Тракийско наследство в българския фолклор (7): Люлеене на разлистено дърво

Седма част. Подбрани сведения за празника Гергьовден от книгата „Древно-тракийско наследство в българския фолклор“ на автора Евгений Теодоров.

Продължава от първа, втора, трета, четвърта, пета и шеста част »

Люлеенето е започвало рано сутринта [на Гергьовден], някъде преди изгрев слънце, и е продължавало през целия ден. Първичният смисъл на люлеенето е бил да се пренесе, да се прелее в човека при движението чрез допира до дървото силата на пролетното възраждане, която във вечния кръговрат на слънцето го е изпълнила със земна кръв, за да покрие сухите клони с листа и цвят и да образува още един кръг дървесина около стъблото. Това е намирало най-пряк израз в залюляването на зелен клон, хващан в ръце.

* * *

etno-lyulka-1Основният смисъл на люлеенето — да се предаде силата на дървото върху човека — се вижда ясно и от запазеното някъде старинно приготвяне на самата люлка. Така в Кривня, Разградско, младежите правели въжето за люлката дебело колкото човешка ръка, от суровите лика на обелените млади липи. Това те вършели няколко дни преди празника в липовата гора, и то обикновено нощно време. И срещаната във Върбишко и Котленско люлка, наричана там ключ, правели от разлистени клони. Нейното устройство било следното: „На висок клон на някой бук, бряст, липа, явор или черница е окачено дълго здраво дърво, което непременно трябва да бъде зелено. Това дърво е на единия си край чаталесто и през двата чатала е прокаран клин; клинът се поставя, когато ще се люлеят, та заклапва чаталите за клона на дървото. Самият чатал на ключа е положен между два чвора или клонове на дървото, за да не може да изскача настрана. Долу ключът е провъртян със свредел и през широките дупки има прокаран по-дълъг клин. На тоя клин или жегъл стъпва тоя, който се люлее. Той стои прав и се държи за дървото, а някой го люлее.“

* * *

Тракийско наследство в българския фолклор (7): Люлеене на разлистено дървоВсе във връзка със схващането, че люлеенето е обред, чрез който се влива сила и здраве в тялото, е и слагането на билки и яйце на тоя, който се люлее. Така, преди да се люлеят, момите се опасвали с дебелика, за да бъдат дебели, гладели лицето си с червено яйце, за да бъдат здрави и червени, слагали в пояса и на главата си огойка и вратика, за да пълнеят. Но при люлеенето зазвучава и другият основен акорд на празника — любовта между младите, взаимно търсене, очаквания и надежди. Осъществяването трябвало да се постигне тук чрез люлеенето, свързано с действието на съответните билки. В Дедеагачко се люлеели и старите, за да станат по-млади, но се люлеели главно „за любов“.

* * *

Наред с магичното действие люлеенето е събирало младите и е създавало възможности за общуване чрез общата радост, припевките и закачките, които не са липсвали никъде. В Кривня, Разградско, където в по-ново време се правели люлки във всеки двор, по-рано се правела голяма ергенска люлка из село или край село и на нея най-напред се люлеели младежите, а след това са идвали и девойките. Младежите ги люлеели и се забавлявали, като ги карали да казват имената на тези, които обичат. В Железна, Михайловградско, младежите люлеели момите, а момите — младежите. В Багренци, Кюстендилско, докато се люлеела някоя мома, събраните около люлката моми и младежи я удряли с клончета, като я питали: „Кое момче искаш?“ И тя казвала едно име, за да се отърве от ударите. Така питали и младежите, които се люлеели. В Девин се люлеели до вечерта главно моми и ергени, като младежите люлеели тези, които обичали. Взаимно люлеене на онези, които се обичали, е наблюдавал и Д. Маринов.

* * *

Тракийско наследство в българския фолклор (7): Люлеене на разлистено дървоЛюлеенето се придружавало навсякъде с песни, които пеели моми, застанали прави и наловени една за друга през рамо, недалеко от люлката. По съдържание песните са любовни и завършват с отвеждане на момата в дома на момъка.

Люлеенето освен прякото си магическо действие за събиране на младите, като разпали и създаде у тях чувството, което ще ги свърже, запазвало младите според народното вярване и от свръхестествени същества, от онова, което може да ги раздели. Това е отразено ясно в схващането, че мома и момък, които не са се люлели на Гергьовден, щели да преживеят големи несгоди и премеждия, опасности от самодиви, змейове, змеици и други лоши навети. Тази черта се е опазила и в люлеенията на Великден, един празник, към който са се прикрепили част от древните обреди, свързани с пролетта. Смятали даже, че те се устройвали „в чест на самовилите, змейовете и змеиците, постоянни ревнители на хубавите и моми и момци“.

* * *

Свързаните с обредното люлеене моменти — взаимно люлеене на младежите и девойките, закачките, втъкването на лепавец, — мисълта за магическото действие на люлеенето срещу раздяла, предизвикана от намеса на свръхестествени същества, както и любовното и еротично съдържание на песните разкриват ясно, че този обред е трябвало да създаде и укрепи близостта между младите, чувството, което ще ги свърже за цял живот. А като се време предвид, че е характерна и за голяма част от разгледаните дотук обреди, може да се изтъкне съвсем определено, че празникът има подчертано отношение към младите и към любовта, която ги свързва в брака. И това обяснява защо омъжените жени, както вече посочихме, са носели някога, а на много места, главно в Македония, продължили да носят тепелъци с изображения на св. Георги, с когото се свързва празникът.

Същевременно обаче трябва да се отхвърли мнението на Ст. П. Костов, че любовта и бракът „са основата на всички женски поверия и обичаи около Гергьовден и на почитта към светеца“. Такъв извод не позволяват голяма част от разгледаните вече обичаи, а и обичаите, които ще разгледаме по-нататък. Младежките веселия и обредите за свързване на ергените и девойките могат да получат своята пълнота и осмисленост в целостността на празника, в който заемат съществено място магическите обреди за здраве и плодородие и жертвоприношенията.

* * *

В Атина и Колофон люлеенето (αιώρα) е било познато — то се е придружавало от песни, наричани скитнически (άλήτις). Смисъла на люлеенето Нилсон смята за „тъмен“, а обяснението му на името на песните е незадоволително. Не е убедително и тълкуването на люлеенето като изкупление. Но мнението, че то се явява магия за плодородие, изтъква правилно един негов по-късно наслоен елемент. Засвидетелстването на люлеенето у нас в пълнота позволява цялостното му изясняване, което дадохме. И в светлината на това изясняване ние можем сигурно да определим, че прекрасното изображение върху съд за пиене от времето на Перикъл, на което сатир люлее момиче на въжена люлка с дървена седалка, е свързано с Антестериите, което Нилсон и други автори също допущат.

А вземем ли предвид, че люлеенето се е превърнало у гърците още преди новата ера в проста забава, можем съвсем уверено да заключим, че у нас, където е запазило в пълния смисъл на думата обредното си значение почти до наши дни, люлеенето е проникнало пряко чрез траките заедно с култа на Дионис. Това пък от друга страна показва, че почитането на Дионис като бог на растителността гърците са могли да заемат пряко от тракийските племена в пределите на Балканския полуостров, без да се търси фригийско-лидийско посредство.

* * *

В разгледаните дотук обреди дървото, представлявано и чрез разлистения и разцъфнал клон, заема средищно място. И това има толкова по-голямо значение, защото дървото не заема подобно място и не се среща изобщо в никой друг празник. А това вече позволява съвсем сигурно да определим и характера на празника Гергьовден, защото тъкмо дървото е било основен елемент в култа на Дионис. Връзката на Дионис с дървото като най-висша проява на растителността се вижда и от един от неговите епитети: δενδριτης (дендритес), тоест „този, който е свързан с дървото“, наричан така сигурно според прието от траките определение.

Тракийско наследство в българския фолклор (7): Люлеене на разлистено дърво

И почитането на дървото, изразено чрез прикрепването о него на запалена свещ, което се среща в Шипка, може да се разбере, ако се разгледа като обред, свързан пряко с култа на Дионис. Връзката и на този обичай у нас с древнотракийския култ е несъмнена, като се има предвид, че на тоя Дионис Дендритес, както се съобщава, почти всички гърци са принасяли жертва и че гръцките селяни през последните години на езичеството са посаждали дръвчета и ги почитали като Дионис. А тези обичаи гърците са могли да заемат само от траките, от които са заели и самия култ. Подчертава особеното място, което дървото е заемало, и самото име на Дионисовите тържества в Атина, наречени Антестерия по осмия месец в атинския календар (февруари-март), което име определя този месец тъкмо като месец на цъфтежа на дърветата.

Несъвпадането между дните на Антестериите и деня на Гергьовден не само не отрича предположението, че се касае за един и същ култ, за култа на Дионис, но го и доказва, защото изтъква като определящ елемент на празника тъкмо развиването на дърветата. Докато траките са чествали пролетния празник на Дионис през април, гърците с оглед на по-ранното развиване на дърветата там са го отместили към по-ранна дата. Промяната на датата не е изменила характера на празника, но тя показва, че култът е бил зает у гърците от траките с основната представа за връзката му с разлистеното и разцъфнало дърво.

Продължава »

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.