Тракийско наследство в българския фолклор (5): Бране на треви, цветя и клонки

Пета част. Подбрани сведения за празника Гергьовден от книгата „Древно-тракийско наследство в българския фолклор“ на автора Евгений Теодоров.

Продължава от първа, втора, трета и четвърта част »

Срещу празника [Гергьовден] преди изгрев слънце в цялата страна пръснатите из ливадите и поляните, край реките и изворите млади жени и момичета, излезлите за тая цел от къщи възрастни жени берели треви и цветя и чупели разлистени и разцъфнали клонки. И защото почти всички обреди на празника се извършвали всред цветя и цвят, оня, когото чествували, бил наричан от народа ни не свети, а цветен:

Тръгнал ми е цветен Георги
сутрин рано на Гергьовден.1

Някъде младежите и девойките, а отделно от тях и младите невести тръгвали на групи из гората и по полето, за да берат цветя и треви. Самото бране е запазило ясно следите на обредност и се придружавало от хорово пеене. С цветята и тревите се извършвал първият обред — закичването, още там, извън селището. От цветята момите виели венци и китки и ги слагали на косите си, младите невести втъквали цветя в украсените с везба пазви, а младежите — под калпаците и в поясите и в силяхите (кожените пояси, в които поставяли оръжието си).

Тракийско наследство в българския фолклор (5): Бране на треви, цветя и клонки

Девойките си слагали някои треви и цветя по дрехите, като се ръководели от символиката на наименованията им или от някои техни особености. В Бобошево, Станкедимитровско, момите късали лепич (малките бодливи топчета на едно високо широколистно растение, които се полепват, когато бъдат докоснати) и сами ги хвърляли върху дрехите си, за да се лепели и младежите така о тях. В Багренци, Кюстендилско, слагали лепич непосредствено върху тялото си и върху главата, пак за да се лепят ергените о тях. Ясно е, че чрез закичването с лепич и павит трябвало да се възбуди у лица от другия пол действие, подобно на онова, което съответства на характерното качество на това растение — да се прилепва плътно и мъчно да се отделя. Следователно самото закичване може да се определи като магия с еротична насоченост.2

* * *

В закичването с треви, които трябвало да направят младите да бъдат желани, в къпането или или миенето на места, където водата се върти, за да се въртят така и младежите около девойките, прозвучава ясно един основен мотив в празника — мисълта да се свържат на тоя ден младите в любовта и брака. Тази насоченост на разглежданите обреди очертава още по-определено, че празникът е бил посветен по начало и на любовта и брака, а с това — на продължението на рода. Това обяснява и защо при по-късното свързване на празника със св. Георги последният бил изобразяван по женските накити (по тепелъците и пафтите).3

Етнография, пафти, Св. Георги

* * *

През нощта срещу Гергьовден берели и билки за през цялата година, защото вярвали, че тъкмо през тази нощ те получавали своята чудодейна сила. А някъде, както в Нови пазар и Енево, това вярване е било толкова силно, та смятали, че и всяка събрана трева срещу празника била лековита. Тъкмо мисълта, че лековитата билка трябва да се бере през нощта срещу Гергьовден, е карала жените в Митровци, Михайловградско, да отбелязват с конец, докато било още светло, желаната от тях трева-билка, за да я познаят в тъмното, когато е трябвало да я откъснат. […] А другаде, както в Каменица, берели билки през цялата седмица преди празника, а не само през нощта срещу Гергьовден. При това жените от една махала се уговаряли да отидат един ден за горски билки, а друг ден за речни билки. За тайните билки обаче ходели сами.

Нощта срещу празника била нощ, в която магьосниците, вражалиците и врачките берели своите потайни билки, като ходели винаги сами. В Асеновград съществувало поверието, че магьосниците берели през нощта срещу празника бурените си, а в Чепеларе берели тогава нужните за любовни магии четиридесет цвята от „събирно и разделно биле“. […] Поради своята специфична сила билките бивали „събирни“ — такива, които събират младите, но и „разделни“ — такива, които отблъскват и ги разделят.4

* * *

Гергьовден, моми берат цветяОбредите с треви и цветя са били свързани и с гадания, и то любовни. Така в Кремена, Смолянско, срещу Гергьовден момите намирали четирилистна детелина или сърпика, превързвали я със сребърен пръстен, навързвали всяко стъбълце с различни конци и го наричали на някой момък, като вярвали, че ги вземе оня, чийто стрък е пораснал най-много. В Бобошево, Станкедимитровско, надвечер срещу празника всяка мома отивала край Струма, за да търси треви с игловидни листа. Тук тя превързвала няколко стъбла с разноцветни конци, като наричала всяко стъбло на някого от ергените, в които „е умът ѝ“, а след като превържела стъблата, отрязвала ги наравно до конеца. Сутринта на Гергьовден тя отивала да види на кой конец тревата е израсла и вярвала, че оня, на когото тоя стрък е бил наречен, ѝ е „късметът“.5

* * *

Но ако Гергьовден е бил свързан като средпролетен ден с брането на треви и цветя, как да се обясни, че у нас е съществувал обичаят да се берат треви и цветя и на 24 юни, известен сред народа под името Еньовден (Яновден), като даже някои смятат, че на този ден „бильобербата е обредна и повсеместна“. Във връзка с това трябва да се изтъкне, че денят 24 юни, считан от римляните за ден на летния поврат на слънцето, за началото на лятото, по-късно бива установен от църквата като ден на раждането на Йоан Кръстител сигурно тъкмо поради съществуващите езически обичаи да се къпят на този празник. Денят 24 юни, както се вижда от обстойното му сравнително разглеждане от М. Арнаудов, се е празнувал от ранни времена и до наши дни в цяла Европа и Африка. Основните обичаи, свързани с този празник, са били бране на билки, къпане главно в лековити извори и палене на огньове. На 24 юни в Рим ежегодно се стичали поклонници към двата храма на богинята на щастието Фортуна, единият от които бил основан от Сервий Тулий през VI в. пр. н. е.

Денят 24 юни е бил и общославянски празник. На тоя ден, известен в Русия под името Ян Купало, „славяните заедно с другите родствени племена запалвали огньове, миели се в реките и събирали лековити билки“. И в писмени паметници от XVI в. в Русия, като сборника Стоглав, се посочва с възмущение, че през нощта срещу празника и на самия празник Ян Купало имало езически песни, игри и танци и прескачане на огньове и че призори с викове като бесни всички се измивали с вода. И в Полша този ден е празнуван под името Собутка (Sobòtka) с песни, танци и огньове през цялата нощ срещу празника. И нашите съседи, румънците, на тоя ден берели по полето лековити билки, които помагали много против самодивите и техните болести. И у гърците се е запазила средиземноморската и римската традиция, свързана с 24 юни.

Твърдението, че в Западна и Южна България някои обичаи, които на изток стават по-често на Еньовден, са се прикрепили към Гергьовден, чиято „притегателна сила е расла в християнско време успоредно със значението му“, не обяснява защо само в част от България е расло значението на Гергьовден, защото собствено е трябвало в християнско време да расте значението на св. Георги над това на Йоан Кръстител и защо пък това е трябвало да става само на Балканския полуостров. А има известна разлика между брането на треви и цветя на Гергьовден и това на Еньовден — както по отношение на онова, което се бере, така и по отношение на обредите, които се извършват с тях. На Еньовден се берат главно билки за лек, те се подбират главно с оглед на прилагането им народната медицина. На Гергьовден се берат треви и цветя главно като средство за пряко магическо въздействие и затова с тях се окичват, а с тях накичват и различни предмети в къщи.6

* * *

Има ли основание да се предполага съществуването на някаква силна местна традиция в брането на тревите и цветята на Балканския полуостров, която могла да упражни влияние по отношение на деня, в който това се е извършвало, а и на самия му характер? Такова основание има. Траките в древността са се славили като лечители с билки. Така римлянинът Плиний Стари, живял през I в. от н. е., разказва:

„Траките са открили бялата трева, която, както казват, спира кръвта не само когато е открита жилата, но и когато е срязана.“

А от Теофраст, живял от 372-287 г. пр. н. е., който става глава на философската школа на Аристотел след смъртта му, узнаваме навярно за същата билка:

„Разправят, че в Тракия има и една, тъй да се каже, много мощна билка, бузалък (andropagon ishaemum), която спира кръвоизлива според едни, когато е прободена вената, а според други — и когато е разрязана дори по-дълбоко.“

Етнография, Гергьовден, китара, орфеево цвете

Китара (орфеево цвете)

Същият автор съобщава и за други известни на траките растения: „чийто корен и сок е лечебен, като чемериката (veratum), дива краставица (ecbalium elaterium), поветица (convolvulus scamonia). Корените на всичкия растения се събират“. Едно растение е било свързано и пряко с Дионисовите празници. Според Псевдоплутарх, живял по всяка вероятност през III в. от н. е., „от течащата му кръв [на Орфей] се родило растение, наречено китара.7 Когато се празнуват Дионисовите празници, то издава звук на китара.“ Тракийците са познавали добре качествата на много растения. Псевдоплутарх съобщава и следното: „В гореказаната река [Марица] се въди едно растение, което много прилича на ориган. На това растение тракийците откъсват върховете, хвърлят ги в огъня и като вдишват издигащите се пари, омайват се и се унасят в дълбок сън“.

Тоя интерес към билките и навярно масовото им използване създават легендата за Траке, която ни съобщава Ариан, живял около 95-175 г. от н. е.:

„Траке била нимфа (самодива), веща в баянията и билките, и могла, от една страна, да отлъчва страданията чрез билки, а от друга – да ги причинява. […] По името на тая Траке, изглежда, да се е нарекла и страната, която по-рано се назовавала Перке.“

Изтъкването на способността да се „отлъчват“ и „причиняват“ страдания чрез билки и наред с това на баянията показва според нас, че става дума преди всичко за магична употреба на билките от жените. А думата „нимфа“ от цитираното сведение навежда към култа на Дионис и свързва с него и обредите с треви и цветя.

Но ако траките са били вещи в подбора и употребата на билките, те са ги също и брали през пролетта и навярно през определен ден на пролетта и най-вероятно, когато е „зазвучавало“ растението китара. Спрем ли погледа си върху датата 23 април, ние нямаме никакви данни, които да свързват тази дата определено с някакво събитие от живота на св. Георги или с неговата смърт. За него изобщо сведенията са твърде оскъдни, за да може да се допусне, че е била известна някаква дата. Но денят 23 април, свързан с толкова пролетни обреди, нямащи нищо общо с живота на един светец, за да се приеме, че имат началото си от неговото честване, е бил определен сигурно от древни времена като пролетен празник на Балканския полуостров. И това е станало в тракийска среда, като се има предвид, че на 23 април е бил празникът на Бендида и че римският празник Палилия, честван от римляните на 21 април, е бил тракийски по произход, както може да се заключи от следното:

1. Съществуването на двете обозначения на празника — Палилия и Парилия — говори за заемка на [трако-българската] думата „палилия“, която по-късно, подхвърлена в латински език, по закона на дисимилацията се превръща в Парилия, която се и налага там в по-голяма степен.

2. Божеството Палес, което е чествано на празника, вероятно е преминало в Рим от чужд култ. Иначе не би могло да се обясни това, че представата за него е била толкова смътна, че това бива смятано „ту за бог, ту за богиня“, че е било познато в историческо време само по име, и то въз основа на самия празник, че е могло да се развие формата Парилия за обозначение на празник в чест на Палес и че „не може да се смята за задоволително нито едно от обясненията на името Палес чрез латински език“.

3. Трудностите, които се явяват от това, че божеството „покровителства и пастирите, и града“, възникват на римска почва и са обясними чрез тракийския култ на херос. По-пълно обосноваване на гледището, че римският празник Палилия е бил зает от траките, ще дадем при разглеждането и на други моменти от честването на Гергьовден.8

* * *

Докато Еньовден е свързан с къпания, откъдето получава някъде [сред други народи] и името си [Купала], у нас къпанията се извършват на Гергьовден, а в Югозападна България, в Кюстендилско, намираме даже вярването, че през нощта на 23 юни [преди Еньовден] „всеки се пази да не прегази река, да не седи близо до извор, да не точи и да не пие вода от извор, река и вадичка, защото тая нощ се счита за самовилски „Великден“ и който „оградише“ от тях, нищо не може да му помогне“. Но има и нещо друго — брането на треви и цветя на Гергьовден трябва да се вижда във връзка с друг един обред, който не се извършва на Еньовден и на който почти не се е обръщало внимание —

чупенето на клонки и обредите с тях

етно, гергьовден, клонкиЧупенето на клонки е бил един от съществените моменти на празника. То се е вършело почти навсякъде преди изгрев слънце от всички или само от някой от по-възрастните членове на семейството. […] За празника се откършвали клонки преди всичко от плодно, от „родовито“ дърво. А след плодните дървета са били предпочитани върбата, букът и глогът. Върбата е била търсена навярно поради бързия ѝ растеж и ранно разлистване, в което се долавяла ярко бликналата мощ на пролетта. […] Слагали и клонки върху тялото си, както това правели с тревите и цветята. В Трънско всички се препасвали с обеления на ремъци по дължината му отсечен преди изгрев слънце ръжен, „за да са здрави“. И върху поясите си слагали олющени върбови кори с ликото навън в Кюстендилско, за да бъдат „здрави и яки през годината“. Жените, които ги боли кръст, в Широка лъка се препасвали със зелени клонки, „за да им мине болката“. Опасвали с клонки кръста си моми и ергени в Девин, за да бъдат жизнени и здрави. […] И една красива картина са представлявали жителите на Варвара, Пещерско, когато цялото село е отивало на манастира „Св. Георги“ и всеки е държал в ръцете си по едно клонче, и всички от Гела, когато се връщали в село след събора във Върбово, Широколъшко, държейки в ръка зелени клонки, откършени по пътя.

Зеленият клон е употребяван в много древни култове, като бил наричан различно. Понякога и като други свещени неща той е бил назоваван просто υγεια, но и αιτκος, θνλλα и βακχος. Последното наименование [вакх] посочва неговото особено значение в култа на Дионис. Известно е, че окичването със зеленина и разлистени клонки е характерно за вакханките. В своята трагедия „Вакханки“ Еврипид споменава: „После си туриха венци от бръшлян, от дъб или от цъфнал тис.“ А Плиний Стари съобщава: „И сега бръшлянът украсява тирса на тоя бог [Дионис] и шлемовете, и щитовете в религиозните празненства на тракийските племена“. От това се вижда, че окичването със зеленина се е правело и от мъжете на празниците и че това е било у траките един общонароден обичай. Връзката между окичването с клонки на Гергьовден у нас и дионисовите обредни окичвания със зеленина е несъмнена.

Продължава »


Бележки:

  1. СбНУ, XXVIII, стр. 457 [^]
  2. Евгений Теодоров, Древно-тракийско наследство в българския фолклор, с. 21 и сл. [^]
  3. Пос. съч., стр. 22 [^]
  4. Пос. съч., стр. 22 и сл. [^]
  5. Пос. съч., стр. 23 [^]
  6. Пос. съч., стр. 24 [^]
  7. Бел. И. С.: Китарата (Haberlea rhodopensis) е известна още като Орфеево цвете, Родопски силивряк, Родопска хаберлея, Каберлия, Безсмъртниче, Стирака, Шапива билка. Дори материалистичната наука го е удостоила с прозвището Възкръсващо цвете, тъй като може да се съживява след навлажняване дори ако е било хербаризирано в продължение на години. [^]
  8. Пос. съч., стр. 25-26 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

5 коментара за "Тракийско наследство в българския фолклор (5): Бране на треви, цветя и клонки"

  1. Gergana  15.06.2016 г. | 20:55 ч.

    Траке била нимфа (самодива), веща в баянията и билките, и могла, от една страна, да отлъчва страданията чрез билки, а от друга – да ги причинява. […] По името на тая Траке, изглежда, да се е нарекла и страната, която по-рано се назовавала Перке.

    Тази Траке би ли могла да е Трайка, предвид мълчанието, което се е съблюдавало около някои ритуали на празника, или не е толкова просто обяснението.

    Много, много хубава поредица. Браво на автора, че е запазил толкова топъл тон във времето, в което е писал текста.

  2. Стопанина  16.06.2016 г. | 00:54 ч.

    Много интересна връзка правиш между Траке и Трайка. Имената Трайо, Трайко и женските им аналози идват от стбълг. ТРАIATH, което означава „процъфтявам“ и „ставам силен“, оттам и пожелателния характер на името „да трае, устоява на трудности и болести в живота“. Чудесно ми се връзва с това, с което се е занимавала Траке.

  3. Gergana  16.06.2016 г. | 01:08 ч.

    Благодаря за разяснителния отговор!
    И отново за благодатната поредица.

  4. Светльо  08.07.2016 г. | 10:51 ч.

    С впечатляващ ритуал всяка година в Украйна се отбелязва празникът Иван Купала. Корените на обичая са в езическите традиции а името му идва от народното прозвище на св. Йоан Кръстител, тъй като наслоените по-късно християнски вярвания отнасят този ден към рождението на светеца.

    Празникът съответства на българския Еньовден и се отбелязва с магически ритуали за здраве и късмет. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в тази нощ.

    http://www.dnevnik.bg/photos/2016/07/08/2791611_fotogaleriia_slunchevite_rituali_za_ivan_kupala_v/

    Всякакви прилики с обичаите по нашите земи са „случайни“…

  5. Стопанина  08.07.2016 г. | 19:41 ч.

    Ич не са случайни. Дионис е честван и в трачко, и в скитско. Се едно е.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.