Иван Стаменов — „Страстите на отец Йордан“ (нов разказ)

Предговор от автора: Тези дни се отбелязват значими религиозни празници — Петдесятница, Вси светии, Задушница, Ден на народните будители… Антропософите също се подготвят за скорошния Адвент — месецът преди Коледа, когато бесовете плъзват по земята, за да обезверят хората и да помрачат по всевъзможни начини наближаващото Рождество Христово.

От някое време работя по един разказ, който се получава по-обемен и по-сложен от първоначално замисленото. Примирих се, че ще се забави. А когато осъзнах, че сегашното време от годината е особено интересно, спонтанно ми се прищя да изоставя за няколко дни „Храмът с червените свещи“, за да напиша друг, по-кратък и по-непретенциозен разказ, наречен „Страстите на отец Йордан“.

По начало възнамерявах да го представя като „не от най-профанизираните истории за зомбита“, но размислих. Защото основното в историята за мен е, че дори най-силните хора, умните и кадърните, в един момент могат да се предадат пред мрака, да проявят слабост и в крайна сметка важното е, ако могат, да излязат пак на светло.

Вдъхновението не закъсня и завърших „Страстите…“ за две денонощия. Признавам, че малко се пришпорих накрая, за да го публикувам точно днес. Когато стигнете до същината на сюжета, ще се досетите защо беше този зор. Наречете го писателска суета, но ми се иска да мисля, че имам право на такива малки календарни удоволствия.

Иван Стаменов — „Страстите на отец Йордан“ (нов разказ)

Изтегли разказа или прочети онлайн:

Иван Стаменов

„Страстите на отец Йордан“

(PDF | 23 страници | 0.3 MB)

Надявам се, че ще проследите драматичната и може би малко страховита история на отец Йордан със съпричастност и състрадание — човекът ги заслужава, — а също и че ще ми простите, ако сте практикуващи православни християни и по някакъв начин усетите вярата си разклатена и наранена.

Страхливите, предупредени сте!

А на вас, смелите, пожелавам леко четене, с надеждата, че няма да откриете твърде много бързописни грешки в пришпорения ми разказ.

Иван Стаменов — Стопанина,
ноември 2015 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

13 коментара за "Иван Стаменов — „Страстите на отец Йордан“ (нов разказ)"

  1. Спиро  01.11.2015 г. | 11:00 ч.

    Много се смях докато го четох разказа. А битката със „сатаната“ през очите на един истински ортодокс беше култова.

  2. len  01.11.2015 г. | 11:04 ч.

    Благодаря, Иване! Изчетох го. Никак не съм го осмисляла, щото мразя даскалския въпрос „какво е искал да каже авторът“. Каквото е искал да каже, го е казал, а за четящия остава да открие за себе си послания, па даже и да не ги открие. Казал е един мой любим автор – а book is well written or badly written, that is all. Като го прочета още веднъж, може да се позамисля, ама сега просто го съпреживях, то това е целта на литературата все пак. Давай, чакаме още. 🙂

  3. Стопанина  01.11.2015 г. | 11:18 ч.

    len,

    Правилно постъпваш, като не търсиш скрити послания, защото разказът няма претенции и иска да променя мирогледи. Целта му беше да постави читателя в кожата на човек с може би различен от неговия мироглед. Това е, ни повече, ни по-малко. В една или друга степен всеки автор е само проводник на мисли от духовния свят, били те от светли или тъмни сили – ако случайно съм „свалил“ някое по-дълбоко послание, това определено не е било съзнателно от моя страна.

  4. Dani  01.11.2015 г. | 12:17 ч.

    Поздрав, много ми хареса 🙂 🙂 🙂

  5. zaharia  01.11.2015 г. | 13:37 ч.

    Много благодаря за разказа, хареса ми – на места се забавлявах и се смях, на места ми ставаше тъжно за човечеца. Очаквах, че на края, след всичко преживяно, главния герой ще осъзнае повечето от заблудите си и ще се откаже от тях, но всъщност действително е много трудно току-така човек да си промени светогледа и да отхвърли почти всичко, в което до вчера е вярвал… 🙁

    Очаквам с нетърпение следващия разказ. Поздрави!

  6. Спиро  01.11.2015 г. | 14:30 ч.

    Иване, за да не преразказвам разказа в блога. На практика не се случва нищо лошо – отеца няма физически увреждания, няма и психически, тъй като забравя всичко, неговата репутация също не е увредена и приемаме, че детето е също живо и здраво. А и самият отец има добри качества. И според мен в цялата история никаква злина не е сполетяла главния герой.
    Но наистина тъжното е, че този отец се придържа с все сили към неговия фанатизъм и всяка разумна мисъл, която оспорва вижданията му, я определя като изкушение от сатаната. Има още много други ортодоксални коне с капаци като него. И неговите халюцинации описват много добре вярванията на много сегашни хора.
    Но дали историята е тъжна или с щастлив край зависи дали самият отец Йордан се е променил. Ако неговият фанатизъм е сломен и започва да си задава неудобни въпроси, имаме една смешна история с щастлив край, иначе е трагикомедия.

  7. Николай Ави-тох-ол  01.11.2015 г. | 14:36 ч.

    Комплименти на Стопанина.Обичам да чета всичко, написано от него..докосва ме в сърцето винаги!

  8. Стопанина  01.11.2015 г. | 14:49 ч.

    действително е много трудно току-така човек да си промени светогледа

    И аз така смятам. Но всяка невротична криза говори за начало на процеса, при който истините постепенно започват да извоюват позиции.

    Все пак нека не забравяме обществената и семейната позиция на героя. Той не е ерген, като доста от нас. И отново за разлика от нас, не може с лека ръка да зачеркне не само семейството си, но и социалната си функция.

    За мен завършекът е хепиенд, но ще разбера и тези, които не смятат така.

  9. Светла Павлова  01.11.2015 г. | 14:51 ч.

    Мда, така става като се съчетаят ракия и библия. И после следва най-удобното оправдание – щом нещо се случва, значи господ тъй е решил. Така е по-лесно, вместо да потърсим причина за случващото се в самите себе си. Българите имаме една чудесна поговорка: „Каквото сам си причиниш, и господ не може да ти го причини.“

  10. Gergana  02.11.2015 г. | 18:26 ч.

    Хубав разказ, който ми повдигна настроението! 🙂
    И, разбира се, клони към щастлива развръзка, ако съдим по едно от последните споделени прозрения на отчето. Щом сам е прозрял, че не е узрял за някои отговори, значи е склонен поне да допусне теологичната недостатъчност на буквалистката си вяра.
    Още разкази, моля!

  11. Стопанина  02.11.2015 г. | 18:44 ч.

    Щом сам е прозрял, че не е узрял за някои отговори, значи е склонен поне да допусне

    Няма нищо по-приятно от това, да пишеш за истински интелигентни хора.

    Още разкази, моля!

    И да не ги искате, идат… 😉

  12. Борил  06.11.2015 г. | 12:17 ч.

    Пълнокръвен образ. Авторът има бъдеще.

  13. Maranello  06.11.2015 г. | 16:44 ч.

    Прочетох разказа. Интересен е, но най-много прави впечатление цитата:
    „Никога не задавай въпроси, ако
    не си сигурен, че си готов да
    узнаеш отговорите.“
    Типично в стила на Стопанина. Увлича те с интересно четиво и изведнъж – Бам! А пък който има очи да види и който има уши да чуе 😉

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.