Особените факти и аксиоми в тракийската ономастика — втора част

Продължава от първа част: кликнете тук, за да се запознаете с нея

В първата част, разглеждаща статията „Към въпроса за трако-дако-балтийските езикови отношения“ на Кирил Влахов, посочих нищожна част от предразсъдъците и странните исторически разбирания в тази научна гилдия. Възниква въпросът: възможно ли е езиковедите да си свършат работата въпреки преждеописаните проблеми?

Теоретично би трябвало да е възможно, но какво показва практиката? На стр. 70 четем:

„За решаването на въпроси от тракийската проблематика от първостепенно значение е методът, който се прилага. При досегашните изследвания на трако-дако-мизийските езикови остатъци са били прилагани най-различни методи и комплекси от привържениците на една или друга езиковедска школа. Тук нямаме предвид отдавна изоставените от науката методи, базиращи се на така наречената „Kling-klangetymologie“ или „Volksetymologie“ или „Wurzeletymologie“.“

С първото изречение съм напълно съгласен — важен е методът. Безразлично към коя езиковедска школа принадлежим и дали изобщо сме привърженици на някоя от тях, ето един метод, който намирам за точен. Ако имаме мизийска дума Ctistae (ктисти), която подозрително звучи като латински опит за записване на българската дума „чисти“, може да потърсим някаква връзка между тях. Със сигурност ще е нещо повече от това, което предлагат досега лингвистите с тяхното „няма задоволително обяснение“. И понеже в цитата Влахов говори за „аматьорски етимологии“ и „народни етимологии“, които са ненаучни, нека видим дали има научни основания да твърдим, че ктисти = чисти:

„Посейдоний казва, че съгласно своята религия мизите се въздържат от ядене на всякакви животни, както и от [употреба на] кожите им; и също, че за храна употребяват мед и мляко и сирене, водейки мирен живот, като по тази причина са наричани както „богоязливи“, така и „капнобати“,1 и има някои от тези траки, които живеят отделно от жени тях ги наричат „ктисти“, а поради уважението, което получават, са отдадени на боговете и живеят в свобода и без страх.“

Както излиза от горното сведение на Страбон (VII.3.3.), в този случай „народната етимология“ има не само основание заради фонетичната близост, но връзката е и смислова. Тъй наречените „ктисти“ сред мизите-аскети могат да се нарекат „чисти“ на български език, тъй като думата има същото значение, описано от Страбон: „целомъдрени“, „целибати“. Ако някой лингвист твърди, че няма и не може да има връзка между „ктисти“ и „чисти“, ще трябва да даде по-сериозно обяснение от „не съм задоволен“.

Други примери от шепата засвидетелствани мизийски думи са личното име Черню и хидронимът Черна. В тази статия Вл. Георгиев (към когото Влахов проявява дълбок респект и брани името му от манипулациите на Дуриданов) бърза да се позове на Нидерле, че тези две имена от 1-ви век сл. Хр. може да са „първите славянски“ в тази област, само и само да не излезе, че мизийският език спада към славянската група. Значи, ако вярваме на тези езиковеди, дошъл един славянин от Балтийско море, за да остави личното си име, кръстил една балканска река със славянско име, след което доволен умрял (преди да остави потомство?). А неговите едноплеменници тръгнали по-стъпките му чак шест века по-късно, като търсили тленните останки на Черню чак до Пелопонес. Те също донесли топоними, само че вече няколко хиляди, оставили ги и на свой ред „изчезнали“ от тази област. Да, абсурдно е, но така излиза от „задоволителните“ обяснения на историците и някои лингвисти.

Друга мизийска дума (този път става дума за мизите в Мала Азия, а не за тези на север от Балкана) измъчва както Вл. Георгиев, така и апологетът му Влахов, който пише на стр. 100:

„Понеже braterais тълкува като άδελφοίς, т. е. като дат. мн. ч., то [Вл. Георгиев] подкрепя своя превод на тракийското *bratera = άδελφοίς със стбълг. братръ от ие. *bhratro-, а за окончанието се позовава на лит. -ais […] Следователно и за пишещия, и за четящия е ясно, че bratera- не е доказателство напр. за еднаквостта на миз. *bratera- със стбълг. братръ, а че двете думи (по-точно форми) са произлезли от индо-европейската дума *bhrater и че са много близки в своето по-нататъшно развитие.“

Обърнете внимание на сугестивния изказ в горния цитат. Ако на четящия му е ясно, добре за него. Ако му е ясно, но не е съгласен с написаното, Влахов би го обвинил, че не е съгласен, защото не му е ясно.

Ето какво му е ясно на четящия: имаме изумителна близост между (малоазийско-)мизийската „braterais“ и старобългарската „братръ“. Тази близост е отчетена от Вл. Георгиев и дори е използвана в аргументацията му, че думата по значение е идентична с гръцката άδελφοίς и новобългарската „брат“. Връзката между „braterais“ и „братръ“ е почти феноменална, ако имаме предвид, че езикът на мизите в Мала Азия през вековете е претърпял неизбежно отдалечаване от езика на мизите край Дунав. И все пак близостта е отчетена.

Влахов обаче ни занимава с въображаемата индоевропейска дума *bhratro-, като с нея обяснява връзката между мизийската и старобългарската. Този „научен метод“ някои хора, склонни към „народни етимологии“, го наричаме пращане за зелен хайвер. Явно Влахов е забравил какво е писал на друго място в статията си (стр. 66):

„Ако за два езика се установи, че те са близко сродни помежду си, то за тяхното по-раншно състояние би могло да се предположи, че са били два диалекта на един и същ език, развили се по-късно в два езика.“

Както се оказва, този принцип в науката се „забравя“, когато става дума за близостта на старобългарския език с езика на мизите. В цитата от стр. 70, с който започнах този текст, Влахов опитва да ни убеди, че не бил „привърженик на една или друга школа“, а изповядвал правилата на една „чиста наука“, свободна от пристрастия и неоснователни „народни етимологии“. А сега нека видим как продължава същият този цитат, като преминавам направо към следващото изречение:

„В най-общи черти трябва да се каже, че всеки метод е добър и приемлив само тогава, когато при прилагането му се получават резултати, имащи научна стойност.“

Ако се налага, прочетете няколко пъти мисълта на този учен, защото нейната важност не може и не трябва да се подценява!

Влахов в прав текст ни осведомява, че ръководещият принцип в неговата „наука“ е да се тръгва направо от желаните резултати, а не от фактите и методите! И след като сме си избрали резултатите, подбираме необходимите факти и методи, за да изведем от тях предварително избрания резултат. Някои от нас наричат наричат това стъкмистика.

Но дори това за стъкмистиката бледнее пред откровението на Влахов на следващата стр. 71, където попадаме на поредна чудовищна мисъл:

„И не на последно място при езиковедската обработка следва да стои логиката. При това не формалната логика, която в някои случаи довежда до абсурдни изводи и заключения, а онази марксистка логика, на която не противоречат засвидетелствуваните езикови факти или факти от други дисциплини, а така също и обективната действителност.“

Казано иначе, логиката на марксиста не е обикновена човешка логика. Логиката на марксиста е такава, че в никакъв случай не трябва да влиза в противоречие с марксически „факти“ от други дисциплини и с марксическата „обективна“ действителност. Кое е факт и кое не е… кое е обективно и кое не е… това се определя от болшевиките в науката, вкл. в езикознанието.

Особените факти и аксиоми в тракийската ономастика — втора част

За да не звучи абстрактно, ще дам пример. Ако марксическите „факти“ говорят, че славяните или българите се появяват на Балканите след VI-VII век, не може и не трябва да съществуват никакви лингвистични данни, че в Дакия, Мизия и Тракия е говорен език, който бихме определили като славянски. Не и преди VI-VII век! Всичко, което загатва нещо против тази марксическа „обективна“ действителност, автоматично получава етикет „народна етимология“ и „резултат от ненаучен метод“. Съответно — думите на Влахов трябва да се разбират така: „Ако сте езиковед и искате да правите кариера, по-добре внимавайте какво мислите и още повече внимавайте какви методи използвате, като най-много внимавате до какви изводи стигате. Защото, ако противоречите на марксическото учение, край на плановете ви за научна кариера!“

Влахов е пропуснал да даде назидателен пример, но ние ще запълним пропуска. През миналия век особено показателна е съдбата на руския лингвист Николай Яковлевич Марр, който по обясними причини не се съобразява с „реконструирания“ индо-европейски език и обнародва собствен възглед за произхода на т. нар. от него „яфетически езици“, връзката между тях и взаимодействието им. Няма да взема отношение относно основанията на тази теория, а само ще наблегна на факта, че тя изобличава небивалиците и стъкмистиките на ортодоксалните езиковеди.

И понеже в марксическата наука не се работи с „формална логика“ и „формални методи“, а с тези на болшевиките, с въпроса за „антимарксическата ерес“ на Марр изведнъж решава да се занимае не друг, а самият „баща на познанието“ Йосиф Сталин! Диктаторът публикува една брошура по тази тема, която е издадена в 1-милионен тираж в Русия и България, като така дава „правилният марксически тон“ в науката и се разправя с „антимарксическата ерес“2 на Марр. Когато четем брошурата на Сталин и тази на Влахов, лесно можем да открием идеологическите паралели. А след това още по-лесно можем да разберем и цитата на стр. 67, където Влахов пише:

„Не ще се спираме на отдавна отхвърлени от науката схващания, че траките са предци на славяните и тракийският език е предшественик на българския, изградени въз основа на факта, че у Прокопий са засвидетелствани местни имена в тракийския ареал, някои от които са от славянски произход.“

Жалко, че марксическата мисъл не е пожелала да отдели повече от едно изречение на тази „ерес“. Както ще видим в следващия цитат, основанията за това схващане не се основават само на имената, засвидетелствани от Прокопий, което е било добре известно и на Влахов. Освен това авторът на горецитираното изречение не е благоволил да ни разясни „обективната“ действителност — как се получава така, че въпросните имена от славянски произход се отнасят за селища и укрепления, построени от лица с тракийски произход.

Бързането на Влахов е лесно обяснимо, ако допуснем, че не е искал да навлиза в „забранена територия“, като ни поясни защо император Юстиниан, който е със засвидетелстван тракийски произход, и хората му биха избрали „славянски имена“ за съоръжения срещу варварите от севера. Значи, от една страна, когато разглеждаме славянския произход на цар Управда-Юстиниан, това било „ненаучно“ и не отговаряло на „обективната“ действителност, защото славяните били дошли на Балканите след смъртта на Юстиниан — уж в края на VI или началото на VII век. Но, от друга страна, когато търсим повече от марксически допустимите трако-славянски успоредици, можем да си обясняваме славянските имена в Тракия и Мизия с вече присъстващи славяни — не само по времето на Юстиниан и Прокопий, но още от I век сл. Хр., какъвто е случаят с имената Черню и Черна.

На такива шикалкавения им се казва „фурнаджийска лопата“. Наистина е по-добре да не се спираме на „отдавна отхвърлените от науката схващания“, защото ще се наложи да отчетем, че науката твърдо е избрала да проявява марксическо-шизофреничната си същност. (Не само по времето, когато Влахов е писал статията си, а до ден днешен.)

И за финал още два цитата с кратки коментари. По-напред един от 62 стр.:

„Не вдъхва доверие и възгледът му [на Дечев] за близостта на тракийски с ирански, германски, балто-славянски и гръцки език. Следователно мястото на тракийския език в системата на индоевропейските езици все още не е установено.“

А на стр. 63 (следващата) четем:

„В тракийския език обаче и по-точно в тракийските езикови остатъци, дошли до наши дни, има и следи на други езици, които досега са били приемани като тракийски (общ термин). Така напр. в тракийската ономастика се разкриват освен гръцки и латински имена и форми (понятни за изследователя защо) още и ирански, келтски и славянски елементи.“

Някой разбира ли какво ни обяснява Влахов? В първия цитат ни казва, че „не му вдъхвала доверие“ връзката на тракийския език с ирански, германски, балтийски, славянски и гръцки. А във втория цитат ни казва, че му се „разкривали“ елементи от ирански, келтски, гръцки, латински и славянски. Ако правилно го разбирам, собствените му „разкрития“ са от такова естество, че „не вдъхват доверие“.

„Този въпрос ще може да се реши задоволително, след като се реши и въпросът за същността на самия език, който е все още предмет на изследвания.“

Нищо няма да се реши задоволително, докато четем (пост-)марксически писания на такива, като другаря Влахов и днешните му продължители, които обслужват предварително зададени резултати с редица твърде „гъвкави методи“.

Иван Стаменов
юни 2016 г.


Бележки:

  1. Употребяващи дима от коноп за въвеждане в трансоподобно състояние. Такива „капнобати“ са засвидетелствени и сред аскетите сред скитите — бел. И. С. [^]
  2. Повече по този въпрос в: Асен Чилингиров, Размисли за българския език, Херон Прес 2014. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

11 коментара за "Особените факти и аксиоми в тракийската ономастика — втора част"

  1. Петьо  08.06.2016 г. | 18:15 ч.

    Чудя се тези хора наистина ли са си вярвали, отричайки очевидното дори за хора без особена подготовка?

    И дали наистина са били такива фурнаджийски лопати или по един прикрит начин са се опитвали да покажат очевидното на тези, които имат очи да видят?

    От една страна си мисля, че може да е било и от двете. От друга – като гледам сегашните им продължители май ще трябва да се задоволим с по-повърхностното и тъжно обяснение. Макар като се замисля, другото е още по-тъжно…

    Да живеят Виделината и Истината! Даващи знания и свобода.

    Да живеят светилниците и съработниците на Истината! И всички търсещи светлината на истинското познание и свободата на светлия дух!

  2. Драгомиров  08.06.2016 г. | 19:01 ч.

    Абре, Петьо . Това не са били хора. Те не са станали хора и внуците им не са такива. Със същите ръце са писали и доноси.

  3. Gergana  09.06.2016 г. | 01:10 ч.

    Петьо, хората са, средностатистически, безкритични.

    Едни се обогатяват по проклет късмет, без да искат, други пък – нарочно, за да се види – но всичките те са без очи и без вроден свян…

    Както и Драгомиров пише.

  4. Емо  09.06.2016 г. | 02:08 ч.

    Да попитам малко директно.
    От всичките мизи, скити, сармати, даки и какви ли още не… не са ли произлезли и румънци, сърби, македоници, хървати, че даже и малко по-далчени имат част такава кръв – със сигурност!

    И не сме ли си останали същите от както свят светува?!
    От Рим, та до днес – васали, понякога и роби.

    И си има причина за това, защото няма средно положение при нас.

    Няма маса от средностатистически хора.
    Има много умни и добри които както сега, та и тогава, са ходели по света, малцина са оставали и рядко са се проявявали, а останалото… останалото сме едни… вагабонти по-меко казано.

    Аз за себе си със сигурност съм такъв, обаче проблема е, Че познавам много хора, и болшинството за по-лоши и от мене, по-завиждат, по се подиграват, по са алчни и т.н. и т.н.

    Та мисълта ми е, засужаваме да не знаем, а и не само това – малко ни е. Малките деца, само от шамари разбират.

  5. Стопанина  09.06.2016 г. | 11:04 ч.

    че даже и малко по-далчени имат част такава кръв – със сигурност!

    Със сигурност. Само че темата е за езика, не за кръвта. Език и кръв не вървят непременно ръка за ръка.

    И не сме ли си останали същите от както свят светува?! От Рим, та до днес – васали, понякога и роби.

    Кои „ние“? Сам казваш, че няма „средностатистически хора“. Защо трябва да има такива хора? Кой ще спечели от преобладаващ процент посредствени хора, които ще се чувстват по-умни от по-простите, но това ще им е достатъчно, та да не търсят нещо по-висше.

    По нашите земи, от памтивека до днес, има най-различни типажи – в пълния спектър! Прости селяни, които са мислели основно за прехраната си; вагабонти (варвари) като тези, които описва Овидий в Томи – как ходят на групи по улиците с втъкмени в поясите ножове и оглеждащи се свирепо (сравни с днешните варвари, които биха ти скочили на бой само защото си им казал нещо „на въпреки“); православни като Юстиниан, теософи като Юлиан, посветени като учителя на Юлиян,… наистина пълен спектър! Едни са държали на конфедеративното обединение, наречено „Рим“, други са искали да разтурят съюза и да си правят национални държави. Нима не е същото сега с ЕС? Е, почти същото, защото сега е по-трудно да извоюваш националната си държава с конница, мечове и стрели.

    При такова разнообразие от типажи няма „ние“. Затова и не смятам, че „сме“ били роби оттогава до днес. Аз поне не се смятам за роб в различен смисъл от „раб Божий“.

    Та мисълта ми е, засужаваме да не знаем, а и не само това – малко ни е.

    Поясни, моля те, какво не знаем?

  6. Емо  09.06.2016 г. | 12:03 ч.

    Истините дето ги пишеш.

    И не говоря за маса от посредствени хора, а маса от ще годе нормални хора – това нямаме.

  7. Светльо  09.06.2016 г. | 12:24 ч.

    Емо не се отчайвай не е баш така.

    Помисли само до преди 10-тина години нямаше и тази маса хора, които има днес. Колкото и малко да са. Кой говореше за това, какви данни се изнасяха, къде можеха да се прочетат? Днес малко по-малко се прави нещо, вирът се пълни, лека по-лека. Никой не е казал, че ще стане океан. Напротив дори, малък, но чист трябва да е, за да може и най-малките да дойдат и да пият от него. Масовост не бива да търсим, няма и никога да намерим. Трябва да се примирим с това.

  8. Стопанина  09.06.2016 г. | 12:25 ч.

    И не говоря за маса от посредствени хора, а маса от ще годе нормални хора – това нямаме.

    Държа на наблюденията си, че имаме множество нормални сънародници. Те просто не са толкова шумни, колкото ненормалните, затова ненормалните правят по-голямо впечатление и създават погрешната представа, че са мнозинство.

    Друг е въпросът какво разбираме под „нормални“. Нормалното в от 15 век насам и още 1500 години ще е постепенното придобиване на съзнателната душа. За целта трябва да се мине през материализма и произлизащите от него опити и грешки. Това, че много днешни хора грешат и се поддават на погрешни представи и произтичащите от тях грешни постъпки, си е в реда на нещата – част от учебния план.

    В този смисъл някои от нас може да се смятаме за ненормални, защото леееко сме подранили с някои качества, които мнозинството тепърва ще добива. Но това не трябва да ни отчайва, защото можем да се смятаме за нормални, ако подхождаме към действителността с търпение и разбиране, а не се отчайваме.

  9. Юлия  09.06.2016 г. | 20:08 ч.

    Иване, поздравления!!! Прекрасен анализ! Добре ще е, ако продължиш в тази тематика.

  10. Емо  10.06.2016 г. | 01:59 ч.

    Извинявам се за бръщолевенията си, не съм прав. Просто съм умопомрачен и песимист по природа.

    Все пак да попитам за въпроса за тази „масовост“.
    Не е ли това крайната цел на истината – да бъде призната официално, масово?

    И ако да, няма ли как няколко човека с такива добри понания да предизвикате поддръжниците на статуковото на дебат?

  11. Стопанина  10.06.2016 г. | 12:28 ч.

    Не е ли това крайната цел на истината – да бъде призната официално, масово?

    Това ще стане чак сред мириади години, като и тогава няма да бъде призната масово, а част от човечеството поеме по пътя на дееволюцията.

    И ако да, няма ли как няколко човека с такива добри понания да предизвикате поддръжниците на статуковото на дебат?

    Истината няма за цел да се натрапва, а трябва да бъде търсена според собствената воля на отделния човек. Дебатите са безсмислени, когато хората говорят, без да се разбират, а методите за доказване, използвани от едни, не се признават от другите.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.