Един „Перфектен ден“ за европейското кино

Хората сами трябва да решават проблемите си, вместо да плащат скъпо и прескъпо на онези, които тровят водата/живота им

Тази филмова рецензия с езотерични разсъждения трябваше да бъде за американската продукция The Revenant („Завръщането“; 2015). По стечение на обстоятелствата обаче се получи така, че скоро след „Завръщането“ гледах A Perfect Day („Перфектен ден“). Без да подценявам високите художествени качества на холивудския филм, вторият ми хареса повече — защото не очаквах такава приятна изненада от европейското кино, но и понеже посланието беше значително по-добро, по-човечно

film-perfden-posterСъздателите на „Перфектен ден“ не могат да се похвалят със сложни кинематографични похвати, като снимки на реалните места, на които се е случила действителната история; използването само на естествени източници на светлина; или всеотдайното участие на Лео Ди Каприо, донесло му първия (отдавна заслужен) „Оскар“, и не по-малко талантливия Том Харди. На един от престижните кинофестивали обаче „Перфектен ден“ с Бенисио дел Торо, Мелани Тиери и Тим Робинс, както разбрах впоследствие, е получил 5-минутни непрекъснати овации на крака. Според други източници ръкоплясканията не секвали цели 10 минути. А моите аплодисменти ще продължат дори още по-дълго, макар да съм седнал — пръстите ми ще „пляскат“ по клавиатурата в следващия половин-един час.

По романа на „испанския Йордан Йовков“

Историята във филма се основава на роман от испанската писателка Паула Фариас, а сценарият е адаптиран от режисьора Фернандо Леон де Араноа. Още в първите минути действието ни пренася „някъде на Балканите“ през 1990-е. Къде точно на Балканите, се разбира от специфичните ритми на сръбската музика, като по този начин зрителят бързо се ориентира, че попада в епицентъра на войните, случили се по това време и на това място. Но в общи линии с това военният фон се изчерпва и се превръща в едва доловима фина атмосфера — като етерна среда.

Като цяло разказите и филмите до такава степен се стараят да показват ужасите на войната — била тя някоя балканска, или друга, — че в един момент зрителят усеща как сцените на убийства, изнасилвания и други военни престъпления една след друга все повече му накъртват. При „Перфектен ден“ подходът е съвсем различен — акцентира се върху човешките истории и горчивия хумор, като всевъзможните военни пошлости и гадости деликатно се загатват в репликите, изобразяват се твърде благоприлично или изцяло се оставят на въображението ни.

Всеки зрител има различен праг на търпимост, затова този подход на испанските кинаджии е особено удачен — имаме възможност сами да определим докъде да стигнем в запълването на празнотите. Не мога да не отчета контраста със „Завръщането“, където нищо от жестокостите не беше оставено на фантазията. Смятам, че Паула Фариас може заслужено да получи определението „испанския Йордан Йовков“ заради нейния „Перфектен ден“, тъй като, досущ Йовков, залага на вътрешния свят на героите си, без да се впуска в пищно описание на батални сцени.

Всъщност в този европейски филм няма нито една престрелка, нито една експлозия, нито една кървава диря — нещо немислимо за Холивуд. Но филмът не само не губи от тези липси, а напротив — единствено печели и успява силно да впечатли.

Един „Перфектен ден“ за европейското кино

Филмът е заснет в испанските планини, а не в Босна, но разликата в релефа, особеностите на пътищата и растителните видове ще я забележат само по-наблюдателните балкански зрители.

Драма, която се усеща като комедия

Главните герои Мамбру (Бенисио дел Торо) и Би (Тим Робинс) са опитни експерти от международна хуманитарна група. В един „перфектен ден“ към тях се присъединява новата им колежка Софи (Мелани Тиери), която тепърва придобива опит. Заедно с екипа е и местният преводач Демир (Федя Стукан). Към хуманитарния екип „временно“ се присъединява и невръстният бошняк Никола (Елдар Ресидович), но на Балканите, както знаем, всичко „временно“ може да е за постоянно или поне за неопределено време.

Един „Перфектен ден“ за европейското кино

Миротворческите послания на „Перфектен ден“ не се натрапват, а до голяма степен са оставени на наблюдателността на зрителите.

„По тези земи дори бебетата се раждат със смях, а не плачат“ — обяснява на едно място преводачът Демир.

Един „Перфектен ден“ за европейското кино

Испанският филм използва сръбски и босненски актьори за всяка сцена, в която това е необходимо, като героите говорят на родния си език.

Хуморът дори в най-тежките условия бил толкова емблематичен за Балканите, колкото киселото мляко. И водени от това наблюдение, авторите на сценария на няколко пъти подчертават идеята, че и най-големите трудности се преодоляват по-леко, ако човек подхожда с хумор към тях — като показва на мрака и злото, че въпреки всичко е „над тези неща“, по-силен от тях.

Един „Перфектен ден“ за европейското кино

В няколко сцени е показано по какъв начин различните хора от разни народи могат да си помагат взаимно. Хуманитарните работници опитват да изчистят водата на няколко босненски селища, но местните връщат услугата, като им показват „интуитивните методи“ за преодоляване на опасности по Пътя, пред които са безсилни и инструкциите на най-учените европейски глави.

Въжето за изход от тъмния кладенец

Основният проблем на нашите герои е един кладенец, в който умишлено е хвърлен трупът на някакъв дебелак, за да трови водата, от която се ползват няколко села. На пръв поглед събитието, около което се завърта целият сюжет, изглежда дребно — даже може би несериозно. Че толкова ли е трудно просто да извадят тялото? Както се оказва, при това представено напълно реалистично, проблемът е повече от сериозен сам по себе си, като липсата на здраво въже за операцията допълнително го усложнява.

Един „Перфектен ден“ за европейското кино

Невероятно е как може една толкова проста сцена да изобилства от сложна символика.

Намирането на подходящо въже се оказва дори още по-голям проблем. И не защото няма въжета в местните магазини, виждат се дори на пилоните, на които са окачени разни знамена, но тук, на Балканите, може да не ви продадат въжето, ако не ви харесват или не искат да решите даден проблем, а понякога опазването на бойното знаме се смята за по-важно от човешкия живот.

В ред на тези мисли можем да се досетим какво символизира трупът в кладенеца — понякога е достатъчно един душевно мъртъв човек, който попадне на грешната позиция, да отрови живота на всички останали.

И когато хуманитарните работници най-сетне предприемат

рисковани действия, за да осигурят едно въже,

от конкретната ситуация алегорично се разбира посланието, че понякога излизането от „лесното за решаване“ затруднение — средството за възход нагоре от кладенеца, от мрака към Светлината – изисква да се дават жертви. А даже и да се сдобиете с въже, няма гаранция, че военните или други управляващи дадена област ще ви позволят да го използвате за избавление.

Един „Перфектен ден“ за европейското кино

Когато „мироопазващите сили“ на ООН създават още повече проблеми за хората, в един момент властта се прехвърля на самите хора, за да могат да си помогнат със собствени сили и с „неочаквана“ небесна подкрепа.

Най-важното послание обаче е оставено за самия финал. То е изказано достатъчно ясно с реплика на един от героите и чудесно изобразено с визуални похвати. В общи линии идеята е, че хората сами трябва да решават проблемите си, вместо да плащат скъпо и прескъпо на онези, които не само тровят водата (живота), но после им продават вода на порции, скъпо и прескъпо. Когато хората вземат живота си в свои ръце, веднага ще получат помощ и от горе, от небето, дори по-голяма помощ, отколкото са могли да се надяват!

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.