Рудолф Щайнер: Кръговратът на водата от гледна точка на всемира

Нов превод. Лекция от цикъла „Духовно-научно разглеждане на природата и човека“ (GA-352), изнесена пред строителите на Гьотеанума

Теми в лекцията: Водните потоци са като кръвоносна система на Земята. Сладководната вода тръгва от изворите и след като стигне морето, се осолява. Потокът се връща под земята и оставя солни депозити. Солта кара растенията да виреят. Океанската вода няма връзка с всемира. Планинските извори са очите на света към космоса. Експериментът на г-жа Колиско. Размножителните и сетивните органи във връзка с Вселената. Особеностите на соленоводните риби. Изумителното устройство на сьомгата. За миграцията на птиците. Двойният човек. Лявата половина на човека съдържа повече земни сили. Дясната половина съдържа важни сили от всемира. Независимостта на човека от Земята. Особености на камбалата. Цветята като носители на сол и носители на светлина. За храненето на Земята и храненето на Човека.

* * *

Днес искам да говоря по различни въпроси, които за пореден път ще ви покажат как Земята е свързана с цялата Вселена — в която, както знаете, тя съществува в сферично тяло. Нека в този контекст сега разгледаме реките и океаните.

Известно ви е, че само една част от повърхността на Земята е твърда суша; по-голямата част от планетата е водна сфера, един океан. А за реките може да се каже, че те имат съответните извори — надигат се някъде на земята, както би казал някой, след което си проправят пътя към морето.

Например да вземем Дунав. Знаете, че Дунав извира от Шварцвалд. Или да вземем Рейн, която извира от Южните Алпи. Дунав тече през няколко долини и се влива в Черно море; Рейн протича през няколко долини, преди да се влее в Северно море. Когато мислим за реките и моретата, обикновено се занимаваме с техния път и къде се срещат с морето. Реките ни носят голямо удоволствие, но не осъзнаваме огромното значение, което те и океаните действително имат за целокупния живот на Земята.

Имаме значително повече познания за флуидите в човешкото тяло. Както съм ви казвал, човекът в по-голямата си част се състои от течност, като кръвта е по-особен флуид, движещ се във вените. Наясно сме, че тази течаща кръв е от първостепенно значение за живота; тя образува живота, тя го поддържа. Като физически хора, ние сме изцяло зависими от правилното движение на кръвта и дори повече от определената ѝ посока. Ако тя се отклоняваше от пътя си, нямаше да сме живи. Фактът, че разположението на реките и моретата има същото огромно значение за Земята, като цяло не се има предвид. Често не се осъзнава, че водата всъщност образува кръвоносната система на Земята. Защо това не се разбира като правило?

Ами, разбирате, кръвта прави по-силно впечатление. Тя е червена, съдържа всевъзможни вещества и хората си казват, че кръвта наистина е чудна субстанция. Що се отнася до водата, човек просто мисли — о, хубаво, това е просто вода! Тя прави по-слабо впечатление и веществата, които съдържа в добавка на водорода и кислорода, не са налични в степента, да речем, на желязото в кръвта. Така че хората не се задълбочават във въпроса. Във всеки случай е вярно, че целият воден кръговрат е от извънредна важност за живота на планетата. Както човешкият организъм нямаше да е жив без движението на кръвта, така Земята нямаше да съществува без циркулацията на водата.

Кръговратът на водата има особен характер — а именно, че тя започва от нещо, което е доста различно от онова, в което тя се влива, щом намери изход в океана. Ако проследите реките, ще откриете, че те не съдържат сол: водата в реките е сладка. Морето съдържа сол и всичко, което морето довежда до зрялост, се намира в солното съдържание. Това е от извънредно значение: водата започва да циркулира на земята в чисто, безсолно състояние и свършва в морето, където се осолява.

Този въпрос обикновено се пренебрегва с изявления, че една река като Рейн извира от едно или друго място, протича по този път (рисува, докато говори) и след това се влива в морето. Всъщност това се вижда външно. Но не се взима предвид, че там, където реката, например Рейн, външно протича от Южните Алпи към Северно море, има и подземен поток, който се връща от устието на реката към нейния извор. Какво се случва: тук, на повърхността на земята, реката е сладководна, не съдържа сол; онази, която се връща под земята, непрекъснато пренася сол в земята в посока на течението. Земята се сдобива със соли, които всъщност идват от морето. Нямаше да има сол, ако осоленият поток не се връщаше под земята от устието на реката към нейния извор. Тъй наречената геология, която изучава вътрешността на Земята, винаги трябва да има предвид, че там, където има речни корита, на известна дълбочина в земята има наноси от сол.

Подземна река

Ако нямаше депозити от сол в земята, нямаше да виреят растения. Корените на растенията растат в почвата, като извличат сол за подхранване. Растението е най-солено в корена, отгоре става все по-малко и по-малко солено, а цветовете имат малко сол. И ако някой попита, по какъв начин почвата подхранва растенията, трябва да се отговори: защото тя има водна циркулация. Както кръвта в нас се движи по артерии от сърцето и се връща по вените като синя кръв, така на земята артериите на реките и потоците, от една страна, се разклоняват, докато под земята се намират вените със сол. Ето защо имаме истинска циркулация.

Има ли някаква специална причина за факта, че земята се състои, от една страна, от течно солено тяло, а от друга страна — от суша, както и че солта постоянно се привнася от морето, а няма такава в течащите сладководните реки?

Да, забележете, ако някой наистина проучи морската вода, открива, че тази солена морска вода е в слаба връзка с Вселената. Както и при нас, да речем, стомахът е слабо свързан с външния свят — всъщност само чрез това, което приема — така че има съвсем слаба връзка между вътрешността на морето и всемира. Сушата пък има силна връзка с всемира — земята, през която текат реките, където растенията никнат заради солните депозити в частност и изобщо, където има течащи води.

Ако разгледаме въпроса по този начин, ще гледаме на планинските извори с доста различна нагласа! Наслаждаваме се на вълничките им, на техния красив ромон, на чудните им чисти води и т.н. Да, но има и друго! Изворите в действителност са очите на Земята! Земята не се вглежда във Вселената чрез морето, защото то е солено и това му придава вътрешен характер като на нашия стомах. Изворите с тяхната чиста вода са отворени към Вселената, както очите ни свободно гледат пространството. Ето защо можем да кажем, че в страните, където има извори, Земята се взира далече във Вселената; изворите са земните сетивни органи, докато солените океани представляват долната част на тялото ѝ, нейните черва. Разбира се, не е съвсем същото като в човешкото тяло; в океана няма такива изолирани органи, които могат да бъдат очертани. Може да се добие обща представа за тях, но не са толкова ясно изразени. Както и да е, вътрешностите на Земята са в морето, а нейните сетивни органи — на сушата. И всичко, чрез което Земята стои във връзка с Космоса, идва от чистата вода, а всичко, което е от чревен характер, идва от солената вода.

Сега ще ви дам доказателство, че това е така. Веднъж ви казах, че размножителният процес при човека и животните също е във връзка с всемира. Отбелязах, че той не представлява просто зреене на яйцето в майчиното тяло, но върху него работят и всемирни сили, които му придават неговата заобленост. Ние виждаме движението на Вселената извън нас като сфера, затова малкото яйце е подобие на Вселената — понеже силите му въздействат от всички страни. И там, където действа размножителен процес, небесното всъщност работи върху земното. Наблюдавате същото и при окото — то е сфера. Наскоро описах окото — как то е вътрешно образувано от Вселената. Сетивните органи и окото са създадени от Вселената. Ако разгледате далака, той не е сферичен; той е оформен повече от земни сили, чревните сили на Земята. В това се състои разликата.

Ако някой обръща истинско внимание на тези неща, може да даде доказателства. Ще мога да ви дам доказателства, взети от морето и сушата, но по-напред ще вметна нещо друго. Споменавал съм, че наскоро извършихме проучвания в нашата биологична лаборатория относно важността на далака. Когато не се храним редовно — всички ядем повече или по-малко нередовно — далакът осигурява баланс: той е регулаторът. Доказахме това в лабораторията и г-жа Колиско издаде малка брошура, в която е описано всичко. Докато се извършваше този експеримент, следвахме изискванията на модерната наука за извеждане на осезаемо и убедително доказателство. Това няма да е необходимо, когато науката започне да приема свръхсетивни доказателство, но сега е наложително.

И така, взехме един заек и премахнахме далака му, като после оставихме заека да си живее необезпокояван. Операцията беше извършена много внимателно и беше пълен успех. След време заекът умря при случайна простуда, която не е свързана по никакъв начин с операцията. Направихме дисекция на тялото и старателно потърсихме последствията от премахването на далака. Интересното е — какво може да ни каже Духовната наука? Какво остава, когато някой изреже физическия далак? Ами, вижте сега, ако далакът е тук (рисува, докато говори) и някой го изреже, премахне го, на това място продължават да се намират етерното тяло на далака и неговото астрално тяло. Формата на далака се дава от Земята, която го е развила. Ако някой отстрани физическия далак, като остави етерния далак, какъвто беше случаят с този заек, какво ще се случи?

Ще се случи следното. Докато физическият далак е зависим от Земята и клони към нея, етерният далак, който вече е освободен и не се обременява от физическия далак, трябва отново да попадне под влиянието на всемира. И да видите вие чудо, когато направихме дисекция на заека, там имаше едно малко сферично тяло, образувано от фина бяла тъкан! Така получихме пълно потвърждение. Появи се нещо, което трябваше да се появи според очакванията на Духовната наука. За относително кратко време се беше образувало едно малко мрежесто тяло с размерите на лешник. Ето защо е нужно само да поемете в правилната посока, за да намирате навсякъде потвърждения на Духовната наука. От това се подразбира, че твърденията на духовното познание могат твърде конкретно да се потвърдят на физическо ниво, ако се приложат правилните методи.

И точно както това бяло тяло се беше образувало поради заобикалящите го влияния, така зачатъците на хората и животните се образуват сферично в яйцето поради влиянието на всемира.

Това познание ни кара да осъзнаем, че рибите са в особено положение, тъй като те никога не излизат на сушата. Те могат за кратко време да дишат тежко на сушата, но не могат да живеят на нея, а само в морето. Ето защо рибите са устроени по конкретен начин; те не идват там, където Земята е отворена към Вселената. По тази причина рибите много трудно развиват сетивни органи и конкретно — репродуктивни органи, защото формирането на последните зависи от влиянията на Космоса. Рибите трябва много внимателно да използват оскъдната светлина и топлина, попадащи в морето, тъй като без тях не могат да се размножават и да развиват сетивни органи. Но природата, както знаем, се грижи за много неща. Виждаме го при тъй наречените златни рибки: те използват цялата си кожа, за да приемат влиянията на светлината, която ги прави да изглеждат позлатени. Рибите използват всяка възможност да „захапят“ онова, което попада във водата от Вселената. Налага им се да снасят яйцата си, където прониква светлина, така че да бъдат измътени външно. Ето я причината рибите да са устроени такива, каквито са, да живеят под водата; те не излизат извън нея.

Това, което казвам, не се важи толкова за сладководните риби — сладката вода може да се прониква от Вселената — но важи с пълна сила за морските риби. А те ни показват, че са устроени да се възползват от всичко, което навлиза в солената вода от всемира, за да го използват за размножение.

СьомгаСьомгата обаче представлява доста впечатляващо изключение. Тя всъщност има удивително устройство. Тя трябва да живее в морето, за да развие нормални мускули; за да подхрани добре мускулите си, се нуждае от земните сили, намиращи се главно в солта на морето. Но когато сьомгата е в морето, не може да се размножава. Нейният организъм напълно се затваря за Вселената и този вид отдавна щеше да е изчезнал, ако трябваше да се размножава в морето. Сьомгата е изключение; макар да става силна в морето, като развива мускулите си, тя на практика е сляпа и не се възпроизвежда там. Размножителните органи и сетивните органи стават слаби и осакатени; от друга страна, сьомгата трупа мазнина в морето. И така, за да не изчезне като вид — можем да видим това и тук, при сьомгата в Северно море — тя всяка година започва пътешествие навътре по Рейн, заради което се нарича „рейнска сьомга“. Но Рейн кара сьомгата да изтънее, тя отново губи мускулите си; мазнината, добита в соления океан, се губи в Рейн. И все пак в Рейн сьомгата може да се размножава, тъй като, докато изтънява, сетивните органи и особено репродуктивните органи — както на мъжките, така и на женските — стават добре развити. Ето защо всяка година сьомгата трябва да пътува от соления океан към сладководната Рейн — за да оставя поколение. След това, докато старите са още живи и младите са около тях, заедно поемат на път обратно към морето, за да възстановят мазнината си.

Виждате как всичко това е в пълна хармония. Където земята е солена, земните сили работят върху органите, развивани от земята. Мускулите ни се развиват от земята, когато се движим с гравитационните сили. Гравитацията е земната сила и работи върху всичко мускулно, всичко костно. Земята споделя солта си с нас и получаваме силни кости и мускули. Със земната сол обаче не бихме могли да направим нищо за сетивата и размножителните си органи; те биха закърнели. Те постоянно трябва да попадат под влиянието на извънземни сили, силите на всемира. А сьомгата онагледява разликата между сладката и солената вода. Тя отива в солени води, за да поеме земни сили и да напълнее.

И може да се каже, че Земята има особена циркулация по отношение и на животинския живот, да речем, какъвто е случаят на сьомгата. Тази циркулация води сьомгата ту към морето, ту към реката. Придвижва се напред-назад. Цялата група сьомги се движи ту напред, ту назад. Сьомгата ясно ни показва, че всичко живо на Земята е в движение.

Ако сме научили това от сьомгата, се сещаме и за друг образ, който е винаги пред очите ни и представлява чудно зрелище: прелетните птици. Те пътуват в една, а после — в друга посока във въздуха, както го прави сьомгата, но във водата. Миграцията на сьомгата във водата е същата като на птиците във въздуха, но с разликата че сьомгата е в движение между солена и сладка вода, а птиците — между по-студени и по-топли области, от които имат нужда. За да попаднат под влиянието на правилните земни сили на топлина, птиците трябва да отлетят на юг и там те развиват мускулите си. За да получат сили от всемира, трябва да дойдат в по-чистия въздух на севера; там узряват репродуктивните им органи. Такива създания се нуждаят от цялата Земя. Само по-висшите животни, бозайниците и хората са станали по-независими от Земята, освободили са се и са достигнали по-голяма автономия в своята организация. Това обаче е само привидно.

В действителност ние, хората, всъщност сме едновременно двама човека. Ние сме нещо повече — обяснявал съм: физически човек, етерен човек и т.н. Но дори само физическият човек представлява двама човека — един десен човек и един ляв човек. Дясната половина от тялото е много по-различна от лявата. Мисля, че малцина от вас, седящите тук, могат да пишат с лявата ръка; пишем с дясната. Но онази част от нервната система, свързана с речта, се намира в лявата половина на мозъка. Там се намират ясно изразени мозъчни гънки, но не и на същото място от дясната половина. При левичарите това е обърнато; при тях устройството за речта е отдясно — не външното устройство, а вътрешното, от което възниква говорът. В този смисъл човек е извънредно различен отляво и отдясно. Но това е валидно и за други места; сърцето е разположено повече вляво, стомахът е отляво, черният дроб пък е отдясно. Но дори привидно симетричните органи не са изцяло такива. Белите дробове имат два дяла отляво, а отдясно — три. Така че дясната страна на човека доста се различава от лявата. Каква е причината за това?

Нека започнем с нещо много просто. По правило, не се научаваме да пишем с лявата ръка, а с дясната. Това е активност, която зависи повече от етерното тяло. Физическото тяло е по-тежко и по-развито отляво; етерното пък — повече отдясно. Лявото образува два дяла; дясното, което е по-активно, носи повече живот на дробовете и образува три дяла. Отляво човек е по-физически, а отдясно — повече етерен. Така е и при говора. При пишещите с дясната ръка лявата половина на мозъка се нуждае от повече подхранване, отколкото дясната. Затова е направена всяка възможна организация, за да може човек да задържа земните сили отляво, а повече етерни сили от всемира — отдясно.

Понеже съвременната наука е склонна да признава само материята, именно материалните неща са това, за което не знае много. В образованието на децата е въведена вредната практика децата да се учат да правят всичко еднакво добре с лявата и дясна ръка. Да, но човек изобщо не е устроен така! Ако тази практика се запази, образованието ще направи хората наполовина луди, тъй като човешкото тяло е устроено да бъде по-физическо отляво и по-етерно отдясно. Но дали съвременната наука се интересува от физическото и етерното? За учените и двете са едно и също — левият човек и десният човек. Трябва да вникнем в тези неща чрез Духовната наука, за да ги разбираме. И така, отляво човек е по-земен, а отдясно — дано думите ми се разбират правилно — повече духовен, повече космичен.

Както и да е, човекът е станал до голяма степен независим, както казах. Той развива левия земен елемент и десния духовен елемент по такъв начин, че да може да съществува като физически човек. Вече не се отбелязва, че отляво той клони към земята, а отдясно — към всемира. Но има хора, които клонят значително повече към земята и обикновено те лягат да спят на лявата страна. Хората лягат на дясната страна, когато са уморени от лявата или когато се занимават със сили, клонящи повече към всемира. Разбира се, такива положения са трудни за наблюдение, понеже трябва да се имат предвид и други неща. Когато човек лежи на дясната страна, това може да е просто защото това е тъмната част от стаята — това също може да е причина. И макар това да не е общовалидно правило, като цяло хората са по-склонни да спят на лявата страна, защото това е земната страна. Но човек наистина е станал по-свободен от Земята и независим в действията си. Правилото обаче е останало валидно за животните; можем да видим тайните на света навсякъде, където се разкриват по забележителен начин.

Представете си, че това е морската повърхност (рисува на дъската); под нея е солената морска вода с всякакви вещества в нея. И има някои видове риби, които са удивително устроени. Те са устроени с много силна склонност към земните сили, докато други риби жадно поглъщат всичката светлина и въздух, попадащи във водата. Те не могат да дишат във въздуха, понеже нямат бели дробове; припадат и умират във въздуха, но чрез хрилете си лакомо приемат въздуха и светлината във водата. Но има една риба, наречена с общото име камбала, а една нейна разновидност — морски език или писия, която е много добра за храна. Тя има огромна хранителна стойност, може би повече от всяка друга риба, а това показва, че тя клони към Земята, тъй като хранителните продукти идват от Земята. Образно казано, камбалата е на страната на земята. В такъв случай, какво може да се очаква от тази риба? Можем да очакваме, че тази риба ще показва навика си да е на страната на Земята. Тя наистина го прави; ляга на една страна и става бледа и бяла. И толкова плътно ляга на едната си страна, че главата се завърта изцяло и двете очи попадат от другата страна.

Морският език изглежда така отдолу (рисунка); там е доста плоска и бяла, а от другата страна, отгоре, се намират двете очи и главата е изцяло обърната, защото морският език винаги лежи на лявата страна. Лявата страна осигурява подхранването и е бледа и бяла. Другата страна приема цвят от всемира, тоест става синкава или кафеникава, а очите и главата са обърнати в противоположна посока на хранителната страна. Така че морският език е като отсечена риба — всичките органи са от едната страна, а другата е плоска и бледа. Камбалата наистина съдържа много хранителни вещества, защото клони към Земята. Може да тежи над 270 кг. Изобщо камбалата ни дава ясна илюстрация: тя винаги лежи на едната страна, тъй като Земята я привлича. Ако човек принудително лежи всяка вечер на лявата страна, неговата глава ще се обърне и той също ще гледа само от една страна. Но при хората не е толкова крайно изразено, защото те са се освободили, както казах, и поддържат своята независимост.

Все пак има влияния дори върху човека. Например може да откриете, че даден човек има чудно оплакване: той вижда с дясното око или в общи линии с едното око вижда по-добре, отколкото с другото. Ако това не е вродено при него и го разпитате, сякаш по правило ще откриете, че той спи, като лежи на другата страна. Земните сили работят върху страната, на която човек лежи и окото от въпросната страна отслабва. Влиянието не е толкова силно, колкото при камбалата, но го има. Окото, което е обърнато встрани от Земята, става малко по-силно. Виждате колко удивителни са тези отношения. Казвал съм ви, че природата по един или друг начин ни показва силите, с които работи. Когато някой види писия — малките се намират на всеки рибен пазар, а големите са в океана — осъзнава, че хранителната част може да се образува само по този начин, като е отделна. Ако тези риби се нуждаят от нещо във всемира, те винаги трябва да се обърнат в тази посока и размножителните им органи се развиват. Тези риби постъпват различно от сьомгата. Сьомгата мигрира от Северно море към Рейн, за да се размножава. Писията винаги лежи на една от страните си, за да могат силите на всемира да работят от другата страна — по този начин развиват сетивните и репродуктивните органи.

Ами самата Земя, какво прави тя? Ако имаше само солени морета, Земята отдавна щеше да е изчезнала; тя не може да съществува сама. Затова има не само солени морета, но също — сладководни реки и потоци, като сладката вода получава от вселенските пространства размножителните сили за Земята. Соленият океан не може да привлече от необятната Вселена нищо, което да осигури на Земята продължително обновяване. Когато отидете при извор и чистата вода излиза искрящо, ще забележите колко зелено е всичко около извора, какъв чуден мирис се носи. Всичко е толкова свежо. Да, това, което е толкова свежо около изворите, обновява и цялата жива Земя. На това място Земята се отваря, сякаш отваря очите и сетивните си органи за космическото пространство. И човек може да изследва как живите същества като сьомгата и писията намират начини да постигнат същото. Свързването им със Земята се дължи на определен инстинкт. Сьомгата сама търси чистата вода. Писията се обръща към светлината, като нагласява тялото си. Тя не може да отиде при изворите, но изворите са там, където земята се обръща към светлината. Писията, тази риба, трябва да се обърне директно към светлината чрез своето тяло.

КамбалаТези неща са изключително поучителни, защото ни показват какво продължава да съществува в човека, но не може лесно да се наблюдава, понеже той се е освободил от Земята. И ако някой не изучава такива неща, няма да разбира целокупния живот на земята. Наистина, ако погледнем океана и наблюдаваме писията, ще установим: Да, с помощта на писията океанът се отваря навсякъде за всемира! Писиите са доказателство, че морето е жадно за всемира, тъй като соленото му съдържание е като гръб към Вселената. Можем да кажем, че писиите изразяват жаждата на морето за светлина и въздух. И ако погледнем нашата собствена циркулация, ние също реално имаме фини сетивни органи, органи за докосване, където сме по-солени, където са разположени мускулите. На тези места човек също се отваря за външния свят, макар не директно, както през очите. Тези места съответстват на местата, където откриваме писии в морето. Писиите се отварят за всемира и това им дава необичайна проницателност. Точно както ние ставаме по-сръчни, когато можем да използваме добре външните си органи за докосване, така писията става опитна чрез морето, когато се отвори за всемира. Вижте какво има дълбоко в морето — то е тежко и тромаво. Но не и писиите! Те са ужасно хитри и стават такива просто като се отделят от морето с едната си страна. Макар да са свързани и със земните сили, те чувстват: земните сили не са всичко. Те натрупват хранителен материал — до 270 килограма, както казах, — но писиите имат и фини сетивни органи, чрез които се свързват с всемира. Те ядат други риби, по-малките. Но ако писията се приближи до тях, те ще се разбягат, сякаш са видели призрак. Понеже другите риби намират за нужно да имат очи от двете страни, писията им влияе така, все едно ги приближава човек. Рибите биха се разпръснали набързо и писиите нямаше да имат какво да ядат, ако не бяха по-умни от останалите. Но другите риби — онези, които имат око и от двете страни, всъщност не са толкова умни, защото не се обръщат категорично към всемира. Писията търси места, където има нещо като бряг в плитчините — там ляга. Прави дупка с плоското си тяло, използва челюстите си, за да се покрие с малко пясък, а след това го разпръсква вихрообразно, но толкова фино, че рибите могат да минат през него. Когато дойдат рибите и морските ракове, те не виждат писията, затова, докато минават над нея, тя ги захапва бързо и ги поглъща! Писията действително го прави много хитроумно. Но, разбира се, това може да се прави само от същество, което е в тясна връзка с всемирните сили. Едно такова създание, съответно, е развило физическото си тяло от едната страна, а от другата страна развива особено мощно невидимото етерно тяло.

Дори само от такива неща можем да видим, че силите на интелигентността в нас не идват от земните сили. Земните сили ни правят мускулести, дават ни сол; всемирните сили ни дават сили, които са едновременно тези на размножаването и на интелигентността.

Вижте, човек в известен смисъл е малка земна сфера. Човекът също се състои, както съм казвал често, от около 90 процента вода. И човекът е риба, тъй като твърдата част е само 10 процента и плува във вода. Ние наистина сме риби, плуващи в собствената си вода. Дори от науката се признава, че по същество всеки от нас е малък океан. Както морето разпраща реки, така прави и нашето море. Нашето течно тяло разпраща безсолни сокове. И ние си имаме сладководни потоци. Те са извън мускулите и костите. От друга страна, в мускулите и костите имаме същите солни депозити, които има и морето. Храната ни всъщност е в костите и мускулите. Ето защо и в този смисъл сме малки земни сфери: имаме солено море вътре в нас.

Ако течностите, сладководните потоци станат твърде силни — което лесно може да се случи при деца, ако млякото не е достатъчно богато на соли, — тогава детето става рахитично, развива тъй наречената „английска болест“. Когато човек добие твърде много сол, става съвсем като море, костите му стават чупливи, а мускулите — мъчноподвижни и тромави. Винаги трябва да има баланс между приемането на сол и онова, съдържащо се в други храни.

Цветчета и фосфор

Какво се намира в другите храни? Погледнете едно растение: вече знаете, че растенията растат, защото под земята има солени потоци, връщащи се от устието на реката — те се разклоняват и карат растенията да растат. Така растението намира сол в земята, но когато поникне от земята, то израства и завързва цвят. Цветчетата им стават красиво оцветени, защото приемат светлината. Там, в цвета си, растението абсорбира светлината, а в корена абсорбира солта. В долната си част то е като морската част на Земята, а отгоре – като всемира. Коренът е богат на сол, цветът е богат на светлина. В стари времена това беше добре известно и онова в цвета се наричаше „фосфор“. Днес, когато всичко е материалистично, фосфорът е само солидно тяло. Phos = светлина, phor = носител, phosphor = носител на светлина; фосфорът беше онова в цветчето, което пренасяше светлината. Минералът фосфор е получил това име заради начина, по който отдава светлина, когато е запален. Но истинският носител на светлината са цветчетата на растенията. Цветът на растението е фосфор. Ето защо за органите в човешкото тяло, които сякаш съдържат сладководните потоци, имаме нужда от светлина; за мускулите, костите и онова, което трябва да стане солено, ние се нуждаем точно от сол и твърди съставки в храната. Между тях трябва да има точен баланс — всяко трябва да се приема в определено количество.

Същото важи и за Земята. Колкото и далеч да сте ходили — това важи и за другите странници, и за истинските пътешественици, — не сте виждали Земята да си приготвя гозба! И все пак тя се храни, има постоянен обмен на веществата, земният елемент непрекъснато се издига чрез водните прахове и мъглите. Известно ви е, че дъждовете, които падат, са дестилирани; те са чиста вода без примеси. Но морето се подхранва чрез солта в разреден вид от космическото пространство. Няма нужда от придържане към определено време за хранене! Само ние, хората, сме се откъснали от Земята и трябва да си изработваме храна от нея. Земята се подхранва от фините субстанции, намиращи се навсякъде във Вселената. Тя се храни постоянно, но човек не го забелязва, защото това е едва уловим и деликатен процес. Вижте, ако не гледате внимателно човек, не забелязвате, че той постоянно абсорбира кислород. По същия начин хората не забелязват, че по всяко време Земята получава храна от Космоса.

Сега ние, хората, трябва да отделяме време за ядене. По този начин приемаме храна, през стомаха към долната част на тялото. Това е твърде очевидно, прекомерно очевидно. Но при дишането не е толкова очевидно. Именно по отношение на очевидното възникват социални въпроси. Един човек живее добре, друг — зле. Всички хора искат да са добре — социалните въпроси са свързани с очевидното. Но социалните въпроси не са тъй ясни във връзка с въздуха, който дишаме. Не е лесно да кажем, че един човек лишава друг — в това има известна истина, но не много. По отношение на долната част от тялото ние изцяло се различаваме от Земята. По отношение на дишането ние сме повече като Земята, дишането ни се извършва почти незабележимо. Но в действителност ние постоянно абсорбираме желязо чрез слушането — не просто чуваме — ние приемаме желязо в много фино състояние. През очите абсорбираме светлина, но също и други вещества. Това може да се открие при тези хора, на които тези вещества им липсват. През носа конкретно ние приемаме огромно количество субстанция, без да забележим! С долната част на тялото сме се отделили от Земята и сме се освободили. Затова там можем да абсорбираме само хранителни вещества, създадени от Земята, печените и по-твърдите. Може да поглъщаме въздух, защото той е във всемира, а с главите и сетивата си правим, каквото прави Земята. Там приемаме храна от Вселената по същия начин като Земята.

Главата не е безпричинно устроена като сфера; тя се свързва с Вселената, както Земята го прави. Отдолу пък действа гравитацията, там човешкото тяло е развито според Земята; например физическите длани — гравитацията изтегля надолу. Гравитацията няма такова влияние върху главата; тя си остава сферична. Ето защо трябва да правим преход от видимото към невидимото. Можем да кажем: писията би умряла, въпреки че се храни с риби и морски раци — защото те ядат това заради бледата и плоска долна част на тялото, — ако не приемаше и онова от Вселената, което идва в другата половина. Такива са фините и деликатни връзки, чрез които човек опознава законите и тайните на Космоса.

Това е, на което Духовната наука трябва да обръща внимание отново и отново, а именно, че човек трябва да научи да разбира истинските закони — не чрез недодялани повърхностни наблюдения, а чрез изострени и изтънчени възприятия.

Лектор: Рудолф Щайнер

Превод от английски: Иван Стаменов

Лекцията е изнесена на 9 февруари 1924 г. пред строителите на Гьотеанума.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

13 коментара за "Рудолф Щайнер: Кръговратът на водата от гледна точка на всемира"

  1. Петьо  13.01.2016 г. | 12:18 ч.

    Много полезна и обясняваща лекция. Благодаря за превода!

    Междувременно сьомгата отдавна (след 1950 г.) не може да стигне до изворите на Рейн в Алпите. Причина за това за най-вече изградените язовирни стени. Като замърсяването също играе роля. През последните години много усилия са насочени към връщането на сьомгата в Рейн. Постигнат е известен успех и сега тя започва да се завръща в реката, Вече може да стигне нагоре по течението до Карлсруе. Целта е към 2020 година да може да стига вече и до Базел като се направят съответните съоръжение край язовирните стени.

  2. Стопанина  13.01.2016 г. | 13:35 ч.

    За мен тази лекция беше разтърсваща в твърде много аспекти.

    Да вземем това, че дълбоко под всяка река има друга река (или по-скоро същата), но течаща в обратна посока и осоляваща почвата. Освен че това гъделичка въображението ми да си представя един динамичен подземен свят, веднага се сетих за опитите на определени среди да вкарват химикали чрез фракинг точно на мястото, където Дунав е близо до морето и отдолу би трябвало да тече обратно към изворите си. В този смисъл евентуално отравяне на водата няма да е само пагубно за нашите земи, но и за значителна част от Европа!

    И друго – дясното ми око е малко по-слабо от лявото. Винаги съм се чудел защо е така, като го отдавах на факта, че едното е от страната на прозореца, през който влиза светлина, а другото е в нещо като сянка и може би затова отслабва. Само дето слабото око е това, което всъщност се радва на повече светлина. Обяснението, че тази особеност се дължи на страната, на която спим, ми дойде доста изненадващо, но и също толкова правдиво.

    Сега, когато имам предостатъчно време за преводи, ще подхвана и още няколко отдавна подбрани, особено просветителски лекции.

  3. Мислещ  13.01.2016 г. | 15:22 ч.

    Браво Ванка, доста интересна лекция си превел.

    Забелязал съм, че сутрин, почти винаги се събуждам на дясната си страна. Всички дълбоки и ярки сънища ме спохождат докато спя на дясната страна. Дясното го предпочитам за спане. Не си го налагам, то ми идва от вътре.
    Също така, съм констатирал, че лежейки на лявата си страна, ми се отварят широко ноздрите и както се казва, започвам да дишам с пълни шепи (дишането ми е изключително през тях, затова когато имам хрема за мен е доста дискомфортно).

    Винаги съм се чудил защо е така, до днес. Тази лекция ми даде светлина в разбирането на някои очевадни неща, случващи се с мен. 🙂

  4. Kotodo  13.01.2016 г. | 16:49 ч.

    Много интересна статия !
    Сетих се, че някъде съм срещал при Учителя за спането на лява, дясна страна, по корем и по гръб. Спомням си, че се казваше при спането на дясна страна, хората са по-волеви, ако заспиш на дясна страна и останеш така до сутринта, това означава по-силна воля в човека. До колкото се сещам, Учителя казваше, че най-лошия вариант е спането по корем.

  5. Светослав Йорданов  14.01.2016 г. | 14:50 ч.

    „Правилно спане е, когато си легнеш на лявата или на дясната страна, до сутринта да не се обърнеш; да няма никакво хъркане, мърдане, дишането да е плавно и тихо. Най-хубаво е да се спи на дясната страна; по-малко хубаво е да се спи на лявата страна; лошо е да се спи по гръб, а по корем – още по-лошо.“

    http://www.otizvora.com/2013/08/5713

    „И тъй, да признаеш Бога над всичко в света, това значи да изключиш всяка критика. Не е позволено на ученика да критикува разумното, да има особено мнение. Има само един разумен начин за изпълнение на Божията воля. Спиш ли, ядеш ли, работиш ли, всичко ще вършиш разумно. Когато спиш на лявата или на дясната страна, ще спиш тихо и спокойно; както си легнал, така да се намериш на сутринта. За предпочитане е да се спи на дясната страна, това е здравословно. Когато спиш, не е добре да лежиш на гърба, особено на корема не е никак добре. Да се навикне човек да спи добре и спокойно, това значи да възпита волята си.“

    Методи на природата, ООК, първа година

    „Знанието, принципите, силите, с които си служат двете школи, са едни и същи, но се различават по начина на приложението им и по посоката, към която се отправят: едните отиват наляво, а другите – надясно. Разумният човек може да се учи и от едните, и от другите. Защо едни същества вървят наляво, а други – надясно, не може да се обясни с няколко думи. Както човек има дясна и лява ръка, които вършат специфична служба, така и в природата е неизбежно съществуването на злото и доброто като велики, космически сили. Днес човек работи повече с дясната, отколкото с лявата ръка. Било е време, когато човек е работил повече с лявата ръка. Всяка ръка е на мястото си, но се различават само по посоката на движението си: лявата ръка се движи към центъра на земята, а дясната – към центъра на слънцето. Лявата ръка се движи в гъстата материя, в големите противоречия на живота, в тъмнината; дясната ръка се движи в рядка материя, при добри условия, в светлината на живота.“

    Качества на ученика, ООК, първа година

    ***

    Благодаря за хубавата лекция! Тук ми се изясниха една идея повече някои неща, за които винаги съм се питал. От интерес за мен представляват миграциите. Миналата година изучавах миграциите на европейската змиорка, която мигрира до Саргасово море, където снася яйцата си и умира. Младите индивиди се излюпват като ларви, мигрират обратно към сладките води, като по пътя си претърпяват метаморфоза! Самото Саргасово море също представлява интерес за мен, защото е море в океана.

  6. Евгени  16.01.2016 г. | 11:13 ч.

    Цялата книга можете да свалите от тук http://dox.bg/files/dw?a=c1fdf38116

  7. Светослав Йорданов  16.01.2016 г. | 21:02 ч.

    В тази лекция още веднъж се показва колко трудно е да се разбере човешкото същество. Ето, че в нея се казва, че лявата половина от организма е по-земна (клоняща към земята), докато дясната половина е по-етерна (клоняща към всемира). Тук трябва да отбележа, че има разминаване с томовете на Хуземан, но може и аз да не го разбирам правилно. Давам цитат:

    „Auf der rechten Seite überwiegen die Wirkungen des physischen, auf der linken Seite die des ätherischen Leibes. Insbesondere verbindet sich das Ich stärker mit der rechten Seite des Organismus und so indirekt mit der Erde, womit die heute überwiegende Rechtshändigkeit zusammenhängt.“

    III Band

    Превод:

    „В дясната страна преобладават въздействията на физическото, в лявата страна тези на етерното тяло. Най-вече азът се свързва по-силно с дясната част на организма и така индиректно със Земята, с което се свързва преобладаващото днес десничарство.“

    Трети том

    От друга страна трябва да си спомним, че в лявата и дясната страна на организма (и не само) действат Луцифер и Ариман. Това може да се види и в Представителят на човечеството. Отляво действа Луцифер, а отдясно действа Ариман. Давам съответния цитат:

    Our existence as a double being arises from the fact that the Luciferic being is fighting in us from the left and the Ahrimanic being from the right. – See more at: http://wn.rsarchive.org/Lectures/GA158/English/RSPC1948/19141121p01.html#sthash.cTl4FMyV.Q7XKb6m4.dpuf

    Нашето съществуване като двойно същество произлиза от факта, че луциферичното същество (същност?) се бори в нас отляво, а ариманичното същество отдясно.

    Обаче щом това е така, аз си мислех, че в томовете на Хуземан са прави. Щом лявата страна е луциферична, не би ли трябвало тя да бъде насочена към мировото пространство, да бъде по-духовна и оттам по-етерна, докато дясната половина,като по-ариманична да клони към Земята. Нали ариманичните влияния водят до свиване на етерното тяло. Въпросът сега е как да свържем всичко?

  8. Стопанина  17.01.2016 г. | 14:34 ч.

    Светли, обърни внимание, че центърът за речта при десничарите е отляво на мозъка, а при левичарите е отдясно. Малко са кръстосани нещата и не трябва да се абсолютизира, че нещо е само отдясно, а друго – само отляво.

  9. Светослав Йорданов  17.01.2016 г. | 16:01 ч.

    Така е, Ванка. Не само центърът за говоренето, но моторните центрове за лявата половина на тялото се намират в дясното полукълбо и моторните центрове за дясната половина на тялото в лявото полукълбо. Тук също е споменато, което е така, че и очните нерви се прекръстосват. Т.е. нервът от лявото око отива в дясното полукълбо и обратното. Аз се опитвам да си съставя по-ясна представа. Според мен трябва да вземем две равнини. Едната, която разделя лява и дясна половина, и друга – която разделя горна и долна половина. И така при ляво-дясната равнина, лявото представлява полярно метаморфоза на дясното. По същия начин и за горно-долната равнина. И така ще стигнем до един момент, в който горната лява половина например представлява взаимодействие между полярно метаморфозиралите дясна и долна половина. Т.е. цялото човешко същество си взаимодейства, но се опитвам да си го представя как става. Нямаме ли подобно нещо изобразено в пентаграма. Не мога да сложа тук картинка, затова слагам линк.

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10205229365673238&set=a.1872432050068.2091821.1219162389&type=3&theater

  10. Светослав Йорданов  17.01.2016 г. | 16:04 ч.

    Ето още една картина.

    https://rileybrad.files.wordpress.com/2012/05/36-degree-five-pointed-star.jpg

  11. Светослав Йорданов  17.01.2016 г. | 16:11 ч.

    Забравих да включа и предно-задния човек. Но предполагам, че се разбира какво имам предвид.

  12. ДаниелЗ  17.01.2016 г. | 20:26 ч.

    Благодаря за превода!
    Ето няколко цитата от Тао Те Кинг от Лао Дзъ, които ми се изясниха:

    Глава 66:
    „Защо морето е цар на стоте потока?
    Защото лежи под тях, затова е цар на стоте потока. …“

    Глава 55:
    „Изпълненият с Добродетел … Костите му са меки, мускулите – слаби …“

    За мен също частта с лявото и дясното око е изненадваща и от полза.

  13. ДаниелЗ  17.01.2016 г. | 20:32 ч.

    Визирам Дао Дъ Дзин с конкретния превод озаглавен Тао Те Кинг от 1994 на издателство Хелиопол, което струва ми се е най-популярно.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.