Да съм без принадлежност първа радост е за мене…

Или защо намирам определението „дъновист“ за обида

Винаги се забавлявам, когато някой ме определи като „дъновист“. За да покажа на събеседника си, че е неадекватен, го питам: „А защо да не съм щайнерист?“ Или отскоро: „Що пък да не съм толстоист?“

Истината е, че някои „дъновисти“ и „антропософи“ не престават да ме изумяват. В първия ден на новата година писах за едни „синтезатори“ на двете езотерични течения.1 А в този материал ще обърна внимание на една „дъновистка“ (по-скоро астроложка, гастролираща в медиите), за която научих едва онзи ден. Името ѝ не е от значение — едва ли е единствената с такива разсъждения.

Ще акцентирам върху принципните положения в едно нейно изказване:

„Ние сме най-бедни сред богатите, ние сме най-нещастни материално сред богатите, ние сме най-неорганизирани сред богатите, ние сме най-корумпирани сред богатите, ние сме най-болни сред богатите, ние сме най-несоциални сред богатите, ние сме най-умиращи сред богатите, ние имаме най-тежката историческа обремененост…“

Голяма тирада, голямо нещо. Всяко едно от тези „най“ не издържа на критика. За да го направя обаче, трябва да напиша осем пъти по-обемен текст от цитирания горе, което смятам да си спестя. Защото вече съм го правил в предишни публикации и подкастове.

Дори да примем твърденията за верни, просто излиза, че сме последните в класацията на „богатите“. Ако приемем, че съм „дъновист“, това последно място по никакъв начин не ме притеснява и не би ме подтикнало към такива тиради. Защото:

„последните ще станат първи“2

Не възнамерявам да анализирам и това уверение от Евангелията, тъй като Учителя вече го е направил доста обширно и качествено.

Нека разгледаме по-подробно какво авторката разбира под „историческа обремененост“:

„500 години липса на армия, на граница, на съд, на институции, на собствени закони, на собствена закрила върху духовността и културата, 500 години на самоспасяване и липса на чувство за колективност и боева готовност за защита на индивидуалността.“

Един приятел, от когото потърсих независимо мнение за горния цитат, отвърна красноречиво, че този, който го е писал:

„Звучи като милиционер, назначен за дъновист.“

Всеки, чел задълбочено и достатъчно на брой беседи от Учителя, би трябвало да е наясно какво е отношението на Беинса Дуно към армията (с негова дума: „военщината“), към границите3, към съдилищата (или „гнусното римско право, от което Христос кърви и днес“), към светските закони и сегашната култура, която е обречена на повсеместно унищожение.

Да съм без принадлежност първа радост е за мене....

Особено непримиримо възроптавам срещу

последната част за „самоспасяването“

Е, съжалявам, че ще трябва да отбележа глупостта в писанията на „дъновистката“, но човек не може да спаси никого друг, ако по-напред не е спасил себе си. И съвсем абстрактно да погледнем на въпроса, пак не разбирам — какъв е проблемът на авторката със самоспасяването? Значи, според самата нея, това самоспасяване е съхранило народа 500 години, без държава (реално това не е вярно), без армия (хайдутските дружини дали не могат да се разглеждат като армия?), без съдилища (и това реално не е вярно) и без граници (които са нужни на кого и защо?!), а след като дойдоха държавата, собствените закони, съдилищата и армията, народът поголовно „чезне“ за има-няма 150 години?

Значи, в самоспасяването ли е проблемът или в него всъщност е решението?

Написаното относно „чувството за колективност“ също не отговаря на историческите факти. Не отговаря и на окултните факти. Да се твърди, че не е имало чувство на колективност преди няколко века, е пълен абсурд. А да се очаква, че това чувство на колективност в Разсъдъчната душа трябва да се запази и в епохата, когато се развива Съзнателната душа, е нелеп блян на профан.

И така, нека ме наричат както искат, но за себе си нямам самоопределение. Защото не смятам, че това, което е мой идеал, към днешна дата има налично (реализирано) проявление в сетивния свят, което мога да припозная и към което мога да се зачисля. Дистанцирам се от „антропософи“, от „дъновисти“ като цитираната горе, от толстоисти като онези, дето се излагат, твърдейки, че Дънов бил откраднал учението на Толстой.

Жал ми е за всички тези невежи,

но шумни и хиперактивни хора, които са най-големите вредители и опетнители на имената, в които иначе се кълнат! Да, по-вредни дори от политиците и небезизвестните банкери, които напоследък също се пишат „бели братя“.

И се чудя, да ми е жал ли или да се радвам, че истинските ми съмишленици са не повече от 10-20 човека. Твърде малко сме дори да влезем в някаква статистика или да си струва да ни дават особено име, например „щайнеро-дъновисти“ или „стаменовисти“, както се опитват един-двама, забелязали скромното ни общество.

Ние сме последни във всяко отношение, но това, все повече се убеждавам, ще бъде нашето спасение.

Иван Стаменов
2.1.2016 г.


Бележки:

  1. Или само се представят за такива, защото според мен от някое време насам „синтезът“ е оставен на заден план в полза на собствените им „окултни факти“ и политиканстването им [^]
  2. „Тъй ще бъдат последните първи, и първите – последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.“ — Майтер, 20:16 [^]
  3. Вижте например какво казва относно войните на българите и сърбите за определени територии. Според него границите между южните славяни са излишни, тъй като тези народи, както и всички останали, са разделени по естествен начин чрез езиците си. И уточнява, че ако тези народи не се обединят доброволно, ще бъдат заставени. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

18 коментара за "Да съм без принадлежност първа радост е за мене…"

  1. Юлия  02.01.2016 г. | 22:03 ч.

    „Дъновистка“ – това определено съм го пропуснала. „Окултните факти“ обикновено се използват само за зрелище, да се привлича повече внимание или май за да се избегне внимание. Това все още е предмет на проучване. Ама защо сте толкова сърдит на такива хора, г-н Стопанин, вашите статии не звучат по-малко „спиричуал“ или „окултно“. Предпочитам да чета по-съдържателни статии от Вас и да не наблягате на подобни личности.

  2. Стопанина  02.01.2016 г. | 22:35 ч.

    Как решихте, че съм сърдит? Просто си правя малката революция. А революция според определението на Оруел е да казваш истината във времена на всеобща измама.

    Освен това не е важно дали статиите звучат „спиричуал“ или „окултно“, а е важно в същината си да са такива. Това, за което никой не може да упрекне мен с основание, е, че смесвам мои твърдения с такива от Учителя и Щайнер, за да си придавам тежест. Когато цитирам – цитирам, когато спекулирам – изрично маркирам собствените си умозрения като такива, а не ги изтипосвам като „факти“.

    Така е редно. Така е честно. Така е достойно.

    И очаквам от останалите да постъпват по същия начин. Не го ли правят, ги изобличавам, без да ми мигне окото. Това също е редно и необходимо, иначе ставаме съучастници на лъжите и заблудите.

  3. 777  02.01.2016 г. | 23:17 ч.

    Има едно пророчество, че България ще се управлява от нейните най- големи врагове. За съжаление има сериозни симптоми , от случващото се през последните години , че става въпрос точно за това.
    Изглежда тези ,които са окупирали върховете на държавата са точно тези хора… и сега предстои да се освободи държавата през следващите няколко години ….

  4. Leo  03.01.2016 г. | 01:23 ч.

    И мен много ме развеселяват хора, които не успяват да възприемат света около тях без етикети.

    – (коментар, от някой, ненаучил се да гледа в собствената си паница, че в моята чиния няма месо)
    – Не ям месо.
    – Ама вегетарианец ли си?
    – Не, не ям месо.
    – Ама да не си веган?
    – Не, не ям месо.
    – Ама как? Суровоядец ли си?
    – Не бе, не ям месо.
    – Ама как така? Не разбирам…

  5. Yani  03.01.2016 г. | 10:31 ч.

    Истински ученик е този, който който си върши работа не се афишира на ляво и надясно мен също са ме питали ти „дъновист ли си истински Бели БРАТЯ има по целия свят.

  6. Юлия  03.01.2016 г. | 13:41 ч.

    1:0за Стопанина! Щом ме развесели, значи ти печелиш! Хм, революционер, казваш -SS Challenger!

  7. Антиантихрист  03.01.2016 г. | 20:02 ч.

    Стопанино, за мене ти си преди всичко антропософ (щайнерист). 🙂
    А това, че колкото монаси, толкова и религии – то е ясно.
    Нарекох въпросната госпожа „дъновистка“, въз основа на нейните собствени изказвания:
    https://www.youtube.com/watch?v=P0GlQnKm-PA

    Знам, че последователите на учителя Петър Дънов се обиждат от такова определение (въз основа на няколко думи казани от него), но според мен това е прекалено. Щом следваш Петър Дънов ще ти казват „дъновист“. Ако следваш Бейли, ще ти викат „бейлист“. Ако следваш Толстой – „толстоист“ и т.н. и т.н. Нищо лошо не виждам в това – въпрос на терминология, не на същина.

  8. Петьо  03.01.2016 г. | 20:13 ч.

    Работата е именно там, че за някои нещата опират най-вече до терминологията и започва да им убягва същината.

    За нас остава следващия път като излезем навън да оставим торбичката с етикетите вкъщи.

  9. Стопанина  03.01.2016 г. | 21:29 ч.

    Стопанино, за мене ти си преди всичко антропософ (щайнерист). 🙂

    Мисля, че знам защо отстрани изглежда така. Но ще задоволиш ли нездравото ми любопитство, като все пак се обосновеш? 🙂

    Смятам, че никой, който е наясно с недостатъците си и се отнася отговорно и почтително към определени духовни учения, не би си позволил да използват недостатъците му, за да клеветят ученията. Като си знам, че на моменти превключвам на къси мизантропски вълни, занапред не бих се писал антропософ, което в известен смисъл би трябвало да е синоним на филантроп (човеколюбец).

  10. Нели  04.01.2016 г. | 00:34 ч.

    Винаги са ме дразнили подобни епитети.
    Когато някой се нарече физик, означава, че поне 4 години задълбочено е изучавал физика и дори е държал изпити, и че също я прилага в живота си като професия. Същото е с химици,медици, аптекари, дърводелци и т.н.
    Да се нарече някой антропософ, когато е прочел само няколко антропософски книги, за мен е неправилно и не отговаря на истината. Ако за физиката, химията и т.н. са необходими 4-5 години висше образование, за антропософията не е достатъчен и целият живот.
    Да се нарече някой дановист, щайнерист, толстоист е безмислица. Защото никой човек, колкото и да симпатизира на някоя историческа индивидуалност, не може изцяло да следва всичко, което представлява земното дело на тази индивидуалност, не може да влезе в неговата кожа. Иначе би било правилно ако различните хора прочели няколко книги и симпатизиращи на велики духове от човечеството се наричат Гьотеисти, Кантовисти, Хайтовисти, Никола Райновисти, и т.н.
    Всички тези думи са лишени от вътрешен смисъл, а са само категории за улеснение, като отделни хора се причисляват към някаква група. Това пречи такъв причислен към някоя група човек да се разглежда като отделен човек, като една индивидуалност, със своята неповторимост.
    На кого са нужни такива определения? Според мен, на хора, които не желаят да опознаят отделния човек, а се задоволяват с обобщения, които по същността си не е възможно да са правилни.
    Макар и Рудолф Щайнер да използва сам думата антропософ, той я използва в съвсем друг смисъл, отколкото сега се придава отстрани. Той я използва за хора, които са станали членове на Антропософското общество. Думата антропософ показва преди всичко принадлежност към Антропософското общество.
    Ако думата се употреби в дълбокия си смисъл, тя може да се употреби само за самия Рудолф Щайнер и твърде малко други индивидуалности, които дълбоко са свързани със смисъла на антропософията. Ако тя се преведе, означава мъдрост или познание за човека или изхождащо от човека. Как да наречем тогава на български хората, било като членове на Антропософското общество или истински изучаващите и прозиращите науката за духа???? Човекознайци, човекомъдреци, човекопознаватели???
    Някои спорове наистина водят до абсурд.

  11. Антиантихрист  04.01.2016 г. | 01:17 ч.

    Е, много на сериозно ги взехте тия названия. А те се използват за класификация и разпознаване, а не като титла. И за краткост, т.е. пак един вид удобство. Например, как да наречеш един студент по философия? Щом е тръгнал да учи философия, значи ще му подхожда „философ“, а не „икономист“. Ясно е, че първо трябва да се дипломира и чак после да стане философ. След това почват други градации – асистент, доктор, доцент, професор… Та кой от всичките е истинския философ?
    Когато поздравяваме с „добър ден“ не означава, че денят е добър, а изказваме едно пожелание към съответния човек – нека бъде един добър ден за теб. Но тъй като е твърде дълго за изговаряне, казваме само „добър ден“.
    Сега, нали не очаквате да казваме всеки път „ученик на Бялото братство, последовател на учителя Беинса Дуно“ (щото има и Бяло братство на Юсмалос, Трансхималайско Бяло братство и пр.) вместо „дъновист“? Това са просто маркери, конкретни думи с които по-бързо се ориентираме.

    Стопанино, обосновавам се – поради многобройните ти статии за Щайнер, Ариман, преводи (даже сега стои горе един банер на троичния социален ред) и добро познаване на антропософската тематика. Пък и дъновистите са по-кротки, ти си малко серт. 😉

  12. will  04.01.2016 г. | 09:46 ч.

    Тук в коментарите малко сякаш се разводниха нещата около самопоределянето. За мен това е тема с изключително значение. И веднага ще приведа един житейски пример.

    Организирано бяхме се събрали група около петнайсетина души. Измежду нас имаше хора, които са „закърмени” с антропософия; такива които проявяват интерес, но не се впускат; начинаещи; а също и такива, които са имали антропософски търсения в продължение на десетилетия. По антропософски обичай всеки се представи с няколко думи. Добре, че бях здраво седнала, че една от присъстващите абсолютно безсвянно каза: „Аз съм антропософ и …”. А поне на половината от нас знаехме, че три години по-рано въпросната особа не бе чувала думата Антропософия.

    Към ден днешен за тази дама мога да кажа, че в нейно лице виждам, следващата бодра смяна в ръководството на АОБ. С това не искам да кажа, че тя е навлязла навътре в антропософията, не. Но в нея виждам лицето – прокламатор на Антропософията в България, заедно в тандем с едно друго лице, което също има своите особености, но за него може да кажа, че поназнайва факти изнесени от Щайнер.

    …………

    За разлика от горе упоменатите люде, нито един от нас, няма да застене на позицията да се нарече антропософ и поради това Антропософията в България ще продължи да се подпличква от представители на Противоантропософията.

    …….
    От друга страна много по-лесно се заявява в пространството: „Аз съм дъновист”. Вероятно защото водачът е с абсолютно признато водачество, а заявлението прокламира определена добродетелна последователност и доволство от това, че друг носи отговорността като водач, а както се знае не прави добро впечатление „телето да върви пред майка си“.

  13. Антиантихрист  04.01.2016 г. | 10:43 ч.

    Може би не е лошо да се прочете диалога „Протагор“ на Платон. Там има интересни разсъждения по темата с титлите и наименованията. 😉

  14. Стопанина  04.01.2016 г. | 11:54 ч.

    А те се използват за класификация и разпознаване

    Точно в това е проблемът. Как можеш да „класифицираш“ няколко десетки хиляди души, освен ако не прибегнеш до абсурден стереотип?

    Стопанино, обосновавам се – поради многобройните ти статии за Щайнер, Ариман, преводи (даже сега стои горе един банер на троичния социален ред) и добро познаване на антропософската тематика.

    Защо мислиш, че познавам по-малко учението на Беинса Дуно? Чел съм в пъти повече беседи от Учителя, отколкото антропософски лекции. Ако не публикувам толкова често Учителя, причината е, че има сайтове, в които повечето лекции вече се намират дигитализирани и подредени по теми и години. Тук публикувам в цялост само такива, които смятам, че заслужават внимание в конкретен момент и предвид актуални събития.

    От друга страна, нормално е да публикувам основно антропософски лекции, които съм превеждал, защото това е ексклузивно съдържание и резултат от новосвършена работа.

    Пък и дъновистите са по-кротки, ти си малко серт.

    Ето това е абсурдът. Кои наричаш дъновисти? Тези, дето се качват всяка година на Рила? Наясно ли си, че те са толкова различни, че понякога не могат да се траят помежду си? Да вземем и други последователи на Учителя… ако мислиш, че аз съм серт, то е, защото не познаваш д-р Чилингиров или Вергилий Кръстев. 🙂 Пред тях съм като „мека Мара“.

  15. ivkoni  04.01.2016 г. | 19:07 ч.

    Верно е,че си малко серт:)) С най-добри чувства ти го казвам. Поздрави и за много години на всички:)

  16. Стопанина  04.01.2016 г. | 22:01 ч.

    Верно е, че си малко серт :))

    Не го отричам.

    Интересното е, че това започна да се проявява след 28-та ми година. Преди това изобщо не бях конфликтен, което би трябвало да означава, че не е въпрос на душевна конституция. Ако е нещо от етерното или астралното тяло, щеше да се прояви и през юношеството, а тогава бях интензивно вътрешно активен, а външно бях по-тих и от тихите води.

    За мен има две правдиви обяснения:

    1. Окултизмът ме направи по-смел, така че розата в мен не е само езотерична, но проправя пътя си и екзотерично. Излиза натурална, барабар с бодлите. От няколко години това е съзнателен процес – ако си поставя за цел, мога да бъда много благ, сладкодумен и чаровен, което ще ми докара по-многолюдно обкръжение, но не го искам. Искам хората около мен да виждат по-горе от бодлите и да имат интуитивен усет за чистите и добрите ми намерения, обвити в по-грубата черупка. Чрез грубостта пресявам зърното от плявата сред приятелите и съмишлениците ми. За лапнишараните, които слушат кой как говори, вместо какво говори и прави, има достатъчно манипулатори – и в църквата, и в някои окултни групи.

    2. Може би съм избрал да се нагърбя с ужасни родови сертовски напластявания и по майчина, и по бащина линия. За да изчистя родова карма – косата ми окапа, като знам някои неща за дядовците и прадядовците си. Сигурно и ще побелея набързо, ако науча нещо, което все още не знам. Всяка година научавам на час по лъжичка – примерно наскоро, че един от прадядовците ми е искал да дави новородената си дъщеря, защото не искал момичета; едва спасили бебето. После въпросният Турчин (достоен прякор на въпросния дядо, въпреки че си е чист българин, може би с малко влашка и торлашка кръв) я лишил от наследство, щото е момиче, и такива ми ти чудесии. За друг дядо, дето „леко колил“ сърби през една от войните, май вече съм споделял. А за дядовците по другата кръвна линия мисля и да не споделям нищо пред никого.

    Мисълта ми е, че може да съм серт, но съм като ангел небесен пред предците си. Наследствеността все още играе роля в човешкото развитие. Имам ума на баща ми и милосърдието на майка ми, но имам и много мрак от „девет поколения назад“… И само защото съм езотерик успявам да държа нещата под контрол, както никой от предишните поколения.

  17. will  05.01.2016 г. | 10:57 ч.

    Стопанин, как ти понася и това трето обяснение?

    „Сега важното е не да се мисли за наказание, за което ще има грижа Кармата, а за усъвършенст вуване:
    „А Исус рече: И Аз не те осъждам; иди си и не греши повече.“ (8. 11)
    Сега ние виждаме как идеята за Кармата е свързана с най-дълбоката идея за Христос и с Неговото значение за Земята: Ако сте разбрали Моята същност, вие сте разбрали също и Онзи, чиято същност Аз изразявам, и че „Аз-съм“ носи изкуплението.

    Самостоятелност и вътрешна твърдост, в това се свежда импулсът, който Христос даде на хората.“

    Из GA 103.

  18. Стопанина  05.01.2016 г. | 11:19 ч.

    Сега важното е не да се мисли за наказание, за което ще има грижа Кармата, а за усъвършенствуване: А Исус рече: И Аз не те осъждам; иди си и не греши повече.

    Това не е обяснение на причините, а пожелание за коригиране на следствието от даденостите и фактите. Усъвършенстването не е процес от днес за утре. Освен това човек може да усъвършенства съзнателно нещата, за които е наясно, че са недостатъци.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.