Да се посмеем по празниците с „Интернет ли? Ба!“

Напоследък с колегите от екипа на „От Извора“ го раздаваме прекалено сериозно. То не бяха радикални идеи за промяна на социалния ред и отношението към статуквото. То не бяха опити за нов, неортодоксален поглед върху едни от най-неприятните болести на съвремието. Щеше ни се още началото на живота ни да е по-човешки… И поне сега, през почивните дни, ще пробвам да разведря атмосферата с една публикация, която цели да се покаже сериозна и премахваща заблудите, но резултатът е комичен до немай-къде.

Статията „Интернет ли? Ба!“ се появява за първи път в едно от най-популярните американски издания — Newsweek. Дебютът ѝ беше в края на февруари 1995 г., което означава, че съвсем наскоро навърши 20-ия си рожден ден. Ако някъде тогава, както мен, сте започнали да работите с интернет, може да сте попадали на нея и да ви е забавлявала, понеже още за времето си беше доста невежа, но за сметка на това — претенциозна колкото си ще.

А ако си я припомним през 2015 г., тя може да се съпостави само със съвършено погрешната прогноза на Томас Уотсън, бивш шеф на IBM, който преди десетилетия заявил, че „хората никога няма да поискат компютър у дома си“.

И така, забавлявайте се:

Да се посмеем по празниците с „Интернет ли? Ба!“

Интернет ли? Ба!

Автор: Клифърд Стол

Внимание, ще руша митове, но киберпространството не е и никога няма да бъде нирвана

След две десетилетия онлайн съм объркан. (Личи ти и по снимката, Клифърд. Не само звучиш, но и изглеждаш като отегчен колумнист, който отчаяно опитва да мине за влиятелен интелектуалец.) Не мога да кажа, че не съм си прекарвал и добре в интернет. (Щеше да е много тъжно, ако дори в интернет не намираш нищо добро за себе си.) Срещнах чудесни хора, а също – един или двама хакери. (Хакерите не могат ли да бъдат чудесни хора?!) Но днес съм притеснен от това модерно и надценявано сборище. Визионерите виждат едно бъдеще, в което работниците поддържат постоянна връзка помежду си, създаването на интерактивни библиотеки и мултимедийни класни стаи. (Всички тези неща бяха налични 10 години след писането на тази статия, а днес са направо стандарт!) Те говорят за конферентни срещи онлайн и виртуални общества. (А днес не просто говорим за тях, а ги имаме за даденост.) Търговията и бизнесът щели да се пренесат от офисите и моловете към мрежите и сайтовете. (Явно са били доста добри тези визионери.) И свободата в цифровите мрежи щяла да направи властите по-демократични. (За това малко по-надолу.) Глупости. (Дотук единствените глупости бяха тези на г-н Стол.)

» ⊕ «

Да не би тия компютърджии вече да не мислят трезво? (Не знам кой не мисли трезво. На снимката ми изглеждаш като пияна, застаряваща писарушка, която още през 1995-а вече не е могла да върви в крак с времето.) Истината е, че нито една онлайн база данни няма да замени вашия хартиен вестник. (Истината е, че не помня от колко години не съм купувал хартиен вестник.) Нито един компакт диск няма да замени правоспособния учител. (Дори от компактни дискове вече нямаме нужда. С една дума — Google.) Никаква компютърна мрежа няма да замени начина, по който работят правителствата. (Кажи го на протестиращите, които свалят правителства, след като се организират във Facebook. Кажи го и на терористичните организации, които също обсъждат бъдещите си „творчески планове“ в социалните мрежи.)

» ⊕ «

Да се посмеем по празниците с „Интернет ли? Ба!“

Клифърд Стол

Да вземем днешния интернетен свят. (Дори през 1995-а светът на интернет беше много вълнуващ и отваряше много прозорци и врати за този, който живее в крак с времето, а не е зациклил в годината на раждането си.) Световната мрежа Usenet и нейния форум позволяват на всеки да публикува мнението си за хора от цялата страна. (Авторът явно не знае, че това открай време го позволяваха всички форуми — това им е замисълът. Личи колко щателно е проучвал темата, върху която се изказва.) Казвате си думата, като заобикаляте разни редактори и издатели. (Дали някой не показа яда си с това изречение? Някой май го е било страх, че още тогава всеки човек лека-полека можеше да бъде своеобразен журналист, само че с комфорта да е нецензуриран и със свободата да е политически некоректен.) Всеки глас може да бъде чут евтино и на мига. (За разлика от филтрираните гласове в скъпите и никога не напълно актуални печатни вестници!) Резултатът? Гласът на всеки е чут. Тази какофония по-скоро наподобява опитите за свирене на прохождаща гаражна група, само дето всеки е скрит зад прякор и раздава обиди и анонимни заплахи. (След цялата фактологическа какофония в статията дотук не е трудно да се досетим защото хората са те взимали за мезе по форумите.) Когато всеки крещи, малцина слушат. (За щастие обаче, имаме Закон за резонанса! Ако някой „крещи“ нещо, което е интересно и важно за други хора, тези хора с общи интереси образуват съответното интернет общество. По тази причина още през 1995 г. се използваше думата domain, сиреч „царство“, за интернет адресите.)

» ⊕ «

Ами какво да кажем за публикуването в електронен формат? Опитайте да четете някоя книга от файл. (Опитвали сме. Няколкостотин книги от 1995-а насам.) В най-добрия случай можем да го определим като неприятно. (А ако не сме назадничави чичовци, можем да видим огромните плюсове – улеснено вадене на цитати, удобно добавяне на бележки към текста и преди всичко: светкавичното търсене във файла…) Ослепителният блясък на компютърния монитор заменя дружелюбните страници на отпечатаните книги. (Смени си монитора, на снимката изглежда като портативен „Чернобил“.) И не можете да мъкнете лаптопа със себе си до плажа. (Не думай!) Обаче Никълъс Негропонти, управителят на MIT Media Lab, предрича, че сме щели да купуваме книги и вестници направо от интернет. (Жив пророк е бил човекът…) Да бе, да! (…за разлика от теб, Клиф.)

Излишно е да коментирам цялата публикация на чичо Клифърд — продължава в същия стил. Всъщност думата „стил“ не е удачна. По-скоро можем да говорим за превзетата и безоснователна надменност, на каквато се натъкваме и у нас — например, когато Евгени Минчев коментира прическата или тоалета на обществено лице, което не следва съмнителните естетически предпочитания на тъй наречения хайлайф. Та, ако изобщо има говорен стил „Отегчен педераст“, такъв е и този на г-н Стол.

Може да се допусне обаче, че Стол не е толкова задръстен и скептичен, колкото се показва. Имам основания да вярвам, че статията му гони определени цели, защото по-нататък в нея се набляга на нуждата от регулации и цензура на интернет. Не се използват непременно тези думи, но смисълът е такъв. Така че, знае ли човек, може би свободният интернет още тогава вече се е очертавал като досадна заплаха за властолюбците и техните Newsweek-ове. — Стопанина

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

2 коментара за "Да се посмеем по празниците с „Интернет ли? Ба!“"

  1. Кирил  02.03.2015 г. | 14:34 ч.

    😆

  2. Антиантихрист  02.03.2015 г. | 15:25 ч.

    „…Колкото повече хората могат и знаят, толкова по-малко ще се обичат и пазят помежду си. Ще се възцари такава омраза, че разни машинарии ще им бъдат по-близки от най-близките им. Човек повече ще вярва на своята машинка, отколкото на най-близкия си комшия.
    За ония, които ще четат и ще пишат разни книги с числа, ще се смята, че знаят най-много. Тези мъдреци ще оставят всичко на числата и както им кажат числата, така ще живеят и работят.
    Добрите и мъдрите ще видят, че всичкият им труд не струва и лула тютюн и води към провал света, та затова вместо към числата ще се обърнат към себе си, към размишление…“
    (Митар Тарабич)

    😥

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.