Йоан Мизийски: Заветът в звездните писмена

Съвременен апокриф за братя и сестри по ум и сърце

Западна слънцето и потъмняха небесата, глаголещи с ярки звездни писмена. И беше тиха вечер навред в полето на Мисиния, и тайнствено мълчаха блещукащите знаци, украсяващи и осмислящи нерушимия свод на мирозданието. Ниско над земята и под небесния похлупак играеха светулки, задиряха се и после се намираха с естествените си фенери, в които хитроумно намигат луциферинови въглени. Но человеческият взор не се примирява с природните си дарби, както правят светулките; защото друг е человеческият въглен, който копнее да хвърли пламъците си чак до обиталището на херувимите и серафимите; а ако може — и да се слее в едно с вечнотворящия Огън на Отца. Ще го бъде ли отново това, което е било в мига на сътворението; и ако го бъде блаженството — ще трае ли само до поредното грехопадение или ще има бъдеще за вечни времена?

И не умее всеки да чете скритите послания на буквите от светлина, но безгласният им шепот е доловим за духовните чеда на премъдрите пастири и любящите самодиви, играли своите хорà от Гетика и Скития, през старата Матерна планина в Θракия, чак до бистрите води на Беломорието. И знаят техните отроци, които са родени край старите светилища, станали основи на черквите, че небесната писменост, ако и да е по-стара от видимото в този свят, се пише безспир; и че всяка душа человеческа ще заеме част от писмения ред; и според промисъла една душа ще бъде сияйна буква, друга — черна точка, трета — удивителен знак, а четвърта — голяма въпросителна; и туй — за еони напред…

И само един въпрос терзае душата, която ненаситно дири да узнае — какво е нейното отредено място в дългия наниз от небесни искри, обединени в сложната плетеница от бисерна светлина. И търпеливо се движат звездите, сякаш да привличат внимание и да напомнят, че са най-старото писмо измежду писмената; и се местят от изток на запад, следват пътя на всеки човек и цели народи, сякаш са страници, прелиствани от невидима исполинска ръка. И така нощ подир нощ се подновява Заветът с прадревното обещание.

И гласи туй обещание на премъдрите и вселюбящи Божи Синове, устроени от жива светлина и вовеки свързани във всемирно Бяло братство, че отново ще се отворят небесата. И всеки, който търси, ще намери тесните двери и ще се завърне в Царството на Отца си. Еони може да минат, но търсещият непременно ще намери търсеното… И може безкрайно да се върви по този Път към Вечността, защото мъдреците человешки са знаели, знаят и ще знаят, че Пътят е важен, колкото е важна и Целта; и ето защо Пътят към Вечността сам по себе си е вечен. Крачка напред към Любовта, после и крачка към Мъдростта… И тъй, както всеки се качва по стълба, първом с единия крак, а след туй и с другия, всеки Азъ ще се повдигне от земното и ще достигне божественото.

А извън този колкото тесен, толкова и широк Път са всички земни ограничения и страсти, носещи страданията на клетия смъртен человек. И искат мнозина да ускорят вървежа си към висините, като издигат кули на безлюбието. Такива кули са не друго, а първобитни тотеми, хвърлящи черни сенки надлъж и нашир. И мнозина не щат да знаят за мъдростта, че кулите към небесата трябва да са хванати с невидимите небесни ръце на ангели, архангели и архаи, както дървото не стои право само заради корените си, но и заради най-малките листенца в короната, вкопчили се в идващата свише светлина. Онова, което се поддържа и благословява само от земното, не стига високо, а твърдта го придърпва обратно и го разбива, както, впрочем, стана нявга и в древен Вавилон.

Йоан Мизийски: Заветът в звездните писмена

И ето, отново са открехнати тесните двери; и от небето се спуска полъх, който събужда душите и кара дори смъртните обвивки да потръпват с копнеж за изменение. И изново родените рожби на Любовта и Мъдростта ще поемат обратно към небето по същото Дърво на познанието, от което някога са слезли в греха. А още дивите им събратя ще строят своите обречени кули. Има ли ги, няма ли ги търсещите и сред глъчката на вавилонските стълпотворения — ще се види, ще се чуе, даже слепите и глухите ще узнаят, ако безверник намери вярата си. Но мъдреците казват, че ако нещо не свърши добре за всички, значи просто не е свършило. И затуй добавят благо, че винаги има надежда…

Бог вижда чистите, които търсят Истината. Бог вижда и нечестивите, прикриващи старите си грехове с нови прегрешения. Бог провижда избавление и за най-големите грешници, само дето техният Път ще е по-заобиколен, но сам по себе си и той е Вечен.

И блажени са онези, които умеят да четат звездното писмо и вече са открили правия Път, ако и да са направили едва няколко плахи крачки и още да не са виждали крайната Цел.

И бройте следното за пророчествуване: Всяко земно писмо ще се изгуби. И езиците, сиреч народите, един ден ще се слеят в един… Божият народ на Божите Синове ще чете от вечните звездни писмена, както никой народ или отделен човек не го е правил по-рано. И негов водач ще бъде Първообразът на Божите Синове, Който слезе от небесата, за да поднови Завета в звездните писмена, да го подпише с кръвта си на кръста и да се зарече, че ще бъде с всинца ни до свършека на света.

Да бъде — амин!

Ваш брат в грях и святост,
Йоан Мизийски

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.