаели. Вече самите имена на този танец дават указания за неговите особености. Известен е главно като „лявото“ хоро, а го наричат и „своарното“ хоро в Райково и в Кремена, Смолянско. Наричат го и „куцо“ хоро — поради вплетените в него подскачания на един крак. Лявото, или куцото хоро имало четири стъпки, след това преставали да пеят и подскачали по три пъти на единия и на другия крак, като правели това по три пъти.

* * *

Тракийско наследство в българския фолклор (8): Обреден танец

Песента, по която се е играло на празника „лявото“ хоро, намерих в няколко варианта, които не са били обнародвани досега. Те всички изглеждат обаче доста непълни откъслеци от песен, която в своята цялост не е запазена никъде. Най-пълният от тези варианти, по който се е играло и хорото на сбора край Върбово, ми беше продиктуван и отчасти изпят от жена от Гела, която я научила от майка си. Песента е следната:

Развивай, Добро, повивай!
Орях са с лѝстъ развива
орях са с лѝстъ развива
за зима зълен да бъди,
за зима зълен да бъди,
за ляту сенкя да прави.
Пуд орешину имешъ
тързии ощъ златаръ
тързии съдла шияхъ
златаръ юздъ леяха
на нъвеста са готвиха
дури до фира планина.
Га на нъвеста торнаха
и вишнъчкинъ зреяха
И вишнъчкинъ зреяха
а миндалинъ цветеха
ага са назакь ворнаха
и вишнъчкинъ капяха
и вишнъчкинъ капяха
и миндалинъ зрееха.
Деверъ вишнъ сбираха
и на невеста даваха
и на невеста даваха
да повнъ ощи да знаи
да повнъ ощи да знаи
га ут тува мънола.

Вариантът от Чуриково, Девинско, научен от тамошна жителка, и записан в Смолян, е по-кратък, но съдържа някои нови моменти:

Развивай, Добро, повивай.
Орех се с листе развива.
Под орешину имеше
терзие, Добро, златаре;
терзие седла шиеха
с зелено сукно кроеха,
златари юзди леяха
от жълто злато пшеница.
За невеста се готвеха
с дванадесет девера
със седем золви левтери.
Развивай, Добро, повивай!
Орех се с листе развива.
Добра, невеста ще водят…

В записаните от нас варианти на песента се забелязват различни отклонения, а и противоречиви положения. Доста големите различия между вариантите на една толкова малка песен, записани при това в немного отдалечени едно от друго места, правят толкова повече впечатление, че песента се е знаела от малко лица и не е могла да бъде подхвърлена на преработки в една по-широка народна среда. Едно от възможните, а и най-вероятното обяснение би могло да бъде това, че първичната редакция на песента не е била ясна и еднакво схващана и това се е задълбочавало през един по-дълъг период от време. А може би е и потъмняла основната мисъл поради голямата старинност на песента.

* * *

Мелодията на песента, по която се е играл и игра през 1957 г. на сбора край Върбово обредният танец, е бавна, монотонна, почти речитативна, с особена внушаваща сила! […] Песента за Добра е била заклинателна песен, по която се е играл на древния празник, наследен от Гергьовден, магичният обреден танец за събуждане на растителността и за възраждането на живота. Това се вижда и от обстоятелството, че в тая песен не се споменава св. Георги и че обръщението в първия стих е не към светеца, в чиято чест уж се играело хорото, а към Добра.

На сбора край Върбово след завършването на първия танец се играело хоро с обикновени стъпки, които започват с десния крак. Песента, по която се играе това второ празнично хоро и която вече започва с обръщение към светеца, е следната според жени от Стойките, от Гела и от Широка лъка, които разпитах заедно:

Стани Георги коня кове,
от тъмнина без борина
на яснъна месечина,
стани Георги коня кове
и ютиде в планинона
да обиди зимнинона
да обиди зимнинона
зимнинона, летнинона.
Свети Георги весел утиде,
весел утиде, тъжен дойде.
– Георги, Георги, свети Георге,
що си, Георги, тъй кахорен!
– Майко, майко, стара майко,
Зимниноно изгинало,
Летниноно не никнало.

Вторият танец се играе по една съвършено различна от първия танец жива мелодия в 2/4 такт. […следват нотите на музиката…] Установеният обреден гергьовски танец се е играл в целите Родопи. До такъв извод води и съществуването му в доста запазен вид във Варвара, Пазарджишко. И тук, както узнахме, той се играел само от жени, като се водел от бременна жена, в чийто дом не е имало смърт. Втората жена до нея е могла да бъде и мома, но третата трябвало да бъде пак бременна. Тази, която водела хорото, носела изображение на св. Георги, което е било по-късно наслоявано, а другите жени държели зелени клони.

* * *

Тракийско наследство в българския фолклор (8): Обреден танецЕлементи на обредния гергьовденски танец, който се играе край Върбово, се съдържат в танците и в една сцена, с които се чества Гергьовден от алиянците в Севар, Кубратско. Тук танците се изпълняват извън селото при гьола, който се намира в една падина с върбови и други дървета. Това красиво и заветно място било избрано според едни, защото там била градината на Демир баба,1 за когото съм писал другаде, а според други, защото там „се нахранвали три светци, като оставили и остатъка от храната си, та затова обичаите на Гергьовден на това място нямало да се заличат“. […] Всички танци се играят с бавни ситни, почти ходови стъпки, единствените отклонения от които са накуцванията и подскачанията.

* * *

Посочените дотук танци у българите са се играели само на Гергьовден, което вече само по себе си говори за техния обреден характер. В тях трябва да се включват и танците на алиянците в Лудогорието както поради обредния им характер, така и поради това, че съдържат основния елемент на родопските танци — подскачането като магическо действие.

* * *

Подскачанията в танеца, […] трябва да се смятат за съществен елемент на гергьовденския обреден танц и могат да се свържат напълно с мисълта за едно магическо действие върху растителността, върху растежа. Те имат навярно старинен, тракийски произход, тъй като малкото, което знаем за тракийските танци, сочи тъкмо към подскачането като характерна тяхна черта. Така Ксенофонт съобщава за тракийски военен танц, при който играчите „подскачали леко и високо“. Същият гръцки историк съобщава, че при един танц самият Севт „заскачал ловко“. А и Тацит разказва на едно място в своита Анали, че „най-буйните скачали с песни и в такт по обичая на своя народ“.

Смятам, че представлява тракийски танец и нашето пайдушко хоро, което Б. Цонев характеризира с „накуцващо“ изпълнение на стъпките във второто време, т. е. първата стъпка се изпълнява в 2/8 (2/16), а втората в 3/8 (3/16), така че „тялото се движи неравномерно, неустойчиво, криволичещо или кривоизвивно“ и „изпълнителите му сякаш накуцват с единия крак“. Подкрепя мисълта ни и обстоятелството, че пайдушкото хоро е „най-разпространеното хоро у нас“ и че „се е наричало на много места «старо хоро»“. Сигурно под тракийско влияние се е зародил и скокливият танец на сатирите в гръцката сатирическа драма. А и неправилният такт на българските народни танци ще е бил обусловен от вмятанията в танцовите стъпки подскачания.

* * *

Тракийско наследство в българския фолклор (8): Обреден танец

Изтъкнатият смисъл на обредния танц като танец магически за въздействие върху растителността, за по-пълното събуждане на всички сили на растежа и на плодовитостта се е опазил и днес у някои, които ми казаха, че „куцото хоро“ се играе, „за да се развива всичко“, „за здраве и за берекет“.

Държаният в ръка разлистен вече клон е трябвало да упражни същото магическо въздействие върху закъснялата или по-слабата растителност в землището. Чрез него танецът се свързва в едно вътрешно единство и с цялата очертана дотук магическа обредност на празника, като се започне от прекарването на нощта извън селището, закичването и окичването на къщата с клонки, тегленето и люлеенето на разлистено дърво. Клонките заемат съществено място и в някои карнавални сцени, като сцената в Севар, която следва непосредствено след танците и която ще разгледаме по-нататък. А зеленият или обвит със зеленина клон е играл съществена роля и в Дионисовите танци. За хорото на вакханките Еврипид разказва следното:

„В определения час те започнаха да размахват тирсите (така се наричат тоягите на Дионис и вакханките, които били обвити с бръшлян и лозови листа и завършвали с борова шишарка отгоре) във вакханическото хоро.“

Заменянето на боровия клон с клон от друго дърво и отпадането на бръшляна и лозовите листа поради разлистеността на самия клон, естествено, е могло да стане по-късно.2 А ако жените са държали при гергьовския танец във Върбово винаги клон от дъб, щом това дърво е било разлистено по това време, това и пряко ни отвежда към вакханките, които според Еврипид „си виели венци от бръшлян, от дъб или от тис“. Трябва да се изтъкне също, че участието само на жени в обредния танец се съгласува и с това, че всички обреди се извършват тоя ден само от жени, както в Дионисовите тържества, които са били по начало празник на жените.

Продължава »


Бележки:

  1. Бел. И. С.: Не съм запознат с книгата, в която авторът излага разбирането си за Демир баба. Има основание да се смята, че това е името на бог Хермес сред българите мохамедани. В подкрепа на този възглед са другите названия, с които е известен там: Рим-папа, Ерим Баба, Ерим Бабайко, Ерим Баща, при които не се забелязват толкова ясно следите от по-късната „арабизация“ на името, каквато имаме при Демир баба. [^]
  2. Бел И. С.: Освен това трябва да се има предвид, че лозарството не е типичен поминък за областта (Родопите), която разглежда авторът. Венци от лозови листа са се правели в Мизия, където винарството е широко разпространено. И до днес там се правят сърми с лозови листа, като се слагат в кръгла тава и наподобяват венец. В Балкана девойките си правели венци от бръшлян, както стана дума по-рано във връзка с един Дионисов обред в Етрополе. В тракийското поле венците се правели от обичайните там растения, включително рози, и т. н. В този смисъл може изобщо да не става дума за „отпадане“ на бръшляна и лозовите листа от места, където по начало не са използвани за обредите. Тези ритуали са извършвани за плодородието на растителните култури в съответното землище, затова са използвани растения, типични за съответната област. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.