Как тракийският език стана албански, въпреки че е славянски

Допълнено издание на статията „Лингвистика или белетристика“ от Никола Иванов

От автора: В съвременната лингвистика е разпространено схващането, че днешният албански език е наследник на древния тракийски или дако-мизийски език. Този възглед е прокаран в родните научни среди от известния български лингвист проф. Владимир Георгиев. По-долу ще разгледам откъс от неговата книга „Тракийският език“, София, 1957, където той уж привежда изчерпателни доказателства в полза на своята хипотеза, а на ключови моменти ще правя коментари, отделени със синьо и в скоби от текста на проф. Георгиев, който ще бъде в черно. Текстът от „Тракийският език“, който ще разгледаме по-долу, се намира на страници 70-72 и е част III от глава четвърта.

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

проф. Вл. Георгиев

III. Дако-мизийски, албански и тракийски

Отдавна се спори дали албански представя по-нататъшна степен от развоя на илирийски или на тракийски. Ф. Миклошич, Г. Майер, П. Кречмер, Н. Йокл и др. считат, че албански произлиза от илирийски.1 Обаче X. Хирт, Г. Вайганд и неотдавна подробно и убедително Д. Дечев и X. Барич показаха, че албански е наследник на тракийски,2 т. е. всъщност, както ще видим по-нататък, на (дако-)мизийски.

Дакийски е известен само от ограничен брой глоси (названия на растения) и собствени имена. Въз основа на една от тия глоси διέσεµα, по немски „Himmelbrand, Königskerze, Marienkerze, Fackelkraut“ [Oстава неясно — откъде черпим сведения за думата διέσεµα?], която може добре да се изтълкува от ие. *dies-eusmņ, буквално „Himmels-brand“,3 може да се заключи, че в дакийски ие. d е запазено, ие. еu е преминало в е, а ие. ņ в a(n).

[Както виждаме, професорът не познава българското название на въпросното растение и използва немски думи! Растението се нарича лопен и изглежда така:

Как славянските думи в тракийския език станаха албански - лопен

Освен това професор Владимир Георгиев пропуска да спомене, че има чешка и словашка дума divizna със същото значение като διέσεµα. Забележителното в случая е, че лингвистът не знае българската дума за Himmelbrand, не знае и чешката дума, доста близка до дакийската, а знае „индо-европейската“!]

Това са тъкмо фонeтичните особености на албанския език. От друга страна, в племенното название ∆αaκοι от ие. *dhāu-ko-s „вълк“ (вж. по-горе, стр. 59) се открива преход au>α, който е характерен също за албански език.

[Както стана ясно, единственото доказателство за връзката на албанския език с дакийския е твърдението, че между индо-европейската дума *dies-eusmņ и дакийската διέσεµα се наблюдават същите промени, както между индо-европейски език и албански. Не можем да смятаме за някакво доказателство племенното название ∆ακοι, защото то не е на албански, нямаме данни да е самоназвание на даките, а връзката с индо-европейската дума *dhāu-ko-s „вълк“ е основана само и единствено на предположения.

Не можем да приемем и другия аргумент на професор Владимир Георгиев поради следните  причини:

1. Думата διέσεµα е употребена от един-единствен автор — Dioscurides, когото професорът не благоволява да спомене. Изникват въпросите дали древният автор е знаел перфектно дакийски език, дали не е допуснал грешка при записването на названието, дали не са съществували други дакийски диалекти, при които думата е звучала по-различно? Ако думата беше записана по различен начин, дали албанският щеше отново да е наследник на дакийския език?

2. Владимир Георгиев не казва как е албанската дума за растението, което той нарича Himmelbrand. Не казва дали има нещо общо с дакийската. Това не бива да ни учудва,  тъй като той не знае и българската дума. Изниква въпросът как така албанският език е наследник на дакийския, след като дори единствената дума, която той взима за пример, не се е запазила?

3. Въпросното название на растение се е запазило в съвременния чешки и други славянски езици. Дали пък наследник на дакийския език не е в някаква степен чешкият?

Доп. бел. И. С.: Думата се е запазила във форма, най-близка до дако-мизийската, в българския и хърватския език.4 Редактор на по-долу цитирания том на Български етимологичен речник е не друг, а Вл. Георгиев, което означава, че той несъмнено е знаел за българската и хърватската дума, която е идентична с дако-мизийската, има същото значение и дори една и съща етимология: „диворастяща свещ“, „божи пламък“… Не е ясно защо е „забравил“ за този факт, докато се е опитвал да докаже, че албанският език е наследник на тракийския. Както личи и от следното описание, διέσεµα няма паралел в албанския език, тъй като в албанската дума за лопен е lëpushkë.

Как славянските думи в тракийския език станаха албански - дивизма

4. ∆ιέσεµα не е единствената достигнала до нас дакийска дума. Видният лингвист не споменава останалите. Интересно защо? Може би при тях не се наблюдават „фонетичните особености на албанския език“. Изумителна е избирателната пропускливост на такъв забележителен учен. (Доп. бел. И. С: Такива например са: Scorylo Dacorum rex — „Скорило, цар на даките“, споменат от Вл. Георгиев, но подминат без коментар, а това е пропуск, тъй като името Скорило не се нуждае от превод на славянски език и забележително звучи като по-късни гетски (готски) имена; Замолко — открито като надпис в днешна Румъния, идентично с името Замолксис, античен учител на гетите и даките, споменат от Страбон; Буре(б/в)истас = слав. Буревест, и др.)

5. Нека разгледаме „индо-европейската“ дума за „Himmelbrand” — *dies-eusmņ. Откъде я е взел Владимир Георгиев? В кои езици се е използвала? В кои текстове е спомената? През кои векове се е употребявала в съответните езици? Как разбра, че е индо-европейска? Все въпроси, на които големият учен не е дал отговор.]

С името Μνσία в древността се означават две области — едната от тях (по късната Μоισία, лат. Moesia c oi>ü) е била разположена приблизително в днешните предели на Северозападна България и Североизточна Югославия, другата е заемала част от Северозападна Мала Азия между Фригия и Лидия. Според антични сведения малоазийските мизийци са се преселили от Балканския полуостров; техният език е бил подложен в Мала Азия на силно въздействие от страна на фригийски и лидийски и е представлявал смесен лидийско-фригийски диалект.5 За езика на балканските мизийци нищо не е известно. (Доп. бел. И. С.: Това не е вярно, има няколко мизийски думи, но можем да се досетим за причината Вл. Георгиев да отнеме правото им на съществуване, понеже не обслужват защитаваната от него теза. Напр. латинският автор Страбон нарича аскетите сред дако-мизийците, които отказвали да се хранят с месо и да практикуват полови сношения, с тяхната дума ktistae (ктисти), в която не е трудно да разпознаем приличен опит за латинизиране на славянската дума „чисти“. Същата дума, но преведена като katharós (катари, чисти, целомъдрени) се използва и като самоопределение сред идеологическите им ученици и продължители в Окситания.) За мизийския език от Мала Азия сведенията са съвсем оскъдни — всичко няколко глоси и един силно повреден надпис. Ето мизийските глоси:

µενδρουτά — λειµώνιον „Nieswurz“ (Diosc. IV 16), обаче в кодексите има колебание между Μυσοί µενδρουτά и Μάρσοι µενδρουτά.

µυσός — ỏξύη „бук“; думата се смята обикновено за мизийска, също и за лидийска (Strab. XII 572). Происхождението ѝ е ясно: µυσός от ие. *bhŭg’o-s, cp. лат. fagus „бук“ от  ие. *bhā(u)g’o-s, курд. büz, слав. бъзъ. Преходът b>т е засвидетелствуван в тракийски, ср. Д. Дечев, Характеристика, стр. 23 и сл.

συκαλόβον вин. пад. „овчарска гега“ (Hes. s. v. καραµβάς ράβδον ποιµενικ ν, ην Μυσοί    συκαλόβον).

Φανάκης „Бакх“ (Auson. XIX 48: Ogygiae me Bacchum vocant, Aegyptii putant, Mysi Phanacen vocant, Dionison Indi existimant, Romana Sacra Liberum…;  49 Αι γυπτίων µέν Όσιρις  εγώ, Μυσωaν δέ Φανάκης, Βάκχος ε πι ζωοιaσιν…).

Тия глоси не дават никакви данни за местоположението на мизийския език [Значи нямаме данни за близост между мизийския и албанския език.]; само въз основа на µυσός може да се заключи, че ие. g’h е преминало в спирант.

Има един кратък надпис, намерен в 1926 год. в Уюджик (Uyucik), погранична област между някогашните Мизия и Фригия, правилно определен от неговите издатели Кокс и Камерон като мизийски. Надписът се състои от 7 реда и се датира с голяма вероятност от IV/III в. пр. н.е. Той е силно повреден и се чете трудно; все пак тук се четат две думи, които са важни за определение на положението на мизийския език. Това са думите braterais patrizi, в които ясно личат индоевропейските думи *bhrātēr „брат“6 и *p∂tēr „баща“.

Първата дума brateraiś е в дат.- инстр. мн. ч. от oснова на -о-: миз. bratera- съответствува добре на стбълг. братръ „брат“ [Значи имаме епиграфски данни за връзка между мизийския и старобългарския език. Защо тогава българският език да не е наследник на мизийския?] от ие. *bhrātro- (основа на -о-); относно окончанието ср. лит. vilkаιas от vilkas „вълк“.

Втората дума patrizi съответствува на гρ. πατράσι и стинд. pitŗșu от гр. πατήρ и стинд. pitā: -rl- от ие. ŗ е характерно за албански, а преходът s>z между гласни се среща често в тракийски. Обаче тая интерпретация не може да се смята за напълно сигурна: braterais patrizi може да се тълкува и като = гр. φράτραις πάτρισι дат. пад. мн. ч, oт *φράτρα = йон. φρήτρη, атт. φρατρία „фратрия“ и πατρίς „отечество“.

Друго съображение, че албански е продължение на мизийски, е следното. В два надписа се среща името ∆ιερνης, Diernа.7 Единият надпис (Βειθυς ∆ιερνιος) е намерен при Глава-Панега (Северозападна България); на другия ([D]ierna Maesiacus) ясно е посочено, че Dierna е мизиец. Тълкуването на това име е лесно, тъй като то е идентично с местното име Dierna, ∆ίερνα (Ptol., II в. от н. е.), Tierna, statio Tsiernensis (надпис от 157 год. от н.е.), colonia Zernensis, Zernae, Ζερνης. Това е названието на селище на левия бряг на Дунав при устието на сегашната река Черна (сега гр. Oршова в Югозападна Румъния).

Ясно е, че Tierna (Dierna), Tsierna-, Zerna- произхожда от ие. *k(w)ersnā „черна“ и съответствува на днeшното славянско название на реката Черна : k(w) пред е се е палатализирало и след това е преминало в африката (а по-късно и в спирант; или неточно предаване на африката?): k’>t’ (Tierna)>ć (Tsierna). Следователно местното име Tierna, Tsiern-, Zern- e = бълг. Черна, а личното име Dierna, ∆ιερνης е = бълг. Черню.

[В горните редове Владимир Георгиев приведе редица доказателства, че българското речно име Черна и българското лично име Черню са засвидетелствани през I-II в. сл. Хр. в Мизия. Въз основа на тези аргументи той стига до заключението, че албанският език е наследник на дако-мизийския. Звучи ви невероятно? Четете по-надолу.]

Значи, в късния мизийски (I—II в. от н. е.) k (от ие. kw или k) е преминало пред е в ć (ś): тая промяна е характерна за албанския език. [!?!] В тракийски обаче k (g) в такъв случай не преминава в африката. Въпреки че тълкуването на местното име е сигурно, все пак то не може да се използува като несъмнено доказателство за мизийския език, понеже мнозина го смятат за (най-ранно) славянско местно име.8 (Доп. бел. И. С.: Липсва аргументация за намека на Вл. Георгиев, че мизийският език не е принадлежал към славянската група езици — ако не по начало, което би означавало, че тракийският език е праславянски език, определено в I-II век сл. Хр.)

От друга страна названието на реката Κρίσος, Grisia, Gresia, днес унг. Кьорьош, приток на Тиса в Унгария, която може да се причисли към мизийската област, произлиза от ие. *K(w)rso-s „черен“ = нбълг. чер от ие. *k^w)ŗso-s. Това тълкуване може да се смята за сигурно, понеже е изведено от днешното название на един от главните притоци на Кьорьош, а именно унг. Fekete-Körös „Черен Кьорьош“.9 Преходът ŗ>ri е характерен за албанския език.

[Големият учен не обяснява къде се срещат названията на реката Κρίσος, Grisia, Gresia. Най-ранното споменаване е на гeтския историк Йордан, писал през 6-ти век, който говори за Grisia (Iordanis, De origine actibusque Getarum, XXII). Формата Κρίσος е от 10-ти век, известна ни е от съчинението на Константин Багренородни (ГИБИ V, стр. 215). Георгиев не обяснява дали преходът g>k е характерен за албанския език. Професорът отново не казва коя е албанската дума за „черен“. А тя е i zi за мъжки род и e zezë за женски род. Както се вижда, няма нищо общо с „мизийските“ думи Tsierna и Grisia.]

И така има сериозни основания да се смята, че съвременният албански е наследник на стария (дако-)мизийски език.

[Основанията всъщност са повече от несериозни. Нека си ги припомним:

1. Дакийска дума, засвидетелствана само от един автор, сравнена с несъществуваща и напълно въображаема индо-европейска дума, показвала фонетичните особености на албанския език. Въпросната дума никога не е засвидетелствана в албанския език, но я има в славянските езици. Нейното българско значение е неизвестно за професора, но пък за сметка на това му е известна индо-европейската форма. До нас са достигнали още няколко дакийски глоси, които Владимир Георгиев, съобразно целите си да докаже, че албанският е наследник на тракийските наречия, избягва да коментира.

2. В названието на даките, което лингвистът извежда напълно произволно от въображаема „индо-европейска“ дума за вълк, се откривал характерният за албанския език преход au>a. Не се обяснява коя е албанската  дума за „вълк“.  Тя е ujk и определено няма нищо общо с *dhāu-ko-s. Всъщност на стр. 59 професорът дори пише, че *dhāu-ko-s било производно от индо-европейското *dhāwo-s — което пък съвсем няма нищо общо с „даки“.

3. В мизийски надпис е засвидетелствана старобългарската дума „братер“, която няма нищо общо с албанската  дума за „брат“. (Доп. бел. И. С.: Албанската дума е vëlla.)

4. Българското речно име Черна и българското лично име Черню са засвидетелствани през I-II в. сл. Хр. в Мизия. Според професора това ни давало много сериозни основания да смятаме, че съвременният албански е наследник на стария (дако-)мизийски език. Вие тези основания виждате ли ги?

5. В името на приток на река Тиса в Унгария, засвидетелстван в различни форми от различните автори, се откривал характерният за албанския език преход r>ri. Мизийската дума за черен — Grisia, която извежда проф. Георгиев, няма нищо общо с албанската, а също така няма нищо общо и с мизийската дума за черен — Tsierna, която той извежда малко по-горе.

Накрая ще си позволя да направя списък с тракийските думи, за които самият проф. Георгиев пише, че са сродни с българските. Списъкът ще е подреден по реда на страниците, на които са споменати съответните думи. Отляво е тракийската дума, както я е записал авторът, а отдясно е неговото собствено тълкуване. Тракийските форми в повечето случаи съм предал на кирилица за да са по-разбираеми.

Стр. 19 ас = старобългарски азъ

Стр. 20 до = новобългарски до

Стр. 31 дин = славянски дьнь (ден)

Стр. 40 пантакис = старобългарски пeтъкъ (петък)

Стр. 55 брилон (бръснар)  = старобългарски бритва (бръснач)

Стр. 55 брунхос (китара) = новобългарски брънча (звукоподражателно)

Стр. 58 салт(о) = български злато

Стр. 58 светул = старобългарски свeтьлъ

Стр. 58 зер = старобългарски звeрь

Стр. 59 θιντ = старобългарски свeтъ

Стр. 60 бебрук = бобър

Стр. 60 берга = старобългарски брегъ

Стр. 60 берза = старобългарски бреза

Стр. 60 бурд = новобългарски брод

Стр. 61 заика = новобългарски заек

Стр. 61 карпа = новобългарски карпа (диал. „скала“)

Стр. 62 -κενθ (начален) = старобългарски начати (начевам)

Стр. 62 коза = старобългарски коза

Стр. 62 орол = славянски орьлъ (орел)

Стр. 63 струмон = български струя

Стр. 63 –талк = старобългарски тлъкъ (тълкуване)

Стр. 63 три = три

Стр. 65 бриза = български брица (диал. „вид житно растение, ръж“)

Стр. 67 Timachus (речно име)  = от старобългарски тьма

Стр. 68 Вл. Георгиев пише: „Умалителният суфикс ие. -ent- се явява в тракийски като –inth (-enth-), както и в пеласгийски. Тоя суфикс e характерен за славянските езици: той се употребява особено за образуване на производни от названия на одушевени същества (млади същества, умалителни или ласкателни лични имена, малки на животни), ср. стбълг. отрочѧ (дете), телѧ (теле), козьлѧ (козле) и т.н.“

Стр. 69 дорзас = старобългарски дръзъкъ

Стр. 72 Черна, Черню = български Черна, Черню

Стр. 75 берекунда (пумпал) = чешки brk (пумпал)

Стр. 75 думос (община) = руски дума

Стр. 75 ексис (еж, таралеж) = славянски ежъ

Стр. 75 зелкиа = новобългарски зелка

Този списък съдържа около 30 тракийски думи, за които самият Владимир Георгиев показва, че имат точни български и други славянски аналози. И въпреки това, тези думи не били сериозно основание да се смята, че съвременният български е наследник на стария тракийски език. Къде-къде по сериозно основание за професора е паралелът между една дакийска и една несъществуваща „индоевропейска“ дума. На базата на това сравнение Владимир Георгиев изказва становище, което и до ден днешен се приема безкритично от болшинството лингвисти.

Автор: Никола Иванов


Бележки:

  1. F. Мiklοsich, Denkschriften der Wiener Akademie der Wissenschaften phil.-hist. Kl., XII, стр. 4 и сл.; G. Meyer, Grundriss der romanischen Philologie, I, 1888, стр. 804; 1904/6, стр. 1038 и сл.; Р. Kretschmer, Einleitung in die geschichte der griechischen Sprache, стр. 262 и сл.; N.Jοk1, Reallexikon der Vorgeschichte, под Albaner. [^]
  2. H. Hirt, Festschrift für Kiepert, 1898, стр. 179 и сл.; Indogermanen, I, Strassburg, 1909, стр. 141 и сл.; G. Wеigаnd, Balkanarchiv, III, 1927, стр. 227 и сл.; Д. Дечев, Характеристика, стр. 46 и сл.; Н. Ваrić, Poreklo arbanasa u svetlu jezika, Lingvisticke studije, I, 1954, стр. 7—48. [^]
  3. Ср. N. Jokl, Reallexikon der Vorgeschichte, под Thraker (1929). [^]
  4. Български етимологичен речник, т. 1, стр. 385 [^]
  5. Ср. Hdt. I 171, VII, 74, 75, Strab. XII 550, 572, XIII 628 [^]
  6. Ср. новофриг. βρατερε дат. пад. ед. ч. [^]
  7. Вж. D. Detschew, Die thrakischen Sprachreste, стр. 132. [^]
  8. Cp. например Л. Нидерле, Славянские древности, Москва, 1956, стр. 55 и сл. [^]
  9. Вж. D. Detschew, там, стр. 267. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

21 коментара за "Как тракийският език стана албански, въпреки че е славянски"

  1. Петьо  26.05.2016 г. | 16:01 ч.

    „Стр. 59 θιντ = старобългарски свeтъ“

    Това не с ели чете като т(ф)инт? Т.е. от свент да става светь?

  2. Петьо  26.05.2016 г. | 16:05 ч.

    Така на български имаме дивизна и дивизма (забележете в диалекти от Северозапдна България, т.е. Мизия) за лопен. На албански лопен е lëpushkë. Не знаем от кога тази дума е в албанския, но подобна се среща най-малкото в още един славянски език освен българския – полски. Не знаем и старата албанска дума за лопен. Моето заключение е, не само че в дакийския има дума, която се среща и в български диалекти, а албанската дума за същото нещо е с български произход.

  3. Стопанина  26.05.2016 г. | 16:15 ч.

    Ето го обяснението от стр. 59-60:

    Името - В. Г.

  4. Петьо  26.05.2016 г. | 16:25 ч.

    Стр. 68 Вл. Георгиев пише: „Умалителният суфикс ие. -ent- се явява в тракийски като –inth (-enth-), както и в пеласгийски. Тоя суфикс e характерен за славянските езици: той се употребява особено за образуване на производни от названия на одушевени същества (млади същества, умалителни или ласкателни лични имена, малки на животни), ср. стбълг. отрочѧ (дете), телѧ (теле), козьлѧ (козле) и т.н.“

    Някой по-запознат със старобългарския би ли могъл да поясни какво дава основание да четем ѧ като -ент? Т.е. на каково основание телѧ се чете теленце и как това има връзка с -ент и -инт?

    Давам пример от полския, който в много отношения е доста близък до стария български.

    теле (ciele) – телета (cięleta): чете се чйеле – чйелента (ę е носовка в полския еик, която се чете като -ен пред съгласни).
    koźlę – koźlęta (козле – козлета / кожле – кожлента).

    Мисълта ми е, че в полския наставката -ент е за образуванена множествено число в среден род, а на за умаляване. По същата логика ми се струва малко вероятно телѧ да трябва да се чете като теленце, ами си е точно теле.

    Кога и как отроче е било отроченте/отроченце, теле – теленте/теленце, козле – козленте/козленце?

    Така не мога да се съглася с Георгиев, че тази наставка „се употребява особено за образуване на производни от названия на одушевени същества (млади същества, умалителни или ласкателни лични имена, малки на животни)“. Моите ознания сочат, че се използва за образуване на множествено число на същите „млади същества“ и „малки на животни“.

    Тези заключения на Георгиев използват и други защитници на местния произход на българите и в частност на тъждествеността между траки и българи, а според мен има какво още да се каже по въпроса точно за тези наставки.

    Като се чете горното да се има пред вид, че това е по-скоро мое лично виждане основано на познанията ми по съвременни езици от славянската езикова група, нежели от позицията ми на изучавал старобългарски език, което не е така.

  5. Стопанина  26.05.2016 г. | 16:28 ч.

    Особено интересен по темата е и този материал:

    Севту - шлем

    В него четем следното изречение:

    След като почистил ръждата от намерения в могилата Голяма Косматка бронзов шлем, той [Георги Китов] разчел надпис „Севту“, който на старогръцки значи „на Севт“.

    Благодарим за превода, но нямаше нужда. На чист български „Севту“ също означава „на Севт“. Освен това кой е казал, че ΣΕΥΤΟΥ на един тракийски шлем би трябвало да се чете по гръцки правила? Какъв е проблемът един трак или българин да го чете като СЕВТОВ (което също означава „на Севт“)?

  6. Стопанина  26.05.2016 г. | 16:44 ч.

    Петьо, нещо не си разбрал. Суфиксите –inth (-enth-) се разглеждат като индо-европейска основа, която в трако-пеласгийския и/или славянските езици преминава в ѧ. Никъде не е казано, че –inth (-enth-) се чете като -нце.

    Ето как се чете според примерите дадени от Георгиев веднага след цитата в статията:

    новобълг. вълчé от ие. *wlk^w-ent

    В български и сърбохърватски език тоя суфикс се употребява често за образуване на хипокористически (умалителни, ласкателни лични имена, ср. нбълг. Пéтър, диал. Петрé, род. вин. пад. Петрéте, диал. Кирé, род. вин. пад. Кирéте, Стойнé, Стойнéте, срхр. Миле, род.-вин. Милета и под., в които , -ем- произлиза от ие. -ent-. Тия образувания имат точни съответствия в тракийски (и пеласгийски).

  7. Петьо  26.05.2016 г. | 21:32 ч.

    Определено казах, че може и да съм недоразбрал. Липсват ми познания по съаробългарски, а и сравнявам с два съвременни езика, което може да на е много правилно. Просто малко ме съмнява това с носовките в българския и юса. Да разбирам ли, че телѧ ще да се чете телет или телент?
    И тоз индо-европейски… дори и да го приемем, има ли основание да разчитаме ѧ като инт и ент в българския? Или просто там, където в българския е ѧ в и индо-европейския и/или други(те) славянски езици е инт/ент? Без непременно в българския да се (е) изговаря(л) така.

  8. Стопанина  26.05.2016 г. | 22:40 ч.

    Виж горните примери. Не се чете като телет или телент, а като телé. Умалителното на Петър не се чете Петрент, а Петрé. Гальовното на Кирил не е Кирент, а Кирé… и т.н.

    има ли основание да разчитаме ѧ като инт и ент в българския?

    Не.

    Освен това според мен българските думи с юс (ѧ) никога не са звучали като в полския. Например на български „мъж“ винаги си е било мъж, а не монж. Не мога да го докажа, но има свидетелства за това.

    Или просто там, където в българския е ѧ в и индо-европейския и/или други(те) славянски езици е инт/ент?

    Смята се, че ент/инт са били суфиксите в митичния индо-европейски език. И съответно се смята, че впоследствие ент/инт в са станали ѧ в тракийския и българския език.

    По принцип съм доста скептичен към „реконструкциите“ на разни индо-европейски, праславянски, пратюркски и тем подобни безписмени езици, защото езикът не може да се изчисли чрез математически сметки, усреднявания и стъкмистика. За мен важното е, че тракийският/пеласгийският имат еднакви фонетични и граматически особености с българския. А дали ѧ е започнало с митичното ент/инт, ми е все тая.

  9. Gergana  27.05.2016 г. | 09:49 ч.

    И мен не ме е еня/енте/атъ/ят… ☺
    Между другото, езикът ни е доста пластичен (но това сигурно се отнася за доста много, ако не и всички други езици също).
    Аз и до днес кривя думите, в съзнанието си, както ми е угодно.
    Вавилон? Два даже такива са в мен.
    Езикът отразява духовността и душата.
    Може да се наложи по един специфичен, навсякъде, където душевността е сходна.

    ie

  10. Петьо  27.05.2016 г. | 10:43 ч.

    „Освен това според мен българските думи с юс (ѧ) никога не са звучали като в полския. Например на български „мъж“ винаги си е било мъж, а не монж. Не мога да го докажа, но има свидетелства за това.“

    А, именно! И аз така смятам. Подобно е и мнението ми за т.нар. индо-европейски праезик. Просто нещо в мен ми подсказва, че нещата не са съвсем така. А поназнайвам няколко европейски езика.

    И отново специално за -ент в полския – там се използва за получаване на множествено число на съществителни от среден род, а не за умалителни. За умалителни от среден род се използва друга носовка – ą (оу, он). Например, dziecko – dzieciątko (джйецко – джйечйонтко): дете – детенце. По същия начин е и с теле – теленце: ciele – cielątko.

    Отново правя успоредици с полски, защото той е жив, съществуващ език и позволява добро сравнение.

    Та извода ми е, че където в българския имаме юс (ѧ) и/или ер голям (ъ), в полския се среща най-често тази носовка: ą (оу, он). Вече даде примера за мъж и монж (mąż), ето и още няколко – зѧб (зъб) – ząb (зомб), сѧ (са) – są (соу), мъдър – mądry (мондри), съд – sąd (сонд); обаче съдия – sędzia (сенджйа).

    На другата носовка – ę (еу, ен) – отговаря в българския двойният ят (ѣ). Например:

    свѣт, свѣтия (свят, светия) – święty (швйенти). Макар, че има и изключения – например възел и окръг (węzel, okręg).

    Според мен това инт/ент, а дори и онт се е появило в другите езици поради невъзможност на тях да се преведе българското „ъ“ по друг начин.

  11. Стопанина  27.05.2016 г. | 11:26 ч.

    Гери, не знам дали е било умишлено, но ми напълни душата с дискретния линк.

    Според мен това инт/ент, а дори и онт се е появило в другите езици поради невъзможност на тях да се преведе българското „ъ“ по друг начин.

    Петьо, аз те разбирам, защото знам, че т. нар. славянски езици са разпространени от Балканите на север, а не обратно. Но иди го обяснявай това на един езиковед, при когото мисловният процес е тясно обвързан с псевдоисторическата измама, че славяните до 6-7 век са живели при Балтийско море и чак след това праславянският се е диференцирал в различни езици.

    Виж например какви ги е измъдрил и Вл. Георгиев – не било сигурно, че Черню и Черна са тракийски имена, защото можело да са първите славянски. Много интересни тез славяни, както си ги представят ученоглавците. Само един славянин да дойде през I век на Балканите и оставя топоним, хидроним, епоним… 😉

  12. pkdey  28.05.2016 г. | 12:11 ч.

    Владимир Георгиев очевидно е бил учен с огромно обаяние!По какво съдя за тази си увереност?Смятам че той е показал всички езикови връзки между тракийския и старобългарския език ,посочил е примери, но заключенията му са били в унисон с някаква политисторическа коректност налагана му силом към онзи момент.И тук вече проличава огромното му лично обаяние-способноста да убеждаваш другите в казаното от тебе без значение дали казаното е истина.Завършвайки съпоставките в които е видна с просто око връзката между тракийския и старобългарския той е стигнал до изненадващо идиотския извод че няма такава връзка !?Благодарение обаче на харизмата му а и на логистичната подкрепа на онези сили които налагат и изискват от него лъжа .Този идиотски извод направен от иначе интелигентен учен е бил необорим постулат доста дълго време.Предполагам ,даже съм уверен че всъщност Вл.Георгиев по езоповски начин е показал връзката между тракийския и българския език.

  13. Стопанина  28.05.2016 г. | 17:03 ч.

    Продължителите му са не по-малко обаятелни. Ако разгледаме книгата за тракийския език на Дуриданов, можем да се повеселим или да се ядосаме, ако взимаме твърде навътре нещата.

    Ето няколко примера от нея.

    ktistai „безбрачно живеещи траки; монаси“ (спомената от Страбон). Няма убедително тълкуване.

    За мен разчитането „чисти“ е не просто убедително, но и не се нуждае от тълкуване, защото продължителите на въпросните ktistai чак до XIII век са се наричали по същия начин: чисти и katharos.

    zeira, zira „вид горна дреха“ (спомената от Херодот, Ксенофонт, Хезихиус). Няма правдоподобно тълкуване.

    За мен пък свързването с българската дума „жейгаре“ е достатъчно правдоподобно. Означава именно вид горно облекло или по-точно аксесоар, подпомагащ ходенето в сняг. Типична е за класическата област Тракия и се среща в различни диалектни форми из Момчиловци и Смолянско.

    Колко „знаят“ лингвистите за тракийския език личи от „преводите“ на следния надпис:

    ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝ
    ΕΡΕΝΕΑΤΙΛ
    ΤΕΑΝΗΣΚΟΑ
    ΡΑΖΕΑΔΟΜ
    ΕΑΝΤΙΛΕΖΥ
    ΠΤΑΜΙΝΕ
    ΡΑΖ
    ΗΑΤΑ

    Този текст има над 30(!!!) съвършено различни превода, като никой от тях не се смята за „общоприет“. Ето два от тях, за да онагледим как лингвистите изсмукват преводи от пръстите си:

    Rolisteneas Nerenea tiltean esko Arazea domean Tilezypta mie erazelta.
    „Аз съм Ролистенеас, потомък на Неренеас. Тилезипта, аразийка по род, ме предаде на земята.“

    Rolistene, as Nerenea Tiltea nesko arazea do mean tilezyptam, ie eraz elta.
    „Ролистене, аз Неренеа Тилтея умирам спокойна до моя блаженопочивши, която децата отхрани.“

    По начало никой не е доказал, че текстът е на тракийски език. Ако думите са били разбирани от някои тракийци, явно са били грамотни хора, каквито са били основно посветените в мистерийните центрове и някои благородници. В ред на тези мисли може да става дума за таен говор, който може да няма нищо общо с говоримия тракийски.

    Само ще спомена, че има правени опити за превод през български, някои от които са доста успешни, както по смисъл, така и според контекста. Но заради самия факт, че те също се различават един от друг, няма да се занимавам със спекулации.

    В книгата на Дуриданов се разглеждат и други надписи, където положението е същото. Ще дам още един пример с един от най-кратките:

    ΔΑΔΑΛΕΜΕ

    Лингвистът Дечев вижда несъществуващото и никога незасвидетелствано лично име „Дадалемес“.

    Вл. Георгиев го разчита като:
    Da, dale me!
    Превод: „Земьо (Деметро), пази ме!“

    За да защити този абсурден „превод“, при който само той си знае защо „да“ = „земьо, деметро“, Вл. Георгиев го прекарва през албански: Dhe, del (zot) më (което не означава това, което В.Г. е „превел“ горе, а „И [несъществуваща албанска дума DEL] [бог – своеволно добавена дума от В.Г.] повече“).

    Няма да питаме защо албанското zot трябва да има нещо общо с тракийското del. Да не забравяме, че Вл. Георгиев разглежда албанския като наследник на дако-мизийския, а не на тракийския. Същото прави и продължителят му Дуриданов. На какво основание тогава тракийският надпис се прекарва през „дако-мизийски“? Самите Георгиев и Дуриданов на други места посочват, че „земя“ на тракийски е предадено през гръцки като „семеле“ (вероятно „земьле“, вж. и стб. ЗЕМЕЛЕГАNHIE).Как „семеле“ (или „Деметра“) изведнъж стана „да“, се очертава като въпрос на твърде развинтено езиковедско въображение, както и на мироглед, който има доста странни разбирания за „приемливо“ и „неправдоподобно“ тълкуване.

    Ако четем надписа ΔΑΔΑΛΕΜΕ като „ДА ДАЛЕ МЕ“, само сляп или напълно безочлив (в моралния смисъл) човек би отказал да види две думи, които се срещат до днес в българския и другите славянски езици. Това са „да“ (в смисъла на подкана) и „ме“ (местоимението „аз“ във вин. пад. ед. ч.) Те са съвършено идентични с надписа, за разлика от Dhe и в албанското тълкуване.

    Ако разчитаме три думи: „Да дале ме“, те могат да се разбират през диалектен български като: „да са ми дали“ и „да са ме осигурили“, тоест в смисъла на: „да са ми дали (прехрана, която съм заслужил)“. Все пак надписът е върху съд за храна, който трудно може да има „опазваща“ фунция, както предполага Вл. Георгиев. Това, че „дàли“ в някои диалекти именно от тракийска област звучи като „дàле“, трябва да е известно на лингвисти от калибъра на разглежданите двама.

    И едно алтернативно разчитане на трите думи, което не отменя непременно и първото тълкуване: „да дале ме“ = „да (са) ме дали“ (например за служба на Бога)“.

    Тъй като Вл. Георгиев намира за уместно да чете „дАле“ и като „дЕле“, тогава можем разглеждаме надписа и като състоящ се от две думи: da daleme или „да делеме“. Отново спокойно може да се прекара през български в смисъла на „да дѣлѣме“: „да споделяме (храната)“ или „да деляме (работим)(благодарение на храната)“.

  14. Таня  08.06.2016 г. | 09:45 ч.

    С всичко съм съгласна с Вас, но това: „ Да не забравяме, че Вл. Георгиев разглежда албанския като наследник на дако-мизийския, а не на тракийския.“
    Аз доколкото знам даки-мизи-серди-трибали-беси-одриси и т.н. над 70, всичките са назовавани траки. Вие защо ги разграничавате?

  15. Стопанина  08.06.2016 г. | 10:16 ч.

    Вие защо ги разграничавате?

    Аз Вл. Георгиев ли съм? 🙂

  16. Таня  08.06.2016 г. | 15:09 ч.

    О, грешка, поздравления тогава, че ги разобличавате! Аман от псевдоучени дето на две лъжи кажат една истина. Човек като рече малко да се самоограмотява докато стигне до истината и се е оплел като пиле в калчища…

  17. Андрей  23.08.2017 г. | 13:53 ч.

    Две тракийски глоси
    http://andorey.blog.bg/history/2012/08/13/dve-trakiiski-glosi.987945

  18. Андрей  23.08.2017 г. | 13:55 ч.

    Тракийската зейра и славянската риза
    http://andorey.blog.bg/history/2015/08/05/trakiiskata-zeira-i-slavianskata-riza.1381568

  19. Войвода  15.11.2017 г. | 22:22 ч.

    Интересна статия! Само обаче да допълня че за произнаянето на носовите гласни в старобългарски като „носови“ има доста доказателства, да почнем от самия български език, и по точно от неговите диалекти, и така в костурския и още някои и до днес се изговарят носовите гласни, примерно „дъмб“, „мънка“ вместо нбг. „дъб“, „мъка“… В румънски освен това има много заемки от български, които в повечето слячаи запазват носовата гласна: „крънг“, „скунд“ (оскъден), „рънд“ (ред), „сфънт“ (свят), „ундица“ (въдица), и т.н., същото е и с българските заемки в гръцки, албански и унгарски… Дори да пренебрегнем тези думи, то в старобългарски си има доста примери на промяна на съчетание между гласна и носова съгласна в една носова гласна, пр.: звьнѫти (да звънна) – звѫкъ (звук) (ьн – ѫ); пьнѫти (пъна) – распѧтие (разпятие) (ьн – ѧ)… Примери има много, които недвусмислено доказват че някога носовкитеф наистина са имали носово произношение.

  20. ozone  02.02.2018 г. | 13:14 ч.

    Владимир Георгиев има и друга монография за тракийския език, издание 1977 г. – „Траките и техния език“. Добре е да се направи сравнение между двете и да се правят изводи. Аз съм попадал на една негова статия от 20.09.1944 година, където защитава писмената реформа с премахването на ер-голям, с което се спестявали народни пари от мастило! Звучи абсурдно, но ние трябва да се опитаме да си представим при какви условия са живяли и работили тия хора. Малко след преврат, в дните на 40-те безотговорни дни, при които всеки вилнее из страната и отмъщава на който му е крив – без да му се търси отговорност (вж. „40-те безотговони дни“ на Никола Николов). Тия и следващите години са върхови за култа към Сталин и сталинизма. Град Варна е прекръстен на Сталин, Шумен е Коларовград. Било е необходими тия хора да мимикрата и да продължат да работят. Иначе от Белене никака работа нямаше да свършат. По същия начин отгоре (да се разбира Масква) е спуснато, че албанският е наследник на дако-мизийския, който по-късно Кирил Влахов има смелостта да напише, че е просто диалект на тракийския. Това става доста по-късно – през 1978 г. излиза монографията му. Накрая – Вл. Георгиев според мен трябва да се чете без изводите. Видно, е че е бил принуден да пише така. По-здрави.

  21. ozone  02.02.2018 г. | 13:20 ч.

    * премахването на ер-голям в края на думите и ь който не се произнася.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.