Рудолф Щайнер: Обръщение към практикуващи лекари

Смятам, че основната тема, която ще обсъждаме, трябва да се разглежда заедно с конкретни въпроси, поставени от вас. Предварително ще изложа  само нещо принципно.

Някои неща от развитието на човечеството са загубили истинската си стойност – познанието за духа, който живее и във всичко сетивно, постепенно е било изгубено. Но към нещата, които са се изгубили най-много, принадлежи без съмнение и медицината, и то поради причината, че с простото себеограничение върху познанието за природата е изгубено всяко разбиране на човека и неговия живот. Защото постоянно трябва да се подчертава, че всички процеси, които се разиграват в природата, не могат да се извършват по същия начин вътре в човешкия организъм.

Рудолф Щайнер: Обръщение към практикуващи лекари

Нека се абстрахираме от животинския и растителния организъм. Днес широко се е наложило вярването, че един процес, който се наблюдава външно в природата, може да съществува по някакъв начин и в човешкия организъм. Говори се за изгаряне и всякакви други  физически процеси в човешкия организъм. Всъщност такива не съществуват в действителност. И точно както насреща на нещо свръхсетивно пред нас имаме затворения в себе си човешки организъм, който за външния поглед е нещо различно от един природен обект извън човека, също така всеки отделен процес в човешкия организъм е нещо радикално различно. Всички процеси, които в природата протичат извън човека, влияят върху него в смисъла на разграждането и изграждането. И ако искаме да разберем човека, трябва да разпознаем в него тройно разграждане.

Първото разграждане в известен смисъл се извършва отвътре, чрез всичко това, което действа от Земята върху човека. Земните сили действат по такъв начин, че разграждат човека отвътре. Силите, които действат от въздуха и преминават върху човека най-вече чрез дишането, действат разграждащо от земното обкръжение навътре. А силите на светлината действат разграждащо върху човека от Космоса. Така че извънчовешките сили на Космоса действат върху човека разграждащо по тристранен начин и разграждането започва веднага, когато върху човешката организация не работят заедно азовата организация и астралното тяло. Астралното тяло и азовата организация действат насреща на разграждащите принципи в човека. Следователно разграждането чрез извънчовешките сили трябва да настъпи в момента, в който азът и астралното тяло не действат вече в него. Това обаче в същото време показва, че не можем да достигнем до познание за човека, без истински да задълбочаваме разбирането си за висшите членове на човешката природа, също когато имаме предвид и медицината.

Медицината е стигнала до простото изпробване и експериментиране само поради това, че в по-новото време тя не смее вече да взима под внимание висшите членове на човешката природа, да вземе под внимание свръхсетивното. Болестният процес обаче не може да се разбере, ако не се прозре взаимовръзката му с по-висшите членове на човешката природа. Оздравителният процес, лечебният процес също не може да бъде разбран, ако не се постави в такива взаимовръзки с по-висшите членове на човешката природа.

Нека вземем под внимание следното: В човешката глава са активни най-вече процесите на разграждане на физическия и етерния организъм. Тези процеси на разграждане, които са активни там, правят възможно в човешката глава да действат за себе си астралното тяло и азът. Противно на това, в двигателно-веществообменната организация, във всичко, свързано с двигателната система и веществообмяната, имаме общо с процесите на изграждане на човешкия организъм, както на етерното, така и на физическото тяло. В тези изграждащи процеси астралното тяло и азът са активни в най-висша степен само във веществообмяната и двигателната система.

Във всичко, което се разиграва във веществообмяната, са активни астралното тяло и азът. Във всичко, което представлява движение, е активна азовата организация. Така че в системата веществообмяна-крайници имаме ангажирани азът и астралното тяло, а в човешката глава те са свободни в известна степен, там азът и астралната организация наистина са свободни. Така че, ако бихме искали да го изобразим схематично, бихме нарисували следното: физическата глава, етерната глава, но свободни астралното тяло и аза, неангажирани във физическото и етерното. Противоположно на това – ако сега оставим настрана средния човек, ритмичния човек, кръвния човек, – ако вземем под внимание двигателно-веществообменния човек, там първо е напълно ангажирано етерното тяло. То действа и в главата, но освен това тук са ангажирани – вътрешно не са свободни, а изграждат процесите – астралното тяло и азовата организация.

Когато наблюдаваме детето, имаме пълна връзка между всичко, което е свободно в главата като астрално тяло и азова организация и това, което е свързано с физическата организация както в тялото, докато при възрастния нямаме такава вътрешна връзка и поради това цялото тяло не е така зависимо от ставащото в главата, както е при детето. При детето тялото е все още напълно зависимо от това, което се разиграва в цялата глава.

Рудолф Щайнер: Обръщение към практикуващи лекариНапълно невъзможно е да се придобие познание за човека, без наистина да се вземат под внимание висшите членове на човешката природа. Защото, ако пренебрегне духовното и душевното, никой не може в действителност да разбере какво се извършва в двигателната система, в системата на веществообмяната на човека. Във всеки случай може да се разгледа първо главовата организация, тя вътрешно е много силно физически изградена по начина, по който протичат извънчовешките закони. Главовата организация е проникната от етерно тяло и се различава от извънчовешките организации, но е все още подобна на тях.

Всъщност какво значи да разберем болестта?

Представете си, че изследвате някой орган на веществообмяната. Вие трябва да си представите точно определена връзка между физическото и етерното и това, как астралното тяло и азовата организация навлизат в този орган, да кажем в черния дроб. Астралното тяло и азовата организация трябва да го проникнат по точно определен начин. В момента, в който азът и астралното тяло се отдръпнат от този орган, в този момент той започва да става подобен на главовите органи. И трябва винаги да предполагаме, че когато някой орган на веществообмяната и всичко свързано с нея показва някаква нередност, астралното тяло и азът са твърде малко ангажирани в организацията на този орган. А при главата е обратното. Когато астралното тяло и азът се намесват твърде силно там, тогава настъпва болестно състояние в човешката глава. Така че човешката глава е всъщност това, което при човека вътрешно е най-силно растително-минерално устроено, а двигателните и веществообменните органи са устроени най-силно животинско-човешки.

От това човек вижда всъщност само противоположното. Вярва се, че точно главовата организация е най-духовна като организация. Когато обаче главовата организация стане най-духовна, тогава съзнанието се замъглява. В момента, в който твърде силни вегетативни процеси обхванат главата, в този момент заболяването започва от главата. В момента, когато в организма на веществообмяната-крайници навлизат твърде малко процеси, които идват от аза и астралното тяло, в този момент, в който системата веществообмяна-крайници стане подобна на главовата система, тя се разболява.

Следователно, наблюдението на лекаря трябва да го доведе дотам да се запита: „Когато видя, че някакво заболяване е свързано със замъгляване на съзнанието, как да направя така, че да го предотвратя. Би трябвало да предотвратя твърде силното навлизане на аза и астралното тяло.“ Или: „Как да направя така, че да накарам астралното тяло да се намеси по-силно, когато то навлиза твърде слабо?“ И виждате ли, така наистина идват нещата, които ни посочват каква изключително голяма роля играе начинът на мислене, начинът на разсъждение именно в медицината. Защото човек наистина трябва да познава лечебните вещества, лечебните средства. Но, естествено, бихте ме попитали с основание как се стига до опознаването на лечебните средства? Те не могат да се опознаят, ако преди това не се изживее в духовното това, което наистина протича в човека.

Виждате ли, за да се изживее това, което наистина протича в човека, е необходим определен начин на мислене. И принципно исках да кажа като въведение, че лекарят трябва да бъде проникнат от определен начин на мислене. Първоначално той трябва например да изхожда от повече външно-природното. На лекаря трябва първоначално да му е ясно: „Да, всичко, което може да се нарече топлина, светлина и т.н., всичко това е налично по двойствен начин.“

Забележете, когато е лято, от Слънцето идва надолу към Земята най-напред светлина и топлина, там слънчевата светлина и топлина обхващат това, което на Земята покълнва и пониква, което отива в цветното и плодното. И всъщност цъфтежното и плододаващото са ни най-вече интересни чрез това, че са носители на слънчевата светлина и топлина.

Но как стоят нещата през зимата? През лятото слънчевата светлина и топлината навлизат в земната повърхност, задържат се в Земята и там продължават да действат през цялата зима. И така, трябва от две страни да разгледаме светлината и Слънцето.

Но, ако погледнем към това, което Слънцето и изобщо земното, космичното обкръжение, извършва на Земята, стигаме до факта, че то има своето въздействие върху човешката система веществообмяна-крайници. Цялата система веществообмяна-крайници се повлиява от идващото от Космоса.

Всичко, което е в главата, се повлиява от космичните сили, които вече са били консервирани в Земята. В този смисъл човекът стои обратно върху Земята. Неговата система веществообмяна-крайници се повлиява от това, което е извънземно и космично. Но това се отнася и за всяко отделно вещество. Вземете например оловото, защото за определени състояния оловото е изключително лечебно средство. Ние намираме оловото в извънчовешката природа, както то е произлязло чрез тоталните космични сили. То действа най-силно така, както е създадено от космичните сили и чрез системата веществообмяна-крайници действа най-силно върху главата. Ако разтопим оловото, следователно, когато приложим един земен процес и по този начин го подлагаме на влиянието на земния процес, тогава то действа непосредствено върху главовата система. Така е налице тази огромна разлика.

Сред нашите медикаменти имаме едно важно средство – антимона, стибнита. Когато го вземем така, както ни е представен навън като иглоподобна руда – иглоподобното е изградено от Космоса, – в антимона имаме средство, чрез което да влияем върху веществообмяната. Ако подложим антимона на определен земен процес, така че да се превърне в антимоново огледало, тогава действаме по специфичен начин върху човешката глава.

И виждате ли, става въпрос с този начин на мислене да проникнем навсякъде, не само в субстанцията, а и в процесите, в това, което става. Не е правилно да кажем, че оловото е лечебно средство за това или онова, а да знаем как се е разиграл процесът, дали имаме суровина или сме подложили субстанцията на някакъв процес. Всъщност начинът на обработката на веществата е най-същественото нещо. И начинът на мислене трябва да престане да търси лечебното средство във веществата. Човек трябва все повече да си казва: „Наблюдаваме ли някоя болест, налице е и един процес, който не се обхваща изцяло от човешкия организъм. Необходимо ли е лечебно средство, тогава той трябва да бъде засилен, болният трябва да бъде подложен на такива процеси, които се прозират.“ Това е, което има значение.

Бих искал да ви кажа нещо, към което се отнася цялото това въведение, което може би първоначално ще ви се стори малко парадоксално, но е важно то наистина да бъде схванато в целия медицински живот. То e, че всички процеси в Космоса, които е необходимо да бъдат изследвани, могат да бъдат разглеждани според това дали са космични или земни, или от двете страни преливат един в друг. Нямаме възможност наистина да вникнем в тези процеси, ако не можем да разберем как в тричленния човек душевното се е разчленило в три различни региона. Без разбирането за душевното е невъзможно да се приближим наистина до човека.

И виждате ли, човек трябва да има предвид следното. При възрастния човек душевното всъщност е много по-силно единство от физическия организъм. Физическият организъм е ясно разчленен на три части: нервно-сетивна система, ритмична система и системата веществообмяна-крайници. Те могат да се различат една от друга. Но душевното изпълва както главовата система, нервно-сетивната система, така и ритмичната система, и системата веществообмяна-крайници. Само че в долната система то е много по-несъзнателно, по-съноподобно, но изпълва целият човек в неговите три съставни части. Когато човекът трябва особено да развие една система, когато душевното трябва да действа особено в една от системите, какво става в действителност? Човекът може да се занимава като мисли, като ходи, като работи с ръцете и краката – за средната (ритмичната) система трябва да говорим отделно. Но какво става с душевността, когато човекът действа, работи, когато ходи? Когато човек ходи или работи с ръцете, наистина е така, че същата сила, която се проявява при всичко в света, което човек описва като любов, остава в ръцете и краката (празнина в текста). Човекът трябва да стигне до границата на своята кожа, когато действа, когато се занимава активно, тогава изливащото се извън човека, се разгръща като любов.

Но какво означава фактически: „Човекът ходи?“ Това означава, че вътре в своята кожа той любящо оживява човешкия организъм, напряга своята астрална или азова организация по определен начин. И когато върви, той напряга своята азова организация по такъв начин, че до определена степен я извежда навън от физическия и етерния организъм. Когато човекът мисли я напряга по такъв начин, че я потопява във физическата и етерната организация. Човекът издърпва своите астрални и азови крайници, когато върви. Докато протяга краката си, той издърпва по време на вървенето астралното тяло и аза от физическото тяло. Когато мисли, той ги въвежда навътре, естествено до кожата. И когато вземем това под внимание, можем да кажем, че при ангажирането, задействането на организма ние просто имаме началото на разболяването. Защото, когато човекът изпълва своя организъм без да обича, когато отделя своето астрално тяло и азовата си организация от системата веществообмяна-крайници, тогава възникват болестни състояния. Когато в главата етерното и физическото тяло биват проникнати без това да става, отново настъпват болестни състояния. Така че това, което човекът прави волево, веднага след това се подобрява. Всекидневния живот в мислене и движение е постоянно разболяване. Само че след това човешкият организъм може веднага да се възстанови.

Да имаме разбиране за тези неща зависи от това наистина да развием толкова много любов за протичащото в болестните случаи, че да можем да го разглеждаме като нещо, което по физически начин показва духовното в човека. Вижте, когато човек има болен черен дроб, да кажем, че по някакъв начин получи смущения в него, тогава астралното му тяло не е достатъчно ангажирано в черния дроб. Коя е съответстващата духовна дейност, при която се случва подобно нещо? Тя се проявява тогава, когато вътрешно се интересуваме особено силно за нещо външно. В момента, в който някой наблюдава, разглежда нещо с изострено внимание, в този момент той е всъщност чернодробно болен. В този момент астралното тяло се отдръпва от черния дроб, но веднага след това се връща и се стига до равновесие. И когато човек преживява различните болестни процеси в човешкия организъм, винаги може да изучава какво става в здравия човек чрез неговата воля, чрез неговия волеви живот. Ако волевите процеси не бяха веднага изравнявани, уравновесявани, тогава непрестанно бихме се разболявали чрез волевите си процеси. Следователно, човек може да учи какво представляват душевното и духовното, когато обича да изследва болестните процеси, когато наистина ги обича.

И тази любов към болестите, разбира се, трябва да е свързана с нещо друго. Ние не искаме само да изследваме болестта, това е по-маловажното. Но ако можем да лекуваме, какво става тогава? Тогава прозираме начина, по който божественият свят е бил създаден от различните духовни дейности и същества, прозираме как е бил създаден светът. И началото в лечебната дейност е първо да си кажем: „Болестните процеси ни отвеждат до човешкото познание. Те са истински познавателни процеси.“ Но лечебните процеси могат да бъдат разбрани само ако се проникнат с религиозно настроение. Цялата лекарска дейност трябва да бъде пронизана с религиозно настроение, отправено към света. Без това, познанието никога няма да ни се разкрие в неговите детайли.

Естествено, вие бихте могли винаги да кажете: „Да, тук имаме лечебните средства, антропософията също дава лечебни средства, но с това цялото не е прозряно“ Нещо е прозряно тогава, когато се вземат под внимание такива неща, каквито бяха характеризирани сега, когато диагнозата и терапията могат да се проникнат и прозрат чрез един истински познавателен процес. Тези неща трябва да бъдат взети много на сериозно. От това настроение може да се разберат представените от антропософията сведения за медицината. Естествено, едва детайлите са това, което може да се приложи практически. Но е необходимо да проникнем с настроението, за което говорихме, всичко, което се разгръща като лекарска дейност.

Рудолф Щайнер: Обръщение към практикуващи лекари

Сега бих се радвал, ако поставите този или онзи въпрос, за да можем утре да преминем към конкретните разглеждания. Досега исках да насоча само към най-същественото.

Първи въпрос: В наше време човек понякога е принуден срещу своята воля да прилага като лекар средства, някои от които не бива да се прилагат. Възможно ли е да се каже нещо за средствата, които не бива да се използват?

Д-р Щайнер: Към този въпрос искам изцяло принципно да кажа следното: Има голяма разлика между това дали човек може да каже, че вниква в начина, по който това средство действа в човешкия организъм, или не вниква. Разликата е много голяма. Тази разлика е относителна за външната практика дотогава, докато нямаме медицински факултети, в които да може да се премине през такъв учебен път, който е преподаван от антропософията. Дотогава винаги ще се случва практикуващият лекар да си записва и това, което се съветва от антропософията: „Това е лечебно средство против това или онова.“ И тук естествено най-доброто би било, ако можехме да започнем да преподаваме човекознанието така, че когато наблюдава лука, човек да знае как луковият процес действа в човешкия организъм при едни или други обстоятелства Това би било най-приятното нещо за нас. Но засега това е относително и като начало би могло да бъде така, че да се дава едно лечебно средство за това или онова. Но тук не се дават средства, чиито вътрешни влияния в човешкия организъм да не са познати. Например не се казва да се вземе силициева киселина от хвощ, без точно да се знае, че чрез това се предизвиква един бъбречен процес. Възпаленият бъбрек се успокоява в неговата свръхчувствителност. Следователно, когато даваме на бъбрека силициева киселина от хвощ, се понижава свръхчувствителността на бъбреците. Това следователно бива прозряно и би трябвало да се знае…

(празнина в текста)

Но сега ви питам относно доверяването: Как протичат изследванията навън? Те се извършват чисто външно, с помощта на статистиките, извършват се така, че се дава средството на много пациенти. Всъщност изобщо не се знае какво става там и преди всичко голямата разлика между едно истинско лечебно средство и едно такова е, че при истинското лечебно средство се разбира процеса и се знае как той действа върху целия човешки живот. Ако днес излекувате нещо чрез някакво средство, вие не знаете какво ще произлезе от това след 5 години. Но когато прозрете и разберете целия процес, тогава няма да ви трябва никаква статистика. При нашите лечебни средства никога не става въпрос за статистика. Вие ще видите от книгата, която скоро ще излезе, как не зависи от статистиката дали едно лечебно средство действа или не, ами от изследването на индивидуалния случай.

Рудолф Щайнер: Обръщение към практикуващи лекариАко имахте една кибритена кутийка и пробвахте клечките, тогава не бихте изгорили всички клечки, а когато запалите една, бихте знаели, че всяка гори. По същия начин знаете, че всеки процес трябва да протича така, както го познавате. Не става въпрос за статистика, ами за прозирането на отделния случай. Затова винаги ще имаме големи трудности, когато някой казва: „Дайте вашите средства, те трябва да бъдат изпробвани.“ Но с това не е направено нищо, чрез това не произлиза доверието към средствата. Сигурно е, че ще излязат добри статистически резултати с нашите лекарства, но обичайните случаи или не са правилно диагностицирани, или са такива, където е необходимо да се включат и помощни средства. Същественото, за което става въпрос при средствата, които лекуват без да бъдат разбрани, е преди всичко да се прозре как се развиват нещата. Вижте, странно е, че дори опитването води до интересни неща. Днес изникват всякакви лекарства против сифилис. Навсякъде арсенът играе роля.

Защо е така? При нас узнавате, че арсенът е нещо, което стимулира астралното тяло, когато е мудно в навлизането му във физическото тяло, така го стимулира, че да навлезе повече във физическото тяло. Астралното тяло става по-оживено чрез внасянето на арсен в човека. На това действие върху астралното тяло се основават всъщност всички средства, установени чрез опит. Разбира се, също и тук можете да видите как човек може да се заблуди, как те са открити чрез една илюзия. Човек се уповава на интензивното действие на арсена в случаите, когато астралното тяло може действително да стане толкова силно чрез него. И всъщност при сифилиса лекува само арсенът. Така при всички такива лекарства, трябва да се разбира действието на средството. Трябва да се стремим винаги да прозрем действието на дадено средство. Поради това нашият начин на мислене все повече трябва да се опознава и това искаме да го постигнем именно чрез книгата, като насочим към прилагания тук медицински начин на мислене, а не толкова към лечебните средства. Ще бъде също важно да посочим начина на мислене за средства, които не са препоръчвани от нас. Извън нашата област също има добри лекарства и когато е необходимо, някои от тях се предписват.

Втори въпрос: Когато бяхме тук последния път, говорихме за бронхиалната астма. Вие препоръчахте като лечебно средство да се медитира върху дишането. Имаме ли право при такива случаи да дадем една медитация? Аз намерих при Гьоте един стих, не знаех да си помогна по друг начин:

Im Atemholen sind zweierlei Gnaden:
Die Luft einziehen, sich ihrer entladen,
Jenes bedrängt, dieses erfrischt;
So wunderbar ist das Leben gemischt.
Du danke Gott, wenn er dich preßt,
Und dank ihm, wenn er dich wieder entläßt.
(В диханието двойна милост се намира:
дъх да поемеш и пак да го издишаш
едното те притиска, а другото те освежава;
така чудесно преплетен е животът.
На Бог благодари, когато те притиска
благодари му пак, когато те освобождава.)

Не знам дали това беше правилно.

Д-р Щайнер: Вижте, при такива неща трябва също да се има предвид, че понеже подхождате полудушевно или дори три четвърти душевно, също и в отговора вие имате нещо душевно, ако настроението, за което говорих днес, е налице. Лекарят може да поеме отговорност за нещо подобно, когато се е научил да разглежда човека като стоящ в земната същност, а чрез главата – в космическото, когато той мисли и чувства духовно и се отнася така и към пациента. Но когато подходите към болния с начина на мислене, който днес се разпространява чрез материалистическия светоглед, когато подходите с тази безразлична към болния душевна нагласа, което няма директно нищо общо с душевното, тогава можете да постигнете най-много противоположното на това, което искате да постигнете. Вижте, постоянно идват много хора – и това не е напълно изключено днес и при лекарите – които работят с такива неща. Понякога ще предизвикате облекчение, но не и лечение. Ако болният бъде укрепен чрез това, тогава облекчението може наистина да го доведе до излекуване. Когато обаче хората запитат дали човек наистина може да стигне до нещо такова, тогава трябва да кажа, че ако наистина обичате болния, тогава ще бъде възможно. Но ако изпитвате безразличие към пациента, тогава няма да помогне.

Защото човек наистина трябва да има смелостта да лекува. Поради тази причина в нашия институт тук, където случаят е такъв, винаги споменавах смелостта за лечение. Най-лошото нещо е човек да мисли за смъртта, когато иска да лекува някой болен, дори и когато той е много тежко болен. Той трябва именно като лекар да си забрани да мисли за смъртта на пациента като за някаква възможност. Скритите, невидимите неща действат много силно. Наистина изпращате огромна укрепваща сила, ако при всички обстоятелства, докрай, до последния момент изпъждате мисълта за смъртта и мислите какво да направите, за да спасите това от жизнената сила, което може да се спаси. Когато се изгради такъв начин на мислене, ще бъдат спасявани много повече хора, отколкото, ако се разгръща другият възглед, който по една или друга причина прогнозира смъртта. Това никога не бива да се прави. Такива неща трябва да се взимат под внимание. Тогава човек е достоен да има смелостта да лекува.

Въпрос: Когато някой работи като асистент в болница и трябва да предпише на болния морфин и други препарати, може ли това, което всъщност е вредно за пациента, да бъде компенсирано чрез нещо друго, именно чрез начина на мислене и душевната нагласа към болния?

Д-р Щайнер: Човек може наистина много да постигне чрез душевната нагласа и начина на мислене. Но там, където са необходими интервенции с физически субстанции, би трябвало, когато е възможно, те да се вземат от растителния свят, не извлечени препарати, а където човек смята, че е необходимо, нека да приложи например директно сока на мака. И при това не със съзнанието за вътрешния процес, а напротив, чрез насочването към външната форма на растението, чрез това, което радва. Трудно е да се дават правила за такива неща, защото дори когато човек е принуден да даде средството, начинът на мислене и чувстване играе важна роля, както и дали улавяме това, което се разкрива при болния. Трябва да наблюдаваме какво настроение настъпва при болния, когато той приема средството и тогава можем да се намесим. Като наблюдаваме реакциите на болния спрямо лекарството, можем по-лесно да прозрем как да му помогнем. Утре ще продължим, при което ви моля да питате за всичко, което лежи на сърцето ви.

Превод от немски език: Светослав Йорданов

Събр. съч. 314, беседата е държана в Дорнах на 21.04.1924 г.

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.