Срещу разпокъсаността на живота: Вътрешното спокойствие

Статия в две части от антропософа Бернд Лампе, разглеждаща Питагоровата тайна в мантрите на Рудолф Щайнер.

Първа част: Вътрешното спокойствие

Много пъти Рудолф Щайнер споменава: «Медитация, това е почиване върху една мисъл, призната за истина».1 Само че кой днес все още може да «почива»? Кой изживява една истина така, че вътрешно да се осмели да се задържи на нея? Кой изобщо все още е способен «спокойно да изслушва» или спокойно да спре вниманието си на един душевен жест, на едно духовно вълнение?

Какво тогава ни остава за пътя на познанието; какво означава медитацията? Разбира се, тук едно фундаментално самовнушение бързо дава определението — вътрешен разговор, който се практикува отново и отново. Може даже да се рецитира нещо с патос и този процес чисто и просто се нарича «медитация». Или една представа се натрапва на съзнанието и се задържа насила. Обаче това не е почиване върху творящата сила на истината.

Срещу разпокъсаността на живота: Вътрешното спокойствие

Основна опитност на антропософията е, че може да се опознае само това, към което човек се обръща с любов или състрадание, или поне това, което го засяга. Но не става дума за «добронамереното самовнушение» или «упоритото въобразяване на присвоена мисия».

Може би това е причината, поради която Рудолф Щайнер не употребява един термин, волно използван от съвременниците му. Думата «Schulungsweg – път на ученичество».2 Има един «път на познанието», един «познавателен път». Думата «ученически път» не може да съществува, понеже познанието може да се преподава толкова малко, колкото и обичането. Какво би могло да се постигне, ако «обичането» се упражнява дълго, докато стане перфектно? Това, което би се появило по такъв начин, няма да е нито познание, нито обич. То по-скоро ще е «разрушаване на цялата способност за обичане» и «жива безнадеждност и липса на перспектива», които днес заплашват да доведат до «израждане на човешките тела», а в областта на познанието — до брутален фанатизъм, който в името на религията или на християнството изцяло изпуска от погледа си човешкия живот.

Естествено, човек може да се обучава; той може в душевно спокойствие и с вътрешна сила да се упражнява — да може да изсвири дадена поредица от тонове. Това, което се постига по този начин, е съвършенство на пръстите, което може да бъде необходимо за познанието, понеже без тази техника на пръстите едно музикално произведение не може да се чуе, просто защото не може да се изсвири. Но от упражнението и обучението се прави преход от вниманието към опитността, която не е зависима от «упражняването», а от това да си човек. И колко често музицирането и откриването на още неоткрит пасаж не е следствие само от упражненията, а от способността да се търси там, където никой досега не е търсил — от едно предчувствие, където най-тежки удари на съдбата създават проницателния поглед. Наистина великите изпълнители преди всичко са велики хора; както например Гюнтер Ванд3. Останалите скоро се забравят.

Затова в своята книга «Как се постигат познания за висшите светове» Рудолф Щайнер пише:

«Към свойствата (на характера), които трябва да бъдат победени, както гневът и ядосването, принадлежат страхливостта, суеверието и предразсъдъците, суетността и честолюбието, любопитството и прекаленото говорене, разграничаването на хората по външен ранг, пол, произход и др. В нашето време трудно се разбира, че борбата с такива черти на характера има нещо общо с повишаването на способността за познание. Но всеки духовен изследовател знае, че всичко зависи много повече от такива неща, отколкото от разширяването на интелигентността и от прилагането на изкуствени упражнения».4

Срещу разпокъсаността на живота: Вътрешното спокойствиеСъзнанието на днешния човек е разкъсано на парчета, на моменти, на «полета». Впечатленията се редуват едно след друго, които също са така „нарязани“, като спомените за различни впечатления, отделни думи и разни настроения. Кой вече е способен да свърже три изречения с истинска мисъл и чувство? Предпочитанието към термина «път на ученичество» не е ли породено от страх, че пътят на познанието вече не може да се достигне и би трябвало «нещо» да се направи насила? Изнесените на показ резултати определено говорят за това. Може би наистина ще бъде намерен път към «вътрешно спокойствие», когато безпокойствието бъде усетено в неговото отчаяно положение. Безпокойствието е болест.

Най-ужасната форма на разбитост (или разпокъсаност) често е дадена в изпълнената с болки жизнена ситуация на тежко болните. Болки, които отнемат всякакво душевно спокойствие, носят страхове и кратки, бързо изгасващи надежди, преди отново да бъдат последвани от ужас, невъобразими болки и липса на перспектива. Събития, като че ли произлизащи от една външна разрушителна сила, удрят човека и на него му изглежда, сякаш го ограбват от човешко съществуване. Човек може да се види поставен в едно разпокъсано съзнание. Душевно-дишащото звучене на дадено впечатление и вдишването на опитност, изпълнена с истина, отново и отново биват разрушавани, разпокъсвани, унищожавани. Не би трябвало да е така. Но не се постига толкова лесно спокойната съзнателност на един Християн Моргенщерн, който въпреки тежкото си заболяване можа да напише:

„Аз не съм болен! Аз съм страдащ.“

(следва)

* * *

Превод от немски: Нели Хорински
Бележки:

  1. Процесът на медитирането: «Най-напред човек работи над една мисъл, която може да разбере със средствата, които обикновеният живот и обикновеното познание му дават. След това той се потопява повече пъти в тази мисъл и се слива с нея. Усилването на душата настъпва чрез живота с една такава опозната мисъл.» – Рудолф Щайнер, „Прагът на духовния свят“, 1 глава; «…Медитация, това означава мисловно отпочиване.» Полагане на основния камък при Коледното събрание, текст от 27 декември 1923 г. [^]
  2. В трудовете си Емил Мьотели също не използва термина «ученически път». Обръща се внимание, че не става въпрос за духовно учение, учение в тайната наука, духовен ученик. Терминът  «ученически път» днес играе важна роля например при едно «мениджърско обучение», «обучение за продавач», «обучение на кадри»… В този смисъл беше нормално да се употребява и в Третия Райх, а също и в религиозните движения, които искаха да «пренастроят, да обучат» характера на даден човек, в противоречие с гласа на съвестта му. При всички споменати примери става ясно, че в антропософията не може да има «ученически път». Въпреки това думата «обучение», независимо от споменатите примери, не бива да се употребява дисквалифициращо. Още смисълът на гръцките думи „муза“, „спокойствие и „спиране/застой“, както и употребата им в схоластиката, прави ясно, че думата днес се употребява най-често далеч от нейния първоначален смисъл. [^]
  3. Диригент от Хамбург – б. пр. [^]
  4. Рудолф Щайнер, «Как се постигат познания за висшите светове», глава „Практически гледни точки“. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

4 коментара за "Срещу разпокъсаността на живота: Вътрешното спокойствие"

  1. Снежанка  08.09.2014 г. | 21:18 ч.

    Нели, просто нямам думи!
    От 2-3 дни задълбах без всякаква причина точно в тази посока и ето сега и ти с този чудесен превод!
    Явно има нещо, което трябва да науча и съм пропускала досега. А моментът е дошъл.
    Чакам и втората част с „широко отворени очи“!:smile:
    Още веднъж много, много благодаря!
    Бъди благословена!

  2. Стопанина  09.09.2014 г. | 12:44 ч.

    Снежанке,

    Много хора се нуждаем от такива насоки в живота. Вече пробвах Питагоровата мантра във втората част и днес жизненият ми тонус е в пъти по-добър от вчера. Ще се постарая да кача материала до края на деня.

    Колкото и добра работа да е свършила нашата безценна Нели по превода, статията по начало не е писана с мисъл за публикация онлайн, оформена е особено и ще трябва да се адаптира графично за Извора. Още повече, че във втората част има стихове, както на немски, така и в български превод.

    Моля за разбиране и малко търпение.

  3. Arven  09.09.2014 г. | 19:21 ч.

    Много благодаря Нели! Непрекъснато използвам формули от Учителя, но след положителните отзиви за Питагоровата мантра непременно ще опитам и нея. Много ценно и полезно, благодаря и за двете части.

  4. nellih  09.09.2014 г. | 23:48 ч.

    И аз благодаря на всички ви за топлия прием на статията! На мен лично мантрата много ми помогна и до ден днешен ми помага особено за здравето.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.