Учителя Беинса Дуно говори за Времето (2/2)

„Скоростта на движението при което и да е тяло зависи от неговата интелигентност“

Светлината изминава около 300,000 км в една секунда. Следователно, ако вие сте на Луната, светлината идва там от Земята за близо 1 секунда. От Слънцето тя идва до Земята, както изчисляват, за 8 минути. Значи Светлината, която сега възприемаме, не е тази, която сега излиза от Слънцето, а е онази, която е излязла преди 8 минути от него. А до най-далечните области на нашата Слънчева система, до крайните ѝ предели, доколкото сега знаят, Светлината пристига за 5 часа.1

* * *

Казват, че Светлината пътувала със скорост 300,000 км в секунда. Това не е точно. Светлината не пристига навреме. Едно доказателство за това е, че много пъти хората, които са високо развити, на които лицето трепти много бързо, не могат да бъдат фотографирани, защото Светлината не пристига навреме, тъй че лицето на светията излиза като лице на някой разбойник, а лицето на някой разбойник излиза като лицето на някой светия. Това са данни, които не може да вземете като абсолютно верни — това са предположения, които само донякъде са верни.2

* * *

Слънцето се движи със скорост 250 км в секунда, а Земята — със скорост 29 км в секунда.3

* * *

Учителя Беинса Дуно говори за Времето (2/2)

Всички научни данни са неверни. Например разстоянието до някоя звезда, което учените са определили на 30 милиона или 30 хиляди светлинни години — по тези данни учените изчисляват и големината на съответната звезда. Но това разстояние, изчислено на 30-40 хиляди светлинни години, е само предположение. Аз може да му добавя още десет милиона, но дали това е факт в природата, е въпрос. Мога да твърдя, че на Слънцето има жители — няма кой да ми забрани. Мога да кажа, че температурата там е 10 милиона градуса, но това факт ли е? Един човек може да създаде една теория, това не е грях, въпрос е обаче, дали тази теория съответства на онази Велика Истина, която е в същината на природата. […] Туй, което аз наричам заблуждение, то може да бъде по отношение на времето, по отношение на нашето съзнание, на нашето подсъзнание, на нашето самосъзнание и на нашето свръхсъзнание. Когато тези елементи се намесват, те дават различни възгледи за живота. Поради тях, ние от гледна точка на подсъзнанието имаме едно разбиране за живота, от гледна точка на съзнанието — друго, от гледна точка на самосъзнанието — съвсем друго, и от гледна точка на свръхсъзнанието — още по-друго, непонятно за човека.4

* * *

Съвременните учени казват така: Ако едно тяло се движи в пространството върху известна плоскост по-бързо от светлината, то ще се огъне назад,  т.е. вместо да се огъне навътре, то ще се огъне навън. А ако се движи със скорост по-малка от скоростта на светлината, то ще се огъне навътре. Това тяло, което се движи с по-малка скорост, ще придобие едно качество, а това тяло, което се движи с по-голяма скорост, ще придобие друго качество. Ние прилагаме този закон, когато изучаваме човешкото тяло — от скоростта, с която се движат частиците на човешкото тяло, зависи как то ще се оформи. Огънатите, вдлъбнатите и изпъкналите части на човешкото тяло зависят от бързината на човешката мисъл, от интензивността на човешките желания и постъпки. Ако някой човек е много енергичен, ръката му ще бъде корава, мускулеста, без никаква мекота. Ако някой човек няма топлина в себе си, няма състрадание, мускулите му ще станат корави и той ще бъде готов за първокласен пехливанин, вследствие на което у него ще се появи желанието да се боксира.5

* * *

Учителя Беинса Дуно говори за Времето (2/2)Чудеса могат да станат за 8 минути! Някой път светлината достига до нас от някоя далечна звездна система за 100 милиона години, а някой път — за 900 милиона години. Ти казваш: «Видях в телескопа една мъглявина.» Питам: Тази светлина е пристигнала сега в телескопа, но е излязла от тази мъглявина преди 900 милиона години. А какво става там сега? Има нещо, но то не се знае. Казват за теб: «Той е учен човек!» Учен човек  знае какво е станало на мъглявината преди 900 милиона години!6

* * *

Скоростта на светлината не е граница на всички скорости — има излъчвания, много по-бързи от скоростта на светилната. Ще дойде ден, когато човек само за един миг ще може да се придвижи до някоя планета или дори до друга галактика.7

* * *

Един съвременен учен прави изчисления за бързината, с която се движи човешката мисъл и тази на светлината, и намира, че отношението между тяхната бързина е такова, каквото е отношението между бързината на биволската кола и на светлината. Той изчислил, че човешката мисъл се движи с бързина 3 квадрилиона и 600 билиона километра в секунда.8

* * *

В бъдеще учените ще докажат, че кислородният атом се движи с още по-голяма скорост от тази, която те са изчислили. Скоростта на движението при което и да е тяло зависи от неговата интелигентност — колкото по-бързо се движи едно тяло, толкова то е по-интелигентно.9

* * *

Бързото движение е безопасно, а бавното — вредно. Който мисли бързо и се движи бързо, не причинява никому вреди; който мисли бавно и се движи бавно, той причинява вреди.10

* * *

Днес хората не успяват, защото бързат. С бързане работа не става — всички, които са бързали, са отишли на оня свят. Които пък са заминали преждевременно и неподготвени, те не са влезли в оня свят, а са още на Земята, където водят усилена борба за съществуване. Страшно е да умре човек преждевременно. В борбата си за съществувание той причинява големи пакости на живите хора.11

* * *

Учителя Беинса Дуно говори за Времето (2/2)

Ние искаме с един замах да поправим света, с един замах да станем добри — такъв закон няма.12

* * *

Нещата се повтарят периодически. Ако преди 22 години е станало нещо, след 22 години ще се повтори, но в друга форма.13

* * *

За да се създаде една нова култура, се изискват най-малко две хиляди години. За да се яви един Велик Учител, трябва да се приготви съответна култура — да се подготви подходяща среда за него. Той няма да дойде незван, а трябва да го викат, та като дойде, да намери готови хора, които да възприемат нeговото учение материално, духовно и умствено.14


 
Бележки:

  1. ИЗНОВО, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 1, Бургас 1992, с. 222 [^]
  2. ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 2, Бургас 1993, с. 192 [^]
  3. ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 172 [^]
  4. ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 2, Бургас 1993, с. 193 сл. [^]
  5. ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 9 сл. [^]
  6. ИЗНОВО, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 1, Бургас 1992, с. 236 [^]
  7. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1982-1983, 9 V 1983 [^]
  8. ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 166 [^]
  9. ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 2, София 1930, с. 52 [^]
  10. ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 2, София 1930, с. 53 [^]
  11. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 124 [^]
  12. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи VII серия 1924-25 [^]
  13. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1984-1985, 5 VI 1985 [^]
  14. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 30. ЩЕ СЕ НАСИТЯТ, Русе 1926, с. 33 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.