Френология и физиогномия – избрани цитати от Учителя (2/3)

„Всичко, казва Писанието, ще се измени. И трябва да се измени. В туй се състои прогресът“

От хиляди години насам животът на човека е отворен и всеки, който разбира, може да чете. Какво по-добро свидетелство може да се иска от човешкото лице? Каква по-сигурна лична карта можете да искате от човешкото лице? Като не разбират тази наука, с години хората изучават човека, дали той не е някакъв престъпник от типовете на Ломброзо, и го изучават в подробности. Няма защо много да се спират върху престъпника. Като видят пръстите, ръцете, очите, ушите, устните му, ще разберат, че имат всички белези на престъпник, но с това те не могат да го направят по-добър.1

* * *

Ако измеря човешката глава и намеря, че темето не е сплескано, а широко, горната част на короната е добре развита, носът е правилен, челото е добре развито, устните са нормални – не са много тънки, но не са и много дебели – брадата има една малка издатина, и ако пръстите са добре развити, може да се направи заключение, че на този човек може да се разчита 90%. Може да му дадете пари без никакъв запис.2

* * *

Френология и физиогномия – избрани цитати от Учителя (2/3)Като изучавам характера на един човек, имам предвид челото и чертите на лицето му, като условия, през които е минавал. Челото на някого е 10 см. широко и 3-4 см високо. Това показва докъде е дошъл в своето развитие. Умът в него не е много развит. Челата на повечето хора не са завършени. В умствено отношение те трябва много да работят. У едни хора въображението е слабо развито, у други – техническите способности, у трети – музикалните способности и т.н. Казваш: «Бог да ме надари!» Ти си надарен, но трябва да работиш, за да развиваш своите дарби. Мнозина мислят, че като станат религиозни, не трябва да учат. Те считат, че всичко ще им се даде наготово. Това е криво разбиране. Човек трябва да учи, да работи, да мисли, да си създаде чиста, права мисъл. Той не трябва да допуска в ума си нито една изопачена мисъл и в сърцето си нито едно изопачено чувство. Не поставяй нито една нечиста мисъл на твоя светилник и нито едно нечисто чувство на твоето огнище.3

* * *

Колкото по-елементарно е било съзнанието на човека, толкова по-неразвито е било неговото чело – човек си прави дрехи според формата на тялото.4

* * *

Глава, спитена горе, прилича на змийска глава, на която горната част е срастната с гръбначния стълб. В такава глава липсват моралните чувства.5

* * *

Хора с широки глави са крайно издържливи. […] Хора с дълги глави са кавалеристи или летци – те постоянно нападат.6

* * *

Като ученици вие трябва да дисциплинирате очите си – да знаете колко бързо да мигате, как да ги отваряте и затваряте. Питаш някого: «Защо ме гледаш тъй втренчено?» Плавно и хармонично ще отваряш и затваряш очите си. Природата обича плавни, спокойни и равномерни движения. Красиво е да гледаш как човек спокойно отваря и затваря очите си. Това е естествено движение. Грабливите птици са смели – те никак не могат. И вие трябва да бъдете смели, безстрашни, да създадете характер в себе си. Велико нещо е безстрашието. Който бързо мига, нищо не постига. Каквото започне, не успява. Ако бързо мигаш и желаеш да научиш един език, няма да успееш. Ще работиш върху очите си и ще учиш езика. Колкото успяваш в мигането, толкова ще успееш и в езика. От бързото отваряне и затваряне на очите зависи твоят успех и в науката, и в музиката, и в разрешаването на житейските въпроси. Учи всичко, което те интересува, и не мигай бързо. Не движи веждите си, когато не трябва. Дръж устата си свободно. Устните не трябва да бъдат нито много затворени, нито отворени. Човек трябва да бъде свободен в движението си. В какво се изразява свободата? Къде е свободата? – В Бога.7

* * *

Видите, че някой мига бързо – ще знаете, че той е страхлив човек. Силният, безстрашният не мига бързо. За такъв човек българите казват: «окото му не мига». Оня, който бързо мига, нека вземе огледалото и се наблюдава. След това да прави опити да се въздържа. На първо време ще се въздържа да не мига половин минута, после една минута, две минути. Това е дисциплина, през която всеки трябва да мине. Повече от две минути обаче няма да се въздържате в мигането, защото има опасност да се хипнотизирате и заспите, а после няма кой да ви събуди.8

* * *

Голямо знание се крие в намигването. Двата клепача на окото носят два вида енергия: горният клепач крие положителна енергия в себе си, а долният – отрицателна. Като изучавате човешкото око, ще видите, че в различните хора то има различна форма и строеж. Окото на светията има една форма, на гениалния – друга, на талантливия – трета. Окото на обикновения човек също се различава от горните. Изобщо външната форма на окото отговаря на вътрешния живот на човека. По формата на окото ще познаете какви мисли и чувства вълнуват даден човек.9

* * *

Като изучавате науката за окото, по лъчите, които излизат от него, ще познавате човека. Ако лъчът, който излиза от окото, върви нагоре, човек е добър, благороден; той има стремеж към възвишеното. Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към нисшото, към земята; и право в очите да те гледа, лъчът върви надолу.10

* * *

Френология и физиогномия – избрани цитати от Учителя (2/3)

В очите на човека може да се види Светлината на душата му. […] Ако теглите една линия през зеницата и погледът е насочен спрямо нея нагоре, на 45°, вие имате човек, на когото можете да разчитате. Ако обаче ъгълът на зрението е насочен надолу, на 45° от тази линия, каквото и да говорите на този човек, той е тъй свързан със Земята, че никога не можете да разчитате на него. Погледът му е разделен – както казват турците: „теб гледа, мен вижда“. […] Питам: Защо неговото съзнание е раздвоено? Това е наследството на редица поколения, всадено в него. Този човек е роден при дисхармонично съчетание на звезди, зодиакални знаци и планети. Всички престъпници са родени в престъпни дни и часове – в света има престъпни часове, престъпни дни, престъпни минути, престъпни секунди. Следователно някой учен трябва да изведе така родения човек от това положение – както някой човек се е заблудил при строежа на къщата, която е започнал, и трябва да има някой, който да го изведе от тази къща. Но за да се измени цялата обстановка, трябва да изгрее Слънцето на Живота. Затова Христос е казал, че който е роден в деня на престъпленията, може да се спаси единствено ако се роди изново. В нас трябва да стане едно вътрешно преобразуване на тази престъпност. Във всеки човек се изявява известна престъпност – туй не се дължи на нашата воля, не се дължи и на нашето желание, а е един навик, една хипнотична мисъл. По закона на хипнотизма човек може да изпълни една чужда престъпна мисъл, но по закона на внушението не всеки човек може да бъде хипнотизиран – ти не можеш да хипнотизираш един светия, един праведен човек, а един грешен човек; можеш да хипнотизираш слабия, но не и силния.11

* * *

Красивото ухо говори, че човек е умен; красивата уста говори за Любовта в човека; красивите очи – за истината, която работи в него; красивият нос – за разумността; красивата брада – за силната воля; красивото чело – за способностите, които той е развил.12

* * *

Ако имате портрет на човек с обикновен, малък нос и силно издадена горна устна, ще се усмихнете. Кое ви кара да се усмихвате? Това е устната му – тоя човек е в гъстата материя. Той има добър ум, но не е работил върху устата и върху носа си. Върху неговия нос са работили дедите и прадедите му – той не е работил още. Той носи своя нос като обява за работата на своите деди. Те са били умни, но човекът, който има такъв нос не е учен, защото сам не е работил, не се е учил. […] Ако имате портрет на човек с хубав, голям нос, какво ще кажете за него? Гледате тоя портрет – липсва нещо на човека: интелигентен е, но око няма. Защо няма око? В мрачина живее: половината е в светлина, половината е в мрак – едно око му липсва. Къде трябва да бъде поставено окото? Не е достатъчно човек само да рисува, но той трябва и да се възпитава – изкуство е това! За да се възпитава, нужно е знание. Трябва да знае какво именно да рисува. Художникът поставя много сенки, но трябва да знае къде и как да ги постави.13

* * *

Аз бих дал на всички ви методи как да измервате дебелината на устните и ширината и дължината на носа си, дебелината на веждите, разтвора на очите си, после как да следите космите ви тънки ли стават или дебели, меки или твърди, падат ли свободно или не, започват ли да побеляват. Ще следите стават ли някакви промени с ноктите ви – дали те стават крехки или с тях стават други промени.  Всяка промяна в тези удове говори за поява на някаква болест.14

* * *

Френология и физиогномия – избрани цитати от Учителя (2/3)Всичко, казва Писанието, ще се измени. И трябва да се измени. В туй се състои прогресът. И именно в живота си, всеки човек трябва да види в своята мисъл, че с него е станала една вътрешна промяна  едно коренно материално изменение в тялото му. Ако вашият нос е по-дълъг, отколкото трябва, вие не можете да бъдете наблюдателен. Ако носът ви е дълъг и тесен долу, дето са крилата на дробовете, тогава вие ще имате канализация с огромна енергия, но с тесни тръби. И тогава казвам, че вашата канализация може да се спука от напрежение. А когато носът е широк и къс, тогава тръбите са много широки, водата само се показва и казваме, че тръбите може да мухлясат. Следователно дъното, ширината на носа, трябва да съответства на дебелината му. В природата има навсякъде съответствие. Енергията минава през носа, но той е само един външен обект. Тъй както барометърът показва промяна във времето, едно особено състояние на атмосферата, така и носът е един барометър, който показва вътрешното състояние на човека. Вие трябва да проучите този барометър. Не трябва никога да го хващате или теглите грубо – това не е хубаво, пазете се от него. Ще пипнете леко, нежно носа си, ще му кажете: «Трябва да мислиш добре!» Като направите грешка, ще му кажете: «Ти трябва да мислиш!» Седнали сте, но постоянно мърдате и кривите ръцете си – просто не знаете как да ги движите, къде да ги поставите. Сложите ли ги отзад, на кръста, работата става още по-забатачена. Ако си студент и знаеш, че професорът ти е страшен, обича да къса студентите, помилвай носа си и кажи: «Не бой се – ще издържиш!» Като пипнеш носа си, и професорът ти ще стане по-снизходителен. Но ако се уплашиш от професора, ще събудиш неговото подозрение, той ще те погледне и ще си каже, че искаш да минеш евтино.15

* * *

Ако представите на един физиогномист някой човек, който има нос дълъг 7 см, той веднага ще каже, че този човек има силен ум, а ако му кажете, че ширината на носа му долу е 5 см, той ще каже, че този човек е здравеняк, че има плътно тяло – веднага ще си извади заключение, че тялото му е плътно и умът е силен. Широкият нос не показва силен ум, а плътно тяло. Дългият нос показва силен ум.16

* * *

Като започваш една работа, първо погледни челото си, за да видиш какви способности се крият в него. Можеш ли да станеш музикант или художник, ако основата на челото ти е слаба или способностите  посредствени? Обикновен музикант можеш да станеш, но не и велик музикант и виртуоз.17

* * *

Музиката е способност, а не чувство; музикалното чувство е проекция на тази способност. Вярата, Любовта в човека са чувства, а не способности. Можеш ли обаче да разглеждаш явленията от техните причини към последствия и от последствия към причини, това е способност. Френолозите и психолозите изучават чувствата и способностите на човека, търсят техните миеста [центрове] и стигат до определени заключения. В това отношение твърденията на френолозите са по-верни от тези на психолозите. Съвременните психолози  изучават чувствата на човека, но не знаят къде да ги поставят. Френолозите обаче знаят мястото [центъра] на всяко чувство и способност. Те ги изучават като центрове в човешкия мозък. Психолозите не знаят мястото на волята в човека, а френолозите знаят. Психолозите знаят само отчасти мястото на интелигентността в човека, а френолозите точно определят това място. […] Някои психолози казват, че от картината на художника ще съдиш за самия художник; френолозите казват, че от художника, от чертите на лицето му, ще съдиш за неговата картина.18


* * *
Бележки:

  1. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия, 1929-30, том 1, София 1937, с. 211 сл. [^]
  2. ДУМИ НА ПРАВДА, Неделни беседи ХVI серия, 1932-1933, том 1, Бургас 1996, с. 174 [^]
  3. НОВАТА МИСЪЛ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII, 1932-33, том 1, София 1947,  с. 320 [^]
  4. НОВАТА МИСЪЛ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII, 1932-33, том 1, София 1947,  с. 265 [^]
  5. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя, 1944, том I, София 1944, с. 33 [^]
  6. ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи, 1943, София 1944, с. 87 [^]
  7. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI, 1931-32, том 3, София 1947, с. 277-278 [^]
  8. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI, 1931-32, том 3, София 1947, с. 276-277 [^]
  9. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI, 1931-32, том 3, София 1947, с. 276 [^]
  10. ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи, 1917-18, София 1942, с. 214 [^]
  11. ИЗНОВО, Неделни беседи ХV серия, 1931-1932, том 1, Бургас 1992, с. 285 сл. [^]
  12. ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи, 1942, София 1942, с. 300 [^]
  13. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя, 1944, том II, София 1944, с. 29 [^]
  14. ИЗНОВО, Неделни беседи ХV серия, 1931-1932, том 1, Бургас 1992, с. 161 [^]
  15. ИЗНОВО, Неделни беседи ХV серия, 1931-1932, том 1, Бургас 1992, с. 233 сл. [^]
  16. ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи ХV серия, 1931-1932, том 2, Бургас 1993, с. 169 [^]
  17. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI, 1931-32, том 3, София 1947, с. 22 [^]
  18. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI, 1931-32, том 3, София 1947, с. 22 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.