Рудолф Щайнер (СС-24; 10): Печалбата и духът на епохата

Срещаме противоречиви възгледи относно печалбата на стопанските предприемачи. Нейните защитници казват, че човешката природа е такава, че сме склонни да впрегнем талантите си за добруването на цялото само когато сме предизвикани да го направим в очакване на печалба. Казват още, че в действителност печалбата е отроче на егоизма; в същото време обаче служи и на обществото — служба към обществото, която нямаше да се случи, ако се извади печалбата от икономическото уравнение. Противниците на този възглед казват, че производството не трябва да се осъществява с цел печалба, а с оглед на потреблението. Трябвало да се създадат институции, които ще мотивират хората да продължават да насочват силите си в полза на обществото дори когато отсъства мотивация от очакването на печалба.

Щом има такива противоречиви мнения в обществения живот, обикновено хората не мислят задълбочено върху тях, а оставят по-силното да се наложи. Ако някой е демократ, би помислил, че е напълно в реда на нещата да се създадат институции (или да им се позволи да останат, ако вече има такива), които съответстват на интересите и желанията на мнозинството. Ако някой е напълно убеден в правотата на собствените си интереси, тогава целта му ще е авторитарна централна власт, която ще развие институции, защитаващи разни частни желания и интереси. Тогава такъв човек би пожелал да се сдобие с достатъчно влияние върху тази централизирана власт, за да е сигурен, че ще постигне онова, което иска. Това, което днес се нарича „диктатура на пролетариата“, произлиза от такова отношение. Хората, настояващи за такава диктатура, се мотивират единствено от собствените си желания и интереси; те не правят опити да мислят всеобхватно, за да открият дали изискванията им биха могли да създадат институции, които изобщо са възможни.

Рудолф Щайнер (СС-24; 10): Печалбата и Духа на епохата

Човечеството понастоящем е в етап на еволюцията си, когато вече не е възможно да се управляват човешките отношения само чрез настойчиво искане. От сега нататък, безразлично какво иска този или онзи човек, тази или онази група, до оздравителни процеси в сферата на обществения живот ще водят само идеи, които са всеобхватно обмислени. Независимо колко силно ще се противопоставят човешките страсти, накрая хората ще бъдат задължени да приложат в социалния живот онези добре обмислени идеи, които се изискват от духа на човечеството, защото хората ще са видели вредните последствия, произтичащи от противните практики.

Становището, че е необходимо троично структуриране на социалния организъм, е една такава идея, обмислена от край до край. Предвид нейната конкретност, определено е странно, че много от опонентите ѝ я намират за неясна. Причината за това е, че тези опоненти не се интересуват от ясно мислене, а само от това, което се съгласува с техните интереси, желания и предразсъдъци. Когато се изправят пред идеи, които са напълно и детайлно обмислени, те не могат да видят нищо друго в тях, освен разликите със собствените им мнения; те приписват неяснотата пред собствените им очи върху предлаганото от противниците им.

Когато се определя стопанското значение на печалбата, често има вмешателство на неуместни мнения. Със сигурност преследването на печалба е егоистична цел. Но не е оправдано да използваме егоизма като аргумент, за да извадим печалбата от икономическите сметки. В икономиката трябва да има нещо, което да показва дали има нужда от дадена стока. При съвременната форма на икономика единственият индикатор за такава нужда е фактът, че стоката носи печалби. Един продукт може да се произвежда, ако осигурява печалби, които в икономически контекст са достатъчно големи. А продукт, който не носи печалба, не трябва да се произвежда, защото би разбъркал ценовия баланс на стоките в действителна употреба. От морална гледна точка печалбите могат да са каквото си искат; в общоприети икономически термини те представляват индикатор за необходимостта от производство на продукт.

Бъдещото развитие на икономиката наистина изисква елиминирането на печалбите, но поради следната причина: защото те правят производството на стоки зависимо от случайности на пазара, което духът на епохата иска да се премахне. Човек обърква себе си и околните, ако говори против печалбата заради егоистичната ѝ природа. Действителният живот изисква от хората да предлагат аргументи, които са адекватни спрямо конкретната ситуация в дадена сфера. Аргументите, които се извличат от други сфери на живота, може да са съвършени сами по себе си, но няма да насочат мисленето на хората към реалните факти.

В икономическия живот е необходимо печалбите, които сега са индикатори, да се заменят от групи хора, на които е възложено да установят рационална комуникация между производството и потреблението, което ще премахне случайностите от пазара. Промяната от печалбите-индикатори към рационална координация между производството и потреблението, стига да се разбира правилно, ще доведе до елиминирането на мотивите, които досега замъгляваха мисленето по този въпрос, като се отнасят към правната сфера и културната.

Само когато хората осъзнаят, че идеята зад троичния социален ред е развита в опит да се създадат солидни основи за реалистично и практично ръководство на всяка от различните сфери на живота, те ще започнат да оценяват справедливо тази идея и да придобиват правилно отношение за нейната практическа ценност. Докато се очаква от мотиви, които са на мястото си в правната сфера и духовно-културната, да се осъществят в икономическата област без нейната администрация (която може да е практична само когато се управлява от решения и сделки, свързани единствено с бизнеса) — дотогава социалният живот ще остане болен.

Днешните политически партии продължават да са твърде отдалечени от това, което показахме, че се изисква от духа на епохата. Ето защо е неизбежно, че идеята за троичния социален ред се посреща с много предразсъдъци, израстващи от преобладаващите мнения в тези партии. Но е време да сложим край на вярата, че може да се постигне положителна промяна на днешните нездрави социални условия чрез по-нататъшната работа на едни или други партийни интереси. Първото, за което може да се помисли, е промяна на самите партийни мнения. Начинът да се постигне това обаче не е чрез раздробяване на съществуващите партии, като обявяваме себе си за носители на „истинската“ партийна позиция, а упрекваме други, че изневеряват на „истинския партиен възглед“. Това единствено ще доведе от идеологическа борба към нещо още по-лошо, каквото е борбата за надмощие и власт на определена група хора. Сега ни е необходимо не това, а необременен поглед към изискванията от „духа на епохата“.

Автор: Рудолф Щайнер (Статия 10 от вестника „Троичен социален организъм“. Всичките 20 статии, публикувани в този вестник в периода 1919-1920 г., са част от сборника „Подновяването на социалния организъм“, известен още като Събр. съч. 24.)

Превод: Иван Стаменов

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

3 коментара за "Рудолф Щайнер (СС-24; 10): Печалбата и духът на епохата"

  1. Петьо  15.07.2015 г. | 15:10 ч.

    За мен това е една от поредните статии за ТСО, след прочитането на които оставам със смесени чувства.

    От една страна е полезно, че се споменава всеобхватността на мисленето. Сам съм стигнал до извода, че времето ни се нуждае точно от такъв тип идеи и тяхното проложение – контарстът с мисленето „на парче“ и всевъзможните кръпки тук и там в България е ужасяващ!

    От друга страна имах по-големи очаквания от заглавието. Т.е. мислех, че въпросът ще е разгледан по-задълбочено и ще са дадени определени насоки. А накрая всичко се свежда до едно изречение, с още едно поясняващо го след него. За замяната на печалбата с групи от хора. Ама как точно, по какъв начин? Как ще се събират тези хора? Кой има възлага задачите? Как ще действат, как ще заменят самата печалба и егоистчния фактор?

    Наясно съм, че целта на Щайнер може да е била по-скоро да подтикне читателя към определена мисъл или мисли, отколкото да предложи някакви по-точни решения. Може би на нас се пада задачата да разработим нещата по-нататък.

    Така, дотук Шайнер говори за две основни течения – защитниците на печалбата, и противниците ѝ, според които последната е силно егоистична и трябва да се замени с институции, които да насочват хората и потребелнието. Аз виждам слабостите и на двете страни. Щайнер предлага заменянето с групи от хора, които да осъществяват общуването между производителите и потребителите.

    Това са въпроси, които ме занмивата и аз съм мислил по тях. Засега съм стигнал до извода, че нуждата трябва да е определяща – аз имам нужда от нещо. Някъде там има някой, който може да задоволи тази нужда, било като услуга, продукт или съчетание от двете. Това са възможностите. И може би сега тук идва мястото на Щайнеровите групи – да са свръзката между нуждите (потребителите,така да се каже) и възможностите (производителите). И тъй като един човек може да е производител и потребител едновеменно, както на различни, така и на едни и същи балага, то връзката трябва да е многостранна. Теоретично, ако моите нуджи са задоволени, не ми трябва да търся печалба. Стига да знам, че наистина мога да получа, това от което имам нужда. Като същевременно съм готов и аз нещо да дам. Тук изключвам егоизма и алчността от уравнението. А това може да е грешка при сегашните условия.

    Не знам дали е станало много ясно какво искам да кажа. Може и на мен да не мие съвсем ясно. Само знам и чувстам, че сегашната система е остаряла, работи зле и пречи на равитието. Имам и някакво общо виждане за нещата, но като че ли все още не са ми ясни подробностите. Може би и за това остава лекото разочарование от статията на Щайнер, защото поне засега ми помага твърде малко с подробностите. И все пак има полезни насоки.

  2. Стопанина  15.07.2015 г. | 15:36 ч.

    Тези групи, задачата на които е да следят от какво имат нужда потребителите, всъщност днес са заменени от тъй наречените маркетингови отдели. Тяхната задача не е да следят от какви стоки реално се нуждае потреблението, а да поощряват потреблението дори тогава, когато всъщност няма реална нужда от дадени стоки.

    Науката маркетинг се появява след Щайнер и според мен е точно обратното на това, което предлага той и е трябвало да се създаде. Честно казано, аз не се наемам да убеждавам никого, че маркетингът е поредната ариманична наука, впрегната в служба на крайните егоистични корпоративни интереси.

    Така или иначе, дори да беше създадена група за медиаторство между потребление и производство, работата ще зависи от моралната закваска на индивидите в тази група. Ще зависи и от условията – дали гнилите ябълки лесно ще могат да се отстраняват, или пък ще се радват на протекции…

  3. Петьо  16.07.2015 г. | 09:44 ч.

    Маркетингът е само една част, при това доста извратена. Според мен има един друг вид групи, които повече се доближават до тези, описани от Щайнер, макар и тяхното действие да е пречупено и подчинено на различни ариманически проявления. Това са отделите по снабдяване, известни като Procurement в англоезичния свят. При тях има много по-пряка връзка между действителни нужди (на бизнеса) и възможности (за предоставяне на услуги и продукти) от доставчиците. Вече самото урегулиране тук е далеч от това, което предполагам Щайнер си е мислил. Поради това се получава и разминаване между действителните нужди и действителното предлагане.

    Прекалено силно е влиянието на разни стратегии (корпоративни, маркетингови, спестовни) и различни вътрешни правила и външни (най-често законови) регулации. Поради това и действието на тези групи е силно изкривено сега.

    Тъжното е, че там наистина се срещат хора, които имат усет за тези неща, които работят с удоволстиве, и въпреки това поради гореспоменатите причини не могат да рагърнат напълно възможностите си, съответно да задоволят и нуждите по един пълен и правилен начин.

    Според мен именно такива хора биха могли да послужат като бъдещ секелет за изграждане на Щайнровите групи. Разбира се, като им се създадат определени условия и като самите те постигнат едно определено равнище на съзнание.

    Колко наистина са изкривени нещата в нашето съвремие и колко малко хора наистина са на мястото си и се чувстват истински добре!

    Трудно ми е да си представя как ще се променят нещата без първо сегашната система да рухне напълно. И от пепелта ѝ да се изидгне новото.

    Възможно е междувременно да се работи все пак в някаква насока – в изграждане на успоредни и независими структури, прониквайки се с разбиране за ТСО. Или поне мисловно да се изграждат тези неща и вече при подходящи условия да се приложат нещата и на практика. Според мен може да се работи и в двете направления. И тук съм много съгласен с Щайнер, че трябва да се мисли всеобхватно и цялостно.

    Например, ако искаме да изградим нещо малко и имаме възможност да го направим, то трябва да имаме и виждане как това малко нещо ще се вписва в цялото. Дали ще хармонизира с него, дали ще е в противоречие. Дали може да послужи като основа за надграждане в бъдеще, дори и да е в привидно противоречие с окръжаващия го сега свят.

    Всъщност май така виждам нещата – изхождайки от едно цялостно, всеобхватно и добре обмислено виждане за нещата, да се работи на малки места тук и там, които постепенно да се свържат в една неразривна мрежа. Не кръпки на старата сегашна дреха, а клетки, скелет за новата.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.