Учителя Беинса Дуно за Пространството

„Мислят, че между Земята и Слънцето пространството е празно. Това е заблуждение!“

Пространството е резултат на Безпространственото. Точката е безпространствена – тя няма никакво измерение. Ако обаче тя придобие някакъв импулс и започне да се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измерение — дължина. От движението на правата линия се образува плоскост, която има две измерения — дължина и ширина. Ако плоскостта продължи да се движи в под прав ъгъл, тя образува тяло, което има три измерения — дължина, ширина и височина или дълбочина. Тъй че правата линия, плоскостта и тялото са резултати, получени от движението на точката, на безпространственото, в три различни посоки.1

* * *

Пространството се отнася до външния, обективния свят. Външният свят дава форма, израз на реалността. Без пространство не може да се прояви никаква външна форма, никаква реалност. Пространството е външно качество на Битието, а времето — вътрешно. Всичко, каквото става в природата, има своето субективно отношение към нещата. Когато говорим за дълго и късо време, ние не можем да докажем обективно колко е дълго или късо времето. Това показва, че представата за време е субективна. Някой може да изпреде един тънък конец и да каже, че го е изпрел за кратко време. Това време може да бъде 30 секунди, 30 минути или един час.2

* * *

Съществува ли пространство в триизмерния свят? Не съществува. В първото, второто и третото измерение не съществува време и пространство. Обаче в четвъртото измерение, в областта на четирите координати, съществува време и пространство. Когато се прояви съзнанието на човека, тогава се говори за време и пространство. Следователно в този момент човек започва да расте във време и пространство.3

* * *

Ако вие изучавате четвъртото измерение, трябва да имате една основна идея — трябва да знаете накъде се движите. […] Всеки от вас се движи в известна посока, която той трябва да знае. Всеки трябва да излезе извън Земята. Някои от вас, като излязат от Земята, ще се спрат във Венера, други — в Юпитер, трети — в Сатурн, четвърти — в Меркурий, пети — в Уран и т.н. Някои от вас пък ще отидат в друга някоя слънчева система и там ще се установят.4

* * *

Учителя Беинса Дуно за Пространството

При сегашните механични представи на хората, тези, които се занимават с физика, които изучават пространството, мислят, че между Земята и Слънцето пространството е празно. Това е заблуждение! Пространството е изпълнено, но не с такъв материал, както на Земята. Питам: Ако това пространство е празно, тъй както си мислим, как е възможно слънчевата енергия да минава през него? Може ли Светлината да мине през празно пространство? — Не може, там трябва да има някакъв проводник за нея. Онзи, който не разбира, ще каже, че пространството е празно. Под празно  пространство ние разбираме пространство, което предава енергия. Само така разбирам, че не е празно и че има нещо в пространството.5

* * *

Безкрайно малко е това, което постоянно се намалява; безкрайно голямо е това, което постоянно се увеличава. Това са две единици мерки или величини, с които ние опознаваме живота в една или друга насока. Има известни страдания в живота, които можеш да лекуваш или само със смаляване, или само с увеличаване.6

* * *

Хората на физическия свят ценят големите, великите неща, докато Божественият Свят се занимава с безкрайно малките величини. Красивите неща в света са малките, а не големите величини.7


 
Бележки:

  1. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 100 сл. [^]
  2. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 288 [^]
  3. ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи (1922), София 1948, с. 68 [^]
  4. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 23. ЗАЗОРЯВАНЕ, Русе 1926, с. 26 [^]
  5. ИЗНОВО, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 1, Бургас 1992, с. 227 [^]
  6. УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи ХIV серия (1930), София 1949, с. 167 [^]
  7. ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 234 сл. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.