Рудолф Щайнер (СС-24; 13): Социалният дух и социалистическите суеверия

Докато обсъждат причините за съвременните социални проблеми, хората обикновено подчертават факта, че нито собственикът на средствата за производство, нито работникът могат да разглеждат произвеждания продукт с пряк личен интерес. Собственикът иска да произвежда стоки, защото те му носят печалба. Работникът ги произвежда, защото трябва да се труди за препитанието си. Нито един от двамата обаче не изпитва задоволство от самата произведена стока. Всъщност с това засягаме една много съществена част от социалния въпрос — липсата на каквато и да било лична връзка между производителите и стоките, произвеждани от съвременната индустрия.

От друга страна обаче, трябва да ни е ясно, че тази липса на лична връзка е необходимо следствие от съвременните технологии и съпътстващото ги механизиране на работата. Това не може да се премахне от самия икономически живот. Стоките, произвеждани от дългите поточни линии на големите индустрии, не могат да са така тясно свързани с производителя, както са били стоките на средновековния занаятчия. Човек трябва да приеме факта, че, що се отнася до голяма част от човешката работна сила, онзи интерес, който е съществувал преди, вече го няма и е част от миналото. Но също така трябва да ни е ясно, че без заинтересованост човек не може да работи.

Ако животът го заставя да върши нещо по принуда, той ще чувства битието си нерадостно и незадоволително

Всеки, който безкористно се занимава със социалния въпрос, трябва да помисли за намирането на някакъв друг интерес, който да замени този, който вече е изгубен. Той обаче няма да го постигне, ако настоява, че икономическите процеси трябва да се направят главната функция на социалния организъм, а правната система и културният живот да се направят притурки към икономиката. Един огромен икономически конгломерат, какъвто е този според Марксическия план с неговите „идеологически суперструктури“, вместо самостоятелни политическа и културната сфера, би превърнал човешкия живот в мъчение, тъй като ще задълбочи липсата на интерес към каквато и да било работа. Тези, които искат да въведат един такъв огромен конгломерат, не вземат предвид факта, че хората се зареждат с известно количество ентусиазъм, за да осъществят тази цел, но ентусиазмът обикновено приключва в мига, когато целта е постигната.

„Социалният дух и социалистическите суеверия“ – Рудолф Щайнер

След това хората ще се окажат между зъбните колелета на една бездушна социална машина и неизбежно ще бъдат пресушени от всичко, наподобяващо воля за живот. А това, че една такава цел подбужда ентусиазъм сред широките маси на населението е просто следствие от повяхващия интерес към плодовете на труда им, който не е бил заменен с поощряването на какъвто и да било друг интерес. Подбуждането на такъв интерес би трябвало да е специфичната работа на онези, които днес заемат място в духовно-културната сфера и са съхранили възможността си да мислят отвъд чисто икономическите интереси към нещата, съставляващи социалното добруване. Тези хора трябва да свикнат да виждат, че съществуват две сфери на интерес, които трябва да заемат мястото на стария интерес към работата.

В социален ред, основан на разделението на работната сила, работата на даден човек може и да не му носи лично удовлетворение заради самия него, но все пак може да му носи удовлетворение, ако той има интерес към онези, заради които работи. Такъв интерес обаче трябва да се развива в живо общество. Правно-юридическа система, в която всеки индивид е равен измежду равни, поощрява интереса на човек към събратята му. Човек работи в такава система заради другите, защото в основата на взаимоотношенията му с другите човеци намираме жива основа. От икономическата сфера човек научава само това, което другите искат от него. В рамките на живия правен и политически живот стойността на другите хора за даден човек се осъзнава от дълбините на човешката му природа, затова не се изчерпва само с необходимостта на човека да работи с други хора, просто защото това е необходимо, за да се произвеждат стоки, отговарящи на разни потребности.

Това е една сфера на интерес, която възниква от правна система, която е независима от икономическия живот. Към нея трябва да се прибави втора.

Човешко съществуване, което трябва да извлича съдържанието на културния си живот от икономическата система, ще бъде незадоволително, когато няма достатъчно интерес към продуктите от работата — дори тогава, когато интересът на хората един към друг адекватно се подхранва от правната сфера. В края на краищата на хората трябва да им просветне, че те търгуват един с друг само заради едната търговия. А търговията придобива смисъл само когато служи на нещо в човешкия живот, което излиза извън икономиката, нещо доста независимо от всичко комерсиално. Работа, която не носи вътрешно удовлетворение, ще придобие стойност, ако се извършва от човек, за когото, ако го погледнем от по-възвишена духовна гледна точка, може да се каже, че се стреми към цели, за които икономическата дейност е само средството. Този възглед за живота от духовна гледна точка може да се придобие само в свободен духовно-културен клон на социалния организъм. А духовно-културен живот, който е „суперструктура“ или придатък на икономиката, се проявява само като средство за икономически цели.

„Социалният дух и социалистическите суеверия“ – Рудолф ЩайнерСложната съвременна индустрия с нейната механизация на човешкия труд създава изискване за уравновесяване чрез свободен, самоподхранващ се духовно-културен живот. По-ранните епохи на човешката история можеха да си позволят смесването на икономически интереси и културни импулси, защото тогава индустрията все още не беше станала плячка на механизацията. Ако не искаме човешката природа също да загине от тази механизация, при която човешки същества стават част от тази механизирана работна система, техните души трябва винаги да са в състояние да се издигат свободно към общение с по-висшите светове, до които те се чувстват приближени от свободния духовно-културен живот.

Би било късогледство да се възразява на предложението за свободен духовно-културен живот и за свободна правна сфера, изисквани от нуждата за равенство между хората, като се казва, че двете нямало как да надмогнат икономическото неравенство, което е най-потискащото от всичките. Самата съвременна икономическа система е довела до тези неравенства, защото никога, поне досега, не е допускала да се развиват отделно от нея необходимите ѝ правна система и духовен живот.

Марксисткият ум вярва, че всяка форма на икономическо производство подготвя пътя за следващата по-усъвършенствана форма, както и че когато този подготвителен процес завърши, тогава чрез „еволюцията“ по-висшата форма непременно трябва да замени по-низшата. В действителност, съвременната форма на производство не възниква от стари икономически методи, а по-скоро от юридическите форми и културните перспективи на по-ранна епоха. Но, като дадоха нова форма на икономическия живот, самите те1 остаряха и се нуждаят от обновяване.

Да се твърди, че

правата и културата могат да се извлекат от формите на икономическата дейност — това е най-лошото измежду всички възможни суеверия

Едно такова суеверие помрачава както човешкия ум, така и целия живот. То отклонява духа ни от извора му, като подменя източника с нещо недуховно. Лесно е да се подведем по онези, които ни казват, че духът се самопоражда от недуховното, понеже ние предпочитаме да възхваляваме тази илюзия, която ни спестява усилията да осъзнаем, че възтържествуването на духа е възможно само след упорита работа на духа.

Автор: Рудолф Щайнер (Статия 13 от вестника „Троичен социален организъм“. Всичките 20 статии, публикувани в този вестник в периода 1919-1920 г., са част от сборника „Подновяването на социалния организъм“, известен още като Събр. съч. 24.)

Превод: Иван Стаменов
Бележки:

  1. Юридическите форми и културните перспективи от по-ранната епоха — бел. пр. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

11 коментара за "Рудолф Щайнер (СС-24; 13): Социалният дух и социалистическите суеверия"

  1. Богатир  01.02.2015 г. | 01:47 ч.

    По някаква случайност днес имах много близки до темата на тази статия размисли. И по-конкретно размислите ми и тази статия се доближават в този пасаж:

    В социален ред, основан на разделението на работната сила, работата на даден човек може и да не му носи лично удовлетворение заради самия него, но все пак може да му носи удовлетворение, ако той има интерес към онези, заради които работи. Такъв интерес обаче трябва да се развива в живо общество. Правно-юридическа система, в която всеки индивид е равен измежду равни, поощрява интереса на човек към събратята му. Човек работи в такава система заради другите, защото в основата на взаимоотношенията му с другите човеци намираме жива основа.

    Та размишлявах си аз за един симфоничен оркестър, в който си имаме един диригент(правната система), има и музиканти свирещи на различни музикални инструменти. По-егоцентричните, по-желаещите да изпъкнат на преден план в младините си са се записали да учат я пиано, я цигулка. Реално техните инструменти могат да се котират успешно и в самостоятелен формат, което ги прави по-независими от груповите изпълнения и съответно им дава свободата, да са „вълци-единаци“. Така те са и по-независими икономически от техните колеги, с по-малко популярни инструменти. Съответно, ако реалността ни предоставяше само такива хора, то реално симфоничен оркестър нямаше да съществува.
    Все пак е видимо, че една друга група хора все пак е надраснала от младини егоцентричните си пориви или може би са проумяли нещо, в по-късни етапи от живота си и са записали да учат и да работят усилено с по-малко популярните и по-малко изпъкващи музикални инструменти, като виола, контрабас, арфа, саксофон, туба, обой, фагот, перкусии и много други. Обикновенно тяхното участие се слива в някакво слята музикална тоналност допълваща изпълнението на „главните изпъкващи герои“: пианото и цигулката. Сред тях няма изпъкващи, няма надигаши глава и са като едни „послушни овчици“, „своеобразни рабони пчелици“, които знаят какво и колко е достатъчно да дадат от себе си, за да може да се насладят на взаимната им хармонична работа и да обдарят публиката с едни неверояттни преживявания.
    Можеше да избера подобни примери и с футболът, баскетболът или някой друг отборен спорт. Или пък с армията. Само, че при тях има взаимно конкурентно-състезателен характер, който отсъства при музикалният оркестър. При него надпреварата е със самия него. Цел на всяко негово представление е да надскочи самият себе си.
    Считам, че един симфоничен оркестър е една добра аналогия на Троичният социален организъм, без да претендирам, че го разбирам напълно. А и до голяма степен така си представям и човечеството в бъдещата епоха Вулкан. Един току-що сформиран Мегаоркестър, който прави своите последни приготовления и репетиции, преди големият гастрол от концерти, които ще изпълни в други звездни системи.

  2. Стопанина  01.02.2015 г. | 12:37 ч.

    А и до голяма степен така си представям и човечеството в бъдещата епоха Вулкан.

    Според духовната наука този оркестър трябва да се осъществи още в седмата култура на сегашната следатлантска епоха – тази, която има да дойде след шестата славянска. Въпросната седма или северно-американска култура ще е своеобразно повторение на първата древноиндийска. Повторението ще се изразява именно в това, че докато в древна Индия този „социален оркестър“ е свирил добре, но несъзнателно за самия човек, който е бил в голяма степен под контрола на висшите сили, през седмата култура оркестърът трябва да се образува от съзнателни хора, заемащи своето място по своя воля и работещи за цялото.

    Сегашната епоха и следващата славянска са едва подготовката за това. Хубавите неща се осъществяват бавно и мъчно.

    Реално техните инструменти могат да се котират успешно и в самостоятелен формат, което ги прави по-независими от груповите изпълнения и съответно им дава свободата, да са „вълци-единаци“.

    Сигурно е така. Но лично аз не съм непременно фен на единаци като цигуларя Найджъл Кенеди, докато умирам за съчетания звук от няколко цигулки на фона на цял оркестър. В симфонията се губят индивидуалните недостатъци.

  3. Богатир  01.02.2015 г. | 13:53 ч.

    Стопанина

    А и до голяма степен така си представям и човечеството в бъдещата епоха Вулкан.

    Според духовната наука този оркестър трябва да се осъществи още в седмата култура на сегашната следатлантска епоха – тази, която има да дойде след шестата славянска. Въпросната седма или северно-американска култура ще е своеобразно повторение на първата древноиндийска. Повторението ще се изразява именно в това, че докато в древна Индия този „социален оркестър“ е свирил добре, но несъзнателно за самия човек, който е бил в голяма степен под контрола на висшите сили, през седмата култура оркестърът трябва да се образува от съзнателни хора, заемащи своето място по своя воля и работещи за цялото.
    Сегашната епоха и следващата славянска са едва подготовката за това. Хубавите неща се осъществяват бавно и мъчно.

    Трудно ми е да си го представя този оркестър в епоха, когато злото все още ще надига глава. Нека не забравяме, че именно в края на тази седма Северно-американска епоха се очертава войната на Всеки срещу всички. Според сведенията на Щайнер, така както аз ги разбирам, истинската работа ще започне след това, през Шестата и Седмата големи епохи на еона Земя, когато изостаналите хора вече няма да се прераждат тук до настъпването на Юпитер. До тогава вместо работа в оркестър, силите на напредващите ще са насочени за справяне, както със самоусъвършенстването си, така и с противодействието на изоставащите. Тоест вместо оркестър, ще имаме отбор. Все пак, явно е че работата по тези изоставащи внася смут в оркестъра на напредващите, защото иначе не виждам защо Небето ще ги отделя от Земята до настъпването на Юпитер.
    Иначе ако говориш за постигане на ТСО до Седмата следатлантска епоха съм съгласен. Всъщност надявам се и вярвам, че е възможно да се появят първите прототипи и в близките 100-200 години, но не вярвам те да са повсеместен феномен, а по-скоро приятни изключения на общия фон от мрак и студ.
    Оркестъра на Вулкан, за който говоря включва всички с изключение на „непоправимите“.

  4. Стопанина  01.02.2015 г. | 20:10 ч.

    Трудно ми е да си го представя този оркестър в епоха, когато злото все още ще надига глава. Нека не забравяме, че именно в края на тази седма Северно-американска епоха се очертава войната на Всеки срещу всички.

    Нека не забравяме все пак, че тогава на Земята няма да живеят само диваци, а и много напреднала Христова раса, която след Войната на всеки против всеки ще наследи планетата и ще започне нова голяма епоха с нейните фантастични седем култури.

    Ще намеря описанията на това, което ще е присъщото за седмата култура.

  5. Мислещ  01.02.2015 г. | 21:09 ч.

    В седмата следатлантска културна епоха ще има едно съвършено различно групиране на хората. Ако в първата следатлантска културна епоха авторитетът на ръководителите беше този, който произвеждаше делението, в седмата културна епоха ще бъде нещо различно: хората ще се групират според обективни, реални гледни точки.
    Нещо подобно виждаме при мравките: те образуват една държава, която в нейният чудесен строеж както и в способността да се изпълнява една относително извънредна задача не е постигната от никоя човешка държава. И въпреки това, там ние имаме представено това, което изглежда така чуждо на днешния човек, системата на кастите; за всяка мравка съществува една специална задача.
    Каквото и да си мислим днес, хората ще разберат, че в делението на обективни, реални групи се крие благото на хората и те ще намерят възможността за разделението на труда, което ще бъде нещо оправдано.Човешкото общество ще изглежда като една чудесна хармония. Това е нещо, което можем да видим в летописите на бъдещето. Така древна Индия отново ще се яви; и по един подобен начин определени особености на Третата следатлантска културна епоха ще се явят отново в Петата културна епоха.

    Това което разбирам в казаното от Щайнер е, че в Седмата културна епоха разделението на хората по личните им възможности ще е факт. Или казано просто – хората с писателски способности ще образуват една група, дърводелците друга, музикантите трета, спортните натури четвърта и т.н.. Тоест всеки ще се реализира там където е най-способен, но в своята група. А групите ще си взаимодействат така, че за всеки ще има от всичко според индивидуалната му необходимост. Приятели на това не му ли викаме Комунизъм. 😆

  6. Богатир  01.02.2015 г. | 22:31 ч.

    Приятели на това не му ли викаме Комунизъм.

    Е именно де. Нали и Учителя е казал на Георги Димитров, че неговото няма да е комунизъм, ами „недоносче“, а истинският комунизъм, чак към 2100-2200 година се очертава да дойде. 😉

  7. Gergana  01.02.2015 г. | 23:01 ч.

    Мислещ

    А групите ще си взаимодействат така, че за всеки ще има от всичко според индивидуалната му необходимост. Приятели на това не му ли викаме Комунизъм.

    Не, Оги. „Всеки според възможностите, всекиму според необходимостите“ е диамантена фраза. Свети различно под различни ракурси и фази на деня. Ако някой ти определя възможностите и потребностите отвън – то е комунизъм, както вече се разигра на световната сцена.
    Ако отвътре ти иде да споделиш една богата трапеза и бързаш да притуриш и ти нещо към нея – то е друго и е много желателно, според мен. 😉

  8. Светла Павлова  02.02.2015 г. | 21:30 ч.

    1. За да съществува едно общество, пък било то и идеално, е необходима енергия – за придвижване, за производство на средства за производство, за изхранване и пр. Как ще решите въпроса с енергийните източници?

    2. Когато постигнете идеалното общество кармата ще бъде ли актуална?

  9. Петьо  02.02.2015 г. | 21:38 ч.

    От наученото досега оставам с впечатлението, че при Троичния Социален Организъм става въпрос за общество най-добре подхождащо на съвременното развитие на човечеството. Не виждам да се говори за идеално(то) общество.

    Относно енергията, според мен на първо място е вътрешната, а външната (свободна), ще дойде когато хората са готови да разполагат с нея. Дори и сега има относително свободни форми на енергия, поне за задоволяване на нуждите на равнище домакинство. Отделно стои въпросът, защо се дават милиарди със съмнителна полза за отделното домакинство като АЕЦ-и и разни потоци, като със същите тези милиарди може да се постигне независимост именно на равнище домакинство.

  10. Светла Павлова  02.02.2015 г. | 22:12 ч.

    Забравих нещо: когато Дънов е говорил за общество без пари и изпълнено с любов, каква ли бройка на човешката популация е имал предвид?!

  11. Gergana  03.02.2015 г. | 02:27 ч.

    Мисля, че Беинса Дуно е проповядвал благоразумен живот, макар и този превод да не се отнася до него.

    В този смисъл: благоразумно ли е да се взима предвид само човешката популация? Да не говорим за бройката.

    Всеки разумен, дори и сега, знае, че смисълът, вложен в семейството, ограничава броя на хората, за които един човек внимателно би поел отговорност, без външна принуда (освен очебийната първоначална интенция за определен тип общество).

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.