Асен Чилингиров: Още веднъж за Филипи или Филипопол

Допълнителни сведения и бележки към статията Филипи или Филипопол

Изтеглете пълния текст на „Още веднъж за Филипи или Филипопол“ (PDF, 5 MB, 50 страници с цветни илюстрации)

От автора: Когато преди десет години за пръв и последен път в моята над 60-годишна научна дейност получих официално предложение от Българската академия на науките за участие с мое изследване в една негова публикация, не се поколебах нито за приемането на предложението, нито за темата на моето изследване. Планираното издание беше Юбилеен сборник статии, посветен на 80-годишнината на известната българска историчка, проф. Василка Тъпкова-Заимова. С нея се познавах от много десетки години и тя беше между малкото български колеги, с които през всички тези години поддържах най-добри колегиални отношения и извън официалните ми връзки с институтите, в които тя работеше — главно във връзка с изворите за българската история, но и за изследване на историята на балканските народи. А една от темите, свързана с тази история, беше и темата за т. нар. павликяни. Преди години тя ме беше помолила да ѝ направя в Берлинската държавна библиотека копия от едно недостъпно в България много старо издание, посветено на тази история, а това издание доведе и до заемането от библиотеката и копирането на цяла поредица други също недостъпни в България изследвания, които поставяха тази тема до голяма степен в съвършено нова светлина и положи началото на множество плодотворни за двама ни разговори и обмени на мисли. В разговорите ни постепенно беше включен още един наш общ познат, монсиньор проф. Георги Елдъров (1926-2011), който, макар и пенсионер, все още се занимаваше активно в областта на църковната история и с обществена дейност като основател на Българския католически архив в Рим и на Българския книжовен дом „Абагар“, редактор на излизащия в Пловдив вестник със същото име — в два последователни броя на този вестник, АБАГАР, той публикува и пълния текст на моето изследване с малки съкращения в бележките.

Изследването ми за подмяната в името на града, цел на първото пътуване на апостол Павел в Европа, извършена от богословската и историческата наука по всяка вероятност още в края на ІV век, беше публикувано през 2006 г. в два сборника с изследвания, единият от които издаден от БАН.1 Както вече отбелязах, пълният текст от него беше публикуван малко след излизането на тези два сборника във вестник „Абагар“, издаван от Българския църковен архив във Ватикана, а през следващите години беше отпечатан в още един сборник само с мои студии върху историята на българската църква,2 публикуван и на два онлайн портала в пълен текст за свободно ползване. От страна на българската научна и богословска литература обаче и до сега липсват каквито и да било рецензии за него и дори споменавания в отделни публикации или в бележки към чужди изследвания.

В подкрепа и за налагане на моята теза, според която първото пътуване на апостол Павел в Европа не е до малкото и незначително по това време селище Филипи, отстоящо само на 15-тина километра от Егейско море, а до главния по значение и по положението си в земите на траките град и политически център на бившата държава Македония, Филипопол, се опирах на моите археологически изследвания отчасти и върху територията на сегашния град Филипи, но и по целия Балкански полуостров. Имах възможност да привлека малко познати и дори напълно непознати на историците и богословите писмени исторически извори за църковната история на нашите земи — и то не само за ранната история на християнството, а и за нейното продължение през средновековието, с което продължение не обичат да се занимават не само богословите от трите главни християнски конфесии, но също и историците, включително българските. Макар че по това време бяха открити и публикувани в преводи на повечето културни езици значителен брой старохристиянски текстове, поставящи в съвсем нова и различна от общоприетата светлина ранното християнство и вече се водеха горещи спорове между богословите и в широки кръгове от световната общественост, не исках да се включвам в тези спорове и се спрях само на фактите, които са достатъчно ясни, а техният език е напълно еднозначен и изключва всякакви колебания в автентичността им.

Асен Чилингиров: Още веднъж за Филипи или Филипопол

(АГIА) ЕIРНNН / Божественият Мир
Третото лице от раннохристиянската («арианска») троица
Централна композиция от подовата мозайка на т. нар. Перистилна сграда в Пловдив

Моето изследване засягаше и темата за така наречените павликяни, смятани и досега от повечето историци за някаква чуждоземна ерес, насилствено присадена в нашите земи с преселването на някакви чужденци, докарани на много хиляди километри далече от своята родина сред чужд и неприязнен към тях народ. Това твърдение се смята за доказано от съчинението на един единствен гръцки автор, чиито политически цели могат да бъдат забелязани от всеки неспециалист и няма потвърждение нито в езика на това население, нито в неговия фолклор, с нищо не отличаващи се от езика и от фолклора на останалото българско население. За пръв път се сблъсках с историята на това население по време на изследванията ми върху историята и културните паметници на Бачковския манастир, основан и изграден като „крепост на православието“ сред земите на „еретиците“, които се считат за последователи на апостол Павел, получили от него Христовото учение. Тези изследвания бяха моя служебна задача още по време на дейността ми като щатен сътрудник на Националния институт за паметниците на културата в София между 1965 и 1970 г. — прилагателното „национален“ беше добавено вече след напускането ми на този институт, но липсата му с нищо не понижаваше важността на задачите, които ръководството и сътрудниците му си бяха поставили и преследваха през следващите десетилетия. Моите изследвания върху историята и паметниците на живописта и архитектурата в Бачковския манастир не прекъснаха с напускането ми на института и преселването ми в Германия, а продължиха и през следващите десетилетия, чак в новото хилядолетие, когато много пъти съм се връщал на същата тема — без обаче и до сега да мога да разреша загадката, свързана с древната „култова“ (според тогавашната терминология) постройка, издигала се от много векове в самия център на манастирските сгради, от която до нас са стигнали само основите и част от надземния ѝ етаж, до която се изгражда съборната църква на манастира, а върху нея — неголямата църква „Свети Архангели“. На тази църква посветих отделно монографично изследване и там разреших всички спорове относно нейния произход и нейната датировка.3

Както във Филипи, така и във Филипопол/Плъпдив/Пловдив, откриваме пряко отражение на „вътрешно-конфесионалните“ борби, които разтърсват християнството още от първите векове на неговото разпространение и утвърждаване, намерило своята първа кулминация в средата на ХІ век, когато то окончателно се разделя на източноправославно и римокатолическо. Но това разделяне се предшества от цяла поредица други събития, не само разкъсващи неговото единство, но и определящи двата съвършено различни начини на неговото изповядване: в рамките на строго йерархична система на управление от една страна и на свързаните от Христовото учение общини на вярващите негови последователи. И ако първият конфликт между тези две коренно противоположни по своята същност форми на изповядване на тази религия, отличаващи се не на последно място и по тяхното верую — Символа на вярата, възприет от тях — виждаме още при първия „Вселенски“ събор през 324 г., следващите векове не само няма да изгладят и заличат тези противоречия, но още повече ще ги изострят. И едната от двете страни ще наложи със средства коренно противоположни на Христовото учение свята доминация над другата, разрушавайки до основи стотици нейни молитвени домове и изгаряйки на кладите десетки хиляди нейни привърженици.4

Ако и тези „вътрешно-конфесионални“ борби да изпълват цялото ранно средновековие, една от първите техни кулминации следва непосредствено края на Първото българско царство и настъпилото малко след този край подчиняване на Българската архиепископия под Цариградската патриаршия след смъртта на българския архиепископ Давид в 1037 г. Но и това събитие е предшествано с няколко години от друго събитие, което не само не се отчита от историците, но и изобщо не се забелязва от тях — първото голямо гонение на привържениците–последователи на арменската автономна църква, за което се взима решение на трите синода на Цариградската патриаршия през 30-те години на ХІ век.5 А то е свързано непосредствено с личността на основателя на Бачковския манастир, арменеца Григорий Пакурян,6 произхождащ от граничната област, разделяща православните грузинци-халкедонисти от „монофизитите“ арменци. И в последвалата кръвопролитна война между привържениците на двете противни конфесии, неговият баща с двамата си сина, Абасий и Григорий, взима страната на враговете на своя народ, при което Григорий достига до самия връх на византийската военна йерархия като доместик/военачалник на Запада, следващ по ранг само императора, Алексей Комнин. И този Григорий Пакурян ще основе своя манастир в самия център на земите на еретиците-павликяни като „крепост на православието“, а църквата, построена само за богослужения в негова памет, ще бъде издигната върху основите на „еретически“ молитвен храм.

В основата на моите съображения за целта и реализирането ѝ при първото пътуване на апостол Павел в Европа са залегнали ясни и недвусмислени противоречия между разказа за пътуването на апостола в Деянията на апостолите, единствения писмен извор за събитията, свързани с това пътуване, и начина, по който то се представя в тълкуванията на богословите и историците, положили основите на църковната история. Във Филипи няма, а и никога не е имало река, за каквато се споменава на много места в Деянията на апостолите и която е свързана най-тясно със събитията по време на първото и второто пътуване на апостола. За разлика от Филипопол/Пловдив, край който тече пълноводната и единствена през средновековието плавателна река на Балканския полуостров, която със своите многобройни притоци напоява цялата тракийска земя южно от Балкана и дори със своето тракийско-българско име Ибър, на гръцки Еврос, дава името си на нашия континент, Европа — и това е свещеното име на свещената река, извираща от преспата под най-високия връх на Балканския полуостров, в чието подножие, в един храм, според преданието на неоплатониците, е бил посветен Орфей, Учителя на траките, а не името на отвлечената от Бика/Зевс девойка в елинската митология. Към тази река се отправя в съботата след пристигането си в града апостол Павел, търсейки градската синагога. Там той държи първата си проповед на европейския континент, а в свещената река на траките кръщава и първата европейка-християнка Лидия. Също по тази река той ще отплува с кораб след второто си пътуване в Европа, за да се завърне след петдневно плуване по нейното течение в Троада, отправната точка на неговите пътувания в Европа. И тази река, също както синагогата в града, не са съчинени от автора на Деянията на апостолите, като безброй други измислици в приписваното на евангелист Лука Евангелие, а са реално съществували — за разлика от „затвора във Филипи“, който се показва на поклонниците в града и който всъщност не е нищо друго, освен цистерна за вода към един от храмовете на римските колонисти в този град, в който не е имало административни сгради нито на римските, нито на местните власти — князе, според Деянията на апостолите — каквито имало само в големия град на траките с история, протекла в течение на много хилядолетия преди нашата ера. И в този град се запазва до ХІХ век предание за посещението на апостола, записано от пътешественици.7

Продължава в PDF файла »


Бележки:

  1. Диалог и духовност. І Сборник в чест на Румяна Златанова – Festschrift für Rumjana  Zlatanova zum 60. Geburtstag. Съставител Спартак Паскалевски, София: «ТЕМТО», 2006 и Византия – Балканите – Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. София, 2006: «Институт по Балканистика при БАН» (=Studia Balcanica 25). [^]
  2. Асен Чилингиров, Българската църква. Изследвания – факти – документи, София: «Херон Прес», 2014. [^]
  3. За датирането на църквата „Свети Архангели“ в Бачковския манастир, в: Асен Чилингиров, Българската архитектурна школа. Изследвания І, Берлин, 2007, второ издание в: А. Чилингиров, Бачковският манастир. Изследвания, София: «Херон-Прес», 2015. [^]
  4. На тази тема е посветена студията ми Единосъщен и подобносъщен, публикувана в Интернет още през 2005 г., а в печатно издание 10 години по-късно в сборника от мои изследвания Българската църква (вж. по-горе, бел. 2), с. 99–122. Ще добавя само, че това мое изследване за първи път от близо 1600 години прави критичен разбор на считания за основна догма в християнството принцип за троичността в проявата на Бога, нейния произход и същност. [^]
  5. Протоколите на тези синоди с техните решения се съдържат в ръкопис Еsсorial RI 15 и са публикувани в: G. Ficker, Erlasse des Patriarchen von Konstantinopel Alexios Studites (Festschrift der Universität Kiel zur Feier des Geburtsfestes S. M. des Kai¬sers und Königs Wilhelm II., Kiel 1911, c. 3 сл. За тях вж. моите бележки в студията ми Агиографията на Борис и Глеб и проблемът за йерархичното подчинение на руската църква в: А. Чилингиров, България и покръстването на русите, София: „АЛФАГРАФ”, 2011, с. 67, бел. 1. [^]
  6. Тук, както и в другите мои изследвания, за името на Григорий възприемам неговата арменска форма, както той подписва Типика на манастира и българския правопис на арменските имена. [^]
  7. Чужди пътеписи за Балканите. Арменски пътеписи за Балканите (ХVI–XIX век), София: «Наука и изкуство», 1984, с. 73. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Един коментар за "Асен Чилингиров: Още веднъж за Филипи или Филипопол"

  1. House M.D.  19.07.2016 г. | 00:35 ч.

    Липсата на рецензии в този случай говори положително за научния труд. Аз поне не бих искал да ме рецензират хора, на които им липсва санитарния минимум за интелектуален капацитет и/или робуващи на някакви догми.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.